2 О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 731 София, 29.10.2012 година Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на двадесет и пети октомври, две хиляди и дванадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА изслуша докладваното от съдията Н. Зекова дело № 643/2012 година. Производство по чл. 274, ал. 3 ГПК. В. И. В. от [населено място] е подал частна жалба вх. № 7124/13. 07. 2012 г. срещу определение на Софийския апелативен съд по гр. д. № 1894/2012 год., с искане да бъде отменено и да продължат съдопроизводствените действия по делото. След проверка, касационният съд установи следното: Делото е образувано по искова молба на В. срещу П. на Р България за сумата 59 100 лв. обезщетение за имуществени вреди, причинени от воденото срещу него наказателно производство. С разпореждане от 7. 10. 2011 г. по гр. д. № 12848/2011 г. състав на Софийския градски съд е оставил без движение исковата молба и дал указания на ищеца да отстрани конкретните нередовности. В едноседмичен срок от уведомяването му на 12. 10. 2011 г., с писмена молба вх. № 92271/19. 10. 2011 г., ищецът В. е изпълнил разпорежданията на съда. На л. 52 от досието на гр. д. № 12848/2011 г. е приложен писмен текст от дата 18. 11. 2011 г., без да е персонализиран издателят на текста, под текста е изписана думата „председател” и подпис. С този текст, на В. е предоставена правна помощ на основание чл. 95 ГПК и е предвидено, след определяне на адвокат на ищеца, производството да бъде оставено без движение, тъй-като исковата молба е нередовна. На л. 57 от досието на гр. д. № 12848/2011 г. се съдържа текст от дата 09. 12. 2011 г., изготвен от председател с положен подпис, който текст определя адвокат Т. С. за защитник на ищеца В., а на последния се дават указания да представи декларация за конкретно посочени обстоятелства във връзка с искането му за освобождаване от държавна такса и по повод на вече допуснатата правна помощ. Съдържанието на текста от 09.12. 2011 г. не е съобщено на В., а на служебния му защитник адвокат С. е изпратено съобщение за определение № 18464/12. 12. 2011 г., каквото не се намира към досието на делото. С молба от 26. 01. 2012 г. адвокат С. е поискал определяне на нов по-дълъг срок за изпълнение на определението от 12. 12. 2011 г., поради невъзможност да се свърже с ищеца В. и на молбата е изписано, че срокът се удължава с 10 дни, считано от датата на разпореждането 31. 01. 2012 г.. На л. 61 от досието на делото е приложен писмен текст от дата 23. 03. 2012 г., с който се обявява връщане на исковата молба на В. като нередовна. По частна жалба, подадена от адвокат С. като защитник на В. е образувано ч. гр. д. № 1894/2012 г. по описа на Софийския апелативен съд, който с определение от 12. 06. 2012 г. е потвърдил разпореждане от 23. 03. 2012 г. по гр. д. № 12848 на Софийския градски съд. Касационният съд счита, че е налице основание за допускане на частно касационно обжалване на определението на Софийския апелативен съд по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Произнасянето на въззивния съд е от значение за точното прилагане на закона и разрешените въпнроси са свързани с развитието на правото, тъй-като не е налице трайно установена съдебна практика по прилагане на Закона за правната помощ. Касационният съд счита, че апелативният съд неправилно е потвърдил прекратяването на исковото производство по делото поради неотстраняване на нередовности на исковата молба. Това императивно изискване на закона – чл. 129 ГПК, следва да бъде приложено, когато от страна на съда са спазени основните начала на гражданския процес по чл. 7 ГПК – да съдейства на страната за надлежно извършване на процесуалните действия и изясняване на делото, по чл. 8 ГПК - да запознава страната с движението на делото, и действията на съда са изцяло съобразени с приложимия закон. В случая, действията на първоинстанционния съд се отклоняват от изискванията на закона. Разпорежданията на този съд от 18. 11. 2011 г. и от 09. 12. 2011 г. не съответстват на чл. 254, ал. 2 ГПК. Предоставянето на правна помощ на ищеца не е изпълнено съобразно изискванията на чл. 23, ал. 4 и чл. 25, ал. 3 от Закона за правната помощ. В резултат на това, ищецът е бил поставен в невъзможност да узнае, че по отношение на него е предоставена правна помощ, а определеният му защитник е бил поставен в затруднение да осъществи връзка с него. Съдът не е отчел тези обективни обстоятелства, породени от собствените му действия и приложил санкцията на чл. 129 ГПК, вместо да пристъпи към заменяне на назначения защитник по чл. 26, ал.5 ЗПрПом, за да изпълни действителната цел на Закона за правната помощ. Върховният касационен съд О П Р Е Д Е Л И: ОТМЕНЯ определението от 12. 06. 2012 г. по ч. гр. д. № 1894/2012 г. на Софийския апелативен съд и потвърденото с него разпореждане № 6475/23. 03. 2012 г. по гр. д. № 12848/201 г. на Софийския градски съд и ВРЪЩА делото на Софийския градски съд за продължаване на разглеждането му. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: