Р Е Ш Е Н И Е
№ 608
София, 23.06.2009 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, четвърто гражданско
отделение, в съдебно заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 122/2009
година.
Производство за отмяна на влязло в сила решение на
основание чл. 303, ал. 1, т.1 ГПК.
Г. В. Т., с постоянен адрес в гр.
С., Пловд. Област, баща на малолетното дете А, родена
на 5. 8. 2004 г., е предявил срещу В. П. от гр. П., майка на детето, иск по чл.
71, ал. 2 СК, да бъде постановено от съда, детето да живее при бащата, който да
упражнява родителските права. Искът е уважен от Пловдивския районен съд с
решение от 14. 2. 2007 г. по гр. д. № 571/2006 год.. По жалба на П. е
образувано гр. д. № 1837/2007 г. на Пловдивския окръжен съд, който с въззивно решение от 21. 3. 2008 г. е отменил решението на
районния съд и постановил детето А. –М. да живее при майката В.
П. , на която предоставил упражняването на родителските права. Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от Г. Т. ,
както и искане за допускане на касационно обжалване. С окончателно определение
от 18. 11. 2008 г. по гр. д. № 4451/2008 г. Върховният касационен съд, състав
на трето гражданско отделение не е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Пловдивския окръжен съд по гр. д. №
1837/2007 год. и същото е влязло в сила, съгласно чл. 296, т. 3 ГПК.
Молбата за отмяна на Г. Т. срещу
решението на Пловдивския окръжен съд е подадена на 28. 11. 2008 г., в
тримесечния срок по чл. 305 ГПК и е допустима. С молбата е заявено като
основание за отмяна, откриването на нови обстоятелства от съществено значение
за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му. Твърди се в
молбата за отмяна, че при постановяване на въззивното
решение не са взети предвид отношението на майката относно личните контакти на
детето с бащата и демонстрираното й намерение да препятства тези контакти. Не е
отчетено намерението на майката да изведе детето извън Р България и поведението
й, показващо неуважение към съдебните актове. В подкрепа на тези твърдения в
молбата за отмяна са представени писмени доказателства - писмо от 21. 11. 2008
г. на лицето М. Д. , етапна епикриза на детето А. М.
, изготвена на 4. 12. 2008 г. от лекар-психиатър, жалба на Г. Т. до Районна
прокуратура Чепеларе от 3. 11. 2008 г. и негово становище от 17. 3. 2009 г. до
Д. „С” М. , отдел „З”. Посочените документи не представляват писмени
доказателства, които по смисъла на чл. 303 т. 1 ГПК, могат да бъдат годно
основание за отмяна на влязлото в сила решение. Те представляват частни
документи, с които молителят иска да удостовери изгодни за него обстоятелства,
поради което, дори да са били представени във въззивното
производство, те не биха били отчетени от решаващия съд в полза на Г. Т. Освен
това, документите са съставени след постановяване на въззивното
решение от 21. 3. 2008 год. и решаващият съд не би могъл да вземе предвид още
несъществуващи писмени доказателства. Същото съображение важи и за твърдението
на молителя, че при решаването на спора от въззивния
съд, той не е съобразил нови обстоятелства, тъй-като те не са могли да му бъдат
известни. Твърденията в молбата за отмяна за укорими
действия и поведение на майката след постановяване на въззивното
решение, представляват позоваване на нововъзникнали
обстоятелства, осъществени след приключване на съдебното производство от
решаващия съд, които не са обхванати, съответно преклудирани,
от силата на пресъдено нещо на постановеното от него
решение, поради което искането да отмяна на въззивното
решение въз основа на такива обстоятелства, е неоснователно.
По изложените съображения
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на Г.
В. Т. за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК на решението от 21. 03. 2008 г. по
гр. д. № 1837/2007 год. на Пловдивския окръжен съд.
ОСЪЖДА Г. В. Т., с постоянен
адрес в гр. С., живущ в с. З., област С. да заплати на В. И. П. от гр. П.
сумата 100/сто/ лева разноски за адвокатско възнаграждение по настоящото дело.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: