7
Р Е Ш Е Н И Е
№ 95
София, 08.07.2014 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в съдебно заседание на седемнадесети юни две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
А. Б.
при участието на секретаря София С.
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 2473/ 2013 година
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. И. М. - от [населено място] срещу Решение от 26.10.2012 г. по гр.д. № 433/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено Решение от 24.12.2012 г. по гр.д. №522/ 2011 г. на Дупнишки районен съд, с което е отхвърлен иска по реда на чл. 422 ГПК на цесионера Д. И. М. срещу длъжника С. Н. Ц. за признаване за установено, че ищецът има вземане 10 000 евро по запис на заповед от 10.07.2008 г., въз основа на който на Р. Г. А. е издадена заповед по чл. 417 т. 9 ГПК по ч.гр.д.№ 3023/2010 г. на РС - Дупница, със законната лихва от датата на заявлението 05.11.2010 г. и 3 391.20 лв. разноски, с оплакване за неправилност и необоснованост. Жалбоподателят поддържа, че са неправилни изводите на съда, че не е спазена формата на записа на заповед и че същият е нищожен. Сочи, че в съответствие с изискването на чл. 535 т.2 ТЗ, записът на заповед съдържа безусловно обещание да се плати определена сума пари, за която издателят е поел задължението, паричната сума е посочена ясно и определено, и е достатъчно да не е посочено условие за пораждането на действието на поетото задължение за плащане, в който смисъл е ТР №1/28.12.2005 г. на ВКС, ОСТК. По съображения, че съдът неправилно е приел, че е налице хипотезата на чл. 536 ал. 1 ТЗ, а с издадения запис на заповед е изпълнено императивното изискване на чл. 535 т. 2 ТЗ, иска решението да се отмени и да се постанови друго, с което предявения иск да се уважи.
Ответникът по касационната жалба С. Н. Ц. - от [населено място] оспорва същата, като неоснователна, като поддържа, че решението е правилно и обосновано. Излага, че издаденият от него документ, наречен „запис на заповед” с поемател Р. Г. А., с който се е задължил да плати „10 000 евро или равностойността в коли”, от който ищецът - приобретател черпи права, не съдържа задължителен реквизит по чл. 535 т. 2 ТЗ, затова е нищожен поради липса на предписана от закона форма и е негоден да служи като изпълнително основание, както и да обоснове основателност на предявения иск.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид доводите на страните във връзка с касационната жалба и като провери правилността на въззивното решение, на основание чл. 290 ал. 2 ГПК, приема следното:
С обжалваното решение е потвърдено решението, с което е отхвърлен иска на цесионера Д. И. М. срещу длъжника С. Н. Ц. по реда на чл. 422 ГПК за установяване на вземане 10 000 евро, за което по ч.гр.д. №3023/ 2010 г. на РС-Дупница е издадена заповед за изпълнение по заявление на Р. Г. А. - поемател по запис на заповед от 10.07.2008 г. Въззивният съд е изложил, че в записа на заповед липсва конкретизация в съдържанието на поетото задължение на поемателя по т.2 „да плати 10 000 евро или равностойността в коли” -задължението е неопределено, липсва ясно и определено изразена воля за поемане на безусловно задължение да се плати определена парична сума, каквото е изискването на чл. 535 т. 2 ТЗ. Приел е, че уговорената алтернативност на задължението за плащане, е недопустима определяемост на същото, което по законова дефиниция може да е само парично, и липсата на реквизита по чл. 535 т. 2 ТЗ - безусловно задължаване за плащане на определена сума пари - задължително съдържание за действителност - води до нищожност на записа на заповед.
С Определение № 71 от 11.02.2014 г., постановено по делото, е допуснато на основание чл. 280 ал. 1 т. 3 ГПК касационно обжалване на въззивното решение по въпроса: Опорочен ли е запис на заповед досежно изискуемия се по чл. 535 т. 2 ТЗ реквизит за безусловно обещание да се плати определена сума пари, с поетото от поемателя задължение „да плати 10 000 евро или равностойността в коли”, какво е значението на израза ”или равностойността в коли” за действителността на запис на заповед, с който е поето задължение за плащане на сумата 10 000 евро.
По въпроса за съдържанието на записа на заповед, включващо безусловно обещание да се плати определена сума пари, като изискване за форма по см. на чл. 535 т.2 ТЗ, в т.2 на ТР № 1/ 28.12.2005 г. по тълк.д. № 1/2004 г. на ОСТК на ВКС е прието, че не са условие за валидност на записа на заповед посочени в него изрази като "безусловно обещавам" или "безусловно се задължавам", достатъчно е за спазване на изискването по чл. 535 т. 2 ТЗ да не е поставено условие за пораждане на действието на поетото задължение за плащане, тъй като законът не допуска задължаването на издателя да е под условие, и щом липсва условие, налице е изискването за безусловно плащане.
По въпроса: налице ли е основание за издаване на заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, ако в записа на заповед е направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, в т. 4.д от приетото на 18.06.2014 г. (след постановяване на определението за допускане на касационно обжалване) ТР №4 по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС е посочено, че направена добавка относно наличието на каузално правоотношение, е пречка за издаване на заповед за незабавно изпълнение само ако тази добавка отрича безусловния характер на поетото задължение. Само по себе си посочването, че менителничният ефект е издаден за обезпечаване на вземане, произтичащо от определено каузално правоотношение, не опорочава абстрактната сделка, ако не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане, т.е. обещание, произтичащо единствено от менителничния ефект и такова отбелязване не накърнява реквизитите по чл. 455 т. 2 и чл. 535 т. 2 ТЗ. Отбелязване, че менителничният ефект е издаден във връзка с конкретно каузално правоотношение, е от значение при доказването на иска по чл. 422 ГПК, като практиката сочи, че записите на заповед се издават като средство за обезпечаване на парични задължения, произтичащи от сключени договори.
На основание тази задължителна съдебна практика, се налага отговорът на въпроса, по който е допуснато касационно обжалване: не е нищожен поради опорочаване на формата относно изискването по чл. 535 т.2 ТЗ за безусловно обещание да се плати определена сума пари, запис на заповед, в който наред с поетото задължение да се плати посочена парична сума, е добавен и елемент - каузалната сделка, по повод на която е издаден записът на заповед. Тази добавка не накърнява реквизита по чл. 535 т. 2 ТЗ, не се отразява на безусловния характер на обещанието за плащане на посочената парична сума, на пораждане действието на поетото задължение за плащане, което не е под условие и произтича единствено от менителничния ефект, не опорочава абстрактното менителнично задължение, а има за цел да осигури доказателство за каузалните отношения, по повод на които е издаден записът на заповед.
Обжалваното въззивно решение е постановено в противоречие със задължителната практика на ВКС, поради което касационната жалба следва да се разгледа по същество.
По същество на касационната жалба.
В исковата молба по иск по реда на чл. 422 ГПК ищецът основава съществуването на вземането си на Договор за цесия от 10.12.2010 г., с който е купил от Р. Г. А. вземане по заповед и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д.№ 3023/2010 г. на РС - Дупница срещу С. Н. Ц. за сумата 10 000 евро въз основа на издаден от последния на 10.07.2008 г. запис на заповед, лихва от датата на заявлението и разноски 3 391.20 лв. В отговора на исковата молба длъжникът е оспорил активната легитимация на ищеца, основана на договора за цесия, с възражение, че прехвърлянето е извършено по време на висящ процес - след издаване на заповедта за изпълнение и изпълнителния лист, и преди приключване на производството по иска по чл. 422 ГПК, затова на основание чл. 226 ал. 1 ГПК счита, че делото следва своя ход между първоначалните страни и предявеният иск е недопустим. Оспорва и като неоснователен иска по съображения, че строгата форма на записа на заповед е съществено условие за неговата действителност и неспазването на задължителните реквизити по чл. 535 ТЗ лишава менителничния ефект от правна сила, а записът на заповед не съдържа изискуемите се реквизити и не отговаря на изискванията за външна редовност, като предпоставка за издаване на заповед по чл. 417 т. 9 ТЗ - в него липсва ясно и определено изразена воля за поемане безусловно задължение да плати посочената сума пари, какъвто е текстът на чл. 535 т. 2 ТЗ, а създава неяснота коя от двете дължими престации поемателят следва да изпълни. Поддържа, че посоченото извън паричната сума е порок, който лишава записа на заповед от присъщата му абстрактна същност и безусловност на задължението, че липсата на някои от реквизитите по чл. 535 ТЗ прави записа на заповед нищожен поради липса на предписана от закона форма, поради което искът следва да се отхвърли. При условията на евентуалност аргументира, че е налице каузално правоотношение, създадено между него и поемателя Р. Г. А., основано на договор за доставка на автомобили, което се доказва от текста ”10 000 евро или равностойността в коли” и направеното плащане 8000 лв. на [фирма] - фирма на Р. Г. А., като не оспорва, че по договора за доставка на автомобили съществува непогасена част от първоначално поетото задължение. Ответникът е оспорвал да е налице каузално правоотношение между поемателя и длъжника, както и че плащанията нямат връзка със записа на заповед. Първоинстанционният съд е разпределил доказателствената тежест между страните, като е посочил, че ищецът следва да докаже факта, от който произтича вземането му, а ответникът - възраженията си срещу вземането и в решението е изложил, че ищецът следва да докаже дължимостта на сумата, като посочи и установи основанието за възникване на задължението, поето със записа на заповед - каузалното правоотношение, причина за издаването му. По оплакване на ищеца във въззивната жалба за неправилното разпределение на доказателствената тежест, въззивният съд е изложил в решението, че съдът няма задължение поради абстрактния характер на записа на заповед, на чиито менителничен ефект е основано искането на цесионера, да обсъжда каузалната сделка, обезпечена с него.
Възражението на ответника за недопустимост на иска поради липса на активна процесуална легитимация на ищеца, е неоснователно. В т.10.б от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№ 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК е прието, че са налице процесуалните предпоставки за съществуването и надлежното упражняване на правото на иск по реда на чл. 422 ГПК, когато след издаване на заповедта за изпълнение, е настъпило частно правоприемство на страната на заявителя по договор за цесия, в който случай цедентът е легитимиран да предяви иска, с предявяването на който се създава висящност на исковия процес от момента на подаване на заявлението, и че цесионерът също може да предяви иска, при спазване на срока по чл. 415 ал. 1 ГПК, който тече от датата на връчване на указанията на съда на цедента.
Ищецът е цесионер по договор за цесия от 10.12.2010 г., с който поемателят му е прехвърлил вземането по издадената заповед и изпълнителен лист въз основа на записа на заповед от 10.07.2008 г., която цесия е съобщена на длъжника на 28.12.2010 г. с връчване на нотариална покана, срокът по чл.415 ал.1 ГПК е спазен и ищецът е активно легитимиран да предяви иска за установяване на вземането по реда на чл. 422 ГПК.
С оглед предприетите от страните и съда процесуални действия, посочени по-горе, следва да се приеме, че е налице възражение на ответника за недължимост на вземането по записа на заповед на основание каузалното правоотношение с Р. Г. А.. Посоченото съдържание на записа на заповед налага извод, че ответникът е доказал, че е създадено такова правоотношение във връзка с доставка на автомобили. Погрешно първоинстанционният съд е изложил, че тежестта да докаже каузалното правоотношение е на ищеца и неправилно въззивният съд е отказал да обсъди каузалната сделка, за обезпечаване на която е издаден записът на заповед и събраните по делото доказателства, като е приел, че няма такова задължение поради абстрактния характер на записа на заповед, на чиито менителничен ефект е основано искането на цесионера.
Съгласно т. 17 от ТР №4/18.06.2014 г. по тълк.д.№4/2013 г. на ВКС, ОСГТК предметът на делото по иска по реда на чл. 422 ГПК се определя от правното твърдение на ищеца в исковата молба за съществуването на подлежащо на изпълнение вземане, за което е издадена заповедта за изпълнение и когато се касае за запис на заповед, предметът на делото е вземане по редовен от външна страна менителничен ефект. При редовен от външна страна запис на заповед и направено от ответника общо оспорване на вземането, ищецът не е длъжен да сочи основание на поетото задължение за плащане и да доказва възникването и съществуването на вземане по каузално правоотношение. С въвеждането на твърдения или възражения от поемателя или от издателя за наличието на каузално правоотношение, се разкрива основанието на задължението за плащане или обезпечителния характер на записа на заповед и в този случай на изследване подлежи и каузалното правоотношение, доколкото възраженията, основани на него, биха имали за последица погасяване на вземането по записа на заповед. В случая ищецът основава иска си за вземане по редовен от външна страна запис на заповед, въз основа на който е издадена заповед за изпълнение по чл. 417 т. 9 ГПК, за основателността на който иск е достатъчно да установи вземане, основано на редовен менителничен ефект, и тъй като ответникът въвежда сключена каузална сделка с цедента, негова е тежестта да докаже възражението си за изпълнение на задълженията по сделката, което възражение е относимо към погасяване на вземането по издадения запис на заповед - към основателността на иска. Ответникът не е доказал изпълнение на каузалната сделка, във връзка с която е издал записа на заповед, като представените писмени доказателства за частично плащане, са за извършено плащане на [фирма], затова е неоснователно възражението му за недължимост на сумата 10 000 евро, за която се е задължил със записа на заповед.
По тези съображения обжалваното решение е неправилно и следва да се отмени на основание чл. 281 т. 3 ГПК и да се постанови друго на основание чл. 293 ал. 2 ГПК, с което искът се уважи, като се признае на ищеца вземане 10 000 евро по издадения от ответника запис на заповед, със законната лихва от датата на заявлението 05.11.2010 г. и разноски.
На ищеца следва да се присъдят разноски по делото: за заповедното производство - 391.20 лв. държ.такса и 1000 лв. адвокатско възнаграждение, като е основателно възражението на ответника за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение 3000 лв.; за първоинстанционното производство 391.20 лв. държ.такса и 3000 лв. адвокатско възнаграждение; по ч.гр.д.№739/2011 г. 15 лв. държ.такса; за въззивното производство 2900 лв. адвокатско възнаграждение и 391.20 лв. държ.такса и за касационното производство 2900 лв. адвокатско възнаграждение и 430 лв. държавна такса. - общо разноски 11 018.60 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Решение от 26.10.2012 г. по гр.д. № 433/2012 г. на Кюстендилски окръжен съд и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по иска, предявен по реда на чл. 422 ГПК от Д. И. М. - от [населено място] срещу С. Н. Ц. - от [населено място], че ищецът има парично вземане към ответника 10 000 евро, произтичащо от запис на заповед, издаден на 10.07.2008 г., с падеж 06.06.2009 г., въз основа на който са издадени на Р. Г. А. по ч.гр.д.№3023/2010 г. на РС - Дупница заповед за изпълнение от 10.11.2010 г. по чл. 417 т. 9 ГПК и изпълнителен лист за 10 000 евро, законна лихва от 05.11.2010 г. и разноски 3 391.20 лв. ОСЪЖДА С. Н. Ц. - от [населено място] да плати на Д. И. М. - от [населено място] 11 018.60 лв. - разноски по делото (от която сума 3 391.20 лв. са разноските, присъдени в заповедното производство).
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ:
|