Ключови фрази
Иск за установяване на трудово правоотношение * правомощия на въззивната инстанция * доказателства * извънсъдебно признание

Р Е Ш Е Н И Е

№ 138

София 13.05.2014 г.


В И М Е Т О НА Н А Р О Д А


Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на девети април, две хиляди и четиринадесета година в състав:


ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ
ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ
БОРИС ИЛИЕВ


при секретаря Райна Пенкова
изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 5715/2013 г.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от пълномощника му адвокат М. И., срещу въззивно решение №VI-61 от 05.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №674/2013 г., с което е отменено решение №245 от 19.02.2013 г. на Бургаския районен съд по гр.д. №9542/2012 г. и е уважен искът за отмяна наложеното на М. А. Ч. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №V-Н.-5/28.09.2012 г. Въззивният съд е приел, че признанието на ищеца за задължението му да бъде на работа на 22.08.2012 г., съдържащо се в писмените обяснения по повод образуваното дисциплинарно производство, не следва да бъде зачетено.
Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че наложеното дисциплинарно наказание е незаконно, защото не е доказано извършването на нарушението – неявяване на работа на 22.08.2012 г. Самият ищец в писмените си обяснения по реда на чл.193, ал.1 КТ е признал извършването на дисциплинарното нарушение. След като ищецът не оспорва извършването на дисциплинарното нарушение, то ответникът няма задължение да доказва същото. Освен това неявяването на работа се установява и от показанията на свидетеля д-р П..
Ответникът по касационната жалба М. А. Ч., [населено място], оспорва жалбата.
С определение №54 от 14.01.2014 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №VI-61 от 05.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №674/2013 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуалноправните въпроси за задължението на съда да обсъди всички събрани по делото доказателства и дали писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото.
По въпросите, обусловили допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира следното:
Съобразно изискванията на чл.12 ГПК и чл.235 ГПК съдът е длъжен да определи правилно предмета на спора и обстоятелствата, които подлежат на изясняване като обсъди всички доказателства по делото и доводите на страните. Той е длъжен да прецени всички правнорелевантни факти, от които произтича спорното право. Съдът трябва да обсъди в мотивите на решението доказателствата, въз основа на които намира едни от тях за установени, а други за неосъществили се. Освен това трябва да бъдат обсъдени и всички доводи на страните, които имат значение за решението по делото. Писмените обяснения на работника, дадени по реда на чл.193 КТ, в които се признава извършеното нарушение, трябва да се преценят от съда с оглед на всички обстоятелства по делото, включително и с оглед показанията на свидетелите, на които трудовата функция се изразява в осъществяване на контрол върху дейността на други работници или служители. Признанието по реда на чл.193, ал.1 КТ на нарушението на трудовата дисциплина, за което е наложено дисциплинарното наказание, е извънсъдебно изявление на работника или служителя пред работодателя за това, че са се осъществили неизгодни за него факти. Доказателствената сила на извънсъдебното признание по реда на чл.193, ал.1 КТ се основава на неизгодността съобразно правилото: “scriptum pro scribente nihil probat, sed contra scribentem”. Съществуващата обаче възможност извънсъдебното признание да не отговаря на истината задължава съда да го преценява с оглед всички обстоятелства по делото. В този смисъл са решение №217 от 09.06.2011 г. по гр. дело №761/2010 г. на ВКС, IV г.о. и решение №694 от 17.11.2010 г. по гр. дело №280/2009 г. на ВКС, IV г.о., които съобразно ТР №1 от 19.02.2010 год. по тълк. дело №1/2009 г. ОСГТК на ВКС имат задължителен характер.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения:
Въззивният съд правилно е приел, че ищецът е работил при ответника като „ординатор - кардиолог” и не се е явил на работа на 22.08.2012 г. Необоснован обаче е направеният извод, че по делото не са събрани доказателства за задължението му същият ден съобразно утвърдения график в болницата да бъде на работа. Това обстоятелство е безспорно установено по делото от обясненията на ищеца по реда на чл.193, ал.1 КТ и показанията на свидетеля С. П. – ръководител на отделението по кардиология в болницата, на чието пряко подчинение е бил ищецът, След като е установено извършването на нарушението изводът на въззивния съд за незаконност на наказанието „предупреждение за уволнение” е неправилен.
Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. От изложеното по-горе за законността на наказанието следва, че предявеният иск трябва да се отхвърли като неоснователен.
Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 112 лв. деловодни разноски.
По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о.

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №VI-61 от 05.06.2013 г. на Бургаския окръжен съд по гр.д. №674/2013 г. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от М. А. Ч., [населено място], срещу [фирма], [населено място], иск за отмяна наложеното на М. А. Ч. дисциплинарно наказание „предупреждение за уволнение” със заповед №V-Н.-5/28.09.2012 год., като неоснователен.
ОСЪЖДА М. А. Ч., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 112 лв. деловодни разноски.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:



ЧЛЕНОВЕ: 1.





2.