Р Е Ш Е Н И Е № 481 гр. София, 20 януари 2016 год. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, първо наказателно отделение, в съдебно заседание на седми декември две хиляди и петнадесета година в състав ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: МИНА ТОПУЗОВА ВАЛЯ РУШАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Антони Лаков изслуша докладваното от съдия Рушанова наказателно дело № 1514/2015 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано на осн. чл. 346, т. 2 от НПК по жалба на защитника на подсъдимата С. Х. К. срещу присъда № 42 от 13.10.2015г. по внохд № 352/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. С касационната жалба са ангажирани основанията по чл. 348, ал.1, т.1, т. 2 от НПК. Акцент се поставя на допуснатите съществени процесуални нарушения, изразили се в превратна оценка на доказателствените източници и довели до неправилно приложение на материалния закон. Оспорва се обективната и субективната съставомерност на престъплението по чл.290, ал.1 от НК, за което е призната за виновна и осъдена подсъдимата К.. Възраженията са доразвити в допълнение към жалбата в няколко насоки: обективно подсъдимата не е изричала изразите, които са приети за лъжесвидетелство под формата на „потвърждаване на неистина”; съдът оставил без отговор редица възражения на защитата; не били отчетени и противоречия в показанията на св. Т. и С.; подсъдимата не е имала възможност обективно да възприеме дали св. С. е била простреляна, поради наличие на непрозрачна ограда между двата имота. Иска се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подс. К. по обвинението по чл. 290, ал.1 НК. Алтернативно се иска отмяна на присъдата и връщане на делото на въззивния съд за ново разглеждане. В съдебно заседание подсъдимата и защитникът й не се явяват. В писмено становище поддържат касационната жалба и молят същата да бъде уважена по изтъкнатите в нея доводи. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна и моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, след като обсъди доводите в жалбата, изложените от страните съображения и извърши касационна проверка в пределите по чл. 347 НПК, намери следното: С присъда № 132 от 03.07. 2015г. по нохд № 1096/2014г. по описа на Районен съд - гр. Пазарджик подс. С. Х. К. е призната за невиновна в това, че на 07.10.2013г. в [населено място], пред съдия от Пазарджишкия районен съд по нчхд №1233/2013г., като свидетел, съзнателно е потвърдила неистина - че на 01.06.2013г., синът й Г. Я. К. не е стрелял по хора с въздушна пушка, поради което на осн. чл. 304 от НПК е оправдана по обвинението за извършено престъпление по чл. 290, ал.1 НК. Със същата присъда другата подсъдима по делото – М. Я. К. е призната за виновна и осъдена за престъпление по чл. 290, ал.1 НК. По протест на прокурор и жалба на подс. М. К. е образувано внохд № 352/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик, по което, след отмяна на първоинстанционния съдебен акт в оправдателната му част по отношение на подс. С. К., е постановена атакуваната пред ВКС присъда. С нея подс. С. К. е призната за виновна, че е извършила престъпление по чл. 290, ал.1 НК и при условията на чл. 55, ал.1, т. 2, б.”б” от НК е осъдена на пробация, при следните пробационни мерки: 1.задължителна регистрация по настоящ адрес, при честота на явяване два пъти седмично за срок от шест месеца; 2. задължителни периодични срещи с пробационен служител за срок от шест месеца. В останалата част първоинстанционния съдебен акт бил потвърден. Жалбата на подс. С. К. е насочена срещу наказателно-осъдителната част на въззивната присъда - съдебен акт по чл. 346, т. 2 НПК. Депозирана е в законоустановения 15-дневен срок от постановяване на присъдата и е допустима. В рамките на посоченото касационно основание по чл. 348, ал.1, т.2 от НПК, ВКС не констатира да са допуснати съществени процесуални нарушения, съставляващи основание за отмяна на атакувания съдебен акт. Значимите за процеса факти са изведени след като въззивният съд е извършил собствен анализ на събраните по делото доказателства, като в мотивите са залегнали достатъчно съображения, така че да се провери начина на формиране на вътрешното му убеждение. Без превратното им тълкуване са анализирани както доказателствените източници, подкрепящи обвинителната теза, така и тези, които са били насочени към защитната позиция на подсъдимата, отричаща извършване на престъплението. Показанията на св. Т., С., Т. са били противопоставени на обясненията на подсъдимите М. К. и С. К.. С основание въззивната инстанция е счела, че противоречията в двете групи доказателствени средства се отнасят до действията на Г. К. с въздушната пушка и прострелването на св. Ц. С. - предмет на изследване по нчхд № 1233/2013г. по описа на РС - гр. Пазарджик. Окръжният съд правилно е заключил, че от съвкупната доказателствена маса еднопосочно и безпротиворечиво се установява обстоятелството относно присъствието на подс. С. К. на мястото и по време на протичане на инцидента. Впрочем, в обясненията си, депозирани пред първоинстанционния съд ( л.65 от нохд № 1096/2014г. по описа на РС-гр.Пазарджик) подс. С. К. също е заявила, че е наблюдавала действията на сина си - Г. К. и дъщеря си- М. К., като е имала не само визуални, но и слухови възприятия за случващото се. Следователно, без фактическо основание са възраженията в касационната жалба, че съдът не е изследвал възможността подсъдимата да възприеме прострелването на Ц. С. от сина й, а изводите му по фактите били изведени на базата на предположения. Подсъдимата С. К., както в обясненията си в настоящото производство, така и в свидетелските си показания по нчхд № 1233/2013г. на РС - гр. Пазарджик поддържа не версията, че не е видяла прострелване от страна на сина й, а нещо коренно различно- че синът й е стрелял с въздушната пушка по мишена, разположена в различна посока от къщата на св. С. и на около 20 метра от нея. Поставеният от защитата въпрос за видимостта между двата имота, би се явил релевантен за изследване и оценка, ако от доказателствата по делото не се установяваше несъмнено, че подс. С. К. е била в непосредствена близост до сина си, т.е. че е могла да наблюдава насочеността и последователността на неговите действия, включително и тези, касаещи прострелването на св. С.. Показанията на св. С., Т. и св. Т. са оценени според действителното им съдържание, като в мотивите към проверявания съдебен акт са изтъкнати редица съображения относно тяхната безпротиворечивост по отношение на главния факт в процеса. Към него са относими обстоятелствата, свързани с присъствието на подс. С. К. на мястото на инцидента; обективната й възможност да възприеме случващото се; съдържанието на депозираните от нея свидетелски показания по нчхд № 1233/2013г. на РС - гр. Пазарджик; както и съответствието на заявените и действително възприетите от нея факти. Достоверността на коментираните свидетелски показания е била анализирана не само с оглед на тяхната еднопосочност, но и с оглед кореспондиращите им писмени доказателства, приобщени по нчхд № 1233/2013г. - листове за преглед на пациент в спешно отделение, както и съдебно-медицинско удостоверение № 40/2013г. От съдържанието на последното се установява, че при извършения на 03.06.2013г. преглед на Ц. С. са установени повърхностна рана в дясната част на гърба и кръвонасядане около нея, като уврежданията са причинени от действието на твърд, тъп предмет чрез удар с или върху такъв и отговарят да са получени от удар от сачма от въздушна пушка. Лишено от основание е и възражението, че в диспозитива на присъдата на въззивния съд на подсъдимата С. К. са вменени изрази и обстоятелства, за които тя не е свидетелствала по нчхд № 1233/2013г. по описа на РС - гр. Пазарджик. След приемане на измененото обвинението по реда на чл. 287 НПК, с определение от 27.01.2015г. от първоинстанционния съд, актуалното обвинение, по което се е защитавала подсъдимата е, че на 07.10.2013г. в [населено място], пред съдия пред Пазарджишкия районен съд по нчохд № 1233/2013г., като свидетел, съзнателно потвърдила неистина, че на 01.06.2013г. синът й – Г. Я. К. - не е стрелял по хора с въздушна пушка. Не е спорно, че веднъж приела да свидетелства след разясняване правото й по чл. 119 НПК, С. К. е изложила твърденията си за възприетото от нея именно във връзка с инцидента на 01.06.2013г.- предмет на доказване по частната тъжба на Ц. С. срещу Г. К. за причинената й лека телесна повреда и нанесената й обида. В рамките на свидетелските си показания тя категорично е отрекла синът й - Г. К.- да е „стрелял по хора”, като несъмнено това й твърдение, включва и отричането на обстоятелството той да е стрелял в частност и срещу Ц. С.. Следователно не е налице „надграждане” на обвинението с включване на обстоятелства, за които подсъдимата не е давала показания като свидетел по нчхд № 1233/2013г. на РС - Пазарджик. Допълнително следва да се отбележи, че за обективната съставомерност на деянието по чл. 290, ал. 1 НК, за което е осъдена С. К., е без значение с какъв вид пушка Г. К. е прострелял Ц. С., а единствено установяване истинността, респ. неистинността на заявеното от нея обстоятелство, че той „не е стрелял по хора”. Настоящият касационен състав счита, че към надлежно установените по делото факти, материалният закон е приложен правилно. След като не е се е възползвала от правото си да откаже да свидетелства по чл.119 НПК, за подсъдимата е възникнало безусловното задължение, в качеството си на свидетел да говори истината - т.е да заявява пред съответния орган, възприетите от нея факти, така както ги е възприела - максимално точно, обективно и съответстващо на действителността. Единственото отклонение от задължението да се говори истината от свидетел в наказателното производство е предвидено в разпоредбата на чл. 121 НПК и то само в ясно посочените хипотези - по въпроси, отговорите на които биха уличили в извършване на престъпление него, неговите възходящи, низходящи, братя, сестри или съпруг или лице, с което се намира във фактическо съжителство, както и във връзка с обстоятелства, поверени на свидетеля като защитник или повереник. При това, правото по чл.121 от НПК на свидетеля да откаже да свидетелства, не се приравнява на предоставена му от закона възможност да заявява неистински обстоятелства (в хипотезата на „потвърждаване на неистина, какъвто е конкретният случай), а единствено възможност да не отговаря на определена категория въпроси. В конкретния случай, пред съдия, в хода на съдебно следствие по наказателно частен характер дело, след разясняване правото й да откаже да свидетелства по чл. 119 НК и след разясняване на отговорността й по чл. 290 НК, подс. С. К. е заявила категорично обстоятелството, че във „въпросния ден” (денят - 01.06.2013г., посочен в частната тъжба като дата на деянията по чл.146 НК и по чл.130, ал.1 от НК), синът й- Г. К. „не е стрелял по хора”. Обективните находки по делото за личното й присъствие на инцидента и възможността същият да бъде възприет от нея във всичките му аспекти, както и надлежно установеното, чрез нарочно производство с наказателен характер, приключило с осъдителна присъда срещу Г. К., за действителна стрелба с въздушна пушка по св. Ц. С., обуславят и извода за неистинност на заявеното от подсъдимата обстоятелство, че той „не е стрелял по хора”. Потвърждаването на неистина, в конкретния случай, се състои в фрапиращото разминаване на обективно възприетото от подсъдимата и това, за което е свидетелствала в показанията си по нчхд № 1233/2013г. на РС- Пазарджик. Посоченото по-горе обуславя крайното заключение, че с деянието си касационната жалбоподателка е осъществила обективните и субективните признаци, включени в състава на престъплението по чл. 290, ал.1 от НК, поради което правилно е призната за виновна и осъдена с подлежащия на касационна проверка съдебен акт. С оглед посочените съображения ВКС констатира, че въззивният съд не е допуснал сочените от защитата съществени процесуални нарушения при постановяване на съдебния си акт, които да са довели до неправилно приложение на материалния закон, поради което касационната жалба се явява неоснователна и като такава не би могла да бъде уважена. Това обуславя оставяне в сила на въззивнaта присъда, постановена от Окръжен съд – Пазарджик. Водим от горното и на основание чл. 354, ал.1, т.1 НПК, ВКС, I НО, Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА присъда № 42 от 13.10.2015г. по внохд № 352/2015г. по описа на Окръжен съд - гр. Пазарджик. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: