Р Е Ш Е Н И Е
№ 546
гр. София, 22 ноември 2011г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на седемнадесети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ФИДАНКА ПЕНЕВА
ЧЛЕНОВЕ : ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
СЕВДАЛИН МАВРОВ
при секретар ЛИЛИЯ ГАВРИЛОВА
и в присъствието на прокурора АТАНАС ГЕБРЕВ
изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА
н. д. № 2487/2011г.
Производството е образувано по искане на осъдения С. Д. за възобновяване на вчнд №598/2010г. на Благоевградски окръжен съд /ОС/, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК.
Подаденото саморъчно написано искане съдържа бланкетни оплаквания от извършената кумулация, несъобразена с дадените в решение №548/27.12.2010г. на ВКС, III-то н.о., задължителни указания по отношение на групирането на наложените на осъденото лице наказания по нохд №550/2000г. и нохд №50/2002г. на Районен съд /РС/- Благоевград, и на правоприлагането на разпоредбата на чл.24 от НК. Поставен е акцент и на неправилността на атакуваното определение в частта, с която е постановено отделно изтърпяване на определената по нохд №1485/2006г. на Благоевградски РС санкция - ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, като в подкрепа на обективираното недоволство се предлага неясна аргументация за допуснати груби нарушения на материалния и процесуален закон при разглеждане на цитираното наказателно дело от общ характер.
В съдебно заседание на 17.11.2011г., осъденото лице и неговият защитник поддържат искането по изложените съображения.
Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за законосъобразност на влезлия в сила съдебен акт.
Върховният касационен съд, в рамките на осъществения извънреден контрол, за да се произнесе, взе предвид следното:
С определение №2227/18.05.2007г., обявено по чнд №443/2007г., РС-Благоевград е групирал наложените на С. Б. Д. наказания по нохд №№29/2002г., 423/2002г., 703/2002г., 1107/2002г., 136/2003г., 427/2003г., 1991/2005г., 2157/2005г., 140/2006г., 367/2006г., 891/2006г. и 53/2007г., като при условията на чл.25, вр.чл.23 от НК определил една обща най-тежка наказателна санкция за включените в реалната съвкупност престъпни деяния - ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ЧЕТИРИ ГОДИНИ, увеличена на основание чл.24 от НК с ДВЕ ГОДИНИ, при първоначален строг режим на изтърпяване.
В съответствие с изискванията на чл.25, ал.2 от НК от лимитираните санкционни последици за множеството престъпления, компетентният орган е приспаднал фактически изпълнената част от наказанията по нохд №№29/2002г., 423/2002г. ,1107/2002г., 136/2003г. и 427/2003г.
С визирания съдебен акт е постановено и отделното изтърпяване на индивидуализираното по нохд №1485/2006г. наказание – ШЕСТ МЕСЕЦА лишаване от свобода, при първоначален строг режим.
В производство, инициирано по въззивна жалба на осъденото лице с решение №381 от 24.10.2007г., по вчнд №283/2007г., Благоевградски ОС е потвърдил първоинстанционното определение.
По искане на главния прокурор за възобновяване на вчнд №283/2007г. на ОС-Благоевград, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.1 от НПК, с решение №548 от 27.12.2010г., по н.д. №625/2010г. състав на ВКС, III-то н.о. е констатирал несъблюдаване на задължителната съдебна практика по приложението на параграф 90 от ПР на ЗИДНК /ДВ, бр.62/08.08.1997г./, отменил атакувания акт и върнал делото за ново разглеждане на въззивната инстанция.
С решение №73/12.04.2011г. Благоевградски ОС е ревизирал определение №2227/18.05.2007г. на РС-Благоевград, като към очертаната реална съвкупност от престъпни посегателства по нохд №№29/2002г., 423/2002г., 703/2002г., 1107/2002г., 136/2003г., 427/2003г., 1991/2005г., 2157/2005г., 140/2006г., 367/2006г., 891/2006г. и 53/2007г., приобщил престъплението по нохд №50/2002г., и изменил съдебния акт в частта по прилагането на чл.25, ал.2 от НПК, приспадайки от определената обща най-тежка наказателна санкция ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА изтърпяното наказание по нохд №50/2002г. / ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода/ и периода на задържане от 16.02.2007г. до 15.07.2010г., по чнд №443/2007г.
Депозираното от осъдения Д. искане е неоснователно.
В изпълнение на задължителните указания, дадени с решение №548 от 27.12.2010г. на ВКС, по н.д. №625/2010г., ОС-Благоевград е формирал своето вътрешно убеждение за необходимо инкорпориране на престъпното деяние по нохд №50/2002г. към обособеното множество от престъпления по №№29/2002г., 423/2002г., 703/2002г., 1107/2002г., 136/2003г., 427/2003г.,1991/2005г., 2157/2005г., 140/2006г., 367/2006г., 891/2006г. и 53/2007г.
Обективната интерпретация на правните предписания на чл.23 и чл.25 от НК, в контекста на редакцията на чл.26 от НК, актуална от 08.08.97година/ ДВ, бр.62/97г./ до 01.10.2002 година/ ДВ, бр.92/02г./, и при съобразяване с параграф 90 от Преходните разпоредби на ЗИДНК, обуславя заключението, че при наличие на предпоставките по чл.25 от НК, наказанията по присъди, постановени или влезли в сила след 01.10.2002 година, могат да се групират с наказанията по присъди, обхванати от параграф 90 от ПР на ЗИДНК от 2002 година, като в този случай общото наказание не може да бъде по-малко от определеното с параграф 90. /ТР1/10.05.2006 година на ОСНК на ВКС на РБ/.
Конкретиката от факти досежно времевите параметри на извършване на инкриминираните престъпни посегателства по чл.196 от НК и на придобиване на юридически стабилитет на постановените за тях съдебни актове, сочи категорично на налична реална съвкупност от престъпления, като с оглед датата на влизане в сила на присъдите, по визираните наказателни дела/след 01.10.2002г./ е допустима кумулация с извършеното на 28.09.2001г. и попадащо под действието на параграф 90 от ПРЗИДНК деяние, предмет на разглеждане по нохд №50/2002г.
Обстоятелството, че в лимитираното множество от престъпления не са включени други освен санкционираното по нохд №50/2002г. посегателства, осъществени през периода от 08.08.1997г. до 01.10.2002г. и квалифицирани като опасен рецидив, за които обявените съдебни актове да са придобили юридическа стабилност, преди отмяната на забраната по чл.26 от НК, препятства предвиденото „сборуване” на наказания, наложени в обсега на параграф 90 от ПРЗИДНК, при определяне на подлежащите на изтърпяване по чл.25, вр.чл.23 от НК, санкционни последици.
При спазване на принципа за най-благоприятното за осъдения съчетание при групиране на наказанията, на основание чл.25, вр.чл.23 от НК, изискващ оценка и за приложението на материалноправната норма на чл.24 от НК, въззивният състав е обсъдил възможността за оформяне на втора реална съвкупност, включваща престъпното посегателство по нохд №550/2000г. /санкцията, за което е изтърпяна/ и инкорпорираното в коментираното по-горе множество от престъпления, инкриминирано деяние по нохд №1107/2002г. Без да съзира противоречие с буквата и духа на параграф 90 от ЗИДНК, Благоевградски ОС е изложил аргументи, свързани с предоставените от чл.24 на НК правомощия на решаващия орган за увеличаване на общото най-тежко наказание и по двете очертани множества от престъпления, което несъмнено мотивира утежняване на наказателноправното положение на С. Д..
С изискуемия се професионализъм и проявен юридически усет е обоснована от въззивната инстанция, и необходимостта от правоприлагане на института на чл.24 от НК спрямо осъденото лице.
Обществената опасност и характеристиките на извършените от С. Д. и включени във формираното множество от престъпни посегателства против собствеността на гражданите /13 на брой кражби и грабежи/, субсумиращи квалифициращия признак опасен рецидив, и демонстрираните от осъдения дързост и упоритост, проектирани в неправомерните му изяви и очертаващи изграден стереотип на асоциално поведение и на трайни престъпни навици, обуславят изводи, че и най-тежката наказателна санкция за визираната реална съвкупност от престъпления, не ще изпълни предвидените в чл.36 от НК цели. Генералната и индивидуална превенция на наказанието, с поставен акцент на очакванията за поправително личностно въздействие на произтичащите от описаната престъпна дейност санкционни последици, налага увеличаване на определената обща най-тежка наказателна санкция от ЧЕТИРИ ГОДИНИ лишаване от свобода, с лимитирания от въззивния съд справедлив размер от ДВЕ ГОДИНИ.
Законосъобразна е и преценката на ОС-Благоевград във връзка с констатираните налични предпоставки за отделното изтърпяване на наказанието по нохд №1485/2006г., наложено за осъществено на 30.04.2006г. престъпление по чл.196, ал.1,т.1вр.чл.194, вр.чл.18, ал.1 от НК, явяващо се в съотношение на рецидив спрямо всички останали престъпни посегателства, предмет на разглеждане по цитираните дела.
В разисквания смисъл съдържимите се в искането на осъдения Д. фактически данни за допуснати груби процесуални нарушения и за несъблюдаване на относимата материалноправна уредба по нохд №1485/2006г., индицират на недопустимост и са извън обхвата на компетентността на ВКС, в рамките на извънредния способ за съдебен контрол - възобновяване на наказателното дело.
Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на разпоредбите в установения от Глава тридесет и трета на процесуалния кодекс нормативен регламент /чл.419- чл.426 от НПК/, обосновават заключение за очертани предели на извънредна съдебна проверка, детерминирани от определените процесуални субекти, чрез посочване на атакуваната част на влезлия в сила съдебен акт, на основанията и подкрепящите ги данни, в предвидените срокове. Дерогирането на предписаните императивни правила лишава ВКС от възможността да реализира правомощията, с които е оторизиран, съгласно нормата на чл.425 от НПК.
Конкретиката в настоящия казус сочи, че осъденият Д. е пренебрегнал законовите изисквания за атакуване на придобилите юридически стабилитет присъди, решения и определения, по реда на възобновяването на наказателните дела, в очертаните от чл.421, ал.3 от НПК срокове.
Видно от обективираната в приложените справка и бюлетини за съдимост информация, определението, по нохд №1485/2006г. на Благоевградски РС, с което на основание чл.382, ал.7 от НПК е одобрено постигнатото между участващите процесуални страни споразумение и прекратено наказателното производство по делото, е влязло в сила на 18.10.2006г. Осъденият С. Д. не се е възползувал от предоставената му процесуална възможност за извънредна проверка на постановения по нохд №1485/2006г. съдебен акт, чрез депозиране на искане, на основание чл.422, ал.1, т.5, вр.чл.348, ал.1, т.т.1-3 от НПК, в шестмесечен срок от придобиването на юридическа стабилност, поради което неговото право да претендира възобновяване на делото, съответно отмяна на обявеното определение, за нарушения на процесуалния и материален закон, е преклудирано.
Нормативната база, регулираща условията и реда по възобновяване на наказателното дело, и очертаваща произтичащите от осъщественото извънредно съдебно производство последици, е синхронизирана с провъзгласеното в чл.6, т.1 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи /КЗПЧОС/, право за провеждане на наказателния процес в разумен срок, и с практиката на Европейския съд в Страсбург по прилагане на международния акт. В постановените решения Съдът е категоричен, че разумният срок на наказателния процес обхваща съвкупността от процедурите, по които се развива делото, включително инстанциите за преразглеждане, които се активират чрез правото на обжалване, и срокът за изтърпяване на влязлата в сила присъда. /делото Piron срещу Франция от 14.11.2000г., делото Gorolov и Rousiaiev срещу Русия от 17.03.2005г./. Във връзка с това Европейският съд по правата на човека ясно е заявил, че държавите поемат позитивното задължение така да организират своите правораздавателни системи, че да могат да изпълняват изискванията на чл.6, т.1 от Конвенцията и особено финализирането на процеса в разумен срок, което е обективирано и в предвидените срокове за възобновяване, според действащото законодателство.
По изложените съображения настоящият състав счита, че искането на осъдения С. Д. за възобновяване на вчнд №598/2010г. на Благоевградски ОС и за ревизия на постановеното по него решение, на основание чл.422, ал.1, т.5 от НПК, следва да бъде оставено без уважение.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. Б. Д. за възобновяване на внчд №598/2010г. на Благоевградски ОС, и за изменение на постановения и влязъл в сила съдебен акт №73/12.04.2011 година.
РЕШЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|