Р Е Ш Е Н И Е № 97 гр.София, 25 юли 2016 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на двадесет и първи април две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДАНИЕЛА АТАНАСОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Невена Пелова и в присъствието на прокурора от ВКП ПЕНКА МАРИНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 350/2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по касационна жалба от защитника на подсъдимия Р. Г. Д. – адв. Н. М. и по касационна жалба от повереника на частния обвинител и граждански ищец В. И. С. – адв. Е. Е., срещу въззивно решение № 31 от 28.01.2016 г. по внохд № 846/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 19 от 10.06.2015 г. по нохд № 561/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца. С присъда № 19 от 10.06.2015 г., постановена по нохд № 561/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца, подсъдимият Р. Г. Д. е признат за виновен в това, че на 05.05.2012 г. в [населено място], /област/, при извършване на подводен оглед на разпределителна шахта 1 и намиращите се в нея съоръжения, на територията на [фирма] – [населено място], в качеството си на отговорен ръководител, заемащ длъжност „ръководител водолазна група“ при [фирма] – [населено място], по непредпазливост е причинил смъртта на Р. И. С. на 29 години от [населено място], поради немарливо изпълнение на правно регламентирана дейност, представляваща източник на повишена опасност, като: не е изпълнил задължението си по т. 5.3.1.7 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма] – да провери лично обезопасяването на обекта и откриването на съответния наряд; не е изпълнил задължението си по т. 4.22 от Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма [фирма] [населено място] – да се увери лично за взетите мерки за безопасност от възложителя; не е изпълнил задължението си при подготовка на водолазното спускане за измерване скоростта на течението – т. 5.3.2 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма]; допуснал е водолазно спускане при скорост на течението над 1,5 м/с, без да са поставени защитни устройства, съобразно изискването на т. 5.3.6.9 от Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма], като след деянието е направил всичко зависещо от него за спасяването на пострадалия, поради което и на основание чл. 123, ал. 4, вр. ал. 1, вр. чл. 54 от НК е осъден на десет месеца лишаване от свобода, изпълнението на което на основание чл. 66, ал. 1 от НК е отложено за срок от три години. На основание чл. 304 от НПК подсъдимият е оправдан по първоначално повдигнатото му обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК. Осъден е да заплати на В. И. С. сумата от 100 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени в резултат от деянието неимуществени вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането. В останалата част – до предявения от гражданския ищец размер на иска от 200 000 лева претенцията е отхвърлена. Съдът се е произнесъл по разпореждането с веществените и с писмените доказателства, както и по възлагането на разноските. Присъдата е проверена по въззивен ред по жалби от подс. Д. и от гражданския ищец и частен обвинител С. и с решение № 31 от 28.01.2016 г. по внохд № 846/2015 г. на Софийски апелативен съд е потвърдена. В касационната жалба на подсъдимия се развиват доводи за наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Твърди се, че в досъдебна фаза са допуснати съществени процесуални нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, които се съзират в пропуски в съдържанието на обвинителния акт и в твърдяна от касатора липса на процесуално-следствено действие „оглед“ в досъдебното производство. Излагат се съображения, че са допуснати процесуални нарушения във връзка с конституиране на гражданския ищец и частен обвинител, както и във връзка с размера на предявената претенция за обезщетяване. Оспорва се назначената комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза. Твърди се, че подсъдимият не е бил запознат с Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма], чието съдържание му станало известно едва в досъдебна фаза на процеса. С оглед на това се претендира нарушение на закона. Прави се искане за отмяна на обжалвания съдебен акт и връщане делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд или на прокуратурата. При условията на алтернативност се иска подсъдимият да бъде оправдан. В касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец са посочени касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и т. 3 от НПК, но са изложени данни в подкрепа на всички касационни основания. Заявява се, че е допуснато нарушение на закона с оглед квалификацията на деянието по привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 от НК. Твърди се, че нарушението на закона е обусловило явна несправедливост на наложеното наказание, което не отговаря на обществената опасност на деянието и дееца и не е съответно на съотношението между смекчаващите и отегчаващи вината на подсъдимия обстоятелства, както и на целите по чл. 36 от НК. Освен това, жалбоподателката намира за несправедлив размерът на присъденото обезщетение за неимуществени вреди. Сочи още, че въззивният съд не е изложил съображенията, които са му дали повод да отхвърли в останалата част предявената претенция за обезвреда - оплакване относимо към касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК. Иска се атакуваното решение да бъде отменено, а делото върнато на въззивния съд за ново разглеждане с указания по приложението на закона. В съдебно заседание пред касационната инстанция защитникът на подсъдимия поддържа жалбата по изложените в нея доводи, както и направеното искане за оправдаване на подсъдимия. Повереникът на частния обвинител и граждански ищец поддържа жалбата по изложените в нея съображения, като изразява становище за неоснователност на касационната жалба на подсъдимия. Представителят на ВКП намира касационните жалби за неоснователни, поради което моли въззивният съдебен акт да бъде оставен в сила. Подсъдимият Р. Д. моли да бъде оправдан. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалваното решение в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Жалбата от защитника на подсъдимия Д. е процесуално допустима, като е подадена от легитимирана страна в законоустановения срок, но по съществото си е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за съществени процесуални нарушения в досъдебното производство не намира основание в материалите по делото. Предвид обстоятелството, че досъдебното производство е образувано по реда на чл. 212, ал. 2 от НПК – със съставяне на протокола за първото действие по разследване, което в конкретния случай е оглед, то твърдението, че такова процесуално-следствено действие не е извършено, е несъстоятелно. Още повече, че по делото са налични /л. 3-26, Т. І от ДП/ протокол за оглед на местопроизшествие – оригинал и препис, фотоалбум към протокола за оглед, както и протокол за оглед на труп и фотоалбум към него, които удостоверяват извършването на съответните действия. Не може да бъде възприето като основателно и оплакването, че правото на защита на подсъдимия е било нарушено, тъй като обвинителният акт страда от порок, изразяващ се в неяснота по отношение на правилата, които изпълват съдържанието на бланкетната диспозиция на чл. 123, ал. 1 от НК. Идентично по съдържание възражение е направено още в производството пред първата инстанция, която в мотивите си /л. 402 от нохд/ е изложила съображенията, поради които не го е възприела. Прочитът на съдържанието на обвинителния акт сочи на извод за съответствието му на изискванията за съдържание, поставени в чл. 246, ал. 2 от НПК. Представителят на държавното обвинение е описал фактическите данни, обосноваващи извършеното от подсъдимия деяние, като коректно е посочил правилата, установени с Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма] и с Инструкция за безопасна работа под вода на водолазите на фирма [фирма] [населено място], които е намерил за нарушени от подсъдимия и които конкретно посочени нарушения запълват диспозицията на чл. 123, ал. 1 от НК. В тази насока е налице пълно съответствие между обстоятелствената и заключителната част на обвинителния акт, което обосновава яснота по отношение на обвинението, респ. опровергава твърдението за невъзможност подсъдимият да разбере в какво е обвинен. Действително, първоинстанционният съд в мотивите на присъдата е обсъдил Правилник за безопасност при работа в неелектрически уредби, което съставлява процесуално нарушение, тъй като с обвинителния акт не са били възведени нарушения на правила, установени с посочения правилник. Въпреки това, както правилно въззивният съд се е произнесъл по идентично възражение на защитата /л. 70 от внохд/, нарушението не е от категорията на съществените, тъй като то по никакъв начин не повлиява извода за допуснати от подсъдимия нарушения на конкретно посочените в обвинителния акт разпоредби на двете инструкции, както и върху извода за наличието на причинна връзка между нарушенията и настъпилата смърт на пострадалия, по които въпроси първата инстанция се е произнесла. Неоснователни са и възраженията, свързани с конституиране на частния обвинител и граждански ищец, респ. с приемане на гражданския иск за съвместно разглеждане и неговия размер. Видно от протокол от съдебно заседание /л. 125 и сл. от нохд/ е, че съдът е приел за съвместно разглеждане гражданския иск на В. И. С. в размер на 200 000 лева, против Р. Г. Д. и е конституирал В. С. в качеството на граждански ищец и частен обвинител в процеса. Непосредствено след това, съдът е изслушал становището на страните и след като е преценил, че не са налице процесуални пречки е постановил определение, с което е дал ход на делото. Посочените процесуални действия на съда са в законосъобразна последователност. Дейността на съда по конституиране на страните трябва да предхожда тази по даване ход на делото, тъй като само по този начин може да се обезпечи възможността на страните в производството да изразят отношението си по въпроса - дали са налице процесуалните предпоставки за разглеждане на делото по същество. Това е немислимо ако бъде даден ход на делото преди конституиране на частния обвинител и граждански ищец, тъй като към този момент той не ще притежава това процесуално качество, респ. ще липсва надлежно конституирана страна, която да вземе становище по хода на делото. Конституиран впоследствие, той ще се окаже лишен изцяло от възможността да упражни правото, което законът му предоставя. Подобен подход би довел до процесуално нарушение, но не и този, който първоинстанционният съд по настоящото дело е следвал. С постановяване на определението, с което съдът конституира частния обвинител и граждански ищец, последният става субект със самостоятелни процесуални права, сред които е и това да вземе отношение по въпроса за даване ход на делото. Дейността на окръжния съд е съобразена с изискванията на процесуалния закон, с оглед на което В. С. се явява надлежна страна в процеса, а възражението на защитата в тази насока е неоснователно. Несъстоятелно е и оплакването за неяснота по отношение размера на гражданския иск. В първоначално подадената молба за предявяване на граждански иск /л. 109-110 нохд/, претенцията от 200 000 лева е била насочена солидарно срещу подсъдимия и [фирма] – [населено място]. В съдебно заседание на 27.01.2015 г., преди произнасянето на съда по допустимостта на гражданския иск, последният е изменен, като претенцията е насочена изцяло и единствено срещу подсъдимия Р. Д.. Размерът на иска от 200 000 лева е непроменен, като претендираната сума е посочена ясно в определението на съда, с което искът е приет за съвместно разглеждане в наказателния процес. Видно от протокола от съдебно заседание е, че на защитника на подсъдимия – адв. М. е предоставена възможност да изрази становище по гражданския иск преди произнасянето на съда, предвид което заявеното в касационната жалба недоволство, че е бил лишен от това си процесуално право не кореспондира с осъщественото в производството. Ето защо, оплакванията на защитата, свързани с приемането на гражданския иск и с разгледания размер на претенцията не могат да бъдат възприети. Впрочем, идентични възражения са били направени и пред въззивната инстанция, която е пропуснала да се произнесе по тях в мотивите си, както изисква чл. 339, ал. 2 от НПК. Въпреки това, предвид неоснователността на доводите, респ. липсата на твърдяни нарушения, ограничили правото на защита на подсъдимия, този порок не налага отмяна на атакувания съдебен акт. Неоснователно е възражението в касационната жалба, свързано с неуважено искане на защитата за назначаване на техническа експертиза. На първо място, експертиза за установяване на идентичността на представената по делото Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в АЕЦ „Козлодуй“ и оригиналната Инструкция, не е искана от защитата. Последната е претендирала назначаване на техническа експертиза, но с обект изисканото от [фирма] техническо задание. При все това, доказателствените искания, направени във връзка с тезата на защитата за извършени добавки към приложения по делото екземпляр от обсъжданата Инструкция, са били уважени и първоинстанциониния съд не може да бъде упрекнат в отказ да събере оправдателни доказателства. Видно от материалите по делото е, че в съдебно заседание на 25.02.2015 г. /л. 287 от нохд/, защитникът на подс. Д. е направил искане да бъдат изискани в оригинал от [фирма] документи: техническо задание ХТС-21/07.02.2011 г., длъжностна характеристика на длъжността „старши оператор турбинно отделение“ и Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма], искането е уважено, и тези документи са приети и прочетени в съдебно заседание на 21.04.2015 г. На второ място, неоснователно се претендира нарушаване на правото на защита на подсъдимото лице с отказа на първостепенния съд да уважи искане за назначаване на техническа експертиза относно съдържанието на Техническо задание ХТС-21/07.02.2011г. Не всяко неуважаване на доказателствени искания на страните съставлява процесуално нарушение. Такова би било налице, ако искането е отхвърлено безмотивно, или пък неуважаването му е довело до непопълване на доказателствената основа и до нарушаване на задължението за обективно, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото. В настоящия казус, първостепенният съд е изложил аргументацията си, за да отклони назначаване на поисканата експертиза. Освен това, двете съдебни инстанции по същество са изследвали различието в текста на техническото задание и са обсъдили задълбочено въпроса дали това обстоятелство има отношение към отговорността на подс. Д.. Възраженията срещу възприемането от решаващите съдилища на заключенията на вещите лица по назначената в производството комплексна съдебно-техническа и съдебно-медицинска експертиза са неоснователни. По делото не са останали неизяснени въпроси, изискващи специални знания. Няма основание за съмнение по отношение компетентността, пълнотата и точността на експертните заключения. Първоинстанционният съд ги е възприел при формиране на вътрешното си убеждение след задълбочен анализ на цялата доказателствена съвкупност. Въззивната инстанция е извършила самостоятелен преценка на доказателствата и средствата за тяхното установяване, която е довела до солидаризиране с изводите на първата съдебна инстанция. Конкретното оплакване, че експертизата е изготвена на базата на предположения, не е релевирано при приемането на заключенията от първостепенния съд, но то е и без основание, защото в експертните заключения на основната и допълнителни експертизи е описана обстоятелствено обективната информационна база за изводите, използваната методика, като не става въпрос за предположения на вещите лица, а за вариантност на изводите. По отношение медицинската част на заключенията, възраженията в касационната жалба също не могат да бъдат възприети. Напълно коректно вещите лица – медици са направили частична корекция в експертните си изводи /в точка 4.в от заключението/ въз основа на данните за точния вид водолазна екипировка, шлем и костюм, като са защитили при това крайния си извод за причината за смъртта на пострадалия. Предвид изложеното, не се обосновава наличие на касационното основание по чл. 348, ал. 3, вр. ал. 1, т. 2 от НПК и претенцията за отмяна на съдебния акт и връщане на делото за ново разглеждане от първоинстанционния съд е неоснователна. Оплакването за нарушение на материалния закон в касационната жалба от защитника на подс. Д. се заявява декларативно като неправилно осъждане поради недоказаност и така заявено, то не може да бъде предмет на разглеждане от касационната инстанция, понеже на практика е общо възражение за необоснованост. Единствения конкретен довод е свързан с оспорването на знанието от страна на подсъдимия на Инструкция за организация и безопасност на водолазната дейност в [фирма]. Тезата на защитника, че към момента на осъществяване на инкриминираното деяние Д. не е бил запознат със съдържанието на тази Инструкция, а е научил за съществуването й едва в досъдебното производство по делото, правилно и обосновано е възприета като неоснователна. Тя се опровергава от данните в наличния по делото Дневник за инструктажи на [фирма] /л. 79, Т. І от ДП/, в който подсъдимият се е подписал в удостоверение на това, че на 02.05.2012 г. му е проведен инструктаж, тема на който е била и процесната инструкция за водолазната дейност в АЕЦ. Освен това, в посочения документ фигурират подписите и на другите водолази от групата, които потвърждават в показанията си обстоятелството, че са били надлежно инструктирани. В подкрепа на фактическия извод за това, че съдържанието на обсъжданата инструкция е било доведено до знанието на подсъдимия и че той е бил задължен да спазва правилата, установени с нея, правилно са били обсъдени писмените доказателства - съдържанието на техническото задание – п. 5.1 – сочещо на изискване към изпълнителя да спазва инструкцията за водолазна дейност на възложителя, като и показанията на свид. М.. При тези съображения и в рамките на установената фактическа обстановка, не може да бъде удовлетворена претенцията за оправдаване на подс. Д. в хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК. Касационната жалба на частния обвинител и граждански ищец В. С., подадена чрез адв. Е. Е. в качеството му на повереник е процесуално допустима, но разгледана по същество също е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за неправилно приложение на закона с оглед квалификацията на деянието по чл. 123, ал. 4 от НК не може да бъде възприето. При установената от предходните съдебни инстанции фактическа обстановка, която касационната инстанция няма правомощие да променя, правилното приложение на материалния закон обосновава квалифициране на деянието по привилегирования състав на чл. 123, ал. 4 от НК. Какви са били конкретните спасителни действия, които подсъдимият е предприел, е въпрос по фактите, който е изследван задълбочено от решаващите съдилища. Тези фактически обстоятелства са получили правилна оценка като действия, обективно насочени към спасяване на пострадалия, докато е бил жив, като тези действия сочат на активност на подс. Д. да мобилизира възможните ресурси за спасяване на колегата си. При това положение предходните съдебни инстанции законосъобразно са приели, че подсъдимият следва да бъде оправдан по първоначално възведеното му с обвинителния акт обвинение по чл. 123, ал. 1 от НК и деянието му да бъде квалифицирано по привилегирования състав. Наложеното на подсъдимия наказание не е явно несправедливо. Въззивният съд е извършил дължимата проверка в тази насока и правилно го е възприел за справедливо. От една страна, за определяне на размера му при превес на смекчаващите обстоятелства е съобразено, че липсват каквито и да е отегчаващи обстоятелства, а от друга страна, съдилищата правилно са съобразили, че релевантните за определяне на наказанието обстоятелства, нито са от такова количество, нито от такова естество, че да обусловят приложението на чл. 55 от НК. При наличие на императивните предпоставки на закона, контролираният съд обосновано е заключил, че приложението на чл. 66, ал. 1 от НК от страна на първата съдебна инстанция е законосъобразно и правилно. Това наказание е в унисон с целите, визирани в чл. 36 от НК, тъй като за поправянето и превъзпитанието на подсъдимия не е необходимо изолирането му в затворническо заведение, а също би се постигнал и превантивният ефект по отношение на други членове на обществото. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за отмяна на съдебния акт на това основание. Направеното оплакване за незаконосъобразност на решението в гражданско осъдителната част, черпено от довод за несправедливост по смисъла на чл. 52 ЗЗД на размера на присъденото на гражданската ищца С. обезщетение за претърпени неимуществени вреди, касационната инстанция намира за неоснователно. Правилно инстанциите по фактите са отчели критериите за справедливост на обезщетението за претърпените от майката на починалия Р. С. неимуществени вреди, съобразно изискването на чл. 52 ЗЗД. Съобразено е, че гражданската ищца е легитимирана да претендира обезщетяване на причинени увреждания от неимуществен характер, изразяващи се в страдания и в загуба на морална опора. Решаващите съдилища са мотивирали с конкретни съображения обективните критерии, които са съобразили в преценката за справедливост на размера на обезщетението. По отношение на обстоятелствата, влияещи върху преценката по чл. 52 ЗЗД, първостепенният съд е събрал доказателства чрез разпит на свидетели, които са били правилно оценени. Поради това, настоящата съдебна инстанция споделя извода за справедливост на присъденото в полза на гражданската ищца обезщетение в размер на 100 000 лева, дължимо ведно със законната лихва, считано от датата на деянието. В този смисъл доводът за нарушение на закона при решаване на въпроса за гражданската отговорност е неоснователен, както е неоснователно и искането за отмяна на въззивното решение в тази му част. Освен това, не може да бъде споделено и възражението, че въззивният съд не е изложил съображенията си, поради което е приел за справедлив посочения уважен размер от предявената претенция за обезвреда, тъй като на л. 71 от внохд, апелативният съд е мотивирал извода си за това. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 31 от 28.01.2016 г. по внохд № 846/2015 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдена изцяло присъда № 19 от 10.06.2015 г. по нохд № 561/2014 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.