1 2 Р Е Ш Е Н И Е № 148 София, 10.11.2020 г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и седми октомври, две хиляди и двадесета година в състав: Председател: МАРИО ПЪРВАНОВ Членове: ИЛИЯНА ПАПАЗОВА МАЙЯ РУСЕВА при секретаря Анжела Богданова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1532/2019 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Комисия за противодействие на корупцията и за отнемане на незаконно придобито имущество, [населено място], подадена чрез пълномощника и В. Е. - Титова срещу въззивно решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е обезсилено решение №1105 от 15.08.2018 г. по гр. дело №2465/2015 год. на Пловдивския окръжен съд. Въззивният съд е приел, че искането за отнемане на незаконно придобито имущество е внесено след изтичането на преклузивния едногодишен срок по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./, поради което предявените искове, както и постановеното по тях първоинстанционно решение, са недопустими. Касаторът е изложил твърдения за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, нарушение на материалния закон и необоснованост – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че исковете са недопустими. Ответниците по касационната жалба А. С. А., [населено място], и „М.”АД, [населено място], оспорват жалбата. С определение №569 от 22.06.2020 г. е допуснато касационно обжалване на решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. Обжалването е допуснато по правния въпрос за характера на срока по чл.27 ЗОПДНПИ/отм./ на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, който е решен в противоречие със задължителната практика на ВКС. По въпроса, обусловил допускане на касационното обжалване, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, намира следното: С ТР №1/2018 от 04.06.2020 г. по тълк. дело №1/2018 г. на ОСГК на ВКС е постановено, че изтичането на срока за проверка по чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност и на незаконно придобито имущество, т.е. предвиденият в чл.15 ал.2 ЗОПДИППД (отм.), съответно по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ срок за извършване на проверки и събиране на доказателства за установяване на произхода и местонахождението на имущество, за което има данни, че е придобито пряко или косвено от престъпна дейност е инструктивен, и е допустимо образуване на производство по чл.28 ЗОПДИППД /отм./, чл. 74 ЗОДНПИ/отм./ и чл.153 ЗПКОНПИ след изтичане на този срок. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: В случая от изложеното по-горе е видно, че въззивният съд неправилно е направил извод за недопустимост на предявените искове. Изтичането на срока за проверка по чл.27 ал.1 и 2 ЗОДНПИ (отм.) и чл.112 ал.1 и 2 ЗПКОНПИ, не е процесуална пречка за надлежното упражняване и съществуването на правото на иск и на материалното право на държавата за отнемане на незаконно придобито имущество. Ето защо въззивното решение следва да се отмени и делото да се върне на въззивния съд за ново разглеждане от друг състав. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІII г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение №3 от 22.01.2019 г. по в. гр.д. №603/2018 г. на Пловдивския апелативен съд. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.