Ключови фрази
Делба на наследство * съсобственост * определяне на квоти * приращения * приращение


1

Р Е Ш Е Н И Е

№ 295

София, 19.12.2014 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение, в открито заседание на четвърти декември две хиляди и четиринадесета година, в състав:


Председател: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
Членове: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА


при секретаря Емилия Петрова, като разгледа докладваното от съдия Генчева гр.д.№4415 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Маргарита Б. А. срещу решение №204 от 22.05.14г. по в.гр.д.№161/14г. на Кюстендилския окръжен съд, в частта, с която е обезсилено решение №49/06.02.14г. по гр.д.№1408/13г. на Кюстендилския районен съд за допускане на делба на външна тоалетна, находяща се в УПИ ІІІ-103, кв.12 по КП на [населено място], [община], както и в частта, с която е отменено решението на районния съд за допускане делба на навес с площ от 19 кв.м. в същото дворно място и искът за делба на навеса е отхвърлен.
Жалбоподателката поддържа, че навесът и външната тоалетна са част от допълващото застрояване на УПИ ІІІ-103, кв.12 и също следва да бъдат допуснати до делба заедно с жилищната сграда и другата стопанска постройка от 59 кв.м., останали в наследство от общия наследодател и допуснати до делба с първоинстанционното решение по делото.
Ответникът в производството Р. Б. П. оспорва жалбата. Счита, че тя е неоснователна. С определение №535 от 13.10.2014г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса дали второстепенните постройки, които не са самостоятелни обекти на правото на собственост, представляват принадлежност към главната вещ и дали следват същата по смисъла на чл.98 ЗС.
По поставения въпрос настоящият състав приема следното:
В решение №100 от 25.06.14г. по гр.д.№4966/13г. на ВКС, І ГО се е поставял въпрос за статута на пристройка към жилищна сграда, която пристройка се състои от две отделни части, предназначени да задоволяват складови нужди на етажните собственици и са функционално свързани с отделните жилища. Прието е, че тази пристройка е принадлежност към жилищната сграда по смисъла на чл.98 ЗС, а съгласно този текст принадлежността следва главната вещ. Пристройката не представлява приращение към дворното място и в случая не се прилага презумпцията на чл.92 ЗС.
По настоящото дело основният предмет на делба е масивна двуетажна жилищна сграда, построена в дворно място, върху което не се простира съсобствеността. В мястото са изградени също и второстепенна сграда с площ от 16,83 кв.м., навес с площ от 19 кв.м. и външна тоалетна. Съдът е допуснал делба на жилищната сграда и на стопанската сграда. По отношение на навеса и външната тоалетна въззивният съд е приел, че не е оборена презумпцията на чл.92 ЗС и не е доказано те да са принадлежност към двуетажната жилищна сграда или към стопанската сграда. Това разрешение противоречи на приетото в решение №100 от 25.06.14г. по гр.д.№4966/13г. на ВКС, І ГО, че стопанските постройки в дворното място са принадлежност към жилищната сграда и следват нейната собственост, както и че в този случай презумпцията на чл.92 ЗС е изключена.
Настоящият състав приема за правилна практиката в решение №100 от 25.06.14г. по гр.д.№4966/13г. на ВКС, І ГО, която следва да се приложи и по настоящото дело. Процесното дворно място е собственост на трето лице, което не участва в делбата. В мястото е построена двуетажна жилищна сграда, която има наследствен характер и е предмет на делба между страните Р. Б. П. и Маргарита Б. А.. Второстепенните постройки в мястото са предназначени да обслужват жилищната сграда, представляват принадлежност към тази сграда по смисъла на чл.98 ЗС и следва да се допуснат до делба заедно с нея. Тези постройки не са приращение към дворното място по смисъла на чл.92 ЗС, тъй като не могат да се ползват самостоятелно от собственика на мястото, без той да има жилище в това място. Външната тоалетна, дори и да не е била включена в исковата молба, също е предмет на делото, тъй като искът за делба на главната вещ съдържа в себе си искане за делба и на принадлежността. Като е отказал да допусне делба на навеса и външната тоалетна, въззивният съд е постановил неправилно решение, което следва да бъде отменено в тази част и да се допусне делбата на тези обекти при същите квоти, при които е допусната делба на жилищната сграда.
Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение,

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ решение №204 от 22.05.14г. по в.гр.д.№161/14г. на Кюстендилския окръжен съд в обжалваната част, с която след частично обезсилване и отмяна на решение №49/06.02.14г. по гр.д.№1408/13г. на Кюстендилския районен съд, е отказано допускане на делба на външна тоалетна и навес с площ от 19 кв.м., построени в УПИ ІІІ-103, кв.12 по КП на [населено място], [община], и вместо него постановява:
ДОПУСКА делба на външна тоалетна и навес с площ от 19кв.м., построени в УПИ ІІІ-103, кв.12 по КП на [населено място], [община], между съсобствениците Р. Б. П. и Маргарита Б. А., при равни квоти – по ½ ид.част.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: