Ключови фрази
Неоснователно обогатяване * доклад по делото * процесуални задължения на въззивния съд * процесуални действия на страните

5

Р Е Ш Е Н И Е
№ 214
Гр.София, 14.01.2015 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, І отделение, в публично заседание на седемнадесети ноември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Таня Райковска
ЧЛЕНОВЕ: Дария Проданова
Тотка Калчева

при секретаря Петя Кръстева, след като изслуша докладваното от съдия Калчева, т.д.№ 4401 по описа за 2013г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу решение № 942/18.05.13г., постановено по т.д.№ 840/13г. от Софийския апелативен съд, с което частично е отменено решение от 27.12.12г. по т.д.№ 3115/12г. на СГС и касаторът е осъден да заплати на [фирма], [населено място] сумата от 53777.82 лв. на основание чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД като недължимо платена по договор за СМР от 18.08.08г.
Касаторът поддържа, че решението е неправилно поради съществено нарушение на процесуалните правила и моли за неговата отмяна. Ответникът оспорва жалбата. Претендира юрисконсултско възнаграждение.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, І отделение констатира следното:
За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че на 18.08.08г. между страните е сключен договор за изработка, по който е налице изпълнение, приемане на работата от възложителя и заплащане на възнаграждение – авансово и след извършване на СМР. Исковата претенция е уважена за връщане на платени суми за възнаграждение за СМР, които са актувани, но не са били изпълнени, като е съобразен обемът на извършената работа и направените прихващия между страните.
Касаторът се основава на допуснати нарушения при разглеждане на делото, изразяващи се в липса на доклад на съда, на когото делото е препратено по правилата на родовата подсъдност и основаване на решението на заключение на вещо лице, прието от по-ниския по степен съд преди препращането. Д. е, че съдът на когото делото е препратено, е следвало да повтори тези процесуални действия.

С определение № 551/24.06.2014г. ВКС допусна касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.3 ГПК по въпросите за доклада и за събирането на доказателства при препращане на дело при действието на ГПК от 2007г.

Становището на състава на ВКС произтича от следното:
Производството по гр.д.№ 33801/11г. е образувано пред Софийския районен съд по предявен от [фирма] срещу [фирма] иск за заплащане на отчетени и заплатени СМР по договор от 18.08.08г. за обект „Хотел Ч.”, к.к. Б., [община], но неизпълнени работи, заявен като частичен в размер на 25000 лв. от общата сума от 95385.80 лв.
Първоинстанционният съд е изготвил проект за доклад с определение от 13.02.12г., с което е допусната и техническа експертиза. В открито съдебно заседание на 24.04.12г. страните не са направили възражения по доклада, съдът го е обявил на страните и е приел заключението на назначената техническата експертиза, което не е оспорено. В това заседание е предприето от ищеца и допуснато от съда увеличение на размера на иска, който да се счита предявен за сумата от 79167.92 лв., и съдът на основание 104, т.4 ГПК е прекратил производството по делото и го е изпратил по подсъдност на СГС.
В производството пред Софийския градски съд ответникът по иска е поискал поставянето на допълнителна задача на техническата експертиза по съображения за некоректност на изчисленията на вещото лице. Съдът е оставил без уважение това искане като преклудирано и е постановил решение за отхвърляне на иска.
Въззивният Софийски апелативен съд се е произнесъл по жалба на ищеца по иска, като по оплакването за допуснати нарушения на процесуалните правила – основаване на решението на доказателства, които не са приети по делото, е постановил определение в открито заседание на 24.04.13г. за приемането им. Ответникът – настоящ касатор е присъствал в съдебното заседание, не е релевирал възражения за допуснати нарушения и не е оспорил приетите доказателства.
Съгласно т.2 на Тълкувателно решение № 1/09.12.2013г. по тълк.д.№1/13г. на ОСГТК на ВКС въззивният съд не следи служебно за допуснати от първата инстанция нарушения при докладване на делото, а в случай, че въззивната жалба съдържа обосновано оплакване за допуснати от първоинстанционния съд нарушения на съдопроизводствените правила във връзка с доклада, въззивният съд дължи даване на указания до страните относно възможността да предприемат тези процесуални действия по посочване на относими за делото доказателства, които са пропуснали да извършат в първата инстанция поради отсъствие, непълнота или неточност на доклада и дадените указания. В мотивите на тълкувателното решение даденият отговор е обоснован с принципните разрешения за уредбата на въззивното производство като ограничено /непълно/ обжалване, а обект на въззивната дейност не са пороците на първинстанционното решение, а решаването на материалноправния спор, при което преценката относно правилността на акта на първата инстанция е само косвен резултат от тази дейност. Дейността на въззивния съд не е повторение на първоинстанционното производство, а само негово продължение, при което втората инстанция не дължи повтаряне на дължимите от първата инстанция процесуални действия. При опорочени процесуални действия въззивният съд не следва да ги извършва наново, а да отстрани пороците чрез собствените си действия по установяване на фактите и прилагането на правото.
В този смисъл, ако при първоинстанционното разглеждане на делото са допуснати нарушения на процесуалните правила, отстраняването на пороците се извършва от въззивния съд единствено при наведени оплаквания във въззивната жалба или в отговора цел да се обезпечи изясняване на делото от фактическа страна, състезателното начало и равенството на страните в процеса при упражняване на процесуалните им права. Изключение от този принцип е служебната проверка на първоинстанционното решение, но само при прилагане на императивна материалноправна норма – т.1 на ТР №1/13г. на ОСГТК на ВКС.
С оглед на въведените с ГПК от 2007г. преклузии относно упражняването на процесуалните права на страните, основните начала на процеса намират своето проявление при прилагане на конкретните процесуални норми. Предвид на регламентираните последици от неподаване на отговор по чл.133 ГПК, ограничението да бъдат събирани доказателства, извън посочените изключения по чл.147 и чл.148 ГПК, служебното задължение на първоинстанционния съд да направи доклад по чл.146 ГПК, по който страните могат да изложат становище, то извършените от по-ниския по степен съд процесуални действия, преди препращането на делото по подсъдност на по-високия по степен съд с оглед на предприетото изменение на иска, запазват действието си. При препращане на делото по реда на чл.104 ГПК във вр. чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК окръжният съд продължава съдебното производство от тази фаза на процеса, до която същият е достигнал преди препращането. Противното би означавало да се предоставят на страните отново процесуални права, които са преклудирани с оглед на изтеклите срокове, като например тези по чл.131 ГПК: да се допусне оспорване на доказателства, да се предявят насрещен или инцидентен иск, да се привличат трети лица. В този смисъл съдът не повтаря отново процесуалните действия по събиране на доказателствата, ако в по-ниския по степен съд е било обезпечено участието на страните в процеса и равенството при упражняване на процесуалните им права. При действието на ГПК от 2007г. не се прилагат разрешенията по ГПК /отм./ съгласно цитираните от касатора определение № 54/18.03.76г. по гр.д.№ 576/76г. на ІІ гр.о., решение № 3922/21.10.80г. по гр.д.№ 2422/80г. на І гр.о. и решение № 390/10.04.91г. по гр.д.№ 179/91г. на І гр.о. на ВС.

По изложените съображения на поставяния процесуален въпрос съставът на ВКС отговаря, че въззивният съд не извършва служебна проверка за нарушения на процесуалните правила, ако оплакване в посочения смисъл не е направено в жалбата или в отговора, включително и при препращане на делото по правилата на родовата подсъдност от по-нисък по степен на по-висок по степен съд. Извършените от по-ниския по степен съд процесуални действия преди препращане на делото по чл.104 вр. чл.214, ал.1, изр.3, пр.1 ГПК не следва да бъдат повтаряни от по-високия по степен съд, ако в по-ниския по степен съд е било обезпечено участието на страните в процеса и равенството при упражняване на процесуалните им права.

По същество на касационната жалба.
С оглед отговора на поставения правен въпрос не са налице основанията по чл.281, т.3, пр.2 ГПК.
Касаторът не е заявил пред въззивния съд оплаквания за допуснати нарушения на процесуалните правила при първоинстанционното разглеждане на делото, поради което въззивният съд не е бил задължен да извършва служебна проверка на правилността на процесуалните действия на първинстанционния съд. Въведените с въззивната жалба оплаквания – основаване на решението на доказателства, които не са приети, са отстранени чрез действията на въззивния съд по събирането им при участие на страните – доказателства са приети съгласно определение от открито съдебно заседание на 24.04.13г., на което се е явил представител на настоящия касатор.
Обжалваното въззивно решение е правилно и следва да се остави в сила съгласно чл.293, ал.1, пр.1 ГПК.

На основание чл.81 ГПК касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 500 лв.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд


Р Е Ш И :


ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 942/18.05.13г., постановено по т.д.№ 840/13г. от Софийския апелативен съд.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма], [населено място], [улица], сумата от 500 лв. /Петстотин лв./ - юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: 1.

2.