5 Р Е Ш Е Н И Е N 227 С., 12.09.2011 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение, в съдебно заседание на тридесети ноември две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА МАРИЯ СЛАВЧЕВА при секретар Лилия Златкова в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията Мария Славчева дело № 1020/2009 г. Производство по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационната жалба на К. Г. В. и П. Д. Василева против въззивно решение № 776 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 683/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2008 г. по гр.д. № 01001/2006 г. на Софийски градски съд. С посочената част на първоинстанционното решение са отхвърлени предявените от касаторите срещу [фирма] искове с правно основание чл.407 (отм.) ТЗ за разликата над присъдените им по 10 000 лв. до пълните им размери от по 40 000 лв. С касационната жалба е въведено оплакване за неправилност на обжалваното решение по съображения за необоснованост и допуснато нарушение на материалния закон – чл.51, ал.2 и чл.52 ЗЗД, касационни основания по чл.281, т.3 ГПК. Ответника по касация [фирма] възразява срещу основателността на наведените с жалбата отменителни основания. С определение № 505 от 03.08.2010 г., настоящият състав на ВКС е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на Софийски апелативен съд в атакуваната му част, като е прието, че даденото от въззивния съд разрешение по приложението на чл. 52 ЗЗД при определяне на справедливо обезщетение за причинените на ищцата неимуществени вреди противоречи на постоянната практика на ВКС, изразена и в задължителното ППВС № 4/1968 г. Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото с оглед заявените касационни основания и съобразно правомощията си по чл.290, ал.2 ГПК, приема следното: За да отхвърли предявените от К. Г. В. и П. Д. Василева срещу [фирма], [населено място] искове по чл.407, ал.1 ТЗ (отм.) за разликата от 10 000 лв. до пълните им размери, въззивният съд е приел, че дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, починала в резултат на настъпило на 04.12.2004 г. пътно-транспортно произшествие, подлежи на намаляване по реда чл.51, ал.2 ЗЗД с 2/3 предвид обстоятелството, че пострадалата е допринесла за вредите, като приносът й е по-голям от този на водача. Според решаващия състав от събраните по делото доказателства се установява, че пострадалата е пресичала на неопределено за това място /извън кръстовището и пешеходната зона/, поведението й било силно повлияно от употребеното количество алкохол – намерени 2,70 промила и сочело, че навлизането й в платното представлявало по-скоро падане след залитане. Прието е от заключението на тройната експертиза, че водачът на лекия автомобил се движил в рамките на 40-50 км.ч., която не е превишена от гледна точка на закона, но несъобразена с конкретната пътна обстановка – дъждовно време и мокро пътно платно. Въз основа на така установените факти е направен извод, че избраната от него скорост не е била съобразена с атмосферните условия, с интензивността на движението и другите обстоятелства, от значение за безопасността, но същият е бил поставен от пострадалата в ситуация, при която само навременната му реакция да може да предотврати събитието, обусловила извода, че приносът й за настъпване на събитието е в размер на 2/3. Счел е, че обезщетение в размер по на 30 000 лв. може да репарира вредите на всеки един от родителите за преждевременната загуба на 36-годишната им дъщеря, несъмнено свързана за тях с голяма мъка и страдания, като с оглед отчетеното съпричиняване уважил исковете за по 10 000 лв. Касационната жалба е частично основателна. Решението е постановено в нарушение на материалния закон - чл.52 ЗЗД. При определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди въззивният съд не е съобразил задължителните указания по приложението на чл. 52 ЗЗД, дадени в Постановление на Пленума на Върховен съд № 4/1968 г. Правилно решаващият състав е очертал обема на релевантните за определянето на обезщетението обстоятелства, но неточно е приложил въведеният с чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Неимуществените вреди са неизмерими с пари и затова именно следващото се за тях обезщетение, както и кръгът на лицата, които имат право на него, се определят на принципа на справедливостта. Предвиденото в чл. 52 ЗЗД обезщетение за неимуществени вреди възмездява главно страните или загубата на морална опора и подкрепа, понесени от увредения вследствие на увреждането. В случая при определяне на размерите на дължимите на ищците обезщетения за неимуществени вреди въззивният съд не се е съобразил със задължителната и с актуалната съдебна практика. Със сигурност мъката и страданията на родителите от загубата на дъщеря им не би могла да бъде компенсирана чрез паричен еквивалент, но това е единствената форма за възмездяването им. С определянето на суми от порядъка на 30 000 лв. не е постигнат справедлив баланс между претърпените вреди и паричното измерение на нуждата от обезвреда, респ. не е спазен принципа за справедливост по чл. 52 ЗЗД. В резултат на това дължимото на ищците обезщетение е занижено и с оглед точното приложение на закона е необходимо паричният еквивалент на болките и страданията им, определен към момента на увреждането, да се завиши с още по 10 000 лв., или общо по 40 000 лв. Решението е постановено и в нарушение на чл. 51, ал. 2 ЗЗД. Решаващият съдебен състав правилно е приел с оглед поведението на пострадалата, че ударът между нея и лекия автомобил не е бил непредотвратим, какъвто според заключението на тройната експертиза би бил налице само в хипотеза на бърз ход и при спокойно тичане, но изводът му, че приносът й за настъпване на събитието превишава по степен този на водача е направен в нарушение на закона. Вярно е, че предприетото от нея пресичане ( доколкото ударът й с лекия автомобил е настъпил на 3,80 м. от десния край на платното) на неопределено за това място съставлява нарушение на чл.113 от закона за движение по пътищата. Предвид обстоятелството, че съгласно действащата нормативна уредба на движението по пътищата (чл.5, ал.2; чл.20 и чл.116 ЗДвП) отговорността на водачите на МПС за осигуряване на безопасност на движението е значително по-голяма от тази на пешеходците, настоящият състав приема, че допуснатото от пострадалата съпричиняване на вредоносния резултат е в размер на 1/2, а не на 2/3, както е приел въззивният съд. С оглед така на приетия принос на пострадалата, определеното от настоящата инстанция като справедливо обезщетение за претърпените от ищците неимуществени вреди в размер на по 40 000 лв. за всеки един подлежи на намаляване със сумата 20 000 лв., при което субективно предявените искове се явяват основателни за по 20 000 лв. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено в частта, с която е оставено в сила отхвърлителното решение на първоинстанционния съд за сумите 10 000 лв., които суми на основание чл.407 (отм.) ТЗ следва да бъдат присъдени допълнително на касаторите К. Г. В. и П. Д. Василева. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение Р Е Ш И: ОТМЕНЯ въззивно решение № 776 от 29.06.2009 г. по гр.д. № 683/2009 г. на Софийски апелативен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 12.12.2008 г. по гр.д. № 01001/2006 г. на Софийски градски съд и са отхвърлени като неоснователни предявените от К. Г. В. и П. Д. Василева в субективно активно съединение искове за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди срещу [фирма] , [населено място] за разликата от 10 000 лв. до 20 000 лв. за всеки един от тях, както и в частта относно присъдените на ответника деловодни разноски над сумата 150 лв. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на К. Г. В. и на П. Д. Василева допълнително по 10 000 лева /десет хиляди лева/ за всеки един, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди от смъртта на дъщеря им, настъпила при ПТП на 04.12.2004 г., ведно със законната лихва, считано от 04.12.2004 г., до окончателното им изплащане. ОСТАВЯ В СИЛА решението в останалата му част. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: