Ключови фрази
Частна касационна жалба * погасителна давност * спиране на изпълнително производство


3

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

№.564

С.,22.06.2012 година

Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: М. С.
БОЯН БАЛЕВСКИ

при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М. С.
ч.т.дело № 313/2011 година

Производството е по чл. 274, ал. 3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на Н. Н. Н., подадена чрез процесуалния й представител адв.С. Ц. срещу определение № 1448 от 19.02.2009 г. по ч. гр. д. № 5574/2008 г. на Софийски градски съд, АО, с което е оставена без уважение частната й жалба срещу определение от 24.11.2008 г. по гр. д. № 6860/2008 г. на Софийски районен съд, 28 състав. С последното е оставена без разглеждане подадената от Н. Н. Н. молба за спиране на основание чл.250 ГПК (отм.) на изпълнението по из.д.№ 20434/2007 г. на СИС при СРС, 3 отд., 19 уч. и е прекратено производството по делото.
В частната касационна жалба се излагат доводи за неправилност на обжалваното определение. Представено е изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК, в което приложното поле на касационното обжалване е мотивирано с наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Ответната страна [фирма] оспорва допустимостта и основателността на частната касационна жалба по съображения, изложени в депозирания по реда на чл.276, ал.1 ГПК писмен отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, след преценка на данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е подадена от надлежна страна в процеса в срока по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
За да потвърди определението на първоинстанционния съд, въззивната инстанция споделила направените от него изводи, че между същите страни и със същото искане – спиране на изпълнението по изп.д.№ 20434/2007 г. е образувано гр.д.№ 4334/2008 г. по описа на СРС, поради което е счетено, че правилно с обжалваното определение на основание чл.95,ал.1 ГПК (отм.) е прекратено производството по по-късно заведеното дело.
За касационния съд съществува служебно задължение да следи за спазването на съществените процесуални норми, обуславящи допустимостта на съдебния акт, което се разпростира и в стадия на селекция по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК, предвид указанията, дадени в т. 1 на ТР № 1/2009 г. на ОСГТК.
Производството по делото е образувано по „възражение” на настоящата жалбоподателка, подадено до СИС при СРС, в което по съображения за погасяване на вземането по давност се оспорва издадения срещу наследодателката й изпълнителен лист от 24.01.2000 г. и като се поддържа, че съдия-изпълнителят служебно е следвало да прекрати неправомерно образуваното въз основа на него изпълнително дело, се иска да се постанови прекратяване на производството по изп.д.№ 20434/2007 г.. Вярно е, че в титулната част на „възражението” е посочена разпоредбата на чл.250 и сл.ГПК (отм.), но определящо значение за правния му характер е заявения с него петитум, сочещ на изразена воля за прекратяване на производството по изп.д.№ 20434/2007 г. Компетентен да се произнесе по искането по чл.433, ал.1, т.8 ГПК е СИС при СРС, който незаконосъобразно е препратил „възражението” на Софийски районен съд. Като е образувал производство по него и се е произнесъл по искане, което е извън рамките на неговата компетентност, Софийският районен съд е постановил недопустимо определение.
Вместо да обезсили обжалваното определение, въззивният съд, пред който освен това е представена и „молбата – възражение” на настоящата жалбоподателка, по чието искане за спиране изпълнението по изп.д.№ 20434/2007 г. е образувано именно цитираното в определението му гр.д.№ 4137/2008 г. на СРС (погрешно изписано с № 4334/2008 г.) е направил и необоснования извод за наличие на идентичност между двете дела, обуславяща според него приложението на чл.95, ал.1 ГПК (отм.).
Изложеното относно процесуалната недопустимост на постановените от съдилищата съдебни актове налага те да се обезсилят, а подаденото от настоящата жалбоподателка „възражение” с искане за спиране на производството по изп.д.№ .№ 20434/2007 г. да се изпрати по компетентност на СИС при СРС, 3 отд., 19 уч.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение


О П Р Е Д Е Л И:


ОБЕЗСИЛВА определение № 1448 от 19.02.2009 г. по ч. гр. д. № 5574/2008 г. на Софийски градски съд, АО, както и потвърденото с него определение от 24.11.2008 г. по гр. д. № 6860/2008 г. на Софийски районен съд, 28 състав.
ИЗПРАЩА по компетентност на СИС при Софийски районен съд „възражението” на Н. Н. Н. по изп.д.№ 20434/2007 г., 3–то отделение, 19–ти участък.
Определението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: