Р  Е Ш Е Н И Е                                         № 673                             София, 18.12.2009 год.                       В   И М Е Т О  Н А   Н А Р О Д А     Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в публично съдебно заседание на трети декември през две хиляди и девета година, в състав:                                    ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШЕВА                                            ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА                                                                  КАМЕЛИЯ МАРИНОВА   при секретаря Ани Давидова, като изслуша докладваното от съдия Камелия Маринова гр.д. № 321 по описа за 2009 г., за да се произнесе, взе предвид следното:   Производството е по чл.290 – чл.293 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. И. против решение № 1* от 24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 595 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. , с което е оставено в сила решение № 66 от 4.07.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Районен съд- М. за отхвърляне на предявения от К. К. И. против Б. К. И. ревандикационен иск за признаване правото на собственост и предаване владението на УПИ * и ХІХ-201 от кв.20 по плана на с. О.. В жалбата са наведени доводи за допуснато съществено процесуално нарушение при обсъждане на доказателствата, довело до необоснованост на изводите на съда и неправилно приложение на материалния закон. Ответникът по касационната жалба Б. К. И. оспорва същата. С определение № 460 от 22.06.2009 г., постановено по настоящото дело, е допуснато касационно обжалване на въззивното решение, поради противоречие на изводите на въззивния съд с разрешението по решение № 293 от 28.03.1994 г. по гр.д. № 537 от 1993 г. на ВС, ІV г.о. относно възможността за защита на правото на собственост чрез различни искове в зависимост от характера на породения правен спор и задължението на съда да квалифицира този правен спор, изхождайки от обстоятелствата в исковата молба и с трайната практика, че при постановяване на решението си, съдилищата следва да обсъдят в съвкупност събраните по делото доказателства и доводи на страните. В исковата молба ищецът е твърдял, че е собственик на два УПИ и след като през 2007 г. предприел действия по ограждането им, установил, че ответникът се е самонастанил в северозападната част на УПИ ХІХ-201 и ползва постройка в УПИ ІV-201, като в дълбочина незаконно е пристроил навес с керемиди, ползван като обор и варница, поради което е поискал да бъде признат за собственик и да му се предаде владението на имотите. Ответникът е признал, че владее спорния имот, като се е позовал на изтекла в негова полза придобивна давност. Въззивният съд е приел, че свидетелите установяват, че страните не са постигнали съгласие относно ползването на наследствените си парцели, като долната част се ползва от ответника, а горната част – от ищеца, докато по регулационния план парцелите следва да се разделят на дълго /св. Никола Н. /; ищецът има оранжерия, а ответникът си сади царевица /св. Кръстьо Т. /; ответникът ползва лявата страна на имота, а дясната я ползва ищецът /св. Цветко К. /; имотът е ограден по средата, като дясната половина е на ищеца, а лявата – на ответника /св. Симеон В. /. Въз основа на експертно заключение и приложените скици е направен извод, че страните са собственици на съседни, но отделни имоти, като ответникът владее собствения си имот, без да пречи на ищеца да упражнява правото си на собственост върху своя имот. Въззивното решение е постановено при съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Съдът не е преценил характера на правния спор и спорните между страните обстоятелства, спрямо които е следвало да съотнесе установеното от доказателствата и да направи фактическите си и правни изводи. В случая липсват съображения по правния спор, а именно владеят ли страните собствените си урегулирани поземлени имоти съобразно границите на правото на собственост и налице ли е ползване от страна на ответника на стопански постройки в имота на ищеца. За изясняване на този спор не е достатъчно обсъждането на събраните свидетелски показания /още повече, че не може да се прецени кои площи имат предвид свидетелите като говорят за горна и долна част и лява и дясна част от имота/, а е следвало да се постави задача на вещото лице да направи оглед и да даде заключение има ли материализирана на място ограда, какво е застрояването и какви площи ползва всяка от страните, като приложи и скица. Едва след изясняване на тези обстоятелства ще може да се прецени дали ответника ползва постройки и част от имота на ищеца, както и да се обсъди заявеното от него възражение за придобивна давност. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.3 от ГПК Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение Р Е Ш И :   ОТМЕНЯ решение № 1* от 24.10.2008 г., постановено по гр.д. № 595 по описа за 2008 г. на Окръжен съд В. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на Окръжен съд- В. Решението е окончателно.   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   ЧЛЕНОВЕ: