5 Р Е Ш Е Н И Е №395 гр. София, 10 октомври 2011 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети септември, две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Красимир Харалампиев ЧЛЕНОВЕ: Павлина Панова Красмир Шекерджиев при участието на секретаря Лилия Гаврилова и прокурора Гебов като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД №2108 по описа за 2011 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е било образувано по искания на осъдените П. П. и И. К. за възобновяване на производството по ВНОХД №312/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас. С присъда №170 от 25.01.2011 г., постановена по НОХД № 4877/2010 г. по опаса на Районен съд- гр.Бургас осъдените П. и К. са били признати за виновни в това, че на 22.10.2.10 г. в гр.Бургас, в съучастие помежду си като съизвършители, след предварителен сговор в немаловажен случай и чрез използване на технически средства са отнели чужди движими вещи от владението на П. Х. Т. на обща стойност 440 лева, като за П. кражбата е била извършена при условията на „опасен рецидив” по смисъла на чл.29, б.”а” и „б” НК, а по отношение на К. при условията на „повторност”. С присъдата на осъдения П. П. за извършено престъпление по чл.196, ал.1, т.2, във вр. с чл.195, ал.1, т.4 и т.5, във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.29, б.”а” и „б” НК е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от пет години, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С присъдата на осъдения И. К. за извършено престъпление по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1, във вр. с чл.20, ал.2, във вр. с чл.28, ал.1 НК е било наложено наказание „лишаване от свобода” за срок от три години, което на основание чл.61, т.2, във вр. с чл.60, ал.1 ЗИНЗС е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С въззивно решение, постановено по ВНОХД №312/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургасе била изменена присъдата на първостепенния съд, като наказанието на осъдения П. е било намалено от пет години „лишаване от свобода” на четири години „лишаване от свобода”, а на осъдения К. от три на две години „лишаване от свобода”. В искането за възобновяване на наказателното производство депозирано от осъдения П. се твърди, че отмереното му наказание е явно несправедливо и не е съобразено с целите на чл.36 НК. Поддържа се, че съдът не е оценил в достатъчна степен процесуалното му поведение, обстоятелството, че той е признал фактите по обвинението и е проявил критично отношение към инкриминираното деяние. Моли се при определяне на наказанието да бъде отчетена необходимостта П. да бъде при близките си хора, както и това, че процесът по превъзпитание е вече започнал при него. На това основание се предлага производството да бъде възобновено и да бъде определено по- леко наказание за извършеното престъпление. В искането на осъдения К. се твърди, че отмереното наказание не съответства на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на дееца, както и това, че то не е било съобразено с това, че макар и осемкратно осъждан той е бил реабилитиран, предвид възможността за приложение на разпоредбата на чл.26 НК. Като допълнителни аргументи за явната несправедливост на наказанието се сочат и процесуалното поведение на К. в хода на производството и обстоятелството, че дъщеря му страда от хронично заболяване и съществува необходимост за нея да се полагат постоянни грижи. Моли искането да бъде уважено, наказателното производство а бъде възобновено и бъде определено наказание в размер на една година „лишаване от свобода”. Защитата на осъдения П.моли да бъде уважено искането по отразените в него съображения. Осъденият П. се явява в съдебно заседание и моли да бъде уважено искането му и да бъде намалено наложеното му наказание. Защитата на осъдения К. предлага да бъде уважено искането за възобновяване на наказателното производство и бъде редуцирано отмереното му наказание. Осъденият К. моли да бъде намалено наказанието му. Представителят на В. предлага да не бъдат уважавани исканията, като твърди, че наказанията и на двамата осъдени са законосъобразно определени при спазване на разпоредбата на чл.36 НК. Твърди, че размера на наказанията им не е завишен и е съобразен с тежестта на извършеното престъпление и доказателствата за личността на всеки от извършителите му. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: По допустимостта на исканията: Исканията на осъдените П. и К. допустими. Воденото срещу осъдените П. П. и И. К. наказателно производство е приключило с влязло в сила на 06.02.2010 г. въззивно решение по ВНОХД №311/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас, с което е била изменена постановената присъда по НОХД № 4877/2010 г. по опаса на Районен съд- гр.Бургас. Настоящите искания за възобновяване на наказателното производство са били депозирани от осъдения К. на 016.07.2011 г. и от осъдения П.,на 01.07.2011 г. в рамките на предвидения в разпоредбата на чл.421, ал.3 НПК срок. Направените искания за възобновяване са по отношение на влязъл в сила съдебен акт, който не е бил проверен по касационнен ред. Ето защо касационният съдебен състав прие, че исканията на двамата осъдени са допустими и трябва да бъдат разгледано по същество. По основателността на исканията: Исканията на осъдените П. и К. са неоснователни. По искането на осъдения К. При индивидуализацията на наказанието на И. К. първостепенният съд е отчел като отегчаващи отговорността му обстоятелства многобройните му предходни осъждания, извън последното, даващо основание за квалификацията по чл.195, ал.1, т.7, във вр. с чл. 28 НК, липсата на реално превъзпитателно въздействие на изтърпените предходни наказания и високата степен на обществена опасност на осъщественото от него престъпление. Съдът не е посочил кои смекчаващи отговорността обстоятелства е отчел, като единствено е отбелязал в мотивите си това, че предмета на престъпление е бил възстановен. При този анализ на индивидуализиращите отговорността на К. обстоятелства съдебният състав е определил наказанието му при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, като е отмерил три години „лишаване от свобода”, което наказание е трябвало да бъде изтърпяно при първоначален „строг” режим. С въззивното съдебно решение първостепенният съдебен акт е бил изменен, като съдът е отчел при определяне на наказанието на осъдения К. това, че шест от общо осемте му предходни осъждания са били за извършени при условията на реална съвкупност престъпления и по отношение на тях той е бил реабилитиран по реда на чл.86, ал.1, т.1 НК. Като смекчаващи отговорността обстоятелства са били ценени и конкретните действия, осъществени от осъденото лице при осъществяване на престъплението и това, че неговата дъщеря страда от хронично заболяване, чието лечение изисква полагането на специални грижи. След отчитането на тези обстоятелства въззивният съд е редуцирал наказанието на К. и го е определил на „лишаване от свобода” за срок от две години. Касационната съдебна инстанция приема, че наказание в приетия от въззивната инстанция размер е справедливо, съответно на осъществената от осъдения престъпна дейност и е съобразено с изискванията на чл.36 НК. Няма съмнение, че наказанието е било определено при значителен превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства към минималния размер, регламентиран в санкционната част на нормата на чл.195, ал.1 НК. При изменение на постановената присъда въззивният съд правилно е обсъдил всички доводи, отразени в настоящото искане и отчел като смекчаващи отговорността обстоятелства посочените от защитата на К. факти. При това положение не може да се приеме, че наказанието е явно несправедливо, респективно че са налице предпоставките за възобновяване на производството по реда на чл.422, т.5, във вр. с чл.348, ал.1, т.3 НПК. Определянето на по- леко наказание не би гарантирало постигането на целите на специалната и генералната превенция и превъзпитанието на И. К.. С оглед пълнота на изложението трябва да бъде отчетено и това, че двете съдебни инстанция при определяне на наказанието на осъденото лице са ценили това, че той е бил осъждан, като са приели, че реабилитацията по отношение на шест от неговите осъждания не е заличила факта на извършените престъпни дейния. Настоящият съдебен състав приема, че разумното тълкуване на нормата на чл.85 НК изисква престъпленията, осъществени от К., по отношение на когото е настъпила реабилитация по право по реда на чл.86 НК да не бъдат отчитани при определяне на наказанието, тъй като приетата от съдилищата теза би обезсмислила института на реабилитацията и противоречи на нормата на чл.85 НК, в която законодателят по изричен начин е посочил, че реабилитацията (било по право или по реда на чл.87 НК) заличава осъждането и отменя последиците от него. Въпреки несъгласието на касационната инстанция с възприетата от предходните съдебни състави теза съдът прецени, че не са налице предпоставките за редуциране на наложеното на подсъдимия К. наказание, тъй като същото е съответно на извършеното престъпление, данните за личността на осъдения и е съобразено с нормата на чл.36 НК. Предвид всичко изложено касационният съдебен състав прецени, че искането на осъдения К. за възобновяване на производството е неоснователно и трябва да бъде оставено без уважение. По искането на осъдения П. При определяне на наказанието на осъдения П. първостепенният съд е ценил като отегчаващи отговорността му обстоятелства множеството предходни осъждания, високата степен на обществена опасност на извършеното престъпление и неуспехът да бъдат постигнати на целите на чл.36 НК, въпреки множеството предходни осъждания и изтърпени наказания. Като смекчаващо отговорността обстоятелство (без да е изрично посочено в мотивите) е отразено това, че инкриминираните вещи- предмет на престъплението са били възстановени. При този анализ на относимите към индивидуализация на наказанието на осъдения П. обстоятелства съдът му е наложил наказание в размер на пет години „лишаване от свобода”, изпълнението на което е трябвало да бъде осъществено при първоначален „строг” режим. Въззивният съд е редуцирал така отмереното наказание като е ценил като смекчаващо отговорността обстоятелство направените пълни самопризнания пред въззивната инстанция и на това основание е изменил атакуваната присъда в частта за наказанието и е определил наказание четири години „лишаване от свобода”. Касационната инстанция приема, че първостепенният и въззивен съд са направили верен анализ на доказателствата, имащи отношение към индивидуализация на наказанието на осъдения П. Определеното наказание е съответно на обществената опасност на извършеното престъпление и тази на осъденото лице. Правилно като отегчаващи отговорността обстоятелства са били ценени множеството му предходни осъждания, като голямата част от тях не са определящи за квалификацията по чл.196 НК. Правилно съдилищата са преценили, че П. до момента е търпял многократно наказания „лишаване от свобода” за идентични на предмета на това производство престъпления, като до момента това не му е въздействало възпиращо и той е осъществил това престъпление в сравнително кратък срок след изтърпяване на наказание по предходно осъждане. Ето защо касационната инстанция сподели изцяло приетото от предходните съдебни състави, че така определеното наказание е справедливо и намаляването му не би гарантирало постигане на целите на чл.36 НК. В тази връзка трябва да се посочи и това, че всички доводи на защитата на този осъден са били обсъдени вече от въззивният съд и са били основна причина за определянето на по- леко наказание на П. В заключение трябва да се отчете и това, че наказанието на осъдения е отмерено при превес на смекчаващите отговорността му обстоятелства и е към минималния размер, посочен в санкционната част на нормата на чл.196 НК. Предвид изложеното касационният съдебен състав не констатира явна несправедливост на определените на осъдените наказания и не прие, че са допуснати нарушения на чл.348, ал.1, т.3 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения П. И. П. за възобновяване на ВНОХД №312/2011 г. по описа на Окръжен съд-гр.Бургас. ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на защитника на осъдения И. Т. К. за възобновяване на ВНОХД №312/2011 г. по описа на Окръжен съд- гр.Бургас. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.