Ключови фрази
Нищожност * нищожност на договор * договор за гледане и издръжка * алеаторен договор * свобода на договаряне * недействителност на договор


Р Е Ш Е Н И Е

№ 200

гр.С., 20.04.2011 г.


Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на
шести април две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев

при секретаря Райна Пенкова и прокурора
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 876/ 2010 г.
за да постанови решението, взе предвид следното:

Производството е по чл.290 от ГПК.
С определение № 5/ 05.01.2011 г. на ВКС, ІV г.о. по гр.д.№ 876/ 2010 г. по жалба на М. Д. С. е допуснато до касационно обжалване решение на С. градски съд от 11.12.2009 г. по гр.д.№ 4096/ 2007 г. само в частта му, в която е оставено в сила решение на С. районен съд по гр.д.№ 10957/ 2005 г. за отхвърляне на предявения от жалбоподателката против Е. Р. К. иск, квалифициран по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка, сключен с нотариален акт № ***, т.*, рег.*****, н.д.№ 100/ 2000 г. на нотариус рег.№ ***.
Обжалването е допуснато за да се даде, при условията на чл.291 т.1 от ГПК, отговор на материалноправният въпрос действителен ли е договор, с който се прехвърля собственост върху недвижим имот срещу поето задължение за плащане на парична издръжка до края на живота на прехвърлителя. Настоящият съдебен състав намира за правилна практиката, според която такъв договор се явява валиден (решение № 673/ 03.07.2000 г. по гр.д.№ 538/ 1998 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 214/02.05.2006 г. по гр.д.№ 141/ 2005 г. на ВКС, ІІ г.о.). В цитираните решения се приема, че при действието на ЗСГ от 1973 г. договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка (без клауза за гледане) се приравняваше на рентен договор. Самият договор за рента се считаше за нищожен като противоречащ на морала.
Ограниченията за прехвърляне на собственост върху недвижим имоти, установени от ЗСГ, отпаднаха през 1990 г., когато бе приета и действащата конституция, гарантираща частната собственост и икономическата свобода правните субекти. При тази нормативна уредба не може да се счита за неморално действието, с което собственикът прехвърля вещните си права на друго лице срещу заплащане на месечна издръжка или рента. Такава сделка не противоречи на добрите нрави и е валидна.
С оглед така приетия отговор на въпроса, поради който е допуснато касационно обжалване, съдът намира жалбата срещу въззивното решение (в допуснатата до касационно обжалване част) за неоснователна.
Въззивният съд е установил, че с договор, във формата на нотариален акт, на 20.10.2000 г. М. М. А. (чиито единствен законен наследник е жалбоподателката в настоящето производство) прехвърлила на Е. Р. К. собствеността върху недвижим имот срещу задължение за плащане на месечна издръжка до края на живота на прехвърлителката от 130 щ.д. в левова равностойност по курса на Б. в деня на плащането. Сключването на сделката е предшествано от подписване на предварителен договор между същите страни, с който на 02.10.2000 г. те се споразумели за продажба на апартамента при цена от 40 000 лв, от които 4 000 лв платими при подписване на предварителния договор, а останалите – на равни месечни вноски от по 130 щ.д. Със споразумение от 20.10.2000 г. страните променили размера на дължимата издръжка на 300 лв и се съгласили 1/6 част от тази сума да бъде отделяна и предавана на трето лице, с оглед натрупване на фонд за удовлетворяване на претенции на трети лица във връзка с възстановяване на запазената част от наследството на съпруга на прехвърлителката.
При тези данни сключеният договор не е такъв за продажба на изплащане, тъй като има алеаторен елемент – издръжката се дължи, докато прехвърлителката е жива, а не до постигане на определена цена. Има уговорени модалитети (какъвто е отделянето на част от месечната издръжка в своеобразен фонд за удовлетворяване на претенции на засегнати наследници), но в основните си елементи съглашението на страните се схожда към договор за рента. Такъв не е уреден изрично в законодателството, но доколкото не противоречи нито на императивни материалноправни норми, нито на добрите нрави, сключването му е допустимо с оглед принципа на свободата на договарянето по чл.9 от ЗЗД. Неоснователни са доводите на жалбоподателката, че след като не включва задължение за лично полагане на грижи или пък за издръжка в пълния нужен на прехвърлителя обем, договорът противоречи на добрите нрави. Съдът вече изложи съображения, според които договорът за рента не може да се счита за нищожен поради противоречие с добрите нрави, т.е. същият поражда правната обвързаност, която страните са искали да настъпи. Няма основания съгласието на страните да бъде обявено за опорочено, поради това, че не е уговорено полагане на грижи или пък поради това, че (по мнение на трето за договора лице) издръжката от 130 щ.д. месечно може да се окаже недостатъчна за покриване на нуждите на прехвърлителя. Самият прехвърлител, като е договарял, най-добре е преценил какви са месечните му нужди и какви защитни механизми за евентуално увеличаване на месечните плащания да уговори. Поради това искът за установяване недействителността на договора е неоснователен и следва да бъде отхвърлен.
Предвид изложеното съдът не намира основания за отмяна на въззивното решение в допуснатата до касационно обжалване част, а в тази част същото следва да бъде потвърдено.
При този изход от спора само ответникът по касация има право на разноските по касационното производство, но той не е поискал присъждане на такива и в негова полза произнасяне не следва да има.
По изложените съображения съдът

Р Е Ш И :

ОСТАВЯ В СИЛА решението на С. градски съд от 11.12.2009 г. по гр.д.№ 4096/ 2007 г. в частта, в която е отхвърлен предявеният от М. Д. С. против Е. Р. К. иск, квалифициран по чл.26 ал.1 пр.3 от ЗЗД, за обявяване на нищожността на договор за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка, сключен с нотариален акт № ***, т.*, рег.*****, н.д.№ 100/ 2000 г. на нотариус рег.№ ***.
Решението не подлежи на обжалване.


ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: