Р Е Ш Е Н И Е № 434 гр. София, 01.10. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, ….Второ наказателно отделение, в публично заседание на двадесет и девети септември.... две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Савка Стоянова ЧЛЕНОВЕ: Юрий Кръстев Биляна Чочева при секретаря А. Караджова в присъствието на прокурора Д. Генчев изслуша докладваното от съдия Чочева наказателно дело № 366 по описа за 2010 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производство пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 2, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5 от НПК и е образувано по искане на осъдения С. А. А. О. за възобновяване на ВНОХД № 29/2010 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 67/28.04.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 1154/24.11.2009 г. на Петричкия районен съд по НОХД № 641/2008 г. С тази присъда подсъдимият С. А. А. О. е бил признат за виновен в това, че на 04.02.2006 г., в гр. П., около 23.30 ч., като непълнолетен, в съучастие като съизвършител с М. Н. М., причинил средна телена повреда на К. П. Ж., изразяваща се в разстройство на здравето временно опасно за живота, поради което и на основание чл. 129 ал. 2, пр. 5, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2, вр. чл. 63 ал. 1, т. 4, вр. чл. 55 ал. 1, т. 2, б. „б” от НК му е било наложено наказание пробация, включваща пробационните мерки задължителна регистрация по настоящ адрес, подписване пред пробационен служител 2 пъти седмично, задължителни периодични срещи с пробационен служител, , както и безвъзмезден труд в полза на обществото по 100 часа годишно, и трите мерки за срок от по 1 година. С присъдата подсъдимият е бил осъден да заплати на К. П. Ж. обезщетение за неимуществени вреди в размер на 1500 лв., като за разликата до предявения размер от 4500 лв. гражданският иск е бил отхвърлен като неноснователен, както и е бил отхвърлен изцяло иска за имуществени вреди за сумата от 500 лв. В тежест на подсъдимия са били присъдени разноските по делото. В искането за възобновяване са релевирани доводи, съотносими към основанията по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Процесуалният закон се отчита за нарушен поради несъответствие на обвинителния акт с изискванията по чл. 246 от НПК (непосочване на извършените от подсъдимия действия, довели до причиняване на увреждането и данни за общност на умисъла като съизвършител), което е довело до невъзможност да разбере обвинението и организира защитата си, липса на мотиви на съдебните инстанции по тези въпроси и основно за субективната страна на деянието, както и липса на отговори на направени по този повод възражения на защитата. В резултат на тези нарушения се е стигнало и до незаконосъобразно осъждане. Претендира се отмяна на въззивния съдебен акт и оправдаване на подсъдимия. В с. пред ВКС, редовно призован, осъденият не се явява. Упълномощеният му защитник поддържа писмено изложените доводи и направени искания. Прокурорът от ВКП намира искането за възобновяване за неоснователно. Същото становище изразява и лично явилия се граждански ищец и частен обвинител К. Ж.. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка за наличието на основанията за възобновяване, намери следното: Искането за възобновяване е допустимо, тъй като се вмества в изискуемия по чл. 421 ал. 3 от НПК 6-месечен срок, считано от влизане в сила на въззивното решение, което не е подлежало на проверка по касационен ред. Разгледано по същество обаче, то е НЕОСНОВАТЕЛНО, предвид следните съображения: Производството е за втори път пред ВКС по искане за възобновяване по инициатива на осъдения, като в различие от първото, което е касаело одобрено в нарушение на процесуалните правила споразумение, настоящото се отнася за постановена и потвърдена осъдителна присъда. Твърденията за съществено ограничаване на процесуалното право на защита с оглед недостатъци на обвинителния акт, касаещи адекватно и пълно формулиране на обвинението и непълнота на мотивите на инстанциите по същество (по въпросите за извършените от подсъдимия и съучастника му действия, общността на умисъла им и причинната връзка със съставомерния резултат) са изцяло неоснователни. Макар и накратко в обвинителния акт се съдържа необходимата фактическа информация, годна да ориентира подсъдимия и защитата му относно естеството на обвинението. Съвсем ясно са описани повода и развитието на инцидента, конкретно извършените от подсъдимия и съучастника му действия – съвместно нанасяне на удари с юмруци, а впоследствие и с ритници, по главата и тялото на пострадалия Ж., като вследствие на онези, локализирани в областта на главата, той е загубил съзнание – състояние, представляващо разстройство на здравето, временно опасно за живота. В проведеното съдебно производство тази фактология на деянието е била напълно потвърдена от събраните и анализирани в детайли доказателствени източници и експертни констатации, поради което и упреците към мотивите на двете съдебни инстанции не могат да бъдат споделени. Конкретно в мотивите на първата инстанция са изложени подробни и убедителни съображения за всички съществени обстоятелства, обуславящи възприетата правна квалификация, което важи както за характера на телесната повреда като средна, така и за причинноследствената връзка с обективните действия на подсъдимия и съучастника му, вкл. за общността на умисъла им. Затова и въззивният съд не е имал основание за ревизиране на присъдата, като същевременно е отговорил, макари накратко на поставените от защитата възражения, една част от които понастоящем са възпроизведени в касационната жалба. На основата на приетите за установени фактически положения правилно е прието, че деянието на подсъдимия е съставомерно от обективна и субективна страна по текста на чл. 129 ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК. Доколкото по този повод защитата не е излагала конкретни възражения, а направените са били съотносими към непълноти на обвинителния акт и мотивите на инстанциите по същество, а те не се споделят от ВКС, то липсва основание да се счита, че с осъждането на подсъдимия за посоченото деяние материалният закон е бил приложен неправилно. Предвид изложените съображения ВКС намира, че направеното искане за възобновяване следва да бъде оставено без уважение. С оглед изложеното, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на осъдения С. А. А. О. за възобновяване на ВНОХД № 29/2010 г. на Благоевградския окръжен съд и отмяна на постановеното по него въззивно решение № 67/28.04.2010 г., с което е била потвърдена присъда № 1154/24.11.2009 г. на Петричкия районен съд по НОХД № 641/2008 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.