2 РЕШЕНИЕ № 834 София 23.12.2010 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД , Четвърто гражданско отделение в съдебно заседание на втори декември две хиляди и десета година в състав: Председател: СВЕТЛА ЦАЧЕВА Членове: ВЛАДИМИР ЙОРДАНОВ АЛЕКСЕЙ ИВАНОВ при секретаря Стефка Тодорова, изслуша докладваното от съдията Ц. гр.д. № 1417 по описа за 2009 година и за да се произнесе, взе предвид следното: Производство по чл. 290 ГПК. С определение № 1624 от 07.12.2009 г. е допуснато касационно обжалване на решение № 40 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1278/2008 г. на П. апелативен съд, с което е уважен иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД - отнето е в полза на държавата имущество, собственост на К. И. Г., съставляващо поземлен имот с площ от 537 кв.м., находящ се в[населено място], ведно с построената в него еднофамилна двуетажна сграда и гараж. Касационно обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.З ГПК по обуславящите изхода на делото материалноправни въпроси по приложението на чл. 4, ал.1 ЗОПДИППД - какви са критериите за формиране на основателно предположение, че придобитото имущество е свързано с престъпна дейност; подлежи ли на главно и пълно доказване знанието на третото лице за произхода на имуществото; въпросите по приложението на §1, т.2 ЗОПДИППД - следва ли стойността на имуществото да бъде съотнасяна към минималните работни заплати и кой е моментът, към който следва да бъде преценявана стойността на имуществото, явяващи се от значение за точното приложение на закона и за развитие на правото. Съгласно чл. 4, ал. 1 ЗОПДИППД, по реда на този закон се отнема имущество, придобито през проверявания период от лица, за които е установено, че са налице основанията по чл. 3, и в конкретния случай може да се направи основателно предположение, че придобитото е свързано с престъпната дейност на лицата, доколкото не е установен законен източник, а съгласно чл. 27, ал. 2 ЗОПДИППД, комисията внася мотивираното искане за отнемане на имуществото в полза на държавата след влизането в сила на осъдителна присъда по наказателното производство или когато наказателното производство не е започнало или започналото е прекратено поради това, че деецът е починал, или след извършване на престъплението деецът е изпаднал в продължително разстройство на съзнанието, което изключва вменяемостта; или е последвала амнистия; или наказателното производство е спряно на основание чл. 25 от Наказателно-процесуалния кодекс, както и в случаите, когато е установено имущество със значителна стойност, придобито от престъпна дейност, извършена в чужбина, която не попада под наказателната юрисдикция на Република България. Анализът на текстовете определя предпоставките, при които в производство по иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД съдът постановява отнемане на имущество в полза на държавата, а именно: лицето да е осъдено за престъпление от кръга на посочените в чл. 3, ал.1 ЗОПДИППД или е налице условие по чл.З, ал.2 ЗОПДИППД и въз основа на доказателствата по делото е формирано основателно предположение, че придобитото от лицето имущество е свързано с престъпната дейност. Установяването на законен източник за придобиване на имуществото, в т.ч. установяването, че не е налице трансформация на средства, придобити от престъпление, изключва предположението, че придобитото имущество е свързано с престъпната дейност. Когато не е установен законен източник за придобиване на имуществото, съдът изгражда изводите си налице ли е връзка между престъпната дейност и доходите, послужили за придобиване на имуществото въз основа на конкретиката на случая; въз основа на фактите, свързани с вида на престъплението и цялостните данни за характера на осъществявана престъпна дейност. Съгласно чл. 7 ЗОПДИППД, сделките, извършени с имущество, придобито от престъпна дейност, са недействителни по отношение на държавата и даденото по тях подлежи на отнемане, когато са: безвъзмездни сделки с трети физически или юридически лица или са възмездни сделки с трети лица, ако те са знаели, че имуществото е придобито от престъпна дейност, или са придобили имуществото за неговото укриване, или за прикриване на незаконния му произход или на действителните права, свързани с това имущество. Когато третото лице е придобило по възмезден начин, недобросъвестността му се изразява в знанието на определени факти - не само факта на осъществявана от прехвърлителя престъпна дейност, но и факта, че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност. Тези факти подлежат на пълно и главно доказване от страната, която се позовава на тях. З., че прехвърленото имущество е придобито в резултат на престъпната дейност може да се предположи само когато приобретателят е в определена степен на родство, даваща основание да се изключи добросъвестността му - чл. 8, ал.2 ЗОПДИППД. Както вече Върховният касационен съд се е произнесъл в решение № от 29.10.2010 г. по гр.д. № 1116/2009 г. на Четвърто гражданско отделение, стойността на имуществото следва да бъде преценявана към момента на придобиването му. Дали стойността на имуществото е значителна по смисъла на §1, т.2 ЗОПДИППД се преценява с оглед придобивната му стойност, която се определя въз основа на представените доказателства за право на собственост върху имуществото, а при съмнение, че посочената придобивна цена на имуществото е симулативна, за доказване на което са допустими всички доказателствени средства, придобивната стойност се определя по средни пазарни цени въз основа на експертно заключение и други доказателства за пазарната цена на имотите към съответния минал момент. Съотнасянето на имуществото към минималната работна заплата за проверявания период е способ за определяне на съотношението между доказани законни доходи и извършени разходи при отчитане на инфлационните процеси в сраната. В обжалвания съдебен акт на П. апелативен съд е прието за установено, че ответникът К. И. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1084/2005 г. на Х. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК - признат е за виновен в това, че в периода 18.05.1998 г. - 25.05.1998 година е държал огнестрелно оръжие (револвер "Т. 357), без да има разрешение за това, за което му е наложено наказание глоба в размер на 1000 лева. Прието е, че през 2002 г. година ответникът К. И. Г. е придобил нива в землището на[населено място], която през 2005 година е продал на ответницата Р. И. Т., с която са установили фактическо съжителство; че в периода м. юни 1995 г. - м. юни 1998 г. в имота са били построени двуетажна сграда и гараж, възлизащи на обща стойност 67448 лева, за придобиване на което имущество не е установен законен източник на доходи. Прието е, че основателността на иска по чл. 28 ЗОПДИППД е предпоставена от влязла в сила присъда за престъпление от кръга на изброените в чл. 3 от Закона; имущество на значителна стойност, придобито от осъденото лице и или лица по чл. 5 - чл. 10 от Закона и недоказване на законен източник за средствата на придобиване на това имущество, които обстоятелства са установени по делото; приел е за установено, че ответницата Т., предвид установеното фактическо съжителство[населено място] към момента на придобиване на имуществото е знаела за извършваната от него престъпна дейност, поради което придобивната и сделка е относително недействителна по отношение на държавата, а искът за отнемане на имуществото, придобито от престъпна дейност е основателен и доказан по размер. В касационната жалба против въззивното решение, постъпила от К. И. Г. и Р. И. Т. се поддържа, че съдът е формирал извод за основателност на искането за отнемане на имущество в полза на държавата без да изгради основателно предположение, че имуществото е придобито от престъпна дейност; без да е установено, че придобитото имущество е на значителна стойност и без да е доказано знание на лицето Р. Т., че прехвърленото и имущество е придобито от престъпна дейност. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира касационните оплаквания за основателни. Въззивният съд е приел, че имуществото подлежи на отнемане в полза на държавата, без формирано основателно предположение, че придобиването му е свързано с престъпната дейност. Ответникът К. И. Г. е осъден с влязла в сила присъда по н.о.х.д. № 1084/2005 г. на Х. районен съд за извършено престъпление по чл. 339, ал.1 НК затова, че в периода 18.05.1998 г. - 25.05.1998 година е държал огнестрелно оръжие - револвер "Т. 357", без да има разрешение за това. Извършеното престъпление не сочи за възможност за набавяне на средства от престъпна дейност в периода от 1995 г. до 1998 г.; държането на пистолет без разрешение за това за период от седем дни през 1998 г. само по себе си не обуславя извод, че в придобиването през 1996 г. на нива от 457 кв.м. в землището на[населено място], върху която е построена сграда по стопански начин, са вложени средства от престъпна дейност. Такъв извод не може да се изведе както от вида на престъплението, така и от останалите доказателства, свързани с начина на придобиване на имуществото. Липсата на доказателства, обосноваващи основателно предположение, че имуществото, придобито от ответника К. И. Г. е със средства от престъпна дейност сочи за неоснователност на искането на Комисията по чл. 12 ЗОПДИППД за отнемането му в полза на държавата. Основателни са и касационните оплаквания за неправилност на извода, че придобитото от ответника К. И. Г. имущество е на значителна стойност. Съгласно представения по делото нотариален акт № 130/1996 г., придобивната стойност на поземлен имот № 32 с площ от 457 кв.м. в м. "Т. хижа", землище на[населено място] е 50000 неденоминирани лева (50 деноминирани), каквато е и данъчната оценка на имота. Липсват доказателства, вкл. и твърдения за симулативност на посочената в акта цена. Същевременно, застроената в имота жилищна сграда е оценена по пазарни цени към момента на изграждането и, без да се отчетат доказателствата за начина на построяването и - без да се съобразят показанията на свидетелите Т. Г. и Ж. К., съгласно които къщата е изградена с влагане на труд и от близки роднини и приятели на К. Г.. При оценката на сградата не е спаднат положения безвъзмездно труд, нито при съпоставяне на доходите на лицето с извършените разходи са зачетени получените от близки родственици средства от преживна делба на имот в[населено място]. При липса на доказателства, годни да обосноват извод, че имуществото, придобито от ответника К. И. Г. е със средства от престъпна дейност, касационното оплакване относно изводите за знание на третото лице Р. И. Т., придобило имота чрез възмездна сделка през 2005 г. не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, обжалваното въззивно решение, постановено в нарушение на материалния закон, следва да бъде отменено и при условията на чл. 293, ал. 2 ГПК постановено ново решение по съществото на гражданскоправния спор, с което предявеният иск с правно основание чл. 28 ЗОПДИППД се отхвърли като неоснователен. На основание чл. 30, ал. 3 ЗОПДИППД следва да бъдат отменени допуснатите обезпечителни мерки, а на основание чл. 78, ал.З ГПК, на касаторите - ответници по иска, следва да бъдат присъдени направените в хода на инстанционното производство съдебни разноски в размер на 3700 лева - възнаграждение, изплатено по договори за правна помощ от 18.05.2007 г. и от 22.12.2009 г. с адвокат Т. Стойнокав от адвокатска колегия[населено място]. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение РЕШИ: ОТМЕНЯВА решение № 40 от 19.06.2009 г. по гр.д. № 1278/2008 г. на П. апелативен съд. ОТХВЪРЛЯ искането по чл. 28 ЗОПДИППД на Комисията за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] за отнемане от К. И. Г. в полза на държавата на имущество, съставляващо поземлен имот с инедтификатор 77195.113.32, с площ от 537 кв.м., находящ се в[населено място], ведно с построената в него еднофамилна двуетажна сграда и гараж. ОТМЕНЯ допуснатото обезпечение с определение от 05.06.2006 г. по ч. гр.д. № 87/2006 г. на Х. окръжен съд. ОСЪЖДА Комисия за установяване на имущество, придобито от престъпна дейност,[населено място] да заплати на К. И. Г. и Р. И. Т., двамата от[населено място], ул. "Липа" № 18в сумата 3700 (три хиляди и седемстотин) лева разноски по делото. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: