1 1 Р Е Ш Е Н И Е № 275 Гр.София, 19.07.2023г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и първи юни през две хиляди и двадесет и трета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА ЧЛЕНОВЕ: ПЕТЯ ШИШКОВА НАДЕЖДА ТРИФОНОВА при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и в присъствието на прокурора ДЖАМБАЗОВ изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 481/2023 година. Касационното производство е образувано по повод постъпила касационна жалба от защитника на подс.М. Т. И. срещу въззивна присъда № 155 от 25.11.2022г., постановена по ВНОХД № 4523/2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 с-в. Релевира се касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Като допуснато съществено процесуално нарушение, се посочва формиране на вътрешното убеждение на съда въз основа на процесуално опорочени доказателствени средства, а именно протоколите за разпознаване на подсъдимия от досъдебното производство. Защитата счита, че те са интерпретирани едностранчиво и предубедено, защото съдът не се е съобразил с изразено от свидетел твърдение, че не разпознава подсъдимия, като извършител на деянието. Посочва се, че съществено процесуално нарушение е допуснато от второинстанционния съд и с възприемането на различна, от тази на първата инстанция, фактическа обстановка. Иска се от касационния съд да отмени въззивната присъда и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В съдебното заседание пред Върховния касационен съд защитникът на подсъдимия- адв.Г. заявява, че поддържа исканията и възраженията изложени в касационната жалба. Акцентира на пропуските, допуснати при проведеното разпознаване и счита същите за особено съществени, водещи до опорочаване на съответното действие. Подсъдимият не се явява пред касационния съд и не взима отношение по жалбата си. Гражданският ищец Б. А. не се явява пред касационната инстанция. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна. Определя като техническа грешка размяната на допълнителните описи към албумите за разпознаване, като подчертава, че албумите и списъците към тях са надлежно номерирани и не пораждат съмнение за същността на проведеното следствено действие, както и за самоличността на разпознатото лице. Пледира за оставяне в сила на присъдата. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационната жалба, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното: С присъда от 06.07.2022г. постановена по НОХД №1279/2019 год. по описа СРС, наказателно отделение, 114 с-в, подсъдимият М. Т. И. е признат невиновен по повдигнатото му обвинение по чл.194, ал.1 НК и е оправдан. По повод постъпил протест е било образувано въззивно производство. С присъда № 155 от 25.11.2022г. по ВНОХД № 4523/2022г. по описа на СГС, присъдата на Софийски районен съд е била отменена и подсъдимият е бил признат за виновен в това ,че на 22.08.2018г. в гр. София, в ж.к. "Д." е отнел чужди движими вещи на обща стойност 1242,17лв. от владението на Б. А., без негово съгласие, с намерение противозаконно да ги присвои. На основание чл.194, ал.1, вр. чл.54 НК му е било наложено наказание от една година „лишаване от свобода“. На основание чл.66 НК изтърпяването му е отложено за срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила. На основание чл.45 ЗЗД подсъдимият е осъден да заплати на гражданския ищец Б. А. сумата от 1242,17лв., представляваща обезщетение за причинени имуществени вреди. Осъден е да заплати и направените по делото разноски. Върховният касационен съд намира жалбата на подсъдимия за неоснователна. Възраженията на защитата са свързани с касационното основание по чл.348, ал.1,т.2 НПК. Не може да се сподели оплакването, че въззивният съд е постановил присъдата си въз основа на опорочени доказателствени средства, а именно - протоколи за разпознаване. Тъй като въпросите относно процесуалната годност на двата протокола за разпознаване и законосъобразността на проведеното следствено действие, са били обсъждани пред Софийски градски съд, повторното им поставяне на вниманието и на касационната инстанция следва да се разгледа в светлината на изискванията на чл. 339, ал.3, вр. чл.305 НПК, а именно дали въззивният съд е мотивирал своя акт отговаряйки на направените от страните възражения и дали е изложил съображения по повдигнатия от защитата спор. Пропуски с тази насока не се констатират от касационната инстанция. В мотивите към въззивната присъда подробно и аргументирано са изложени доводи касаещи проведените на досъдебното производство разпознавания на подсъдимия от св.А. и св.Ч. / стр.6-8 от мотивите/, като не е останало извън вниманието на съда и заявеното от св.Ч. в съдебна зала. Разсъжденията са правилни и съобразени с останалите писмени и гласни доказателства, мотивиращи извода, че няма причина втората инстанция да изключи от доказателствения материал въпросните протоколи, както е сторил първия съд. Мотивирано е защитена тезата, че в протоколите за разпознаване / стр.29 и 33 ДП/ имената на съпоставените лица са изписани коректно и по направената номерация свидетелите са посочили разпознатото от тях лице, което категорично е подс.М.И.. Несъответствието се отнася до представените албуми със снимки и описите към тях. Убедително е аргументиран изводът, че се касае за техническо разместване на същите, приложени на стр. 31-32 и 35-36. Именно това разместване е довело и до логичното изявление на св.Ч., при предявяването на албума с фотоснимки от първия съд, че не разпознава лицето, което съответства на посоченото в допълнителния опис, като подсъдимия. И това е така, не защото свидетелят не е виждал подсъдимия и не го свързва с кражбата, а защото на свидетеля е предявен неправилно подреденият албум. Пълно съответствие обаче въззивният съд е установил с визуализацията чрез снимки , обективирани в албума и описа, приложени към протокола за разпознаване на другия свидетел- А.. Същото се отнася и за разпознаването с негово участие. Не се споделят възраженията на защитата за предубеденост и тенденциозност, проявена от въззивния съд, при осъществяване на доказателствения анализ, относим към въпросните протоколи. Аргументацията на втората инстанция за тяхната процесуална годност и доказателствена стойност е направена не само на базата на констатацията за разместване на описаните документи, но и въз основа на проверката и съпоставката им с други- гласни доказателства, имащи отношение към това процесуално действие, а именно показанията на поемните лица, присъствали на двете разпознавания, заявили категорично, че сред представените снимки и двамата свидетели- А. и Ч., са посочили едно и също лице, като извършител на кражбата. Това е възможно, само ако действително има промяна на местата на албумите и описите към тях, относими към двете разпознавания. Касационната инстанция съзира и допълнителен аргумент в подкрепа на съображенията на въззивния съд в тази насока. Както правилно посочва представителят на Върховна касационна прокуратура, първият албум със снимки и описът към него са с номер 26 / стр.32 ДП/, а вторите са с номер 25 / стр.35 ДП/. При условие, че първото разпознаването, в което е участвал св.А., предхожда времево това, проведено с участието на св.Ч., е логично и албумът и списъкът към него да носят номерация, която предхожда тази от второто разпознаване. Точно обратното се е случило, като към протокола от първото по време разпознаване са приложени албум и опис с номер 26, а към второто- албум и опис с номер 25. В заключение може да се обобщи, че не е допуснато съществено процесуално нарушение от въззивния съд, като се е позовал на протоколите за разпознаване, приемайки ги за годно доказателствено средство. Мотивите към въззивната присъда са предоставили аргументиран отговор на въпроса относно тяхната процесуална издържаност, с което е отговорено и на възраженията на защитата, с които се иска изключването им от доказателствената маса. Логически направеният доказателствен анализ от въззивния съд не оставя съмнение относно факта, че двамата свидетели са разпознали именно подсъдимия, като извършител на престъпното деяние. Лишено от основание е оплакването на касатора, че въззивният съд е допуснал съществено нарушение на процесуалните правила, след като е възприел различна фактическа обстановка от тази, изложена в мотивите на районния съд. Без да прави изложение за същността на въззивната проверка и правомощията на въззивния съд, настоящата инстанция отбелязва, че разпоредбата на чл.316 НПК ясно дефинира възможността въззивната инстанция да променя установените от първия съд факти. Правомощията й са последица и от същността на въззивната проверка, която обхваща изцяло съответния обжалван пред въззивния съд акт, включваща правилност, законосъобразност и обоснованост. Въззивният съд притежава процесуалната възможност, при необходимост да събира доказателства, както и да прави своя самостоятелна преценка на вече приобщените. На базата на компетентността си, той може да внася промени и в правната квалификация съобразно чл.334 НПК. Именно за това е инстанция по фактите и правото. Няма никаква пречка, а напротив включва се в процесуалните задължения на въззивния съд, да прави промени в фактическата обстановка, когато е необходимо и в рамките на законоустановеното. Реализирайки правомощията си по чл.336, ал.1,т.2 НПК, в конкретния казус въззивният съд въз основа на приета различна от районния съд фактическа обстановка, е отминал оправдателната присъда и е постановил нова, осъдителна. Предвид изложеното, касационната инстанция намира възраженията на защитата за неоснователни. Не са допуснати визираните в касационната жалба съществени процесуални нарушения и искането за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане е неоснователно. Водим от горното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивна присъда № 155 от 25.11.2022г., постановена по ВНОХД № 4523/2022г. по описа на Софийски градски съд, НО, 9 с-в. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: