Р Е Ш Е Н И Е № 322/2011 София, 11.01. 2012 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в съдебно заседание на девети ноември, две хиляди и единадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА при участието на секретаря Т.К. изслуша докладваното от съдията Здравка Първанова гр. дело № 253/2011г. Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на К. К. А. и А. К. А., чрез пълномощника им адвокат Д. А., срещу въззивно решение от 09.07.2010г. по гр.д. № 499/2010г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 09.07.2010г. по гр.д.№499/2010г., с което са определени квотите на съделителите относно допуснатия до делба недвижим имот – жилищен етаж и търговски обект. С определение от 01.08.2011г. е допуснато касационнно обжалване на въззивното решение в хипотезата на чл.280, ал.1,т.1 ГПК, поради противоречие с ППВС№5/31.10.1972г. относно релевантните за делото правни въпроси - за възникване на съсобствеността на сградата при „групов строеж”, ако сградата е построена в достатъчно индивидуализиращ я груб вид и същата и отделните обекти, построени преди брака, съпругът неучастващ в съсобствеността на дворното място, който не е участвал в строителството в груб вид,дали става съсобственик и може ли да участва в доброволната делба чрез договора по чл.192,ал.4 ЗТСУ /отм./. В касационната жалба са изложени оплаквания за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, ал.1, т.3 ГПК. Ответникът по касация К. К. А. оспорва жалбата като неоснователна. След проверка на заявените в жалбата касационни основания, ВКС, състав на ІІ г.о. приема следното: С обжалваното решение е отменено решение № 345/2010г. по гр.д.№499/2010г., в частта, с която е отхвърлен искът за делба, предявен от К. А. срещу К. А. и А. А. на ½ ид.ч. от дворно място, съставляващо поземлен имот с КИ 00702.514.202 по КК на А.. Вместо това е постановено решение , което е допусната делба на посочения недвижим имот при квоти : за К. А. – 1/3 ид.ч.; за К. А. – 1/3 ид.ч., за А. А. – 1/3 ид.ч. Първоинстанционното решение е оставено в сила в останалата част, с която е допусната съдебна делба между К. К. А. и К. К. А. и А. К. А. на недвижим имот – втори жилищен етаж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с КИ № 00702.514.202.1.5 с площ 91.68 кв.м., ведно с избено помещение с площ 40,43 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, гаражна клетка, преустроена в обект за търговска дейност, находящ се в североизточната част на сградата, заснет с КИ№ 00702.514.202.1.1 с площ 13 кв.м. при квоти : 4/6 ид.ч. за К. А., 1/6 ид.ч. за К. А. и 1/6 ид.ч. за А. А.. Въззивният съд е приел, че съделителите са законни наследници на общата наследодателка С. А., поч.1996г. като ищецът е съпруг, а ответниците – синове. С. Л. /А./ е била собственик по силата на договор за дарение, оформен с нотариален акт № 135/04.05.1980г. на ½ ид.ч. от дворно място, пл.№3888, идентично с процесния ПИ с КИ. На името на С. А. и на баща и, който е бил другият съсобственик на дворното място, са издадени строителни документи за изграждане на двуетажна жилищна сграда, в т.ч. строително разрешение от м.август 1980г. Въззивният съд е приел, че сключеният на 13.08.1980г. между съсобствениците на мястото договор за разпределение на етажите, спомагателните помещения и общите части от новострояща се жилищна сграда, съгласно който съсобствениците се задължават да построят със собствени средства определени обекти в сграда, а С. А. - целия втори жилищен етаж с избено помещение, гараж с една стая в северозападната част, е договор за групов строеж по смисъла на чл.192,ал.2 ЗТСУ /отм./. По него са възникнали облигационни задължения за построяване на сграда от съсобствениците на имота.На 30.07.1991г. е сключен договор за делба на етажна собственост, приземие, гараж и общи части от новопостроена жилищна сграда, съгласно който в дял на С. А. и съпругът и К. А. се дават процесният жилищен етаж, изба и гараж. Бракът между съпрузите е сключен на 30.05.1982г. Въззивният съд е приел от правна страна, че съгласно чл.19,ал.1 СК/отм./ придобиването на имот по време на брака става със съвместен принос. В режим на СИО е изградена сграда по време на брака, макар само единият съпруг да е съсобственик на терена, а в случая съпругът е собственик на ½ ид.ч. от него. Договорът за делба от 1991г. има вещноправно действие и създава право на собственост, както на С. А., така и за съпруга и. Процесната сграда е била покрита с покрив още през есента на 1981г., т.е. преди брака, но обстоятелството не може да се отрази на вещно-правното действие на договора за делба от 1991г. Освен това сградата не била завършена изцяло, тъй като след 1982г. била поставена дограма и инсталации. При това положение квотата на ищеца е 4/6 – по наследяване и на основание прекратената СИО. В разглеждания случай е установено, че теренът не е бил еднолична собственост на съпругата С. А., а тя го е притежавала в съсобственост със своя баща. С договора за групов строеж, който е сключен преди брака, съсобствениците са се задължили да построят със собствени средства определени обекти в сградата. Релевантен за спора е моментът на изграждането на сградата до степен на завършеност като самостоятелен обект на собственост. Установено е по делото, а такава фактическа обстановка е приел и въззивният съд, че сградата е била завършена като годен обект на собственост още през есента на 1981г. От събрания доказателствен материал, в т.ч. показанията на свидетелите Г.Л., Н.Л.,Я.В. и от фактура за закупуване на керемиди от бащата на С. А., е установено, че участието на съпруга К. А. се изразява само в довършителни работи по сградата. Ирелевантно е неговото участие с труд преди момента на сключване на гражданския брак, както и последващото участие относно поставянето на дограма и други ремонтни работи. Придобитата от съсобствениците на терена на основание приращение в режим на съсобственост жилищна сграда е подчинена на правилата на чл.30 ЗС и чл.92 ЗС. Разпоредбата на чл.13 СК/1968г./, респ. чл.19,ал.1 СК/1985г., отм./ визира като обекти на СИО придобитите от единия съпруг през време на брака права върху вещи. В хипотезата на придобиване на такива права чрез приращение по смисъла на чл.92 ЗС следва да се има предвид самостоятелни обекти на правото на собственост. Като е приел от фактическа страна, че сградата е била завършена /покрита, измазана, само без поставена дограма/ преди сключването на брака, но от правна, че това обстоятелство не може да се отрази на вещно-правното действие на договора за делба от 1991г, по силата на който настъпил вещнотранслативният ефект, обуславящ права и за съпруга, който няма право на собственост върху терена, само въз основа на презумпцията за СИО, въззивният съд е приложил неправилно материалният закон. По въпросите, по които е допуснато касационно обжалване на решението, следва да се има предвид постоянната съдебна практика, в т.ч. и задължителната такава – указанията, дадени с ППВС№5/31.10.1972г., относно момента, към който се преценява дали придобитото имущество е СИО, когато придобиването е чрез участие в групов строеж. В цитираното постановление е прието, че моментът на прехвърляне на правото на собственост в полза на единия съпруг, респ. на възникване на вещта /преди или след брака/, е определящ за режима на собствеността. Доводите в касационната жалба за постановяване на въззивното решение в противоречие на материалния закон са основателни. Приетото от въззивния съд придобиване на права от съпруга А. в процесния имот по силата на режима на СИО чрез договора за доброволна делба, сключен в писмена форма с нотариална заверка на подписите, е незаконосъобразно. Това е така, тъй като по силата на така сключения договор, участващ в делбата съделител, който не притежава право на собственост или право на строеж върху терена,какъвто е А., не може да придобие в режим на СИО собственост върху самостоятелен обект в сградата само по силата на окончателния разделителен протокол. Изградените обекти по силата на приращението /чл.92 ЗС/ са със статут на съсобствени на страните по договора за групов строеж по чл.192,ал.4 ЗТСУ/отм./.Специфично по този договор е, че съсобствеността възниква по приращение в обема на притежаваното вещно право от терена /или право на строеж/. Действително окончателният разделителен протокол по чл.192,ал.4 ЗТСУ /договорът за доброволна делба/ има прехвърлителен ефект на правото на собственост върху определен самостоятелен обект в общата сграда, но това разпределение /трансформиране/ в индивидуална собственост на обект от вече придобития по силата на приращението имот, построен върху съсобствен между съпруга и третото лице терен, не може да придаде режим на СИО поради липса предпоставките за прилагане на законовата презумпция. Само по силата на такъв договор за доброволна делба съпругът не може да придобие право на собственост, след като няма възмездност на придобиването по време на брака, а пък ако се приеме, че е налице надаряване от другия съпруг чрез включването му в договора, то прехвърлителен ефект липсва поради липсата на нотариалната форма за действителност на сделката, изискуема от императивната разпоредба на чл.18 ЗЗД. Облекчената форма по чл.35,ал.1 ЗС се отнася само за съсобственици. Съобразно изложеното въззивното решение следва да се отмени в обжалваната част относно правата на съделителите, като на ищеца А. се признаят такива само в качеството му на наследник по закон на С. А., а не и на основание прекратена СИО. Съобразно чл.9 ЗН преживелият съпруг следва да наследи 1/3 ид.ч., която е равна на частта на останалите двама наследници по закон – настоящите касатори. Изложените съображения за материална незаконосъобразност налагат касиране на обжалваното въззивно решение в посочената част. В останалата част решението е влязло в сила като необжалвано. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.2 ГПК Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение от 09.07.2010г. по гр.д. № 499/2010г. на Пловдивския окръжен съд в частта, с която е оставено в сила решение от 09.07.2010г. по гр.д.№499/2010г., с което са определени квотите на съделителите К. К. А., К. К. А. и А. К. А. относно допуснатия до делба недвижим имот – втори жилищен етаж на двуетажна двуфамилна жилищна сграда, представляващ самостоятелен обект в сграда, заснет с КИ № 00702.514.202.1.5 с площ 91.68 кв.м., ведно с избено помещение с площ 40,43 кв.м. ведно със съответните идеални части от общите части на сградата, гаражна клетка, преустроена в обект за търговска дейност, находящ се в североизточната част на сградата, заснет с КИ№ 00702.514.202.1.1 с площ 13 кв.м. и вместо това ПОСТАНОВЯВА: ОПРЕДЕЛЯ квотите в описания по-горе имот, допуснат до делба, както следва : за К. К. А. – 1/3 ид.ч., за К. К. А. – 1/3 ид.ч., за А. К. А. – 1/3 ид.ч. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: