РЕШЕНИЕ
N 22
София, 02.03.2018 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в съдебно заседание на двадесети февруари две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИЯНА ЦЕНЕВА
ВАНЯ АТАНАСОВА
при секретар Даниела Никова изслуша докладваното от председателя Ж. Силдарева гражданско дело N 1381/2017 год.
Производството е по чл. 290 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] и [фирма] срещу решение № 174 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 258/2016 г. Силистренски окръжен съд, с което е потвърдил № 317 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 225/2016 г. на Силистренски районен съд, с което е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], че ищецът [фирма], [населено място] е собственик на 13.04% от 828/18066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., целия с площ от 18066 кв. м. ведно с 13.04% от построената в него едноетажна сграда – склад, застроена на площ от 351 кв. м., състояща се от складови и обслужващи помещения и с ЕИК 66425.514.502.12. Касационните доводи са за недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес. К. довод е за недопустимост на решението, поради недопустимост на предявения иск поради липса на правен интерес.
С определение № 523 от 10.11.2017 г., постановено по делото на основание чл. 288 ГПК, е допусната касационна проверка на възизвното решение по въпроса за допустимостта на решението в частта, с която е потвърдено първоинстанционното, с което установителния иск е уважен относно 13.04% от 828/18066 ид. ч. от поземления имот с идентификатор 66425.514.502 от КК и КР на [населено място] по поставения процесуален въпроса за наличието на правен интерес от този иск и допустимостта на решението в тази част
Върховният касационен съд на РБ, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
От фактическа страна по делото е установено, че ищецът по иска [фирма] [населено място] е придобил правото на собственост върху 828/18066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., целия с площ от 18066 кв. м. и построената в него едноетажна сграда – склад, застроена на площ от 351 кв. м., състояща се от складови и обслужващи помещения и с ЕИК 66425.514.502.12 след извършена публична продан на този имот, който му е възложен с постановление от 21.01.2011 г. Преди приключване на проданта на 17.01.2011 г. длъжникът по изпълнението [фирма], [населено място] е продал на Е., [населено място], 13.04% от описания поземлен имот и също толкова процента от построените в него стопански сгради общо 26 на брой, като в съставения за продажбата н. а. № 66, т. І, н. д. № 21/2011 г., под № 12 е посочена сградата, придобитата от ищеца на публична продан.
Върху теренът и сградите е била наложена възбрана, вписана на 08.11.2010 г., за обезпечаване на вземането на Обединена Българска банка, което е имала към [фирма], [населено място].
Правният интерес от предявяването на установителния иск за собственост е обусловен с извършената продажба на имота, предмет на публична продан.
При извършената проверка на допустимостта на иска с предмет 13.04% от 828/18066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място] настоящият съдебен състав намира, че искът е недопустим. [фирма], [населено място] се е разпоредила с 13.04% от притежавания от нея поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място], който е с площ от 18066 кв. м. или продадената част изчислена в обикновена дроб възлиза на 2355.81/18066 ид. ч. С извършеното разпореждане не се накърняват придобитите от ищеца права върху същия имот, които са в размер на 828/18066 кв. м.
Аргументът на въззивния съд, основан на теоретичната постановка, че правото върху идеална част от имот се разпростира върху всяка една част от него, с който е обосновал изводът си, че това обуславя правния интерес от иска, е незаконосъобразен. Тази постановка е относима към правото на всеки един от съсобствениците да си служи с общата вещ.
Когато съвместното ползване на имота създава неудобства, а и практически е невъзможно всеки съсобственик да упражнява правата си върху всяка една част от имота, съсобствениците разполага с правото да разпределят ползването й съобразно правата си, а ако това не се постигне доброволно, имат на разположение иска по чл. 32, ал. 2 ЗС, с който да сезират съдът да администрира взаимоотношенията им като разпредели ползването на имота съобразно правата им в него.
Площта на притежавания от длъжника по изпълнението [фирма], [населено място] е 18066 кв. м., поради което като се е разпоредил с 2355 кв. м. от тях, с това не е накърнено придобитото от публична продан правото на собственост върху 828 кв. м. от същия имот. Наред с това продажбата предхожда извършването на публична продан, а наложената възбрана брани взискателя, но не и трети лица, които придобиват права върху възбранен имот. Въз основа на това настоящият съдебен състав намира, че ищецът по иска няма правен интерес от предявения установителен иск за собственост за 13.04% от 828/18066 кв. м. от имота.
Като не е констатира недопустимостта на предявения иск по отношение на поземления имот поради липса на правен интерес, съдът е постановил недопустимо решение. Това е основание по чл. 281, т. 2 ГПК то да бъде обезсилено и производството по него да бъде прекратено.
При този изход на производството по установителния иск за собственост на 13.04% от 828/18066 кв. м. от имота с идентификатор 66425.514.502 По КККР [населено място] и на основание чл. 87, ал. 2 ГПК ищецът по иска [фирма], [населено място] следва да заплати на касаторите, ответници по иска, направените от тях разноски за водене на делото в тази част. Съгласно представения списък по чл. 80 ГПК направените разноски от [фирма] възлизат на 836.76 г., тъй като половината от разноските за правна помощ и съдействие, при липса на уточнение в договора за правна помощ, следва да се считат направени за водене на искът за сградата. Разноските направени от [фирма] възлизат на същото основание на 786.76 лв.
По изложените съображения Върховният касационен съд, І г. о
Р Е Ш И :
ОБЕЗСИЛВА решение № 174 от 21.11.2016 г. по гр. д. № 258/2016 г. на Силистренски окръжен съд и потвърденото с него решение на Силистренски районен съд № 317 от 12.07.2016 г. по гр. д. № 225/2016 г., в частта, с която е признато за установено по отношение на [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място], че ищецът [фирма], [населено място] е собственик на 13.04% от 828/18066 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор 66425.514.502 по КК и КР на [населено място] от 2008 г., целия с площ от 18066 кв. м.
ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази част.
ОСЪЖДА [фирма], [населено място] да заплати на от [фирма] възлизат на 836.76 г. и на [фирма] сумата 786.76 лв., представлавящи разноски по предявения установителен иск за собственост на посочения по-горе имот.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: |