Р Е Ш Е Н И Е № 65 гр. София, 09.07.2013 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение, в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА ТЕОДОРА СТАМБОЛОВА при секретаря Н. Цекова в присъствието на прокурора М. Велинова изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА наказателно дело № 98 по описа за 2013 г. и за да се произнесе взе пред вид следното: Производството пред ВКС е по реда на чл. 420 ал. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК и е образувано по искане на Главния прокурор на Република България за възобновяване на ЧНД № 3600/2012 г. на СГС, НО, 23 състав и отмяна на постановеното по него определение от 01.10.2012 г., с което в производство по чл. 306 ал. 1, т. 3 от НПК (след осъществен трансфер на осъдения Г. С. М. и приемане за изпълнение на присъдата, постановена в Кралство Испания, по реда на чл. 457 от НПК, приспособена съобразно българското право – за деяние по чл. 354а ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 20 ал. 2 от НК с наложено наказание 9 години и 6 месеца, което да се изтърпи при строг режим в затвор) е било оставено без уважение искането за привеждане в изпълнение по чл. 68 ал. 1 от НК на наложеното му наказание от 3 години лишаване от свобода по НОХД № 1022/2003 г. на Шуменския районен съд, както и на определение № 398/08.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по ВНЧД № 1118/2012 г., с което същото е било потвърдено. В искането, поддържано и в съдебно заседание пред ВКС, като основание за възобновяване се изтъква нарушение на материалния закон, изразило се в отказ за прилагане на чл. 68 ал. 1 от НК, който съдилищата са мотивирали с липсата на търсено и получено съгласие от испанския съд за неговото изпълнение. Претендира се отмяна на съдебните актове и връщане на делото за ново разглеждане на Софийски градски съд за законосъобразно прилагане на чл. 68 ал. 1 от НК. Осъденият лично и чрез упълномощения си защитник намира искането за неоснователно и моли да бъде оставено без уважение. Върховният касационен съд, след като обсъди искането и доводите на страните намери следното: Искането за възобновяване е допустимо и разгледано по същество е ОСНОВАТЕЛНО. От материалите по делото е видно, че след осъществен трансфер на осъдения в Кралство Испания български гражданин Г. М. и приспособяване на наказанието по присъдата съобразно българското право (извършено по реда на чл. 457 от НПК), по искане на прокурор от СГП е било образувано производство по чл. 306 ал. 1, т. 3 от НПК с оглед привеждане в изпълнение на наложеното му наказание по НОХД № 1022/2003 г. на Шуменския РС на основание чл. 68 ал. 1 от НК. СГС е отказал да стори това, приемайки, че не е било търсено и дадено съгласие от испанската страна за изпълнение на постановената преди трансфера присъда. Позовал се е на принципа на особеността, изискващ даването на такова съгласие, разписано в различни международни актове, между които ЕКЕ и ЗЕЕЗА, както и конкретно в чл. 3, т. 4 от Допълнителния протокол към Конвенцията за трансфер на осъдени лица. Приетото разрешение е било споделено от САС, който допълнително е подчертал, че текстът на чл. 461 от НПК, определящ присъдата по трансфера като такава, постановена от български съд, е приложим доколкото с международен договор, в който участва България, не е уговорено друго (чл. 462 от НПК). Това друго е уредено в чл. 3, т. 4 от ДП към КТОЛ, недопускащ лице, предадено по линия на трансфера, да бъде „наказателно преследвано, осъждано или задържано за изпълнение на присъда или заповед за арест за друго престъпление, извършено преди неговия трансфер, различно от това, за което е постановена присъдата, която следва да бъде изпълнена, нито пък ще бъде ограничена личната му свобода по друга причина, освен в случая по б. а) когато осъдилата държава разреши това. ВКС намира, че изложените причини за отказ за прилагане на чл. 68 ал. 1 от НК, са неоснователни. Осъденият в Кралство Испания български гражданин е бил предаден на българските власти за доизтърпяване на наложеното му наказание по линия на трансфера, за който е приложима КТОЛ, респ. и ДП към нея. След трансфера е било проведено производство по чл. 457 от НПК и чуждата присъда е била приета за изпълнение с измененията, посочени в решение на САС по ВНОХД № 448/15.11.2011 г. Съгласно чл. 461 от НПК тази присъда с нейните изменения има силата и действието на такава, постановена от български съд. Оттук насетне, липсва пречка за приложение на чл. 68 ал. 1 от НК, ако са налице предпоставките за това. Вярно е, че съгласно чл. 462 от НПК приспособената след трансфера присъда може и да не се отчита като постановена от български съд, но само ако в международен договор, в който участва Р България, е предвидено друго. В тази връзка, позоваването на чл. 3, т. 4 от ДП към КТОЛ, е неправилно. Както е посочил и Главният прокурор в искането за възобновяване, с ДП към КТОЛ са разширени възможностите за трансфер на осъдени лица, като са включени две хипотези, при които същият се извършва само по инициатива на осъдилата държава и без съгласие на осъдения. Само в една от тях – по чл. 3, т. 4 от ДП към КТОЛ, е предвидено да се иска разрешение от осъдилата държава за наказателно преследване, осъждане или задържане за изпълнение на присъда на предадено по линия на трансфера лице за престъпление, извършено преди неговия трансфер, различно от това, за което е постановена присъдата – когато същата тази присъда (или последващо административно решение, постановено на основание на присъдата) включва заповед за експулсиране или депортиране, или има друг акт, по силата на който това лице не може да остане на територията на осъдилата държава, след като е освободено от затвора. Тези условия не са налице в настоящия случай, поради което и текстът на чл. 3, т. 4 от ДП към КТОЛ явно не намира приложение. Същото важи и за изискванията във връзка с прилагането на ЕКЕ и ЗЕЕЗА за търсене на съгласие от замолената/предаващата държава за задържане, съдене и изпълнение на наказание по присъда за престъпление, различно от това, за което по искане на молещата страна е допусната екстрадиция. В случая предаването на М. е по линия на трансфера на осъдени лица, предвиден в КТОЛ, а не въз основа на екстрадиционно производство по ЗЕЕЗА, респ. ЕКЕ. Затова и принципът на особеността, присъстващ в тези актове не може да намери приложение. По изложените съображения ВКС намира, че липсва каквато и да е процесуална пречка след приемане на чуждата присъда за изпълнение, същата, ведно с измененията да се отчита като постановена от български съд в съгласие с чл. 461 от НПК, което обуславя и възможност за прилагането на чл. 68 ал. 1 от НК. Затова, като не е уважил искането, направено по този повод в производство по чл. 306 ал. 1, т. 3 от НПК, СГС е допуснал твърдяното нарушение на закона и същото не е било отстранено от САС. Това налага производството да бъде възобновено, като се отменят влезлите в сила определения на двете съдебни инстанции и делото се върне за ново разглеждане на СГС от друг състав от стадия на съдебното заседание с оглед законосъобразно прилагане на чл. 68 ал. 1 от НК. Предвид гореизложеното и на основание чл. 425 ал. 1, т. 1, вр. чл. 422 ал. 1, т. 5, вр. чл. 348 ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение Р Е Ш И: ВЪЗОБНОВЯВА ЧНД № 3600/2012 г. на СГС, НО, 23 състав, като ОТМЕНЯВА постановеното по него определение от 01.10.2012 г., с което в производство по чл. 306 ал. 1, т. 3 от НПК е било оставено без уважение искането за привеждане в изпълнение по чл. 68 ал. 1 от НК на наложено на осъдения Г. С. М. наказание от 3 години лишаване от свобода по НОХД № 1022/2003 г. на Шуменския районен съд, както и определение № 398/08.11.2012 г. на Софийски апелативен съд по ВНЧД № 1118/2012 г., с което същото е било потвърдено и ВРЪЩА делото за ново разглеждане на СГС от друг съдебен състав от стадия на съдебното заседание. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.