Р Е Ш Е Н
И Е
№ 562
София 20.10.2008 г.
В
И М Е Т О НА Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия,
първо отделение в съдебно заседание на шести октомври две хиляди и осма година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ РАЙКОВСКА
ЧЛЕНОВЕ:
ДАРИЯ ПРОДАНОВА
ТОТКА КАЛЧЕВА
при секретаря Красимира Атанасова
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Т. Райковска т. дело № 293/2008
година.
Производството е по реда на чл. 303 и сл. ГПК.
Образувано е по молба на “И” Е. гр. С. за отмяна на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК на влязлото в сила решение с дата 14.03.2008 г. по гр. д. № 259/2008 г. на Софийски районен съд, с което дружеството е било осъдено да освободи на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД складови и офисни помещения в гр. С. и да предаде държането им на “Т” Е. със седалище в гр. С..
М. въвежда оплакване за нарушаване на правото му на участие в процеса, тъй като дружеството не било уведомявано надлежно за съдебните заседания по делото. Излагат се доводи за неправилно изготвяне на съдебните книжа по повод процедурата по призоваване, довели и до невъзможност за узнаване за съдебното заседание, което водело и до нарушаване правото му на участие в съдебното производство. Представят се два броя декларации с дата 21.04.2008 г. от К. И. и В. Т. , с нотариална заверка на подписите.
Ответникът по молбата “Т” Е. , гр. С. чрез процесуалния си пълномощник адв. Р. Т. взема становище в съдебно заседание пред настоящата инстанция и в писмени бележки за неоснователност на молбата.
Като взе предвид изложеното в молбата и извърши проверка по делото, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия приема следното:
По допустимостта на молбата съдът, съобразно процесуалното изискване на чл. 307 ГПК се е произнесъл в закрито заседание с определение № 5/01.07.2008 г., приложено по делото.
Разгледана по същество, молбата за отмяна е неоснователна по следните съображения:
Софийски районен съд не е нарушил, което и да е било процесуално правило, обезпечаващо възможността на ответното по исковете търговско дружество, да участва в процеса чрез свой представител. В тази връзка, оплакването на молителя по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК не се подкрепя с позоваването на конкретна процесуална разпоредба, посредством чието нарушаване да е било осуетено упражняването на правото му на защита по делото.
Призоваването на търговец, каквото качество има молителят, се извършва по последния посочен в търговския регистър адрес - чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Адресната регистрация на търговеца, според приложеното извлечение от регистъра, е тази, посочена в исковата молба и на този адрес са изпращани призовките за ответника. Нормата е специална и се прилага само за случаите на призоваване на търговци и юридически лица. В конкретния случай, изпратената на адреса на регистрация на дружеството призовка е била оформена според изискванията на ГПК, като длъжностното лице е отразило ненамирането на цитирания адрес на търговеца, отбелязвайки източника на сведенията, в това число подробно качеството на лицето, което е получило призовката и обстоятелството, че адресът на търговеца вече не е този, както и отношението му към търговеца.
Съдебните книжа са били изпратени на адреса на управление на дружеството, и по смисъла на чл. 48 ГПК би следвало да се приеме, че именно на този адрес се намира канцеларията на търговеца. Отбелязването в съобщението до страната, че същата е напуснала адреса, не означава, че съобщението е било ненадлежно връчено, съобразно процесуалните изисквания на чл. 48 и сл. ГПК /отм./.
Предполага се, че търговецът реално използва офиса, в който се помещава управлението му. Той е длъжен да осигури възможност за връзка чрез свой представител или чрез секретар, телефон, факс или поставено работно време. И, ако по ред възможни причини, напусне адреса на управление, е задължен да впише новия си адрес в търговския регистър, именно с оглед надлежното уведомяване на търговците /арг. чл. 51, ал. 4 ГПК /отм./. Тези законови изисквания имат императивен характер, тъй като предназначението им е да гарантират сигурност на търговския оборот, посредством обезпечаване стабилността на отнасящите се до него съдебни актове, постановени по спорове с участието на търговци. Невъзможността да бъде открито лицето на адреса на призоваване се удостоверява единствено от длъжностното лице - призовкар, като се отбелязва от къде черпи сведения за преместването на призовавания. В случая това е било сторено, видно от съдържанието на призовката на стр. 24 от първоинстанционното дело, като информацията, дадена от трето лице, за промяна в адреса и посочването на друг адрес е била използвана по делото, с оглед последващо призоваване. Следващите призовки до молителя са били изпращани на променения, но невписан адрес на управление, същите са оформени надлежно и не е допустимо опровергаване на съдържанието им посредством представяне на нотариално заверени декларации от лицата, които са се подписали като получатели, в качеството им на служители в търговското дружество - ответник.
В конкретния случай, първоинстанционният съд не е бил задължен да уведомява ответника на невписан адрес, предвид изричната разпоредба на чл. 51, ал. 4, изр. 2 от ГПК /отм./
Молителят не представя доказателства, с които да оборва констатацията, свързана с напускане на адреса на управление, а по отношение твърдението, свързано с непълна легитимация на свидетел, то същото е неотносимо, тъй като в настоящата хипотеза не сме пред отказ за получаване на призовка от физическо лице, а е следвало да се уведоми търговец за съдебните книжа и датата на съдебното заседание. Останалите съобщения до страната са били изпращани на променения адрес, посочен от свидетеля по първата призовка, който адрес обаче не е бил вписан в търговския регистър. Тези съобщения са надлежно оформени, тъй като съдържат означение на лицето, на което са били връчени и неговата връзка с търговското дружеството.
Съдът е изпълнил законосъобразно задълженията си по призоваването на ответника, поради което не следва извод за допуснато нарушение на чл. 51, ал. 4 ГПК, във вр. с чл. 48 ГПК /отм./.
Следователно, в случая не е налице първото от основанията за отмяна по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, тъй като молителят не е бил лишен от възможност да участва в делото, вследствие нарушаване на съдопроизводствените правила, поради което молбата за отмяна е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение.
По изложените съображения и на основание чл. 307, ал. 2 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия
Р Е Ш И :
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ подадената от “И” Е. гр. С. молба за отмяна на влязлото в сила решение с дата 14.03.2008 г. по гр. д. № 259/2008 г. на Софийски районен съд.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: