Р Е Ш Е Н И Е № 135 София, 15.07.2011г. В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, състав на Четвърто гражданско отделение, в открито съдебно заседание на седми март две хиляди и единадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЙКА СТОИЛОВА ЧЛЕНОВЕ: СТОИЛ СОТИРОВ МИМИ ФУРНАДЖИЕВА при участието на секретаря Цветанка Найденова, изслуша докладваното от съдия Б.Стоилова гр. дело № 645 по описа за 2010г. и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл.290 от ГПК, образувано по касационната жалба на Ц. А. А. от [населено място] срещу въззивното решение на Софийския апелативен съд /САС/ от 10.ХІ.2009г. по в.гр.д. № 1770/2009г. Касационно обжалване на решението е допуснато с определение № 1198 от 17.ІХ.2010г. на основание чл.280 ал.1 т.3 от ГПК по въпроса “приложима ли е разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД и в случай, че договорът за наем е прекратен едностранно от наемодателя”. Ответникът по касационната жалба [община] в отговора си по реда на чл.287 ал.1 от ГПК е заел становище за нейната неоснователност. По въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, счита следното: Един от белезите, съдържащи се в разпоредбата на чл.228 от ЗЗД, определящи договора за наем на вещи, е временният характер на предоставеното ползване на вещите. Продължителността на ползването може да бъде изрично уговорена от страните, при което с изтичането на срока договорът се прекратява. Прекратяването на наемния договор на това основание е само една от причините за прекъсване на наемното правоотношение. Сред тях е и едностранното изявление за разваляне, отправено от изправната страна по договора. С оглед на това се налага извод, че предвиденото в чл.236 ал.1 от ЗЗД продължаване за неопределен срок на договора за наем, ако след изтичането на уговорения срок използването на вещта продължи със знанието и без противопоставянето на наемодателя, не е приложимо в случаите, в които действието му предсрочно е било прекратено едностранно. В такава хипотеза едностранното изявление за прекратяване имплицитно съдържа и противопоставяне на продължаването на наемната връзка. За да се произнесе по касационната жалба, ВКС на РБ, състав на ІV ГО, съобрази следното: С атакуваното решение САС по въззивна жалба само на ответника е потвърдил решението на Врачанския ОС от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 614/2008г. в частта, с която Ц. А..А. е осъден да заплати на [община] 81 416.13лв., представляващи дължима наемна цена по договор за наем на земеделска земя от 31.Х.2002г., ведно със законната лихва, считано от 25.VІІІ.2008г. до окончателното изплащане, както и в частта за присъдените деловодни разноски в размер на 5786лв. За да постанови решението, въззивният съд е приел, че страните през 2002г. са сключили договор за наем на земеделска земя, който породил своето действие и за първите две години от договорения петгодишен срок страните са били изправни. Въз основа на преценка на представените писмени и гласни доказателства /кредитирани са показанията на свидетелите Цв.Г. и Н.Д., тъй като кореспондират с признанията на ответника за ползване на земята през срока на договора, съдържащо се в негови молба от 07.І.2008г. до кмета на ищцовата община и жалби срещу заповед № 104/02.ІІ.2006г. и срещу заповед № 1616/21.Х.2008г., като не са кредитирани показанията на Ц.Ц., К.К. и П.П., тъй като противоречат на установеното с останалите доказателства и преди всичко с жалбата на ответника от 2008г. и с молбата му от 2007г./ съдът е приел, че ответникът е ползвал наетата земя през целия петгодишен срок на наемния договор. Предмет на спора са обстоятелствата във връзка с ползването от ответника на наетите имоти след м.февруари 2006г., когато със заповед на кмета договорът е бил прекратен едностранно поради неплащане на наемната цена. В случая наемният договор се урежда от разпоредбите на чл.228 и следв. от ЗЗД. Тъй като ответникът след прекратяването е продължил ползването на земята със знанието и без противопоставянето на ищеца до издаването на заповед № 1616/21.Х.2008г. за изземането й, приложение в случая намира разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД – действието на договора е подновено и наемателят дължи договорената наемна цена за целия исков период. В касационната жалба на Ц. А..А. срещу въззивното решение се сочи, че въззивният съд не обсъдил заповед № 104/02.ІІ.2006г. за прекратяване на наемния договор, че е дал вяра само на показанията на св.Д., без да отчете заинтересоваността й от изхода на делото като служител при ищеца и с оглед противоречието им с показанията на свидетелите Цв.Г., Ц.Ц., К.К. и П.П.. Н. на показанията е свързано с жалбата на касатора от 2008г., без да е съобразено, че тя е неотносима към спора с оглед срока на наемния договор и исковия период – до 2007г. Неправилната оценка на доказателствата е обусловила неправилен извод, че ответникът е ползвал земята и след прекратяване на наемния договор от ищеца на 02.ІІ.2006г. Сочи се неправилност и на извода на въззивния съд за приложение в случая на чл.236 ал.1 от ЗЗД. След като не е ползвал земята, ответникът не дължи никакво обезщетение на ищеца, а след прекратяване на наемния договор през 2006г. не дължи наемна цена дори да се приеме, че е ползвал имота. Иска се отмяна на решението и отхвърляне на предявения иск, както и присъждане на разноските по делото. Касационната жалба е частично основателна. Законосъобразно и в съответствие с представените по делото доказателства въззивният съд е оценил като основателен предявеният иск за присъждане на неплатен наем за периодите 31.Х.2004г. – 31.Х.2005г. и 31.Х.2005г. – 02.ІІ.2006г. Несъмнено установено е, че през този период страните са били обвързани от сключения помежду им на 31.Х.2002г. договор за наем и че ответникът не е изпълнил задължението си по него да заплаща наемната цена. Неоснователни са оплакванията на касатора във връзка с претенцията в тази й част. Въззивният съд съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК е кредитирал показанията на св.Цв.Г. и св.Д. и не е кредитирал тези на свидетелите Ц., К. и П. с оглед съответствието, респективно несъответствието им, с признанието на А., че ползва наетия имот, направено в писмените му изявления до ищеца и в жалбите му до административния съд срещу заповедите на кмета на общината от 2006г. и от 2008г. Без значение за този извод е обстоятелството, че последната жалба е след уговорения по наемния договор срок /2007г./ – релевантно за спора в случая е изявлението на А. в жалбата, че договорът за наем не е прекратен. С оглед отговора на въпроса, обусловил допускането на касационно обжалване, се налага извод, че е незаконосъобразен извода на въззивния съд, че след едностранното от наемодателя прекратяване на наемния договор действието му е продължено съобразно разпоредбата на чл.236 ал.1 от ЗЗД, тъй като ответникът продължил да използва наетия имот със знанието и без противопоставянето на ищеца. Както вече бе посочено, чл.236 ал.1 от ЗЗД в такъв случай е неприложим, тъй като изявлението за прекратяване съдържа имплицитно и противопоставяне от страна на наемодателя на ползването на вещта от А.. Отношенията между страните след прекратяването на договора /02.ІІ.2006г./ се уреждат при условията на чл.236 ал.2 от ЗЗД, като за последвалия тази дата период за ползването се дължи обезщетение, а не наемната цена. Тъй като такава претенция ищецът не е предявил, искът му за присъждане на неплатен наем е основателен само за периода от 31.Х.2004г. до 02.ІІ.2006г., т.е. за сумата 34074.12лв., за която въззивното решение следва да бъде оставено в сила. За разликата над тази сума до пълния предявен размер за периода 03.ІІ.2006г. – 31.Х.2007г. претенцията следва да бъде отхвърлена след отмяна на решението в тази му част и в частта за разноските. С оглед този извод и на основание чл.78 ал.1 и ал.3 от ГПК на касаторката [община] следва да бъдат присъдени 913лв. разноски по компенсация. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Четвърто ГО, Р Е Ш И: ОТМЕНЯВА решението на Софийския апелативен съд Т. отделение 6 с-в № 1371 от 10.ХІ.2009г. по гр.д. № 1770/2009г. в частта, с която е пътвърдено решението от 24.ІІІ.2009г. по гр.д. № 614/2008г. на Врачанския окръжен съд в частта, с която Ц. А. А. от [населено място] е осъден да заплати на [община] разликата над 34 074.12лв. до 81416.13лв. /47342.01лв./ за периода 03.ІІ.2006г. – 31.Х.2007г., както и в частта за разноските, и ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявеният от ОБЩИНА В. срещу Ц. А. А. от [населено място] иск за присъждане на 47 342.01лв., представляващи неплатен наем по договор за наем на земеделска земя от 31.Х.2002г. за периода 03.ІІ.2006г. – 31.Х.2007г. ОСТАВЯ В СИЛА решението на Софийския апелативен съд Т. отделение 6 с-в № 1371 от 10.ХІ.2009г. по гр.д. № 1770/2009г. в останалата му обжалвана част. ОСЪЖДА Ц. А. А. от [населено място] да заплати на ОБЩИНА В. 913лв. разноски по компенсация. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: