Ключови фрази
Управление на МПС в пияно състояние или след употреба на наркотични вещества * основание за отмяна на съдебен акт * малозначителност на деянието

Р Е Ш Е Н И Е

№ 25

гр. София, 14.02.2020 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А


Върховен касационен съд на Република България, Второ наказателно отделение,
в публично заседание на петнадесети февруари две хиляди и деветнадесета година
в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БИЛЯНА ЧОЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
БИСЕР ТРОЯНОВ

при секретаря Илияна Рангелова в присъствието на прокурора Атанас Гебрев изслуша докладваното от съдия ЧОЧЕВА касационно дело № 81 по описа за 2019 г.
и за да се произнесе взе пред вид следното:

Касационното производство е образувано по протест на прокурор от Окръжна прокуратура – Плевен против въззивна присъда № 60/13.11.2018 г. на Плевенския окръжен съд, НО, постановена по ВНОХД № 723/2018 г.
С нея е била отменена първоинстанционната осъдителна присъда № 125/02.07.2018 г., постановена от Плевенския районен съд по НОХД № 687/2018 г., като вместо това подсъдимият И. Р. С. е бил признат за невинен в това, че на 27.10.2017 г., в [населено място], управлявал МПС – л.а. „Р. 200” с рег. [рег.номер на МПС] след употреба на наркотични вещества – тетрахидроканабинол (установено по надлежния ред с протокол за съдебно-химическа/токсилогична експертиза), поради което и на основание чл. 304 от НПК е бил оправдан по обвинение за извършено престъпление по чл. 343б, ал. 3 от НК.
В протеста, поддържан в с. з. от представителя на ВКП, се изтъкват доводи за присъствие на касационните основания по чл. 348 ал. 1, т. 1 и 2 от НПК. Счита се, че изводите на решаващия съд по правнозначимия въпрос, дали подсъдимият е управлявал автомобила след употреба на наркотични вещества, са били изградени при неправилна оценка на доказателствените материали, като неоправдано са били игнорирани данни с обвинително значение, което е довело и до неправилното му оправдаване по повдигнатото обвинение по чл. 343б, ал. 3 от НК Претендира се отмяна на въззивния акт и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския окръжен съд.
Подсъдимият и неговия защитник, редовно призовани, не се явяват в с. з. пред ВКС. В писмени бележки на защитника се заявява несъгласие с доводите в протеста, поради което и се иска оправдателната присъда да бъде оставена в сила.

Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания съдебен акт в пределите по чл. 347, ал. 1 от НПК, намери следното:

Протестът е основателен.

За да оправдае подсъдимия по повдигнатото му обвинение, въззивният съд е приел деянието за недоказано по категоричен и несъмнен начин главно поради неустановяване на употребата на наркотични вещества по “надлежен начин” съобразно изискванията на Наредба № 1/19.07.2017 г споменавана по-нататък в мотивите като Наредбата. (в редакцията, публикувана в ДВ., бр. 61/28.07.2017 г., в сила от 29.09.2017 г.). Изтъкнатите пропуски са се свеждали на първо място до липсата на съставен протокол по чл. 5, ал. 2 от Наредбата, в който да са описани данни не само за техническото средство и неговите показания, но и такива относими към основанието за спиране и тестване на водача, (като външни признаци, поведение, реакции) и неизпълнение на задълженията, свързани с връчването на екземпляр на подсъдимия и прилагането на такъв към талона за изпращане за медицинско изследване. Отказал е да кредитира показанията на св. В. М., съобщил свои възприятия, че подсъдимият говорил леко завалено и не давал конкретни отговори поради противоречието им с липсата на такива, установени при медицинското изследване, както и констатации, описани в научни изследвания, че при употреба на марихуана не се наблюдават такива признаци. Посочено е още, че обвинението не е ангажирало и доказателства за годността на тестовото техническо средство и по-конкретно за калибрирането на тестовата касета. При наличието на посочените нарушения по извършване на проверката и надлежното й документиране, въззивният съд е счел, че валидността й е компрометирана.
На второ място въззивният съд е изтъкнал съмнение, че доброволно дадените от подсъдимия кръвни проби са идентични на изследваните от първиначалната токсилогична експертиза, доколкото не било отразено колко проби кръв са били взети, както и че същите не били запечатани със стикери съобразно изискванията по Наредбата. По тази причина е отхвърлено и доказателственото значение на токсилогичната експертиза, установила в изследваните проби кръв наличие на фармакологично неактивен метаболит на ТНС – карбокси-делта9-ТНС.
В мотивите са изложени и други съображения за неяснота и непълнота на правната уредба на престъплението по чл. 343б, ал. 3 от НК, създаващи проблеми при прилагането й в две основни направления - невъзможност за преценка за субективната страна на деянието, както и за неговата степен на обществена опасност в случаите на недостатъчно информация за повлияване на употребата на наркотично вещество върху способностите за шофиране и знанието на водача за това, особено когато в изследваните проби се констатират фармакологично неактивни метаболити.
ВКС споделя възраженията по протеста за реализиране на касационните основания по чл. 348, ал. 1, т. 1 и 2 от НПК.
Съвсем очевидно е, че в нормата на чл. 343б, ал. 3 от НК не е предвидено употребата на наркотични вещества да се установява по “надлежен начин”, въпреки, че е повече от безспорно наличието на такава регламентация в Наредба № 1/2017 г. След като надлежният начин не е елемент от обективната страна на престъпния състав, то доказването на изпълнителното деяние управление след употреба на наркотични вещества може да се извършва с всички допустими по НПК доказателства. В този аспект фокусирането върху формалните изисквания за установяване и документиране на деянието по Наредба № 1/2017 г. се отчита за неправилен процесуален подход, който по същество е довел и до незаконосъобразно оправдаване. С прилагането му са игнорирани показанията на св. В. М., съобщил причините, поради които подсъдимият е бил спрян за проверка, неговото конкретно поведение и външни признаци, създали съмнение за употребата на наркотик, които са били потвърдени при първоначалното му тестване и последващото токсилогично изследване. Явно не са били съобразени и вписаните данни в протокола за медицинско изследване и вземане на биологични проби (л. 14 от ДП) за съобщена от подсъдимия употреба на марихуана в 22 ч. - 0, 2 гр. с приятели, което е няколко часа преди първоначалното тестване и вземане на кръвни проби, показали присъствие на фармакологично неактивен метаболит на ТНС - карбокси-делта9-ТНС (27ng/mL.). Позоваването на липсата на стикери при запечатване на кръвните проби (чл. 17, ал. 4 от Наредбата) пък е напълно неуместно, доколкото тази норма е влязла в сила на 01.07.2018 г. (вж. пар. 2, т. 2 от ПЗР), а деянието касае датата 27.10.2017 г.
Изключването на горепосочените данни и експертни констатации без надлежната им съпоставка с останалите, събрани по делото, а по необходимост и проверката им чрез допълнителни медицински изследвания, е довело до непълна и некоректна оценка за действителната картина на деянието, което препятства и формирането на правилни изводи за неговата съставомерност. Непроверени са останали и възраженията за липса на субективна страна или ниска степен на обществена опасност на деянието в контекста на чл. 9, ал. 2 от НК, като проблемите в тази насока са били само маркирани, въпреки очевидното настояване на обвинението да бъдат разрешени и по който повод е поискано назначаването на допълнителна експертиза, която е била представена (вж. л. 24 от НОХД № 687/2018 г.) и приета, но не и обсъдена. В тази връзка въззивният съд си е спестил усилията чрез комплексно медицинско изследване да провери доколко отразеното от експертите по токсикология за естеството и количеството на установения метаболит в изследваните кръвни проби, конкретните признаци за поведението на водача и данните в научните публикации (посочени в мотивите, които съдът сам е оценявал), обуславят преценка за знанието на дееца, че управлява МПС след употреба на наркотични вещества и каква е степента на обществена опасност на деянието, с оглед евентуалното приложение на чл. 9, ал. 2 от НК или при обсъждане на въпроса за наказанието.
Изложеното дотук е достатъчно за аргументиране на касационното основание по чл. 348, ал. 1, т. 2 от НПК, обуславящо отмяна на въззивната присъда и връщане на делото за ново разглеждане на Плевенския окръжен от друг състав за поправяне на констатираните процесуални нарушения в съгласие с чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК.
С оглед изложеното и на основание чл. 354, ал. 3, т. 2, вр. ал. 1, т. 5 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:

ОТМЕНЯВА въззивна присъда № 60/13.11.2018 г. на Плевенския окръжен съд, постановено по ВНОХД № 723/2018 г. И ВРЪЩА делото за ново разглеждане на същия съд от друг състав от стадия на съдебното заседание.
Решението не подлежи на обжалване и протестиране.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1.



2.