Ключови фрази
Разпределяне на ползването на съсобствена вещ * установяване право на собственост * самостоятелен обект * таван * общи части * придобивна давност * разпределяне на ползването


Р Е Ш Е Н И Е

№ 224/2011 год.


гр. София, 04.01.2012 год.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А



ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, ІІ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на трети октомври две хиляди и единадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ

при участието на секретаря Т. Иванова, като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 1420 по описа за 2010 год., и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 290 ГПК.
С решението от 26.05.2010 год. по гр. д. № 207/2010 год. Смолянският окръжен съд, като въззивна инстанция, е оставил в сила първоинстанционното решение от 12.01.2010 год. по гр. д. № 56/2008 год. на Смолянския районен съд, с което е разпределено ползуването между Н. К. Д. и К. С. Щ. на незастроената част от дворното място от 280 кв. м., с идентификатор *, участвуващ в УПИ * в кв. 200 по плана на [населено място] по предложения от вещото лице К. първи вариант по скицата, и на тавана - по предложения от вещото лице В. начин по посочената скица, като и двете скици представляват неразделна част от решението, отхвърлен е предявения от К. Щ. инцидентен установителен иск против Н. Д. за определяне на общите части на описания недвижим имот между тях и за обявяване недействителността на постановлението на съдебния изпълнител от 2003 год. в частта относно площта на втория жилищен етаж от сградата и е отхвърлен предявения от Р. С. В. против първоначалните страни – Н. Д. и К. Щ. установителен иск за собственост на ½ ид. ч. от таванския етаж и е оставен без разглеждане иска й за установяване, че описаното в постановлението за възлагане подпокривно пространство представлява самостоятелен тавански етаж, който иска да се изключи от разпределението на ползуването му между първоначалните страни.
Въззивното решение е обжалвано от главно встъпилото в процеса лице Р. В. в частта, с която е отхвърлен предявения от нея установителен иск за собственост на половината от обособения тавански етаж, както и в частта с която е оставен без разглеждане иска й за установяване, че е налице самостоятелен етаж, който поради това не следва да подлежи на разпределение за ползуване между първоначалните страни.
Въззивното решение в обжалваната му част е допуснато до касационно обжалване с определение № 406 от 20.04.2011 год. при прието наличие на противоречиво произнасяне по релевантния за изхода на спора въпрос за статута на подпокривното пространство с оглед разясненията в ТР № 34/83 год. на ОСГК на ВС за отделните хипотези.
Касаторката поддържа оплаквания за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила с искане за отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг въззивен състав.
Ответникът по жалбата и първоначален ищец в производството Н. Д. я оспорва, а К. Щ. я намира за основателна.
Като прецени данните по делото, настоящият състав на ІІ г. о. на ВКС, приема следното:
За да отхвърли предявения от касаторката иск за собственост върху половината от таванския етаж против първоначалните страни в процеса по предявения иск по чл. 32, ал. 2 ЗС за разпределение на ползуването му, въззивният съд приел, че подпокривното пространство е обща част на сградата и като такава, правото на ползуването й подлежи на разпределение между двамата етажни собственици, първоначалните страни по делото. Главно встъпилото в процеса между тях трето лице – Р. В. не притежава самостоятелни права върху подпокривното пространство, тъй като то не представлява самостоятелен обект. Същата е загубила правото на собственост върху притежавания от нея втори етаж в сградата, то е придобито от ищеца Н. Д., на основание постановление за възлагане на съдебен изпълнител, поради което и същият притежава права върху общите части в сградата.
За да приеме спорното подпокривно пространство за обща част на сградата в режим на етажна собственост между първоначалните страни по делото, всеки от които е собственик на отделен самостоятелен етаж в нея, поради което и съсобственици при равни права в него, въззивният съд приел, че липсват строителни книжа за обособяването му като самостоятелен обект на право на собственост, липсва санитарен възел и оформени помещения и не е налице промяна в предназначението му. Макар и да се е позовал на разясненията в т. 1 от ТР № 34/83 год. ОСГК, настоящият състав намира извода за неправилен, поради допуснато нарушение на материалния закон, поради следните съображения:
Не е било спорно по делото, а е установено и от събраните писмени доказателства, че построената в процесния имот сграда, представляваща източен близнак, е била собственост на родителите на К. Щ. и Р. В., като същите са се разпоредили в полза на последните със собствеността върху първия и втория етаж от нея. Сградата, съгласно архитектурния проект от 1962 год., е имала и сутерен и таван, състоящ се от едно помещение /стая/ и две помещения с ниска височина под покрива /л. 173 от първоинстанционното производство, устните обяснения на в. л. К. в с. з. на 17.06.2008 год. и на 10.04.2009 год./, с достъп от стълбищната клетка, обща за всички етажи.
При пристрояването на сградата по одобрен през 1988 год. проект за пристрояване, височината на тавана е повдигната и е обособен в сегашния му вид, като от заключенията на изслушаните експертизи е установено, че е изграден в груб строеж. Състои се от две стаи със светла височина 2.40 м., две осветени помещения с наклон под покрива и два балкона /закл. на в. л. М. В. – л. 114/.
От заключението на в. л. арх. Ел. М. се установява, че изграденото подпокривно пространство е с височина, достатъчна за използуването му за различни функции – за жилище, ателиета, стаи за творческа дейност, тавански складови помещения или други сервизни помещения, макар и да не е преустроен с такова предназначение поради недовършването му с преградни стени.
С изграждането на това подпокривно пространство с необходимата височина и достъп от общата стълбищна клетка, е налице фактически обособяване на отделен обект в жилищната сграда, който е съсобствен между собствениците на дворното място по приращение – двете сестри Р. В. и К. Щ., като без значение за вещноправния му режим е наличието на строителни книжа, относими към законността на строителството. Без значение е и установеното по делото постигнато между тях съгласие да ползуват този самостоятелен обект за съхраняване на багаж, тъй като предназначението му не е било променено в смисъл отделни помещения от него да се придадат към собствените им жилищни етажи, за да се приеме, че собственикът на втория етаж /с оглед преминаване на правото на собственост върху него на основание постановление за възлагане в изпълнително производство/ е придобил и собствеността върху такова помещение от обособения нов обект в тавана, или идеална част от него, каквато теза е поддържал.
С оглед изграждането на спорния тавански етаж по време, когато Р. В. и К. Щ. са били собственици на отделните етажи в сградата /както и собственици на дворното място/ и при липса на съгласие между тях същия да бъде принадлежност към последните, то той е останал в съсобственост между тях като самостоятелно обособен обект.
Дори и да се приеме, че не е налице такъв обект, то с оглед данните за наличие на необходимата височина, площ и достъп от общата стълбищна клетка, както и съществуваща техническа възможност да се обособят при спазване на законните изисквания отделни обекти или помещения към обектите в долните етажи, съгласно разясненията в т. 2 от цитираното ТР № 34/83 год., то спорното подпокривно пространство представлява обща част по предназначение, която би могла да бъде придобита по давност от лице, което има собствено жилище в сградата - в този смисъл е и постановено по реда на чл. 290 ГПК Решение № 409 от 26.05.2010 год. по гр. д. № 224/2009 год. на І г. о. на ВКС. И в тази хипотеза владение върху този обект е осъществявано от касаторката и ответницата К. Щ., а първоначалният ищец не може да се легитимира като собственик върху това подпокривно пространство по силата на постановлението от 2003 год. на съдебния изпълнител, тъй като към момента на възлагането давността е била изтекла. Към този момент таванският етаж не представлява обща част на сградата и придобилият на публична продан собствеността върху втория етаж от нея не може да претендира съсобственост и в него и да иска разпределение на ползуването му. Като е приел обратното, въззивният съд е нарушил материалния закон.
С оглед на тези съображения предявеният иск за собственост на главно встъпилото лице е основателен и следва да се уважи до размер на ½ ид. ч. от спорния тавански етаж, а с оглед на този изход предявеният първоначален иск за разпределение на ползуването му като обусловен от него, следва да се отхвърли като неоснователен. В този смисъл настоящата инстанция следва да постанови решението си, след отмяната на въззивното решение в обжалваната му част, тъй като не се налага извършване на нови процесуални действия, което да обуслови връщане на делото за ново разглеждане от въззивния съд.
Поради липса на искане за разноски, такива не се присъждат в настоящето производство.
Водим от горното и на основание чл. 293, ал. 2 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.


Р Е Ш И :


ОТМЕНЯВА въззивното решение № 144 от 26.05.2010 год. по гр. д. № 207/2010 год. на Смолянския окръжен съд в обжалваната му част относно иска за собственост на тавански етаж и за разпределение на ползуването му и вместо това постановява:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на Н. К. Д. от [населено място], ул. „П. Д-р К. Ч.” № 8 и К. С. Щ. от същия град, [улица], че Р. С. В. от [населено място], [община], [улица] собственик на ½ ид. ч. от обособения при изграждането му тавански етаж в сградата, построена в дворното място с площ 280 кв. м., с идентификатор *, участвуващ в УПИ * в кв. 200 по плана на [населено място].
ОТХВЪРЛЯ предявения от Н. К. Д. против К. С. Щ. иск за разпределение на ползуването на горния имот като неоснователен.
Решението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.