Р Е Ш Е Н И Е № 563 [населено място], 17.01.2011 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на четиринадесети декември през две хиляди и десета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Стойчо Пейчев ЧЛЕНОВЕ: Камелия Маринова Веселка Марева при участието на секретаря Зоя Якимова като изслуша докладваното от съдия Веселка Марева гр. д.№1399 по описа за 2010 г. Производство по чл. 303 ГПК. Делото е образувано по молба на А. И. Д. в качеството й на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 710 от 01.08.2007г. по гр.д.№ 925/2006г. на Върховния касационен съд, ІV-б отд., с което е отменено решение на Б. окръжен съд по гр.д. № 792/2005г. и вместо това е осъден [фирма] от[населено място] да предаде на основание чл. 108 ЗС на А. С. Н., И. Н. Н. и И. Н. И. владението върху 1473/1830 ид.ч. от УПИ ІІІ в кв.71 по плана на[населено място], както и на основание чл. 109 ЗС да премахне изградената в имота едноетажна временна постройка - търговски обект. /В решението е допусната грешка при изписване името на третия ответник – видно от данните по делото той е С. Н. И., а не И. Н. И./. Ответниците И. Н. Н. и С. Н. И. в писмения си отговор намират молбата за неоснователна. Видно от приложеното удостоверение за наследници № 396 от 21.10.2010г. ответницата А. С. Н. е починала през 2008г. и нейни наследници са останалите двама ответници. С определение № 200 от 08.11.2010г. Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. е приел молбата за допустима. По основателността на молбата съдът намира следното: С атакуваното решение на Върховния касационен съд № 710 от 01.08.2007г. по гр.д. № 925/2006г. на ІV-б отд. е отменено решение на Б. окръжен съд и вместо него са уважени предявените против [фирма] от[населено място] искове по чл. 108 и чл.109 ЗС за предаване владението върху ползваната част от собствения им имот, а именно: 1473/1830 ид.ч. от УПИ ІІІ в кв.71 по плана на[населено място] в полза на А. С. Н., И. Н. Н. и С. Н. И. и за премахване на изградената в същия имот едноетажна временна постройка – търговски обект. За да уважи ревандикационният иск съдът е приел, че ищците А., И. и С. Н. са придобили валидно собствеността върху 1473/1830 ид.ч. от УПИ ІІІв кв. 71 с договора за замяна от 25.04.2003г.[населено място], тъй като визираният договор не е нищожен. Изложени са съображения, че предоставения от ищците на общината имот пл. № 162 в кв. 43 попада в двора на изградено училище и съставлява публична общинска собственост съгласно чл.7, ал.2 ЗОбС и чл. 10, ал.3 ЗНП, но извършеното разпореждане с него от физическите лица представлява разпореждане с чужд имот, което не е недействително. В производството като подпомагаща страна е участвала [община]. След постановяване на атакуваното решение[населено място] решение № 4/2009г. от 07.07.2010г. на ОСГК на ВКС е прието, че договор за замяна на недвижим имот, сключен между община и физическо лице, имащ за предмет на една от насрещните престации недвижим имот, който е публична общинска собственост, когато разпореждането е извършено не от общината, а от физическото лице, т.е. от лице, което не е собственик на този имот, е нищожен поради невъзможен предмет. На второ място е прието, че при такъв договор трето лице, което упражнява фактическа власт върху прехвърления от общината по замяната имот, има право да прави възражение по действителността на договора за замяна и вещнопрехвърлителния му ефект. Като основание за отмяна молителката е посочила именно възникналото ново обстоятелство – постановеното от Върховния касационен съд ТРОСГК №4/2009г., с което е дадено задължително тълкуване на релевантния за спора въпрос дали извършеното разпореждане от физическо лице с имот, който е публична общинска собственост, води до недействителност на договора. Видно, че даденото в тълкувателното решение разрешение е различно от приетото по конкретното дело. Съгласно чл. 303, ал. 1, т. 1 ГПК отмяна на влязло в сила решение може да се допусне, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които не са могли да бъдат известни при решаването му или с които страната не е могла да се снабди своевременно. Целта на производството за отмяна в тази хипотеза е да се избегне неправилното решаване на делото, когато то не е резултат на процесуално нарушение на съда или небрежност на страната. В случая постановеното Тълкувателно решение не представлява "ново обстоятелство” или „ново доказателство” по смисъла на закона. Приемането му е предизвикано от неправилна или противоречива практика /чл. 124 З./ и чрез него се дава задължително за съдилищата тълкуване по определени правни въпроси, така че да се постигне уеднаквяване занапред на практиката на съдилищата по същите въпроси. Докато визираните в чл. 303, ал.1,т.1 ГПК обстоятелства или доказателства представляват факти от действителността, които имат значение на юридически или доказателствени факти спрямо спорното правоотношение. Постановено тълкувателно решение не може да има ролята на юридически или доказателствен факт, от значение за решаване на конкретния спор по същество. Поради това тълкувателното решение има приложение за неразрешените, висящи спорове, които съдът е длъжен да реши в съответствие с дадените в постановлението отговори, но не може да служи като основание за отмяна на влезли в сила решения. Въз основа на горното не се установява наличие на соченото основание по чл. 303, ал.1,т.1 ГПК и подадената молба за отмяна следва да се остави без уважение. Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на А. И. Д. в качеството й на [фирма] за отмяна на влязло в сила решение № 710 от 01.08.2007г. по гр.д.№ 925/2006г. на Върховния касационен съд, ІV-б отд. на основание чл. 303, ал.1, т.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: