Върховен касационен съд на Република България НК, ІІІ н.о. дело № 69/2014 год. Р Е Ш Е Н И Е № 181 гр.София, 09 май 2014 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, Трето наказателно отделение в съдебно заседание на двадесет и втори април две хиляди и четиринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ХАРАЛАМПИЕВ ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА със секретар Илияна Петкова при участието на прокурора АНТОНИ ЛАКОВ изслуша докладваното от председателя (съдията) САША РАДАНОВА наказателно дело под № 69/2014 година Касационното производство е образувано по жалба на подсъдимия Г. Х. Г. против присъда № 220 от 28.ХІ.2013 год. по внохд № 387/2013 год. на Пловдивския апелативен съд.Оплакването в жалбата е свързано с касационното основание по чл. 348,ал.1,т.3 НПК,а искането е за изменяване на присъдата с намаляване срока на наложеното наказание лишаване от свобода и отмяна на наложеното наказание конфискация. В съдебно заседание подсъдимият и защитникът му поддържат жалбата,докато прокурорът я намира за неоснователна и предлага оставяне на въззивната присъда в сила. ВКС установи: С присъда № 34 от 9.ІХ.2013 год. по нохд № 244/2013 год. на Хасковския окръжен съд,постановена след проведено съкратено съдебно следствие по реда на чл. 372,ал.4 НПК,Г. Х. Г. е признат за виновен в това,че в периода ІІ.2008 год.-ХІІ.2009 год,в качеството си на упълномощен представител на [фирма]-/населено място/, е използвал документи с невярно съдържание-55 фактури с описани в тях несъществуващи покупко-продажби,на които фактури се позовал в 5 справки-декларации,подадени в ТД на НАП-Хасково съгл. чл. 125 ЗДДС,като приспаднал неследващ се данъчен кредит от 56 082.17 лв. и с това избегнал плащането на 41 335.69 лв. дължим ДДС,представляващ особено големи размери,за което и на основание чл. 255,ал.3 във вр. с ал.1,т.2,6 и 7 и чл. 26 НК е наказан с 4 години лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК до 2 години и 8 месеца лишаване от свобода,и с конфискация на ½ ид. части от стопански склад върху 420 кв.м и нежилишна площ върху 105 кв.м,двата имота находящи се в [населено място], Г. е признат за виновен и в това,че бивайки длъжностно лице като упълномощен представител на упоменатото дружество,и в кръга на службата си,е съставил документи с невярно съдържание-3 фактури от 4 и 22.ХІІ.2009 год.,в които удостоверил неверният факт,че е продал стока за общо 112 542.80 лв. на румънския търговец /име/-с цел да ги използва пред ТД на НАП-гр. Хасково като доказателство за извършена,облагаема по ЗДДС,сделка,за което и на основание чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26 НК е осъден на 1 година и 6 месеца лишаване от свобода,редуцирани по чл. 58а,ал.1 НК до 1 година лишаване от свобода.На основание чл. 23,ал.1 НК на Г. е определено общо наказание от 2 години и 8 месеца лишаване от свобода и конфискация на обектите,посочени по-горе. С обжалваната въззивна присъда е отменено осъждането на Г. за престъпление по чл. 311,ал.1 във вр. с чл. 26 НК,както и определянето на общо наказание по чл. 23,ал.1 НК,а в останалата й част първоинстанционната присъда е потвърдена. Жалбата е неоснователна доколкото засяга дейността на съда по оценката на обстоятелствата от значение за индивидуализирането наказанието на подсъдимия.Лишаването от свобода е определено при подчертано доминиране на смекчаващите такива вместо при техния „лек превес”,както първоинстанционният съд е приел и с която констатация въззивният съд се е съгласил.Г. е премиран още с отлагане от изтърпяване на лишаването от свобода- след редукцията му по сегашната редакция на чл. 58а,ал.1 НК-въпреки друга от констатациите,за нееднократно проявяваната склонност към измама, изведена от характеристичната му справка.Изготвилият жалбата защитник се е позовал още на „своеобразие на обстоятелствата,при които е извършено престъплението”,”особеностите на последното и дееца” и „подбудите за извършване на престъплението”,както и на възрастта на Г.,сега на 49 години,които неясно защо е счел за смекчаващи отговорността на Г.. Основателността на жалбата идва от твърдението за допуснато нарушение на материалния закон,върху което се акцентира в представените в съдебно заседание писмени бележки.Изготвилият ги защитник е прав като твърди,че при наличието на две различни редакции на чл. 58а НК-една към периода на извършеното престъпление по чл. 255,ал.3 НК и друга към този на неговото санкциониране,при това със съществени отлики помежду им-съдът е трябвало да изложи съображения,коя от тях счита по-благоприятна за дееца.Вярно е,че в размер на 2 години и 8 месеца лишаването от свобода се явява съобразено с чл. 55,ал.1,т.1 НК-към който при определянето на наказанието е препращал чл. 58а в предишната му редакция-но същото не може да се каже и за конфискацията при дадената с ал.3 на същия член възможност тя да не се наложи.Липсата на мотиви във вр. с чл. 2,ал.2 НК не позволява да се разбере волята на съда по отношение най-вече на необходимостта от налагане на по-лекото наказание и затова въззивната присъда следва да се отмени и делото да се върне на същия съд за ново разглеждане. С оглед на изложеното и на основание чл. 354,ал.1,т.4 НПК ВКС Р Е Ш И: ОТМЕНЯ ПРИСЪДА № 220 от 28.ХІ.2013 год. по внохд № 387/2013 год. на Пловдивския апелативен съд В ЧАСТТА,С КОЯТО Е ПОТВЪРДЕНО ОСЪЖДАНЕТО на Г. Х. Г. ПО ЧЛ. 255,АЛ.3 във вр. с ал.1,т.,т.2,6 и 7 във вр. с чл. 26 и чл. 58,ал.1 НК,в която част ВРЪЩА делото на същия съд ЗА НОВО РАЗГЛЕЖДАНЕ от друг състав и от съдебното заседание. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: