Р Е Ш Е Н И Е
№ 513/2010
гр. София 03.09.2011 г..
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховен касационен съд, второ гражданско отделение в съдебно заседание на 11 ноември през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛСА ТАШEВА ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛАНА КАЛИНОВА
ЗОЯ АТАНАСОВА
При секретаря Ани Давидова, като разгледа докладваното от съдия З.Атанасова гр.д. № 396 по описа за 2010 година, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството по делото е по реда на чл. 290 от ГПК.
Образувано е по подадена касационна жалба от [фирма] [населено място] срещу решение от 10.12.2009 г. по гр.дело № 234/2009 г. на Бургаския окръжен съд, с което е оставено в сила решението от 20.02.2009 г. по гр.дело № 380/2008 г. на Бургаския районен съд, с което е прието за установено на осн. чл. 97, ал. 1 от ГПК/отм./ по отношение на Н. Х. Я., че [фирма] [населено място] не е носител на правото на собственост върху 3865/4712 кв.м. идеални части от имот № * с площ от 4712 кв.м., парцел *, кв. * по действащия регулационен план на [населено място], м.”М.”. Жалбоподателят мотивира доводи за неправилност на обжалваното решение, като незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществено нарушение на процесуалните правила.
Ответникът по жалбата Н. Я., чрез адв.пълномощника Ж. К. в писмен отговор е изразил становище за неоснователност на касационната жалба по същество.
Върховният касационен съд като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваното решение намира за установено следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК от надлежна страна в процеса и е процесуално допустима.
С определение № 887/27.08.2010 г., постановено по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос по приложното поле на чл.17а от ЗППДОбП/отм./.
Въззивният съд е приел, че предявеният отрицателен установителен иск с пр.осн.чл.97 от ГПК/отм./ за собственост на недвижим имот от 3865/4712 кв.м. идеални части от имот № * с площ от 4712 кв.м., парцел *, кв. * по действащия регулационен план на [населено място], м.”М.”, предявен от Н. Х. Я. срещу [фирма] е основателен.
От фактическа страна съдът е приел, че с решение № 501/15.03.99 г. на ПК С. е възстановено правото на собственост върху лозе от 4.712 дка, находящо се в м.”М.” – имот № * на наследниците на Н. Т. Т.,б.ж. на [населено място], починал през 1949 г. Наследник по закон на Н.Т. е и ищеца.
Прието е, че със заповед № 653/29.12.2001 г. на Кмета на [община] е одобрен кадастрален план за част от местността „М.”, попадащ в регулационните граници на [населено място], който включва кв.87, в който е и възстановения имот с решение на ОСЗ. Възоснова на подадена от дружеството-жалбоподател жалба с решение № 10308/23.11.2005 г. по адм.дело № 5971/2004 г. на ВАС в частта от кадастралния план, включващ процесния имот заповед № 653/2001 г. е отменена, поради наличие на спор за материално право между собствениците на възстановени имоти на Н. ЕАД [населено място].
С оглед на този факт въззивният съд е приел наличие на правен интерес за ищеца Н. Я. от предявения отрицателен установителен иск.
Прието е, че с разпореждане № 329/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение за отчуждаване и предаване на земи за държавни и стопански нужди. В т.6 от разпореждането е предвидено ДЗС „Ч.” да предостави на Б. за безвъзмездно ползване до 70 дка земи в[жк]на [населено място].
Възоснова на изслушаната СТЕ е прието, че не е спазена процедурата по чл.5-8 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата за реда за отчуждаване на земята и подготовка на строителни площадки, както и процедурата по З. и ППЗТСУ за включване на терена по плана на регулация на[жк]на [населено място].
С платежно нареждане № 33412/18.05.71 г. от ЦС на Б. е внесена сума на осн. чл.70 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, а с платежно нареждане № 2402/22.05.72 г. е внесена сумата от 45000 лв. за отчужден терен от 30 дка. Според съда терена от 30 дка не е отчетен по баланса на инвентарните книги на Б..
Прието е от съда, че за първи път терен с площ от 50 дка е осчетоводен към 31.12.92 г. при преоценка на имуществото на М.”С.” [населено място], която е поделение на СО”С. и. и п.” при ЦС на Б..Прието е, че при преобразуване на СО”С.и. и п.” в [фирма] с разпореждане № 13/29.03.93 г. на МС новообразуваното дружество поема активите и пасивите на „С. и.” без да се съставят отделни счетоводни операции.
От правна страна съдът е приел, че при предявен отрицателен установителен иск в тежест на жалбоподателя е да установи активната си материално-правна легитимация на собственик на спорния имот. Според съда включването на процесния имот в капитала на дружеството-жалбоподател с разпореждане на МС № 13/29.03.93 г. няма вещно-прехвърлително действие, тъй като не е установено държавата да е придобила имот № * чрез отчуждително производство или на друго правно основание. Според съда липсват доказателства за извършено отчуждаване на земите, а процесният имот има характер на земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и реституирането на собствеността следва да се извърши по този закон, като не е представена заповед по чл.24 от ЗСПЗЗ за запазване на собствеността, издадена от съответното министерство.
Прието е от въззивния съд, че с разпореждане на МС № 320/69 г. е предоставена земя за безвъзмездно ползване, като в същото не се съдържа изявление за отчуждаване на земята и че липсва картен материал, съобразно който да се индивидуализират границите на предоставената земя. Като е взел предвид заключението на СТЕ съдът е приел, че местностите „М.” и „Х.” са съседни, преливащи се и е възможно възстановяване на собствеността по реда на ЗСПЗЗ в м.”М.”, която граничи с м.”Х., където е разположен имота на ищеца. Възоснова на заключението на СТЕ съдът е направил и извода, че теренът, описан в А. № */87 г. от 50 дка и описания имот в А. № */99 г. от 56.380 дка не могат да се съпоставят графично, поради липса на приложена скица с граници на атакуваните терени.
По основанието за допускане на касационно обжалване:
Съдът е допуснал касационно обжалване по чл.280,ал.1,т.2 ГПК по правния въпрос по приложното поле на чл.17а, от ЗППДОбП и по точно за предпоставките за придобиване право на собственост на основание чл.17а от ЗППДОбП/отм./. С решение № 249/11.04.2007 г. по гр.дело № 2945/2005 г. на ВКС IV Б г.о. по предявен иск с пр.осн.чл.108 от ЗС е прието, че дружеството-ищец е собственик на процесния имот на осн.чл.17а от ЗППДОбП, след като имотът е бил предоставен за стопанисване на държавната организация „Спортни имоти и прояви” и е бил включен в баланса на същата организация и фигурира и в баланса на дружеството-ищец към момента на учредяването му с разпореждане № 13/ 29.03.93 г. на Министерския съвет.
Настоящият съдебен състав приема за правилно изразеното становище в посоченото решение на състав на ВКС по поставения правен въпрос.
Съгласно разпоредбите на чл.17а ЗППДОбП/отм./ при преобразуваните държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество имуществото, предоставено за стопанисване или управление на тези предприятия с акта на преобразуването се предоставя в собственост на тези дружества, освен ако в него не е предвидено друго. С посочените разпоредби преобразуването на държавни и общински предприятия е установено като деривативен способ за придобиване право на собственост. За първи път с ПМС № 201/25.10.1993 г. е уреден въпросът за трансформиране на правото на стопанисване и оперативно управление в право на собственост върху имуществото, предоставено от държавата на държавните предприятия. Съгласно чл.1,ал.1 от ПМС № 201/93 г. при преобразуване на държавни предприятия в еднолични търговски дружества с държавно имущество правото на собственост върху земята и другите недвижими имоти, които са били предоставени на предприятията за стопанисване и управление се внася в капитала на тези дружества, освен ако в акта за тяхното преобразуване е посочено друго. Тези разпоредби са възпроизведени в текста на чл.17а ЗППДОбП/отм./. Фактическия състав за придобиване право на собственост на основание чл.17а ЗППДОбП/отм./ включва следните елементи: 1. наличие на право на собственост на държавата върху конкретно определено имущество, 2. предоставяне на конкретното имущество за стопанисване и управление на държавно предприятие, 3. преобразуване на държавното предприятие, като в баланса на преобразуващото се дружество имуществото следва да е заприходено, 4. в акта за преобразуването да не е предвидено друго по отношение на това имущество. При наличие на посочените елементи от фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП/отм./ правото на собственост върху съответното имущество преминава в патримониума на търговското дружество и последното се легитимира като собственик.
По основателността на касационната жалба:
С оглед на изложеното по поставения правен въпрос съдът намира за неправилно решаващите изводи на въззивния съд за основателност на исковата претенция. Същите са постановени при нарушение разпоредбите на чл.17а ЗППДОбП/отм./, чл.10б ЗСПЗЗ. Неправилен е извода на въззивния съд, че спорния имот представлява земеделска земя по смисъла на чл.2 от ЗСПЗЗ и е подлежала на възстановяване по реда на този закон.
Предявеният отрицателен установителен иск за собственост на 3865/4712 кв.м. идеални части на недвижимия имот е срещу [фирма] [населено място].
Установено е по делото, че с решение № 501/15.03.99 г. на ОСЗ С. е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Т. Т.,бивш жител на [населено място], починал през 1949 г. върху лозе от 4.712 дка, находящи се в м.”М.”, имот № *. Ответникът по жалбата-ищец Н. Я. е наследник на общия наследодател Н.Т.. Според твърденията в исковата молба дружеството-жалбоподател не е собственик на част от имота от 4.712 дка – на 3865 кв.м., правоприемник на СО”С. и. и п.”, като включен в капитала на дружеството.
Правният интерес от търсената с иска защита е обоснован с установения факт на одобрен кадастрален план на част от м.”М.” на [населено място] със заповед № 653/29.12.2001 г. на Кмета на [община], попадащ в регулационните граници на [населено място], който включва и кв.87 в който е реституирания имот. С решение № 10308/23.11.2005 г. по адм.дело № 5971/2004 г. на ВАС в тази част заповедта е отменена, поради наличие на спор за материално право между собствениците на реституираните имоти и дружеството-жалбоподател.
Установено е по делото, че дружеството-жалбоподател е учредено, чрез преобразуване на Стопанска организация „С. и. и п.”, постановено с разпореждане № 13 от 29.03.1993 г. на МС на РБългария. С посоченото разпореждане СО”С. и. и п.” е преобразувано в еднолично акционерно дружество с държавно имущество с наименование [фирма]. Според т.5-та от разпореждането дружеството е правоприемник на всички права и задължения на СО”С. и. и п.”. Установено е също, че М. о. б./М./”С.” [населено място] е била част от структурата на СО”С. и. и п.” към момента на преобразуването.
С Разпореждане № 320/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация при МС на НРБ е взето решение за отчуждаване и предаване на земи за държавни и стопански нужди, като в т.6-та е предвидено ДЗС”Ч.” да предостави на Б. за безвъзмездно ползване до 70 дка земи в[жк]на [населено място]. Установено е, че с платежно нареждане 33412/18.05.71 г. на ЦС на Б. е внесена сума на осн.чл.70 от Закона за опазване на обработваемата земя и пасищата, а с платежно нареждане № 2402/22.05.72 г. е внесена сумата от 45 000 лв./стари лв./ за отчужден терен от 30 дка.
На основание разпореждането на № 320/13.08.69 г. на Комитета за стопанска координация/КСК/ при МС и издаден акт за държавна собственост № 150/26.03.65 г., с който е актуван като държавна собственост стадион, строен през 1963 г. с площ от 2000 кв.м. е издадена заповед № 1195/20.12.75 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място], с която е одобрено създаването на парцел *в кв.. по плана на [населено място] и отреждането му „За олимпийска база” на ЦС на Б..
Установено е по делото, че с акт за държавна собственост № 502/15.06.87 г. празно място от 50 дка е актувано като държавна собственост с построените върху него административна сграда, зала за спортни игри, гребен басейн, хотел и кухненски блок. Със същия акт е удостоверено, че правото на оперативно управление и стопанисване върху имота е предоставено на ЦС на Б. – СО „С. и. и п.”.
Съобразно действащия регулационен план на [населено място] от 1989 година от парцел *в кв.* са обособени два нови парцела УПИ * в кв.*, отреден за Спортна олимпийска база С. и * в кв.* отреден за Спортен комплекс на ОбНС. С акт № */05.07.99 г. на Областна администрация [населено място] УПИ *в кв.* с терен от 56 380 кв.м. е актуван като имот частна държавна собственост, заедно със сградите, като правното основание за актуването е чл.68, ал.1 ЗДС и Разпореждане на МС № 320/13.08.69 г.
Със Заповед № 44/31.01.2000 г. на Кмета на [община] е одобрено нанасянето на нов имот в кадастралния план на гр. с пл. № *, попадащ в УПИ * в кв.* по действащия ПУП, който е спорния имот и е незастроен.
Установено е по делото с оглед приложените писмени доказателства и заключението на СИЕ, че в оценката на имуществото на М.”С.” [населено място] към 31.12.92 г. е оценена земя 50 000 кв.м. Установено е също, че терена от 50 дка, описан в А. № 502/15.06.87 г. е включена в баланса на М.”С.” [населено място], която е поделение на СО”С.и. и п.” към 31.12.1992 г. Този терен се води в баланса на дружеството-жалбоподател и към 30.06.2008 г.
С оглед на изложеното съдът намира, че се установява наличието на фактическия състав на чл.17а ЗППДОбП и дружеството-жалбоподател се легитимира като собственик на спорния имот, който е част от терен от 50 дка, за който е отреден УПИ * в кв.*по действащия ПУП на [населено място] с площ от 56380 кв.м. Съдът намира за установено възоснова на приложените по делото Разпореждане № 320/69 г. на КСК при МС на НРБ, съответно приложените платежни нареждания и Заповед № 1195/20.12.75 г. на Председателя на ИК на ОНС [населено място], че имот от 50 дка, част от който е спорния е отчужден в полза на държавата за изграждане на Олимпийска база” на ЦС на Б. и че мероприятието е било реализирано към 1987 г. Към този момент с А. № 502/15.06.87 г. е актувано като държавна собственост празно дворно място от 50 дка с построените в него административна сграда, зала за спортни игри, гребен басейн, хотел и кухненски блок. Следователно посочения имот е държавна собственост.
Съдът намира, че правото на стопанисване и оперативно управление върху недвижимия имот е предоставено на СО”С. и. и п.”, част от структурата на което е М. о. б. „С.”гр. С.. С преобразуване на СО”С. и. и п.”, постановено с разпореждане № 13/29.03.93 г. на МС на РБългария правото на оперативно управление върху имота е трансформирано в право на собственост. Съдът намира за установено по несъмнен начин, че към момента на преобразуването на СО”С. и. и п.” имота от 50 дка е бил включен в баланса на организацията. Установи се също, че в акта за преобразуване на МС – т.е. в разпореждане № 13/29.03.93 г. не е предвидено нищо друго за този недвижим имот. Следователно с факта на преобразуването на СО”С. и. и п.” в [фирма] [населено място] правото на оперативно управление е трансформирано в право на собственост върху процесните 50 дка недвижим имот и дружеството се легитимира като собственик на същите. А както се посочи спорния имот е част от недвижимия имот от 50 дка, за който е отреден УПИ * в кв.* по действащия ПУП на [населено място] с по-голяма площ от 56380 кв.м. След като в процесния имот е реализирано мероприятие, предназначението му е променено и поради това е налице пречка за възстановяване на собствеността по ЗСПЗЗ – чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ. Решението на ОСЗ [населено място] № 501/15.03.99 г., с което е възстановено правото на собственост на наследниците на Н. Т. Т.,бивш жител на [населено място], починал през 1949 г. върху лозе от 4.712 дка, находящи се в м.”М.”, имот № * не легитимира ищеца, като собственик на имота, тъй като е издадено в нарушение на разпоредбите на ЗСПЗЗ. Както се посочи имота не представлява земеделска земя и за същия е налице пречка за възстановяване на осн.чл.10б,ал.1 ЗСПЗЗ.
При посочените изводи предявения отрицателен установителен иск за признаване за установено по отношение на дружеството-жалбоподател, че не е собственик на процесния имот е неоснователен. На основание чл.293 ГПК обжалваното решение следва да се отмени и искът с пр.осн.чл.97, ал.1 ГПК да се отхвърли.
С оглед изхода на спора в полза на жалбоподателя следва да се присъди сумата 135.78 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Водим от гореизложеното Върховният касационен съд, състав на второ гражданско отделение
Р Е Ш И :
Отменя изцяло въззивно решение № 173/10.12.2009 г. по гр.дело № 234/2009 г. на Бургаския окръжен съд и вместо отменената част постановява
Отхвърля предявения иск от Н. Х. Я. с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] за признаване за установено, че [фирма] със седалище в [населено място], Р. С., [улица] не е собственик на 3865/4712 кв.м.идеални части от имот № * с площ от 4712 кв.м., парцел *, кв.* по действащия регулационен план на [населено място], местността „М.” с граници: УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ *, УПИ * и УПИ */определени съгласно Скица № 76/13.03.2008 г. на [община]/.
Осъжда Н. Х. Я. с адрес [населено място],[жк], [жилищен адрес] да заплати на [фирма] със седалище в [населено място], Р. С., [улица] сумата 135.78 лв. разноски по делото за всички инстанции.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |