Р Е Ш Е Н И Е № 318 София, 30.09.2015 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на шестнадесети септември през две хиляди и петнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛИДИЯ СТОЯНОВА ЧЛЕНОВЕ: 1. ЖАНИНА НАЧЕВА 2. БИСЕР ТРОЯНОВ при участието на секретаря Надя Цекова и в присъствието на прокурора Атанас Гебрев разгледа докладваното от съдия Троянов наказателно дело № 923 по описа за 2015 г. Касационното производство е образувано по жалба на адвокат Р. Т. – служебен защитник на подсъдимия Н. Б. В., против решение № 99 от 25.03.2016 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2015 г. на Софийски апелативен съд. Касаторът е навежда основанието по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК и в тази връзка предявява искания за намаляване размера на наказанието, поради явната му несправедливост, както и занижаване на обезщетения за неимуществени вреди, присъдени на синовете на починалия. Подсъдимият не участва в съдебното заседание. Неговият служебен защитник поддържа касационната жалба и направените с нея искания. Представителят на Върховна касационна прокуратура счита жалбата за неоснователна, тъй като наложеното наказание е справедливо определено и предлага атакуваното въззивно решение да бъде оставено в сила. Гражданският ищец и частен обвинител Ф. Д. А. и неговият повереник адвокат Х. С. Н. не вземат становище пред касационната инстанция. Повереникът на гражданския ищец и частен обвинител А. Д. Ф. адвокат К. П. Т. предлага да бъде оставена без уважение жалбата на подсъдимия. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на постъпилата жалба, изложените от страните съображения в открито съдебно заседание и извърши касационната проверка в законоустановените предели, намери следното: С решение № 99 от 25.03.2015 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2015 г. Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав потвърдил присъда № 233 от 02.10.2014 г. по н.о.х.д. № 2096/ 2014 г. на Софийски градски съд, Наказателна колегия, VІ състав, с която подсъдимият Н. Б. В. бил признат за виновен в това, че на 09.05.2010 г. в гр.С., [улица], № 39 по непредпазливост причинил смъртта на Д. Ф. А. (починал на 26.05.2010 г.), следствие на умишлено нанесена средна телесна повреда, като деянието е извършено при условията на опасен рецидив, поради което и на основание чл. 124, ал. 3, пр. 2 във вр. с ал. 1, пр. 2 във вр. с чл. 129 във вр. с чл. 29, ал. 1, б. „а” и „б” от НК и чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК му наложил наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода при първоначален строг режим за изпълнение в затвор. С присъдата подсъдимият В. бил осъден да заплати обезщетения за претърпени неимуществени вреди в размер на 40 000 лева на гражданския ищец Ф. Д. А. и в размер на 5 000 лева на гражданския ищец А. Д. Ф., заедно със законовата лихва от 26.05.2010 г. до окончателното им изплащане. В тежест на подсъдимия съдът възложил извършените по делото разноски, както и държавните такси върху уважените граждански искове. Постъпилата касационна жалба е неоснователна. Първоинстанционното съдебно производство приключило по реда на глава двадесет и седма от НПК, след като подсъдимият Н. Б. В. признал фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и се съгласил да не се събират доказателства за тях. На подсъдимия били разяснени последиците от извършеното признание и провеждането на съкратено съдебно следствие. Доводът на касатора за проявено по делото касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК е несъстоятелен. Наложеното на подсъдимия В. наказание е определено при условията на чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, след констатирани от съдилищата многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона наказание се оказва несъразмерно тежко. Размерът на санкцията е определен под предвидения в закона специален минимум от три години лишаване от свобода. Съдът е приел всички индивидуализиращи отговорността на деянието и на дееца обстоятелства, намерили отражение при прецизната и внимателна обосновка на наказанието. Не е пренебрегнал оказаното от подсъдимия съдействие за разкриване на престъплението, личното му явяване пред полицейските органи веднага след деянието с направени самопризнания, повторени и в разпита на досъдебното производство; изразеното съжаление и разкаяние за стореното; провокирания от пострадалия повод за нанасяне на средната телесна повреда (пострадалият е заварен да спи в жилището на подсъдимия при разбита входна врата и отказ да напусне помещението). Макар и определена при условията на благоприятния институт на чл. 55 от НК санкцията не може да бъде прекомерно снизходителна спрямо разкритите по делото отегчаващи обстоятелства – предходните осъждани на подсъдимия (по н.о.х.д. № 347/ 1992 г. и по н.о.х.д. № 10157/ 2004 г.), невлияещи върху правната квалификация на деянието (опасният рецидив е предпоставен от осъжданията по н.о.х.д. № 4663/ 2006 г. и по н.о.х.д. № И-1783/ 2008 г.); средството за извършване на престъплението и механизма на причиняване на телесното увреждане (чрез многобройни удари с дървен крак по главата на пострадалия). Подлежащото на изпълнение наказание от две години и шест месеца лишаване от свобода е справедливо определено и може да съдейства за постигане на целите на наказателната репресия по чл. 36 от НК. С основание въззивната инстанция е отхвърлила като неоснователно предявеното и пред нея възражение за явна несправедливост. Присъдените на гражданските ищци обезщетения за претърпени от тях неимуществени вреди също са справедливо отмерени. Конкретните размери са диференцирани в зависимост от изживените болки и страдания от насилствената смърт на техния баща, съществувалите близки взаимоотношения на починалия с един от синовете и честите контакти с него (гражданския ищец Ф. А.). Обезщетението за другия син А. Ф. е значително занижено, заради прекъснатите в последните години взаимоотношения между баща и син, като само близката им степен на родство е послужила за определяне на конкретния размер. Не са налице други обстоятелства, които да налагат необходимостта от допълнително занижаване на присъдените обезщетения и удовлетворяване на касаторните претенции. Посоченото в жалба касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК не се открива за проявено по делото. Обжалваното въззивно решение като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено, а исканията на касатора – отхвърлени като неоснователни. Върховният касационен съд, на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 99 от 25.03.2015 г. по в.н.о.х.д. № 18/ 2015 г., по описа на Софийският апелативен съд, Наказателна колегия, V въззивен състав. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.