Ключови фрази
неоснователно обогатяване * представителна власт * Неоснователно обогатяване – субсидиарно приложение * неправилна правна квалификация

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

                                              Р      Е     Ш   Е    Н    И  Е 

 

362

 

гр.София,  04.05.2010г.

 

в  и м е т о  н а  н а р о д а

 

 

Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести април, две хиляди и десета година в състав:

 

 

                                                                             

                                  Председател:надежда зекова

                                           Членове: ВЕСКА РАЙЧЕВА

                                                                 светла бояджиева

 

                                                                           

при секретаря    Ю.Георгиева           

като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 780 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е по чл.290, ал.1 ГПК.

Обжалвано е решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 33 / 2009г., с което Смолянски ОС, като е оставил в сила решение от 11.12.2008г. по гр.д. №336/2007г. на РС-Девин, е уважил предявените срещу К. Ю. Т. искове с правно основание чл.59 ЗЗД.

Жалбоподателят - К. Ю. Т. моли да се отмени обжалваното решение като неправилно.

Ответниците Ф. Д. Т., Р. Д. П., Д. А. К. , З. А. К. , А. А. К., Д. А. А. и М. М. Т. в писмено становище поддържат, че решението е правилно молат да бъде оставено в сила.

Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., с определение от 03.07.2009г. е допуснал касационно обжалване на въззивното решение на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по процесуланият въпрос, касаещ задължението на съда въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право.

С обжалваното решение въззивният съд е осъдил К. Ю. Т. да заплати на Ф. Д. 1 106,83лева, на Р. Д. 1346,83лева, на Д. А. 1 383,54лева, на З. А. 1683,54лева, на А. А. 2186,96лева, на Д. А. 1 383,54 лева и на М. М. 5 534,19 лева на основание чл.59 ЗЗД. Съдът е приел, че между страните по делото не са налице договорни отношения, тъй като макар и да са упълномощили жалбоподателя да извърши сеч на техни съсобствени гори, то това упълномощаване не е породило правни действия и жалбоподателят се е обогатил за сметка на ищците- ответници по жалба, като е изсякъл и продал дървения им материал.

Върховният касационен съд е допуснал касационно обжалване, като е счел, че въззивният съд в противоречие със задължителната практика, намерила израз в т.13 на Постановление №2/1977г. на ВС, е разрешил процесуалния въпрос от значение за изхода по делото, като не е изпълнил задължението си въз основа на въведените факти да приложи закона по спорното субективно право.

Настоящия съдебен състав намира, че с оглед точното прилагане на процесуалните норми, което да съответствува и на практиката на ВКС, съдът следва, когато фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. Като не е изпълнил това свое процесуално задължение въззивният съд е постановил недопустим съдебен акт, който съобразно разпоредбата на чл.293, ал.4 ГПК следва да бъде обезсилен, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Въззивният съд е дал неточна правна квалификация на предявения иск като такъв с правно основание чл.59 ЗЗД, с оглед твърденията направени и в исковата молба за наличие на сключена между страните упълномощителна сделка, което означава, че са налице договорни отношения между същите, а не неоснователно разместване на блага. Щом като фактите сочат на правоотношение, регламентирано от ЗЗД като договорно, то той следва да ги квалифицира като такова, а не като произтичащи от неоснователно обогатяване. При разглеждане на исковете съдът се произнася по твърдяното от ищеца право, без да е обвързан от дадената от него правна квалификация. Посочено е в исковата молба, че са налице договорни връзки между жалбоподателя и ответниците по жалба-ищци в производството, а именно наличие на представителна власт, по силата на която жалбоподателят се е разпоредил с дървен материал. При тази фактическа обстановка следва да бъде направен извод, че предявеният иск не е с правно основание чл. 59 ЗЗД и решението, постановено по такъв иск е недопустимо. Съдът следва да разгледа предявения иск по чл. 284, ал. 2 ЗЗД, като прецени именно неговата основателност, с оглед доказателствата по делото.

Предвид изложените съображения, съдът

 

 

Р Е Ш И :

 

 

О б е з с и л в а решение от 26.02.2009г. по гр.д. № 33 / 2009г. на Смолянски ОС.

 

в Р Ъ Щ А делото на същия съд за ново разглеждане от друг състав по предявения иск.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ: