Р Е Ш Е Н И Е
№ 177/2016 г.
гр.София, 28.03.2017 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Второ гражданско отделение, в открито съдебно заседание на дванадесети декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
при участието на секретаря Албена Рибарска, изслуша докладваното от съдия Гергана Никова гр.дело № 890 по описа за 2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 290 – чл. 293 ГПК.
С определение № 273 от 23.06.2016 г., постановено по настоящото дело по реда на чл. 288 ГПК, е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав, с което е отменено изцяло като неправилно решение № 58 от 19.05.2015 г. по гр.д.№ 283/2014 г. по описа на Районен съд - Никопол, с което са отхвърлени предявените от М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. против Р. П. Г. иск за делба и иск с правно основание чл. 76 ЗН за прогласяване относителната недействителност по отношение на ищците на сключената между Р. П. Г. и [фирма] разпоредителна сделка със земеделски имоти, оформена с нот.акт № 70, том 12, рег. № 6131, дело № 1526 от 2010 г. на съдията по вписванията при РС – Никопол. Вместо това е постановено (1) намаляване на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН с 3/9 ид.части на завещателното разпореждане на наследодателя на страните П. Г. В. (М.), починал на 05.04.1998 г., извършено със саморъчно завещание от 22.01.1996 г., вписано в специалните книги на съда на 10.11.2010 г. под № 149, том 11, вх. Р.. № 5085 на Службата по вписванията – Н., с което наследодателят П. Г. В. е завещал на дъщеря си Р. П. Г. цялото си имущество, като е възстановена запазената част на М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. в размер на по 1/9 ид.част от оставените в наследството имоти; (2) прогласена е на основание чл. 76 ЗН недействителността на сключения между Р. П. Г. и [фирма] договор за покупко – продажба на недвижими имоти, оформен с нот.акт № 70, том 12, рег. № 6131, дело № 1526 от 2010 г. на съдията по вписванията при РС – Никопол и (3) е допуснато да се извърши делба на основание чл. 344 ГПК във връзка с чл. 69, ал. 1 ЗН на процесното имущество – четири ниви, три лозета и жилищна сграда, ведно с учреденото право на строеж върху УПИ в [населено място] при участието на М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. (с квоти по 1/9 ид.част за всеки от тях) и Р. П. Г. (с квота 6/9 ид.части).
Касаторът Р. П. Г. чрез адвокат Б. К. от АК – Л. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като при произнасянето по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН не е съобразена изтекла погасителна давност от 5 години съобразно чл. 114, ал. 1 ЗЗД. Моли въззивното решение да бъде отменено изцяло.
Касаторът С. А. Т. чрез адвокат С. С. от АК – Л. поддържа, че въззивното решение е неправилно, тъй като необосновано е прието, че оставеното от П. Г. В. завещание в полза на Р. П. Г. е валидно. Счита, че липсват доказателства относно авторството на сравнителния материал, послужил при изготвянето на заключението на съдебно-графологичната експертиза, съгласно което завещанието е съставено от лицето, изписало и сравнителния материал. Моли въззивното решение да бъде отменено, като се приеме, че завещанието не е породило действие и делбата да се допусне при съобразяване, че земеделските имоти са придобити по давност от ищците.
Касаторът [фирма] чрез адвокат С. П. от АК – П. счита, че въззивното решение е неправилно, тъй като при произнасянето по иска по чл. 76 ЗН не е съобразено, че не във всички случаи на уважаване на иск по чл. 30, ал. 1 ЗН разпореденото от наследника по завещание имущество се връща в наследството и може да бъде обект на делба. Поддържа, че е налице противоречие между въззивното решение и Решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр.д.№ 1805/2013 г. на ВКС, І г.о. Намира, че в противоречие с чл. 37 ЗН въззивният съд не е отчел обстоятелството, че дружеството е придобило 7-те земеделски земи през 2010 г., към който момент не е имало нито вписана искова молба за делба, нито данни за заявени претенции по чл. 30 ЗН, нито установителен иск за собственост на имотите, придобити по силата на продажба, извършена повече от 10 години след смъртта на наследодателя П. Г. В.. Поддържа, че е допуснато и нарушение на чл. 29, ал. 1 ЗН, тъй като ищцата М. К. Т. е съпруга на син на П. Г. В. и няма право на запазена част от наследството на П. В.. Моли въззивното решение да бъде отменено в частите относно иска по чл. 76 ЗН и иска за делба, като същите да бъдат отхвърлени.
Не са подадени писмени отговори по касационните жалби от насрещните страни по тях, включително не са подали отговори и ответниците по касация М. К. Т. и Л. А. Т..
Състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия, след преценка на изложените с касационната жалба основания за отмяна и в правомощията си по чл. 291 и чл. 293 ГПК, намира следното:
По делото е установено, че П. Г. В. (М.) е починал на 05.04.1998 г. и е оставил като наследници по закон син (А. П. Т.), дъщеря (Р. П. Г.) и - по право на заместване – низходящ на починалата преди него дъщеря Б. П. Г. (сина й М. П. Д.). С. А. П. Т. е починал на 07.11.2000 г. и е наследен от съпруга (М. К. Т.) и две деца (син С. А. Т. и дъщеря Л. А. Т.), които се явяват ищци по делото. Внукът М. П. Д. е починал на 22.03.2013 г., неженен, без деца. Видно от удостоверението за наследници, М. П. Д. не е оставил наследници по закон от първи, втори и трети ред, а от кръга на лицата по чл. 8, ал. 4 ЗН най-близък по степен негов роднина е леля му Р. П. Г. (към датата на смъртта му вуйчото А. П. Т. е починал).
След смъртта на П. Г. В. (М.), на 22.11.2010 г. е обявено саморъчно завещание, съставено на 22.01.1996 г. и сочещо за автор посоченият наследодател, с което Р. П. Г. е назначена за единствен негов наследник. След представяне на завещанието, валидността му е била оспорена от ищците Т. с твърдение, че не е съставено от соченото за негов автор лице. Представеният в тази връзка от Р. П. Г. сравнителен материал е изследван от експерта, изготвил заключение на съдебно-графологична експертиза, съгласно което завещанието е съставено от лицето, изписало и сравнителния материал. Като е кредитирал заключението, въззивният съд е приел, че завещанието от 22.01.1996 г. е написано и подписано от наследодателя, съответно – оспорването на валидността му е неоснователно. Тъй като с него П. Г. В. е завещал цялото си имущество на дъщеря си Р. П. Г., то е прието, че претенцията по чл. 30, ал. 1 ЗН е основателна и е постановено възстановяване на запазената част на ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. от наследството на П. Г. В. в размер общо на 1/3, или по 1/9 ид.част за всеки от ищците.
Страните не спорят, че приживе П. Г. В. е придобил правото на строеж върху УПИ в [населено място] и собствеността върху построената (описана в исковата молба) жилищна сграда, както и върху процесните седем земеделски имота (четири ниви и три лозета). По отношение на земеделските земи, след обявяването на саморъчното завещание на 22.11.2010 г., Р. П. Г. се е снабдила с констативен нотариален акт за собственост на основание наследство и завещание. Последвало е сключването на договор за продажба от 22.12.2010 г., с който Р. П. Г. е продала на [фирма] седемте земеделски имота. Въззивният съд е приел, че с оглед уважаването на иска по чл. 30, ал. 1 ЗН основателен се явява и иска по чл. 76 ЗН . Р. П. Г. се е разпоредила с всички земеделски земи, собственост на общия наследодател, включително и със запазената част на ищците. По тази причина е прогласена недействителността на сделката от 22.12.2010 г. досежно земеделските земи с цел прекратяване на съсобствеността чрез съдебна делба при условията на чл. 69, ал. 1 ЗН. Като се е позовал на ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК съдът е пояснил, че между страните по сделката (Р. П. Г. и [фирма]) актът на разпореждане остава валиден, но в отношенията на сънаследниците не се зачита, поради което не приобретателят, а разпоредилият се с вещта или части от нея сънаследник се счита носител на правото на собственост на сънаследствената вещ и делбата следва да се извърши с негово участие. Ако във втората фаза при изършване на делбата, разпоредената сънаследствена вещ не се падне нему в дял, то ще следва, че в отношенията между прехвърлител и приобретател актът на разпореждане, макар и действителен, не може да прехвърли права и прехвърлителят сънаследник отговаря спрямо приобретателя по реда на чл. 189 и сл. ЗЗД. По тези съображения е допуснато да се извърши делба на процесното имущество (четири ниви, три лозета и жилищна сграда, ведно с учреденото право на строеж върху УПИ в [населено място]) при участието на М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. (с квоти по 1/9 ид.част за всеки от тях) и Р. П. Г. (с квота 6/9 ид.части).
Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК предвид поддържаното противоречие с Решение № 176 от 04.07.2013 г. по гр.д.№ 1805/2013 г. на ВКС, І г.о. С посочения акт ВКС се е произнесъл по въпроса при какви условия запазват правата си третите лица, придобили възмездно недвижим имот, който е бил предмет на завещание или дарение, намалено по реда на чл. 30, ал. 1 ЗН и може ли без успешно проведен иск по чл. 37 ЗН този имот да бъде поделен от наследниците. При условията на чл. 291, т. 3 ГПК ВКС приема, че тази практика е неприложима към разглеждания казус, защото касае хипотези на извършено разпореждане с имот, който е предмет на частно завещателно разпореждане по смисъла на чл. 16, ал. 2 ЗН (в разрешения по гр.д.№ 1805/2013 г. казус на ползващото се от завещанието лице са били завещани всички възстановени на наследодателя земеделски земи, а не цялото му имущество), докато по настоящото дело при прехвърлянето на земеделските земи Р. П. Г. се е легитимирала като техен собственик на основание универсално завещание по смисъла на чл. 16, ал. 1 ЗН. Приложима за случая съдебна практика съставляват разясненията, дадени с т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК.
Произнасяйки се по съществото на депозираните касационни жалби, ВКС намира следното:
Неоснователни са заявените от касатора С. А. Т. оплаквания за необоснованост на извода, че съставеното на 22.01.1996 г. завещание, като написано и подписано от наследодателя П. Г. В., е валидно. В тази връзка въззивният съд не е допуснал нарушение на съдопроизводствените правила. Възприетият от него подход кореспондира със задължителната съдебна практика - Решение № 60 от 23.04.2013 г. по гр.д.№ 693/2012 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е разяснено, че простото твърдение, че сравнителните образци не изхождат от наследодателя не е достатъчно да внесе съмнение в заключението на експертизата. Страната, която оспорва този сравнителен материал, следва да проведе насрещно доказване, като представи други доказателства, които да бъдат съобразени от вещото лице и от съда, за да разколебае изводите по този въпрос. В настоящия случай такова насрещно доказване изобщо не е проведено, поради което извода на въззивния съд за недоказано оспорване авторството на завещанието е формиран в съответствие с цитираната задължителна практика.
С оглед формирания извод за валидност на завещанието, окръжният съд е бил длъжен да се произнесе по иска по чл. 30, ал. 1 ЗН. В тази връзка той не е бил сезиран с възражение за изтекла 5-годишна давност. Тъй като давността не се прилага служебно, въззивният съд не е разполагал с правомощие да изследва повдигнатия от за първи път едва с касационната жалба от касаторката Р. П. Г. въпрос. Следва да се отбележи, че освен че е повдигнато по процесуално недопустим начин, това възражение е и неоснователно по същество. Съгласно т. 3, б. „г” от ППВС № 7/1973 г. искът за намаляване на завещания и на дарения за възстановяване на запазената част се погасява с общата петгодишна давност, която за завещанията започва да тече от момента, когато заветникът упражни своите права по завещанието. В постановлението не се сочи кога се счита, че заветникът е упражнил правата по завещанието. Този въпрос е фактически и се разрешава въз основа на данните по конкретното дело. В случая доказателствата сочат, че ползващото се от завещанието лице е упражнило правата си в края на 2010 г., когато Р. П. Г. се е снабдила с констативния нотариален акт за собственост и е продала процесните земеделски земи. Искът за делба е предявен на 07.09.2011 г., като в проведеното първо о.с.з. на 19.03.2012 г. (след представяне на завещанието от ответницата Г.) е заявено и искането по чл. 30, ал. 1 ЗН, с което е спазен 5-годишният давностен срок.
Неоснователно е оплакването на касатора [фирма] за допуснато нарушение на материалния закон посредством признаването право на запазена част за ищцата М. К. Т.. Както е разяснено с т. 3, б. „б” от ППВС № 7/1973 г. правото да се иска възстановяване на запазената част може да бъде упражнено освен от прекия наследник, чиято запазена част е накърнена, още и от неговите наследници. Предвид обстоятелството, че А. П. Т. е починал след баща си, то правото по чл. 30, ал. 1 ЗН е възникнало в неговия патримониум и е придобито от неговите наследници по закон, сред които попада и съпругата му М. К. Т., наред със сина и дъщеря му.
По оплакването за нарушение на чл. 29 ЗН касационната инстанция констатира, че такова е налице, макар и не по изложените от касатора [фирма] съображения. Доказателствата сочат, че П. Г. В. е наследен от 2 живи деца и по право на заместване от сина на третото си дете. Това означава, че съгласно чл. 29, ал. 1 ЗН запазената част възлиза на 2/3 от наследството, които се разпределят поравно между неговите трима низходящи - А. П. Т., Р. П. Г. и М. П. Д., т.е. запазената част на всеки от тези три лица възлиза на по 1/3 от 2/3 или - по 2/9 от наследството. Право по чл. 30, ал. 1 ЗН са упражнили само наследниците на А. П. Т., поради което съставеното в полза на Р. П. Г. подлежи на намаляване общо с 2/9 идеални части, или с по 2/27 идеални части за всеки от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т., вместо признатите с въззивното решение по 1/9 ид.част за всеки от тях. Поради допуснатото нарушение на императивна материално-правна норма, за спазването на която съдът е длъжен да следи служебно, атакуваният акт следва да бъде изменен в тази му част.
Неоснователно е оплакването на касатора [фирма] за допуснато нарушение на чл. 76 ЗН и чл. 37 ЗН. Разпоредбата на чл. 37 ЗН намира приложение само в хипотези на постановено възстановяване на запазена част чрез намаление на дарение или завет, не и в хипотези на намаление на универсално завещание. В обсъжданата част въззивното решение е съобразено с постановките по т. 1 и т. 2 от ТР № 1 от 19.05.2004 г. по гр.д.№ 1/2004 г. на ВКС, ОСГК и следва да бъде потвърдено.
С оглед относителната недействителност на продажбата от 22.12.2010 г. процесните седем земеделски имота се връщат в наследството и могат да бъдат обект на съдебна делба. Тя следва да се извърши между наследниците на П. Г. В.. Неоснователно е оплакването на касатора С. А. Т., че въззивният съд не е съобразил настъпило придобиване по давност на земеделските имоти от ищците. На първо място - изобщо въвеждането на подобна теза влиза в противоречие със защитата, търсена от ищците с предявяването на искова молба за делба. Искането за допускането на такава имплицитно включва твърдение за наличие на съсобственост с участието на ответницата Р. П. Г. (в този смисъл са и изричните изявления на пълномощника на ищците в първото о.с.з.), което от своя страна елиминира поддържането на противоположната позиция за придобиване по давност на притежаваните от Р. П. Г. права върху наследственото имущество. Отделно от това (както е посочил и въззивният съд) извод за подобно придобиване не може да се обоснове от събраните по делото доказателства.
Относно квотите, при които следва да се извърши делбата: Размерът на правата в съсобствеността е съответен на пределите, в които е уважен иска по чл. 30 ЗН, а именно по 2/27 идеални части за всеки от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. и 21/27 идеални части за ответницата Р. П. Г.. С оглед несъответствието между изводите на ОС и ВКС относно дяловете на съсобствениците, въззивното решение следва да бъде изменено и в тази му част.
По заявените от касаторите искания за присъждане на разноски: Касационните жалби на Р. П. Г. и С. А. Т. са изцяло неоснователни. Настоящото произнасяне не постига търсения от касатора [фирма] резултат – отхвърляне на исковете по чл. 76 ЗН и за делба, като изменяването на въззивното решение не е свързано с изложените от този касатор съображения. По тази причина касационната инстанция намира, че не е налице основание за присъждане на разноски в полза на която и да е от страните по делото.
По изложените съображения и на основание чл. 293, ал. 1 ГПК, състав на ВКС, Второ отделение на гражданската колегия
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯВА въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав в частта, с която е постановено намаляване на основание чл. 30, ал. 1 във връзка с чл. 29, ал. 1 ЗН на завещателното разпореждане на наследодателя на страните П. Г. В. (М.), починал на 05.04.1998 г., извършено със саморъчно завещание от 22.01.1996 г., вписано в специалните книги на съда на 10.11.2010 г. под № 149, том 11, вх. Р.. № 5085 на Службата по вписванията – Н., с което наследодателят П. Г. В. е завещал на дъщеря си Р. П. Г. цялото си имущество за разликата над 2/9 идеални части до 3/9 идеални части, като е възстановена запазената част на М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. за разликата над по 2/27 идеални части до дял от по 1/9 идеална част от оставените в наследството имоти и в частта, с която е допуснато да се извърши делба при квоти от по 1/9 идеална част за всеки от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. и 6/9 идеални части за Р. П. Г.,
като вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявените от М. К. Т. с ЕГН [ЕГН], С. А. Т. с ЕГН [ЕГН] и Л. А. Т. с ЕГН [ЕГН] срещу Р. П. Г. с ЕГН [ЕГН] искове по чл. 30, ал. 1 ЗН за възстановяване на запазена част от наследството, оставено от П. Г. В. (М.), починал на 05.04.1998 г., посредством намаляване на завещателното разпореждане, извършено от П. Г. В. (М.) със саморъчно завещание от 22.01.1996 г., вписано в специалните книги на съда на 10.11.2010 г. под № 149, том 11, вх. Р.. № 5085 на Службата по вписванията – Н., с което наследодателят П. Г. В. е завещал на дъщеря си Р. П. Г. цялото си имущество - за разликата над общо 2/9 идеални части до общо 3/9 идеални части.
ПОСТАНОВЯВА допуснатата с въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав, съдебна делба да се извърши при квоти по 2/27 идеални части за всеки от ищците М. К. Т., С. А. Т. и Л. А. Т. и 21/27 идеални части за Р. П. Г..
ПОТВЪРЖДАВА въззивно решение № 488 от 16.10.2015 г., постановено по в.гр.д.№ 650/2015 г. по описа на Окръжен съд – Плевен, ГО, пети въззивен състав в останалата част.
РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: |