11
Р Е Ш Е Н И Е
№ 93
София, 25.06.2015 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в съдебно заседание на тридесети април през две хиляди и петнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:Теодора Нинова
ЧЛЕНОВЕ:Светлана Калинова
Геника Михайлова
при участието на секретаря Даниела Цветкова
и в присъствието на прокурора
като изслуша докладваното от съдия Светлана Калинова
гражданско дело № 1358 от 2015 година и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.290-293 ГПК.
Образувано е след отмяна на решение №152/16.06.2014г., постановено по гр.д.№1518/2014г. на Върховния касационен съд, Първо гражданско отделение по касационна жалба на Р. Д. К. от [населено място] срещу въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, постановено на 11.11.2013г. по в.гр.д.№335/2013г. в частта, с която е потвърдено решението на първоинстанционния съд в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. сумата над 17 033лв. до 32 933лв. /т.е. за сумата 15900лв./, в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата над 32 933лв. до 60 512лв. /т.е. сумата 27589.29лв./ по предявен насрещен иск и в частта, с която на А. Р. Д.-Р. е признато право на задържане.
С определение №197/03.04.2014г., постановено по гр.д.№1518/2014г. по описа на ВКС, І ГО настоящето дело, касационното обжалване е допуснато на основание чл.280,ал.1,т.1 и т.3 ГПК по въпроса допустимо ли е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока и по въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложени средства, довели до увеличената стойност на чужд имот.
К. поддържа, че в частта, с която е признато право на задържане на А. Р. Д. Р. обжалваното решение е недопустимо, тъй като искането за признаване на право на задържане е направено заедно с предявяването на насрещния иск, но диспозитив по това искане първоинстанционният съд не е постановил и не е поискано постановяване на допълнително решение, нито подобно искане се съдържа във въззивната жалба. Поддържа, че въззивният съд се е произнесъл извън пределите на въззивната жалба в тази част на решението. Поддържа, че в останалата част обжалваното решение е неправилно, тъй като противоречи на материалния закон, а изводите на съда са необосновани-неправилно въззивният съд е приел, че купувачът на имота е добросъвестен; необоснован е изводът за включване в стойността на подобренията на стойността на кухненското обзавеждане и ваната, които са подвижни и могат да бъдат демонтирани без нарушаване целостта на имота; неправилно е прието, че и трудът следва да се включва в стойността на подобренията, след като няма доказателства за вложен труд. Моли обжалваното решение да бъде отменено в тази част.
В писмен отговор в срока по чл.287,ал.1 ГПК ответникът по касационна жалба А. Р. Д.-Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна по изложените в отговора съображения.
Ответникът по касационна жалба М. Р. изразява становище, че жалбата е неоснователна по съображения, изложени в писмена защита, представена при провеждане на откритото съдебно заседание.
Третото лице-помагач В. И. Г. не изразява становище по основателността на касационната жалба.
Върховният касационен съд,като обсъди доводите на страните във връзка с изложените касационни основания и като извърши проверка на обжалваното решение по реда на чл.290,ал.1 ГПК и чл.293 ГПК, приема следното:
По реда на чл.108 ЗС Р. Д. К. е предявила срещу М. Р. иск за предаване владението на апартамент, находящ се в [населено място], [улица], в жилищен блок “В.”, вх.А, ет.V, като с определение №957/13.12.2010г. на Русенския окръжен съд по гр.д.№933/2010г. в производството като ответник е конституирана и А. Р. Д.-Р., съпруга на М. Р., която е предявила насрещен иск за заплащане на сумата 76 115лв., представляваща стойността на извършени в имота подобрения в качеството й на добросъвестен владелец с искане за признаване на право на задържане.
В частта, с която е уважен предявеният от Р. Д. К. ревандикационен иск, както и в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. сумата 17033лв. по предявения насрещен иск постановеното от първоинстанционния съд решение не е било обжалвано и е влязло в сила. С обжалваното решение, постановено на 11.11.2013г. от Великотърновския апелативен съд по в.гр.д.№335/2013г. първоинстанционното решение е потвърдено в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. сумата над 17033лв. до присъдения размер от 32923лв., отменено е в частта ,с която предявеният от А. Р. Д.-Р. против Р. Д. К. на основание чл.72, ал.1 ЗС иск е отхвърлен за разликата над 32 923лв. до 60512.29лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот-апартамент №12, ет.V, във вход А на жилищен блок “В.” в [населено място], [улица] вместо това Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата от 32 923лв. до 60 512.29лв. /27 589.29лв./ като е признато право на задържане на А. Р. Д.-Р. върху апартамент №12, находящ се в жилищен блок “В.”, на V етаж, вх.А, в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията в размер на 60512.29лв.
Прието е, че Р. Д. К. се легитимира като собственик на апартамента, като в частта, с която е уважен предявеният от нея срещу М. Р. и А. Р. Д.-Р. иск с правно основание чл.108 ЗС постановеното от първоинстанционния съд решение е влязло в сила.
Въз основа на заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд графологическа експертиза е прието, че в нотариален акт №108, том І, рег.№1087, дело №76/27.03.2009г., с който Р. Д. К. прехвърля на В. И. Г. апартамент №12, находящ се на V етаж във вх.А на жилищен блок “В.” в [населено място], [улица], подписите за “продавач” от Р. Д. К. и за “купувач” от В. И. Г. не са положени от страните по тази сделка. Прието е за установено въз основа на заключението на графологическата експертиза, че и в н.а.№77, том ІІІ, рег.№6199, н.д.№350/2009г., с който В. И. Г. продава апартамента на М. Р., подписът на посоченото като “продавач” лице /В. И. Г./, не е положен от него.
Прието е, че описаните от А. Р. Д.-Р. при предявяването на насрещния иск подобрения са действително извършени в имота преди предявяването на ревандикационния иск, като е установен и фактът на извършването им от А. Р. и нейния съпруг М. Р..
Прието е, че М. Р. след сключването на договора за покупко-продажба, обективиран в н.а.№77, том ІІІ, рег.№6199, н.д.№350/2009г. е имал качеството добросъвестен владелец, тъй като сделката не е нищожна, но не е станал собственик на апартамента по причина, че продавачът В. И. Г. не е притежавал правото на собственост. Прието е обаче, че от този факт не следва извод, че купувачът, придобил от несобственик имота, е недобросъвестен владелец. Изложени са съображения, че при извършването на преценка дали купувачът М. Р. и неговата съпруга А. Р. Д.-Р. са имали качеството добросъвестни владелци, следва да се изходи от разпоредбата на чл.70 ЗС, която определя като добросъвестен този владелец, който владее имота на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик на имота. Прието е, че правното основание по смисъла на чл.70, ал.1 ЗС в настоящия случай е покупко-продажбата, а незнанието на купувача по сделката М. Р. и неговата съпруга, с която са извършили претендираните подобрения, че праводателят по нотариален акт /посоченият продавач В. И. Г./ не е собственик на апартамента, е факт, който не само не е спорен в производството пред първоинстанционния съд, но се установява от събраните убедителни гласни доказателства. А след като на приобретателя по сделката М. Р. и неговата съпруга не е известен фактът, че продавачът по сделката В. И. не е собственик на имота, който са придобили в режим на СИО, то е прието, че съгласно разпоредбата на чл.70, ал.2 ЗС при липса на доказателстав, оборващи презумпцията за добросъвестност, владелците М. Р. и А. Р. са добросъвестни. Изложени са и съображения, че упражняването на фактическата власт върху имота на правно основание-договор в нотариална форма и незнанието на пороците на юридическото основание, само по себе си предполага възникване на последиците на добросъвестно владение, което се предполага до доказване на противното.
Прието е за установено, че А. Р. и нейният съпруг М. Р. са извършили подобренията в имота през 2009г., включително и с оглед данните, съдържащи се в писмо изх.№4541/22.11.2010г. на Районна пракуратура-Р., в което е посочено, че е подаден сигнал, че неизвестни лица са направили опит да проникнат в необитаемо жилище /процесния апартамент/ е образувано досъдебно прозиводство №3169/0109.2009г., като същото е било спряно до издирване на собственика Р. Д. К., която се е явила в МВР-гр.Р. на 23.08.2010г. С оглед на това е прието, че до този момент на собственицата на апартамента не е било известно, че в нейния апартамент се извършват подобрения, а на А. Р. и нейния съпруг-купувач по сделката М. Р. не е бил известен фактът, че посочения в нотариалния акт за покупко-продажба продавач В. И. не е собственик на имота.
Въз основа на заключението на изслушаната по делото експертиза е прието, че стойността на направените разходи се покрива със стойността на подобренията, като увеличената стойност на имота в резултат на извършените подобрения е 39200лв. Прието е, че след изключване на подобренията, които могат да бъдат демонтирани, стойността на подобренията е 61 168.20лв., а увеличената стойност на имота е 37400лв. Въз основа на изслушано по делото заключение на СТЕ е прието, че стойността на материалите за извършените подобрения към момента на извършването им /2009г./ възлиза на 41 416лв., към м.09.2010г. стойността на материалите е 40 173.82лв., а към момента на изготвяне на заключението /05.09.2012г./-36 960лв.
По въпроса допустимо ли е въззивният съд да с произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока настоящият състав приема следното:
Допустимо е въззивният съд да се произнася по възражение за упражняване на право на задържане, направено в първата инстанция, която не се е произнесла и въззивната жалба не съдържа оплаквания в тази насока, ако първоинстанционният съд е приел, че извършилият подобренията няма качеството добросъвестен владелец или приравнен недобросъвестен владелец, във въззивната жалба са наведени оплаквания досежно правилността на този извод, които въззивният съд е приел за основателни и се съдържа искане искът да бъде уважен.
Съображенията за това са следните:
Правото на задържане представлява правомощие на добросъвестния владелец, обезпечаващо правото му да получи дължимото от собственика на вещта обезщетение за извършените подобрения, като отправи до съда искане предаването на владението да бъде обусловено, т.е. да бъде поставено в зависимост от изпълнението на задължението за изплащане на това обезщетение. Това право има акцесорен характер-то съществува само и доколкото съществува правото на обезщетение за подобренията и се намира в пълна зависимост от основателността на вземането, което обезпечава, поради което и неговото предявяване задължава съда да се произнесе само ако приеме, че извършилото подобренията лице има качеството добросъвестен владелец и претенцията му за присъждане на обезщетение за извършените подобрения е основателна, т.е. да постанови условен диспозитив, осъждайки ответника да предаде на ищеца владението на вещта при условие, че ищецът му заплати сумата, с която стойността на вещта се е увеличила вследствие на извършените подобрения. Следователно възражението, с което се упражнява правото на задържане по естеството си е и евентуално, тъй като съдът го разглежда само ако уважи предявения от собственика срещу владелеца ревандикационен иск, признавайки при това на ответника качеството “добросъвестен владелец” или приравнен на него недобросъвестен владелец. Ако предявеният ревандикационен иск бъде отхвърлен, както и ако съдът приеме, че извършилият подобренията ответник не е добросъвестен или приравнен на него недобросъвестен владелец, той няма да се произнесе по заявеното чрез възражение право на задържане. При обжалването на така постановеното от първоинстанционния съд решение извършилото подобренията лице може да изложи във въззивната жалба оплаквания, касаещи правилността на извода, отричащ му качеството “добросъвестен владелец”. Произнасяйки се по основателността на тези оплаквания въззивният съд, ако приеме същите за основателни, ще следва да се произнесе и по заявеното искане предаването на владението да бъде обвързано с изпълнението на задължението за заплащане на обезщетение за извършените подобрения.
Още повече, че ако претенцията за подобрения е предявена чрез насрещен иск, допустимо е възражението за право на задържане да бъде заявено за първи път и пред въззивната инстанция – т.4 на ТР №1/09.12.2013г. на ОСГТК на ВКС по тълк.д.№1/2013г.
По въпроса за правата на добросъвестния владелец на обезщетение за вложените средства, довели до увеличена стойност на чужд имот и по-специално по разрешения от въззивния съд въпрос кога е налице подобрение в един имот и следва ли да бъде заплатена стойността на движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено повреждане на имота, задължителни за съдилищата указания са дадени в ППВС №6/1974г. В т.6 на ППВС №6/1974г. е прието, че подобрение на един имот е налице, когато вложените труд, средства и материали са довели до увеличаване на стойността му, като увеличението следва да бъде заплатено на владелеца, доколкото съществува към деня на постановяване на решението за заплащането му. Движимостите, както е прието в т.8 на ППВС №6/1974г., които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение. Владелецът има правото да вдигне тези вещи, когато преустанови владението на недвижимия имот, поради което и цената на тези движимости не следва да се включва в увеличената стойност на имота.
От съществено значение за настоящия правен спор е и дали с оглед естеството на порока на договора, сключен на 02.06.2009г. /н.а.№77, том ІІІ, рег.№6199, н.д.№350/2009г./ на М. Р. и А. Р. може да бъде признато качеството “добросъвестни владелци”. Според указанията, дадени в т.10 и т.11 на ППВС №6/1974г. подобрителят се обезщетява като добросъвестен владелец само при унищожаване, разваляне или отменяване на придобивното основание и то ако до завършването на подобренията не е узнал за обстоятелството, послужило за отпадане на основанието и поведението му не е било причина за унищожението, развалянето или отмяната на придобивното основание. Владението, основано на нищожно придобивно основание, е недобросъвестно, освен когато основанието е нищожно поради опорочена форма за валидност и приобретателят не е знаел за порока.
По основателността на касационната жалба и с оглед изложеното по-горе становище, настоящият състав приема следното:
Обжалваното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество неправилно поради неправилно приложение на материалния закон /чл.70 ЗС и чл.72, ал.1 и ал.3 ЗС/
Неоснователен е доводът на касатора, че в частта, с която на А. Р. е признато право на задържане до заплащане на извършените в имота подобрения обжалваното решение е недопустимо.
Както вече беше отбелязано, при проверка правилността на първоинстанционното решение, постановено по предявен насрещен иск за заплащане стойността на извършени в недвижим имот подобрения и при заявено право на задържане, въззивният съд може да признае правото на задържане, ако приеме, че извършилото подобренията лице има качеството добросъвестен владелец, дори първоинстанционният съд да не се е произнесъл по основателността на възражението за задържане по причина, че е отрекъл подобрителят да е бил добросъвестен владелец. Произнасянето по надлежно и в срок заявеното право на задържане е част от спорния предмет и е изцяло обусловено от констатацията дали извършилото подобренията лице е имало качеството добросъвестен владелец.
Основателен е обаче доводът, че неправилно въззивният съд е приел, че А. Р. е имала качеството “добросъвестен владелец” към момента на извършването на подобренията.
Съгласно чл.70, ал.1 ЗС владелецът е добросъвестен, когато владее вещта на правно основание, годно да го направи собственик, без да знае, че праводателят му не е собственик или че предписаната от закона форма е била опорочена. В случая след като от заключението на изслушаната пред първоинстанционния съд почеркова експертиза, изпълнена от в.л.Н. М. и депозирана по делото на 02.09.2011г. се установява, че подписът за “продавач” в нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №77, том ІІІ, рег.№6199, дело №350/2009г. и трите имена под него не са изпълнени от соченото като продавач лице В. Г. И., неправилно въззивният съд е приел, че се е осъществило правно основание, годно да направи купувача М. Р. собственик на имота. При липса на изразена от една от страните по договора воля за сключването му не може да се приеме, че се е осъществило предвиденото в закона и посочено в договора правно основание. Облигационна връзка между сочените като съконтрахенти лица не е възникнала-соченото за “продавач” лице не е изразило воля да сключи договора и да прехвърли собствеността върху имота на купувача, поради което не може да се приеме, че същото е праводател на упражняващото фактическа власт върху този имот лице /купувач по договора/, а оттам без правно значение е обстоятелството дали е било собственик на имота. Обстоятелството, че договорът е подписан от неизвестно лице, различно от посоченото като “продавач” не сочи на порок във формата, тъй като обосновава липсата на съществен елемент от съдържанието на договора, а именно липсата на волеизявление за сключването му.
Ирелевантно в този случай е и дали купувачът по договора е знаел, че насрещното изявление не изхожда от соченото за “продавач” лице, тъй като наличието, респ. липсата на волеизявление от обективна страна има за последица неосъществяване на предвиденото в закона и посочено в договора основание за пораждане на определени правни последици. С оглед на това следва да се приеме, че М. Р. и А. Р. нямат качеството “добросъвестни владелци”. По предявения от А. Р. насрещен иск следва да бъде присъдено обезщетение за направените подобрения, определено по реда на чл.74, ал.1 ЗС.
По делото е установено по категоричен начин, че посочените при предявяването на насрещния иск подобрения действително са били извършени от А. Р. през 2009г., като съществуват и към настоящия момент, поради което следва да се приеме, че собственикът на имота Р. Д. К. дължи като обезщетение на основание чл.74, ал.1 ЗС само по-малката сума измежду сумата на направените за разноски и сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на тези подобрения.
При извършването на преценка кои от извършените подобрения в случая подлежат на оценяване следва да бъдат взети предвид указанията, дадени в т.8 на ППВС №6/1974г., а именно, че движимостите, които могат да бъдат отделени без съществено увреждане на имота, не подлежат на заплащане, тъй като не представляват подобрение.
Неоснователен е доводът на касатора, че в стойността на подобренията не следва да се включват цените на кухненското обзавеждане, на ваната и на смесителните батерии в банята. Според заключенията на вещите лица, изготвили изслушаните по делото съдебно-технически експертизи, тези вещи не могат да бъдат премахнати без да се повреди главната вещ, тъй като кухненското обзавеждане е специално поръчано за кухнята и след демонтажа му ще останат следи от дюбели в кухнята, които ще следва да бъдат демонтирани, смесителните батерии са закрепени за шкафовете, а за да бъде демонтирана ваната е необходимо да бъде съборена специално изградената преградна стена и след това отново иззидана. След като тези движими вещи са прикрепени към имота по начин, че отделянето им съществено ще го увреди, следва да се приеме, че те представляват подобрение и подлежат на заплащане от собственика на имота.
При определянето на стойността на направените разноски следва да бъде взета предвид както стойността на вложените материали, така и стойността на труда, тъй като на обезщетяване подлежат всички разходи, които са довели до увеличаване стойността на имота. Още повече, че в настоящия случай по категоричен начин е установено, че такъв труд е бил полаган, след като подобренията действително са били извършени.
Според заключенията на изслушаните по делото съдебно-технически експертизи минималната стойност на подобренията възлиза на 59 615.68лв., а максималната стойност-на 67148.90лв., като в тези стойности са включени и подобренията, които могат да бъдат демонтирани без съществено повреждане на самата вещ. Стойността на подобренията по средни пазарни цени към момента на извършването им пък възлиза на 64 038.20лв. като стойността на реално направените разходи съвпада със стойността на подобренията. Според заключението на съдебно-техническата експертиза на в.л. А. М., Й. В. и К. К. справедливата пазарна стойност на имота без подобренията възлиза на 66 303лв., а справедливата пазарна стойност на имота вследствие направените подобрения възлиза на 99226лв. Следователно стойността на имота вследствие извършването на подобренията се е увеличила със сумата 32923лв. И тъй като сумата, с която се е увеличила стойността на имота вследствие на подобренията е по-малка в сравнение със сумата на направените разноски, именно тя следва да бъде присъдена на извършилото подобренията лице.
В частта, с която е отменено решението на първоинстанционния съд , с което предявеният от А. Р. Д.-Р. против Р. Д. К. на основание чл.72, ал.1 ЗС иск е отхвърлен за разликата над 32923лв. до 60512.29лв., представляваща стойността на извършени подобрения в недвижим имот-апартамент №12, ет.V, във вх.А на жилищен блок “В.”-гр.Р., [улица] вместо това Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата от 32 923лв. до 60 512.29лв. /27 589.29лв./, както и в частта, с която на А. Р. Д.-Р. е признато право на задържане върху апартамент №12, находящ се в жилищен блок “В.” на V етаж в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията в размер на 60 512лв. обжалваното решение е неправилно и следва да бъде отменено по реда на чл.293,ал.2 ГПК и вместо това спорът бъде решен по същество като за разликата от 32 923лв. до 60 512.29лв. предявеният от А. Р. Д.-Р. срещу Р. Д. К. иск бъде отхвърлен като неоснователен. В останалата част, с която решението на първоинстанционния съд е потвърдено в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. сумата 32 923лв. постановеното от въззивния съд решение следва да бъде оставено в сила. И тъй като А. Р. Д.-Р. и М. Р. нямат качеството “добросъвестни владелци”, нито са налице предпоставките на чл.74, ал.2 ЗС, право на задържане до заплащане на обезщетение за извършените подобрения не следва да им бъде признато.
С оглед изхода на спора в полза на Р. Д. К. следва да бъде присъдена сумата 2254.67лв., а в полза на А. Р. и М. Р.-сумата 5834.57лв., представляваща направените разноски по обжалване на постановените от първоинстанционния и въззивния съд решения, както и в производството по отмяна.
Наведеният от пълномощника на Р. Д. К. довод за прекомерност на претендираните от А. Р. и М. Р. разноски в настоящето производство следва да се приеме за неоснователен с оглед цената на заявената за разглеждане претенция, както и с оглед действителната фактическа и правна сложност на делото-поставени материалноправни и процесуалноправни въпроси по приложението на чл.70, чл.72 и чл.74 ЗС, както и на правото на задържане, необходимост от извършване на съдопроизводствени действия по събиране и обсъждане на писмени и гласни доказателства, както и на СТЕ и съдебно-почеркови експертизи.
По изложените по-горе съображения,Върховният касационен съд, състав на Първо гражданско отделение
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постановено на 11.ХІ.2013г. по в.гр.д.№335/2013г. в частта, с която след отмяна на решението на първоинстанционния съд в частта, с която е отхвърлен предявеният от А. Р. Д.-Р. против Р. Д. К. на основание чл.72, ал.1 ЗС иск за разликата над 32923лв. до 60512.29лв., Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. разликата от 32 923лв. до 60 512.29лв. /27 589.29лв./, представляваща стойността на извършените подобрения в недвижим имот-апартамент №12, ет.V, във вх.А на жилищен блок “В.”-гр.Р., [улица], както и в частта, с която на А. Р. Д.- Р. е признато право на задържане върху апартамент №12, находящ се в жил.блок “В.” на V етаж, вх.А в [населено място], [улица] до заплащане на подобренията в размер на 60512.29лв. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
ОТХВЪРЛЯ предявения от А. Р. Д.-Р. против Р. Д. К. на основание чл.72, ал.1 ЗС иск за заплащане на обезщетение за подобренията, извършени в апартамент №12, ет.V, вх.А на жилищен блок “В.”, находящ се в [населено място], [улица] за разликата от 32 923лв. до 60 512.29лв.
ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение на Великотърновския апелативен съд, гражданско отделение, ІІІ-ти състав, постанвено на 11.ХІ.2013г. по в.гр.д.№335/2013г. в частта, с която е потвърдено решение №82/14.ІІ.2013г. по гр.д.№933/2010г. по описа на Русенския окръжен съд в частта, с която Р. Д. К. е осъдена да заплати на А. Р. Д.-Р. сумата 32923лв., представляваща обезщетение за подобренията, извършени в апартамент №12, ет.V,вх.А на жилищен блок “В.”, находящ се в [населено място], [улица].
ОСЪЖДА Р. Д. К. на основание чл.78, ал.3 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на А. Р. Д.-Р. и М. Р. сумата 5834.57лв. /пет хиляди осемстотин тридесет и четири лева и 57ст./, представляваща направени разноски.
ОСЪЖДА А. Р. Д.-Р. на основание чл.78, ал.1 ГПК вр. чл.81 ГПК да заплати на Р. Д. К. сумата 2254.67лв. /Две хиляди двеста петдесет и четири лева и 67ст./, представляваща направените по делото разноски.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове: |