Р Е Ш Е Н И Е № 50029 [населено място], 06.04.2023 година ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение в публично заседание на двадесет и трети март през две хиляди и двадесет и трета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОЯН БАЛЕВСКИ ЧЛЕНОВЕ: КРИСТИЯНА ГЕНКОВСКА АНЖЕЛИНА ХРИСТОВА при участието на секретаря Петя Петрова като изслуша докладваното от съдия Генковска т.д. № 2409 по описа за 2021 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.290 ГПК. Подадена е касационна жалба от „ОББ Факторинг“ ЕООД срещу решение № 208/04.08.2021 г. по в.т.д. № 30/2021 г. на Великотърновски апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260035/09.11.2020 г. по т.д. № 72/2020 г. на Плевенски окръжен съд, ТО в частта, с която е отхвърлен предявеният от настоящия касатор против „Есмос“ АД иск с правно основание чл.2, ал.1, т.12 ЗКИ, чл.318, ал.1 ТЗ вр. чл.79, чл.99 и чл.103, ал.3 ЗЗД за разликата над присъдените 38 150,23 лв. до пълния предявен размер от 272 445,58 лв., представляваща вземания по фактури № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г. за доставка на стоки от „МКМ БГ“ ЕООД и въз основа на договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г. В касационната жалба се поддържа становище за неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалния закон и необоснованост. Касаторът счита, че длъжникът и цедентът не могат да внасят промяна по отношение на прехвърленото вече вземане, с което длъжникът се е съгласил. Представени са доказателства за изрично задължаване на длъжника да не внася промяна в правните отношения, пораждащи цедираните вземания, без изрично съгласие на касатора, каквото съгласие не е било дадено. В противоречие с доказателствата по делото въззивният съд е приел, че само с изявлението на длъжника е възможно отпадане на задължението му, без да се иска съгласието на фактора. Оспорва извода на ПАС, че липсата на осчетоводяване на фактурите в счетоводството на длъжника е достатъчно да обоснове заключение за липса на доставка на стоката. Иска се отмяна на въззивното решение и постановяване на друго за уважаване на иска. В открито съдебно заседание пълномощникът на касатора поддържа касационната жалба. Ответникът по касационната жалба „Есмос“ АД в писмения отговор оспорва основателността на същата. В съдебно заседание процесуалният представител поддържа становище, че изпълнението по процесните фактури е било некачествено и стоката е била върната в складовете на цедента, поради което и цената й не се дължи. С определение № 50663/13.12.2022 г. по т.д. № 2409/2021г. на ВКС, I т.o. e допуснато касационно обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по въпроса: относно възможността длъжникът да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и цедента договор след изразено изрично писмено съгласие с прехвърлянето на вземането, за проверка проверка съответствието на въззивното решение с практиката на ВКС. Като взе предвид становищата на страните и по реда на чл.290, ал.2 ГПК извърши проверка по заявените основания за касиране на въззивния акт, ВКС-Търговска колегия, състав на І т.о. приема следното: За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел, че на 17.05.2016 г. e бил сключен договор за факторинг, по силата на който доставчикът „МКМ БГ“ ЕООД е прехвърлил на фактора „ОББ Факторинг“ ЕООД вземанията си към редица дружества, към които в последствие е добавено и „Есмос“ АД – длъжник по договори за доставка на стоки, оформени с пет фактури: № 314/14.06.2017 г., № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г., на обща стойност 272 445,58 лв. На 25.05.2016 г. доставчикът е изпратил уведомление до ответника за извършеното прехвърляне на вземания в полза на „ОББ Факторинг“ ЕООД. На същата дата „Есмос“ АД е изпратил на фактора уведомление, че се съгласява и приема прехвърлянето, като декларира, че върху вземанията не са наложени тежести, не са учредени обезпечения и се задължава да го уведоми при промяна в тези обстоятелства. С две писма от 14.06.2017 г. „МКМ БГ“ ЕООД е уведомило „ОББ Факторинг“ ЕООД по кои фактури му е прехвърлил вземанията си към „Есмос“ АД и какъв е техният размер. Такива уведомления на същата дата доставчикът е изпратил и на „Есмос“ АД с уточняване кои вземания са прехвърлени на ищеца. На 14.06.2017 г. с писмо до фактора „Есмос“ АД е уведомило, че е съгласно с прехвърлянето. По спорния въпрос относно наличието на вземания по фактури № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г. въззивният съд е съобразил заключението на приетата съдебно – икономическа експертиза, според което по същите фактури не са били извършени плащания, като вещото лице е отчело, че в счетоводствата на „Есмос“ АД и „МКМ БГ“ ЕООД са били осчетоводени кредитни известия, че доставените стоки са били върнати обратно от ответника на доставчика поради това, че са били с лошо качество, което означавало според страните по договора за доставка на стоки, че тези договори са развалени, стоките са върнати на доставчика и купувачът не дължи плащане по тях. В счетоводството на фактора не са били осчетоводени кредитните известия. Въззивният съд е съобразил, че не са ангажирани доказателства за изпратено писмено уведомление, с което „Есмос“ АД да е съобщил на „ОББ Факторинг“ ЕООД за лошото изпълнение на доставките от „МКМ БГ“ ЕООД, за това, че е развалил договорите за доставка поради лошо изпълнение, както и за предоставени на ищеца кредитни известия. Решаващият съд е приел, че развалянето на договорите за доставка се установява с осчетоводяването на кредитните известия в счетоводството на ответника като отписани материали по вид и количество и осчетоводяването в „МКМ БГ“ ЕООД като връщане на същите стоки по вид, количество и единична цена, както и тъй като тези стоки в момента са налични при доставчика. С оглед на тези съображения, ВТАС е приел, че доставчикът няма вземане към ответника по процесните фактури, респ. за фактора също не съществува прехвърлено вземане по тях от доставчика срещу ответника. Длъжникът не дължи да заплати стоки, които е върнал по развален договор за доставка, поради което не дължи тяхната цена както на продавача, така и на фактора – при него няма доставени стоки по посочените фактури. По правния въпрос настоящият състав на ВКС намира следното: В решение № 114/10.10.2019 г. по т.д. № 2704/2018 г. на ВКС, II т.о. е прието, че макар в резултат на цесията цесионерът да не придобива качеството на правоприемник /универсален или частен/ на цедента, длъжникът има право да противопостави на цесионера възражения във връзка с валидността на договора, от който произтича прехвърленото вземане. Предвиденото в чл.103, ал.3 ЗЗД правило, според което длъжникът може да прихване задължението си срещу свое вземане към цедента, освен при изразено изрично писмено съгласие с цесията, е приложимо по аналогия и за други възражения на длъжника, основани на договорното правоотношение с цедента, от което произтича прехвърленото вземане – напр. правопогасяващи или правоотлагащи възражения. Посочените възражения не биха могли да се противопоставят на цесионера /самостоятелно или инцидентно/ само ако е налице приемане на цесията от длъжника, съобразно предвидените в чл.103, ал.3 ЗЗД предпоставки. В хода на настоящето производство е било постановено решение № 50151/01.12.2022г. по т.д. № 344/2022 г. на ВКС, I т.о., с което е дадено разрешение, че разпоредбата на чл.103, ал.3 ЗЗД е приложима и по отношение на направеното на цесионера възражение на длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане. Разрешението е прието за приложимо и по отношение на направеното на фактора възражение от длъжника за разваляне на договора с цедента, от който произтича прехвърленото вземане, тъй като договорът за факторинг съдържа съществени общи признаци с договора за цесия, уреден в ЗЗД, поради което при празнина в закона, относно правните последици на договора за факторинг, съгласно чл.46 ал.2, предл. първо ЗНА, следва да се приложат по аналогия на закона правните норми уреждащи цесията по общото гражданско право (решение № 94/10.07.2014г. по т.д.№ 3643/2013г., II т.о.). Следователно се налага следният отговор на поставения правен въпрос: длъжникът не може да противопостави на фактора възражение за разваляне на сключения между него и доставчика договор, от който произтича прехвърленото вземане, след като е изразил изрично писмено съгласие с прехвърлянето. По основателността на касационната жалба: Изложеният по-горе отговор обуславя извод за основателност на оплакванията за допуснаати от въззивния съд съществени нарушения на процесуалния закон и за нарушения на материалния закон. След като правилно е установил сключването на договор за факторинг между касатора и доставчика „МКМ БГ“ ЕООД, включващ в предмета си и вземания на последния спрямо „Есмос“ АД, въззивният съд не е обсъдил изпратеното на 01.11.2017 г. от „Есмос“ АД уведомление до „ОББ Факторинг“ ЕООД за получено от „МКМ БГ“ ЕООД съобщение за прехвърлени с договор за факторинг вземания. Видно от същото длъжникът изрично е изразил своето съгласие и приемане и е декларирал, че е получил съобщение от доставчика „МКМ БГ“ ЕООД за прехвърляне на конкретно изброени и възникнали вземания по процесните фактури: № 314/14.06.2017 г., № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г., с посочване на стойност по всяка фактура. Освен това е декларирал, че доставките по изброените фактури са редовно извършени от доставчика, няма възражения относно дължимостта им и е съгласен да извърши плащането по посочената сметка на фактора. Допуснатото процесуално нарушение е съществено, защото при обсъждане на горното писмо от 01.11.2017 г. и при правилно прилагане на нормата на чл.103, ал.3 ЗЗД апелативният съд би достигнал до други правни изводи. Изразяването на писмено съгласие с извършеното прехвърляне на вземанията по четирите посочени фактури, препятства длъжника да противопостави на фактора възраженията си, произтичащи от договора му с доставчика, включително и възражението за разваляне на договора. Изложеното налага на осн, чл. 293, ал.2 ГПК отмяна на атакуваното решение и постановяване на друго за уважаване на иска за сумата от 234295,35 лв. В полза на касатора следва да се присъдят направените от него разноски за всички инстанции в размер на: 14 748 лв. за първа инстанция, 8286 лв. за въззивна инстанция и 6 516 лв. за касационната инстанция, на осн. чл.78, ал.1 ГПК. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, търговска колегия, състав на Първо отделение, Р Е Ш И : ОТМЕНЯ решение № 208/04.08.2021 г. по в.т.д. № 30/2021 г. на Великотърновски апелативен съд и потвърденото с него решение № 260035/09.11.2020 г. по т.д. № 72/2020 г. на Плевенски окръжен съд, ТО в частта, с която е отхвърлен предявеният от „ОББ Факторинг“ ЕООД против „Есмос“ АД иск с правно основание чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД за разликата над присъдените 38 150,23 лв. до пълния предявен размер от 272 445,58 лв., представляваща вземания по фактури № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г. за доставка на стоки от „МКМ БГ“ ЕООД и въз основа на договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г. и в частта на разноските, като вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОСЪЖДА „Есмос“ АД да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД сумата от 234 295,35 лв. /двеста тридесет и четири хиляди двеста деветдесет и пет лева 35 ст./, представляваща вземания по фактури № 392/01.11.2017 г., № 393/01.11.2017 г., № 394/01.11.2017 г. и № 395/01.11.2017 г. за доставка на стоки от „МКМ БГ“ ЕООД и въз основа на договор за факторинг № А00196/17.05.2016 г., на осн. чл.79, ал.1 вр. чл.99 ЗЗД. ОСЪЖДА „Есмос“ АД да заплати на „ОББ Факторинг“ ЕООД сумата от 29 550 лв., представляваща сторените от последното разноски за всички инстанции, на осн.чл.78, ал.1 ГПК. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.