Р Е Ш Е Н И Е № 348 гр. София, 15 октомври 2012 г В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна колегия, II н.о., в съдебно заседание на седемнадесети септември двехиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Лиляна Методиева ЧЛЕНОВЕ: Татяна Кънчева Биляна Чочева при секретар Надя Цекова и в присъствието на прокурора Димитър Генчев изслуша докладваното от съдията Лиляна Методиева н.дело № 1097/2012 год. Производството по чл. 346 т.1 НПК е образувано по подадена в срок касационна жалба на подсъдимия Т. Е. А. против въззивно решение № 74 от 27.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 72/2012 год. на Бургаския апелативен съд. В жалбата и в съдебно заседание се поддържат всички касационни основания по чл. 348 НПК, като се излагат съображения за неправилно приложение на материалния закон с квалификацията на деянието като извършено при квалифициращото обстоятелство “пияно състояние”, за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила с отказа да бъде попълнето делото с необходими доказателства, довело до ограничаване правото му на защита и за явна неправедливост на наказанието по размер и начин на изтърпяване. В условията на алтернативност се иска въззивното решение да бъде изменено, като бъде приложен по-леко наказуем материален закон, наказанието лишаване от свобода бъде намалено по размер и бъде отложено изтърпяването му. С писмено възражение частните обвинители Г. Г., С. Н., Н. Н. и Р. К. изразяват становище, че жалбата е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховната касационна прокуратура изразява становище, че въззивното решение следва да бъде оставено в сила, като би могъл да се редуцира само срока на наказанието лищаване от право да управлява МПС. Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, като взе предвид доводите на страните и в пределите по чл. 347 НПК изцяло провери правилността на обжалваното въззивно решение, за да се произнесе констатира следното: С присъда № 39 от 9.02.2012 год. постановена по Н. дело № 1874/2011 год. Бургаският окръжен съд е признал подсъдимия Т. Е. А. за виновен в това, че на 15.05.2011 год. по път Е 773 - гр.София - гр. Бургас, между гр. Айтос и с. Съдиево, при управление на МПС нарушил правилата за движение и по непредпазливост причинил смъртта на Н. Г. М. на 78 год и на Г. Г. Г. на 77 год. и средни телесни повреди на Й. К. Й. на 31 год. и на К. Й. К. на 57 год., поради което и на основание чл. 343 ал.3 б.”б” пр.1 във вр. с ал.4 и ал.1, във вр. с чл. 343 ал.1 НК, чл. 54 и чл. 58а НК го е осъдил на три години лишаване от свобода, като на основание чл. 66 ал.1 НК е отложил изтърпяването му с изпитателен срок от пет години и на основание чл. 343г НК го е лишил от правото да управлява МПС за срок от пет години. С въззивно решение № 74 от 27.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 72/2012 год. Бургаският апелативен съд е изменил присъдата, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от три на две години; отменил е приложението на чл. 66 ал.1 НК и му е определил първоначален общ режим на изтърпяване на наказанието. Потвърдил е присъдата в останалата обжалвана част. По оплакването за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1т.1 НПК: Оплакването на жалбоподателя за неправилно приложение на материалния закон се мотивира със съображение, което по своята същност представлява съществено нарушение на процесуалните правила. В този мисъл е развития довод, че е осъден за извършване на деянието при наличието на квалифициращото обстоятелство “пияно състояние, каквото обвинение не му е било предявено и по което не се е защитавал. Такова нарушение по делото не е допуснато. С оглед на възприетите от въззивната инстанция фактически положения, че при управлението на моторното превозно средство нарушил правилата за безопасност, регламентирани в чл. 20 ал.1 и чл.16 ал.1 от ЗДвП, като не контролирал непрекъснато превозното средство и при пътно платно с двупосочно движение, разделено с непрекъсната осева линия, навлязъл в лентата за насрещно движение, където се ударил в движещия се правомерно лек автомобил, в резултат на което двама от пътниците в него получили увреждания несъвместими с живота и починали, третият пътник получил множество телесни увреждания, квалифицирани като средни телесни повреди, а същата телесна повреда получил и водача на автомобила, материалният закон е приложен точно. Налице са съставомерните признаци от състава на престъплението по възведеното обвинение. Жалбоподателят не излага конкретни съображения за неправилно приложение на материалния закон, които да подкрепят направеното искане за приложение на по-леко наказуем материален закон. Доколкото се излага довод, че неправилно деянието е квалифицирано като извършено в “пияно състояние” това твърдение е напълно голословно тъй като квалификацията по чл. 343 ал.3 е по третата алтернатива – за причиняване смърт или телесни повреди на по-вече от едно лице. По оплакването за допуснато нарушение по чл. 348 ал.1т.2 НПК: Оплакването за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд, довело до ограничаване на правата му, не се подкрепя от данните по делото и е неоснователно. Доводите на жалбоподателя се свеждат до това, че още в досъдебното производство са допуснати съществени процесуални нарушения при изясняването на обстоятелствата, включени в предмета на доказване, като разследващият орган е отказал събирането на доказателства в подкрепа на твърденията му за пътната обстановка, при която е настъпил съставомерният резултат, които са дали отражение в съдебната фаза на процеса. Данните от приложеното досъдебно производство не подкрепят наведения довод за едностранчиво водене на разследването в негова вреда. В тази фаза на процеса лично и чрез упълномощен защитник е участвал активно при събирането на доказателствата, като е правил редица доказателствени искания. По тях разследващият орган е взел становище, като ги е уважил частично. Разпитал е посочени от него свидетели, които като полицейски служители са пристигнали на място непосредствено след деянието, изискал е справка за метеорологичната обстановка в района. От друга страна, дори при възприемане на довода му за непълнота на разследването, при процесуалното му поведение в съдебната фаза на процеса не би могло да се направи извод, че тя е дала някакво отражение при решаване на въпроса за вината и наказателната отговорност. Сам се е отказал от разглеждането на делото по общия състезателен ред, при който съдът е бил длъжен да събере допълнително поискани доказателства, да ги обсъди поотделно и в логическата им връзка и да мотивира решението си кои от тях кредитира. Процедурата последвала изявлението му обективирано в молба вх. № 47/3.1.2012 год. и потвърдено в съдебно заседание, е съобразена изцяло с разпоредбите на глава двадесет и седма НПК. Признал е изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, в това число и относно скоростта на движение на двата автомобила, мястото на конфликта между тях, видимостта, установена по свидетелските показания на пострадалия свидетел Й. и се е съгласил за тези факти да се ползват събраните в досъдебното производство доказателства. Съдът е констатирал, че изявлението му не е неправомерно мотивирано и съответства на действителната му воля, направил е проверка на материалите от досъдебното производство и е установил, че за признатите от него факти при условията и по реда на НПК, са събрани достатъчно подкрепящи ги доказателства. При това развитие на процеса неоснователно се поддържа, че бил лишен от възможност да докаже наличието на ограничена видимост поради гъста мъгла, като за метеорологичните уславия съдът се доверил на “неверните и неточни показания на св. Й. без да отчете факта, че с тях прикрива обективната истина и цели да се оневини”. Въззивното производство също е проведено по реда на НПК, без да са допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване на правата му и до лишаването му от справедлив процес. Бургаският апелативен съд е бил сезиран с протест от прокурора и жалба на частните обвинители, в които по същество са направени искания за утежняване наказателното му положение. С писмена молба озаглавена “въззивна жалба” и в съдебно заседание е изразил категорично становище за правилността на присъдата и е поискал нейното потвърждаване. При цялостната проверка на присъдата и без направено искане съдът е смекчил наказателното му положение, като е намалил размера на наказанието лишаване от свобода от три на две години. В мотивите на въззивното решение, изготвени по реда на чл. 339 ал.2 НПК, е аргументирал извода си за основателност на протеста в частта относно начина на изтърпяване на наказанието. По оплакването за постановяване на въззивното решение при наличието на касационното основание по чл. 348 ал.1т.3 НПК: Оплакването за явна несправедливост на наказанието по размер не се подкрепя от данните по делото. Въззивната инстанция самостоятелно е анализирала всички факти от значение за определяне обема на наказателната принуда. Възприела е съображенията на решаващия съд, че наказанието следва да бъде индивидуализирано при условията на чл. 58а ал.1 НК, но е преценила, че наказанието лишаване от свобода е явно несправедливо завишено и го е намалила до минимално предвидения по приетата квалификация размер, който след това е редуцирала. Липсва законова възможност за допълнително намаляване размера на наказанието лишаване от свобода. Наказанието лишаване от право да управлява МПС също е определено в рамките на закона и липсват основания за коригирането му, в какъвто смисъл е съображението на представителя на обвинението, което не е мотивирано. Оплакването за явна несправедливост на наказанието по начин на изтърпяване е неоснователно. На стр. 15-17 от мотивите на решението съдът подробно е аргументирал извода си, че липсва една от предпоставките за приложение института на условното осъждане. Оценъчната му дейност е формирана на базата на данните по делото, като са изложени конкретни съображения относно степента на обществената опасност на деянието и дееца, които не дават основание да се приеме, че в пълна степен целите по чл. 36 НК могат да се постигнат без ефективно изтърпяване на наказанието, които се споделят и от настоящата инстанция. Обществената опасност на деянието е завишена с оглед допуснатите две тежки нарушения на правилата за безопасност на движението и настъпилия съставомерен резултат, надхвърлящ необходимия за квалификацията му. Личната му обществена опасност не е толкова ниска, че сама по себе си да налага извод за възможност да му се въздейства в достатъчна степен поправително и превъзпитателно без изолиране в специализираните места за изтърпяване на наказание лишаване от свобода. Основни задължения на водача са да наблюдава непрекъснато пътната обстановка за да може да реагира адекватно на всяка опасност, както и да не пречи на останалите участници в движението, поради което е неоснователен довода, че се касае до миг на отклоняване на вниманието, което не е тежко нарушение. Този миг се е оказал достатъчен двама възрастни съпрузи да бъдат лишени от живот, а други двама членове от същата фамилия да получат сериозни телесни повреди и то без никакаво неправомерно поведение от страна на единия от тях, като водач на превозното средство. Сам твърди, че пътната обстановка е била усложнена поради паднала гъста мъгла, но е проявил самонадеяност, като не е предприел действия да съобрази скоростта на движение с нея. За по-малко от една година е санкциониран три пъти от контролните органи за допуснати нарушения при управление на МПС, в това число и за такива, които са сравнително тежки, като неспиране на знак стоп, управление на моторно превозно средство без да притежава нужната квилификация и отказ да изпълни разпореждане на контролен орган. Като факт от обективната действителност наличието на алкохол в кръвта му съществува и правилно е отчетен като данна за личността му. Кръвната му проба е взета по-вече от един час след деянието/протокол за химическа експертиза приложен на л. 51 от досъдебното производство/ и е открит алкохол с концентрация 0.28 промила, който е преценен като недостатъчен за квалификация ”пияно състояние”, но е бил достатъчен да повлияе в някаква степен на реакциите му. При тези данни мотивирано е прието, че двете цели на наказанието и преди всичко поправянето и превъзпитанието му в най-пълен обем ще се постигнат чрез ефективното му изтърпяване. По изложените съображения настоящият състав при второ наказателно отделение на Върховния касационен съд приема, че при постановяване на въззивното решение на Бургаския апелативен съд не са допуснати поддържаните от жалбоподателя нарушения и следва да бъде оставено в сила, поради което и на основание чл. 354 ал.1т.1 НПК Р Е Ш И: Оставя в сила въззивно решение № 74 от 27.04.2012 год. постановено по ВНОХ дело № 72/2012 год. по описа на Бургаския апелативен съд, с което е изменена присъда № 39 от 9.02.2012 год. по Н. дело № 1874/2011 год. на Бургаския окръжен съд, като е намален размера на наказанието лишаване от свобода на подсъдимия Т. Е. А. от три на две години, отменено е приложението на чл. 66 ал.1 НК и е определен първоначален общ режим на изтърпяване, а е потвърдена в останалата обжалвана част. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: