1 Р Е Ш Е Н И Е № 218 гр. София, 01.03.2013 година В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми ноември през две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА при участието на секретаря София Симеонова, като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева т. дело № 1008 по описа за 2011г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място] чрез процесуален представител адв. К. И. Т. срещу решение № 60 от 08.07.2011г. по в. гр. дело № 142/2011г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение, с което е потвърдено решение № 464 от 23.03.2011г. по гр. дело № 533/2008г. на Бургаски окръжен съд, граждански състав. С първоинстанционното решение е обезсилено решение № 148 от 06.07.2009г. по гр. дело № 533/2008г. на Бургаски окръжен съд, с което е обявен за окончателен по чл. 19, ал. 3 ЗЗД сключеният на 26.09.2007г. предварителен договор, с който [фирма] чрез праводателя си [фирма] /понастоящем [фирма], [населено място]/ се задължава да прехвърли на [фирма] правото на собственост върху подробно описан недвижим имот, при условие, че на основание чл. 362, ал. 1 ГПК [фирма], [населено място] изпълни задължението си да заплати на [фирма], [населено място] остатъка от продажната цена, дължима при сключване на окончателния договор, а именно сумата 140 000 евро. Касаторът прави оплакване за неправилност на въззивното решение поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Релевира доводи, че съдът не е обсъдил приложените доказателства и доводите на страните /решение № 73/2009г. по гр. д. № 820/2008г. на Великотърновски ОС, потвърдено с решение по т. дело № 29/2010г. на ВКС, изпълнителен лист по изп. дело № 5/2011г. на Царевски районен съд, установяващ, че [фирма] има изискуемо вземане срещу [фирма]/. Според касатора въззивният съд, произнасяйки се по въпроса за наличието или липсата на прехвърляне на вземане, е излязъл извън рамките на своите правомощия, тъй като в производството и двете страни са поддържали становището, че е налице валиден договор за прехвърляне на вземането, а във въззивната жалба няма искане за произнасяне по валидността на договора за прехвърляне на вземане. Поддържа становище, че съдебният състав неправилно е приел, че на гърба на документа липсва джиро, без да изиска оригинала на записа на заповед. Ответниците [фирма], [населено място] и [фирма], [населено място] чрез процесуалния си представител адв. М. К. оспорват касационната жалба и поддържат становище за валидност, допустимост и правилност на въззивното решение. С определение № 585 от 02.08.2012г. по настоящото т. дело № 1008/2011г. на ВКС, ТК, Второ отделение въззивното решение е допуснато до касационно обжалване на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправния въпрос за способите за прехвърляне на правата по запис на заповед, а именно: допустимо ли е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия или прехвърлянето им се извършва само с джиро. По релевантния материалноправен въпрос: Съществуват два режима за прехвърляне на правата по менителничните ефекти /менителница и запис на заповед/ - гражданскоправен и търговскоправен. Разпоредбите на чл. 316, ал. 1 и чл. 466, ал. 1 ТЗ уреждат специалния търговскоправен способ за прехвърляне на правата на ценни книги на заповед, съответно прехвърляне на менителница. Съгласно чл. 466, ал. 1 ТЗ „всяка менителница, дори когато не е издадена изрично на заповед, може да се прехвърля чрез джиро”. Посочената правна норма, която намира приложение и по отношение на записа на заповед на основание препращащата разпоредба на чл. 537 ТЗ, регламентира една възможност за прехвърляне на менителничния ефект, но не изключва и не забранява прехвърлянето на правата по менителничните ефекти, в частност по записа на заповед, чрез гражданскоправните способи, един от които е цесията. Разликите при двата способа /джирото и цесията/ се изразяват във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците и различното им действие. Джирото /индосаментът/ е специален менителничноправен способ за заместване на носителя на инкорпорирано в ценна книга на заповед субективно право на вземане и представлява писмено волеизявление на кредитора по менителничния ефект /поемателя, респ. неговия правоприемник/ - джирант да бъде заменен в правата по ценната книга с друго лице – джиратар, т. е. волеизявлението е насочено към придобиване на правата, които произтичат от документа, от джиратаря. Джирото е едностранна, абстрактна, формална сделка и с него се прехвърлят правата по менителничния ефект такива, каквито са отразени в документа. На приносителя на менителничния ефект /джиратаря/ издателят на записа на заповед може да противопостави освен абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, които са основани на личните му отношения с поемателя /джиранта/, но само ако приносителят /джиратарят/ е бил недобросъвестен към момента на придобиване на менителничния документ. Цесията е допустим гражданскоправен способ за прехвърляне на менителничното вземане и представлява договор между легитимирания по ефекта кредитор /поемателя, респ. неговия правоприемник/ – цедент и новия кредитор – цесионер за прехвърляне на материализираното в менителничния документ субективно право. При нея вземането се придобива от цесионера по производен начин. За разлика от джирото, цедентът прехвърля на цесионера само тези права, които има, а не правата съобразно текста на записа на заповед. Поради това на приносителя на менителничния ефект по цесия могат да се правят всички възражения, които длъжникът има, както срещу цедента, така и срещу цесионера. В този случай издателят на записа на заповед може да противопостави на цесионера, както абсолютните си възражения срещу ефекта, така и възраженията, основани на личните му отношения с цедента /поемателя на записа на заповед/, независимо дали цесионерът е бил добросъвестен или не към момента на цедиране на вземането по записа на заповед. Съобразно разпоредбите на чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД, за да настъпи действието на цесията спрямо длъжника и третите лица, е необходимо предишният кредитор /цедентът/ да съобщи прехвърлянето на вземането на длъжника. До получаването на съобщението за цесията от длъжника цедентът има възможност да осъществява по отношение на него действията на кредитор и ако длъжникът изпълни задължението на цедента преди съобщаване на цесията, същият се освобождава от задължението. В хипотезата на прехвърлено право на вземане по запис на заповед от поемателя на трето лице, за да има действие цесията спрямо длъжника /издателя на записа на заповед/, поемателят – цедент трябва да съобщи прехвърлянето на менителничното вземане на издателя на записа на заповед. Съгласно чл. 99, ал. 3 ЗЗД предишният кредитор, освен, че е длъжен да съобщи на длъжника прехвърлянето, има задължение да предаде на новия кредитор намиращите се у него документи, които установяват вземането. За да упражни вземането си, цесионерът, на който е прехвърлено правото по запис на заповед, трябва да разполага с фактическа власт върху записа на заповед и да го представи на длъжника. Основание за този извод са разпоредбите на чл. 491, чл. 492 във връзка с чл. 537 ТЗ. Необходимостта от предаване на записа на заповед от цедента на цесионера произтича и от съществуването на два вида субективни права върху ценните книги, каквато характеристика безспорно притежава записът на заповед – правото на парично вземане по записа на заповед и правото на собственост върху записа на заповед като документ – ценна книга. Цесията е единственият начин за прехвърляне на материализираното в менителничния ефект субективно право, когато ценната книга е издадена със забрана за джиросване – „не на заповед” или друг равнозначен израз, т. е. при поставена ректа – клауза /чл. 466, ал. 2 във връзка с чл. 537 ТЗ/. Дори и да се джироса менителничен ефект, съдържащ думите „не на заповед” или друг равнозначен израз, се приема, че правата по него са прехвърлени чрез цесия. Джиратар, придобил менителничен ефект, в който е забранено индосирането поради ректа - клауза, се счита, че е цесионер на вземането и на него могат да му се противопоставят всички възражения, които могат да се направят на неговия джирант, който в този случай има качеството на цедент. Въз основа на изложените съображения, настоящият съдебен състав дава следния отговор на релевантния за спора материалноправен въпрос: Допустимо е правата по запис на заповед да бъдат прехвърлени чрез цесия при спазване на изискванията на чл. 99 ЗЗД и предаване на ценната книга или с джиро съгласно чл. 466 и сл. ТЗ. По правилността на решението: При така дадените отговори на релевантния за спора материалноправен въпрос, от правна страна се налагат следните изводи по правилността на обжалваното въззивно решение: Неправилно въззивният съд е приел, че представеният договор за цесия не може да прехвърли правата по записа на заповед от 02.10.2007г., тъй като прехвърлянето на вземането по ценната книга не е извършено по изискуемия от закона ред чрез джиро. Джирото е един от способите за прехвърляне на права по запис на заповед и същият не изключва приложението на цесията като начин на прехвърляне на правото на вземане по записа на заповед. Разликите при двата способа са във формата и елементите на волеизявлението на кредитора по менителничния ефект, обема на прехвърлените права, последиците, начина на доказване и различното им действие. Въз основа на гореизложените съображения и дадения отговор на релевантния материалноправен въпрос настоящият съдебен състав счита, че изводът на въззивната инстанция, че договорът за цесия не е породил прехвърлителен ефект поради липса на изискуемата форма – джиро, е незаконосъобразен. Крайният извод на Бургаски апелативен съд, че по делото не е установено наличие на насрещно вземане на [фирма] по отношение на [фирма], което да компенсира със задължението си за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен, е правилен, но по други съображения. Настъпването на действието на цесията по отношение на длъжника и третите лица е обусловено от съобщаване на прехвърленото вземане от цедента на цесионера съгласно чл. 99, ал. 3 и ал. 4 ЗЗД. В настоящия случай по делото не са налице данни, че поемателят на записа на заповед Т. С. /цедент/ е съобщил прехвърлянето на вземането по записа на заповед на издателя [фирма]. Представените решение № 73/2009г. по гр. д. № 820/2008г. на Великотърновски ОС, потвърдено с решение по т. дело № 29/2010г. на ВКС, и изпълнителен лист по изп. дело № 5/2011г. на Царевски районен съд не установяват наличие на изискуемо вземане на [фирма] срещу [фирма], а доказват наличието на спор между поемателя и издателя на записа на заповед относно плащане на част от сумата по менителничния ефект. От представените в двете съдебни производства доказателства не може да се направи извод, че цедентът Т. С. е съобщил на длъжника – издателя на записа на заповед [фирма], респективно на приобретателя по чл. 15, ал. 3 ТЗ [фирма] прехвърлянето на правото на вземане по ценната книга. Поради липса на съобщаване на цесията от кредитора на менителничното вземане /цедента/ на издателя на записа на заповед /длъжника/, респективно на приобретателя по чл. 15, ал. 3 ТЗ, действието на цесията не е настъпило спрямо длъжника, поради което не е налице насрещно вземане на цесионера [фирма] спрямо издателя [фирма], респективно неговия правоприемник [фирма], с което да се прихване задължението за заплащане на цената по предварителния договор, обявен от съда за окончателен. По изложените съображения крайният извод на въззивната инстанция за основателност на искането за обезсилване на решението, с което предварителният договор е обявен за окончателен, поради това, че купувачът по договора [фирма] не е изпълнил в срок задължението си към продавача [фирма] за заплащане на сумата 140 000 евро, е правилен. Обжалваното решение на Бургаски апелативен съд по крайния си извод е правилно, поради което следва да бъде оставено в сила. Доводът на касатора, че въззивният съд, произнасяйки се по въпроса за наличието или липсата на прехвърляне на вземане, е излязъл извън рамките на своите правомощия, тъй като в производството и двете страни са поддържали становището, че е налице валиден договор за прехвърляне на вземането, а във въззивната жалба няма искане за произнасяне по валидността на договора за прехвърляне на вземане, е неоснователен. Нито в първоинстанционното, нито във въззивното производство има признание от [фирма] и [фирма] на обстоятелството, че Т. С. е съобщил на длъжника – издателя на записа на заповед [фирма], респективно на приобретателя по чл. 15, ал. 3 ТЗ [фирма] прехвърлянето на правото на вземане по ценната книга. Необходимостта от установяване на съобщаването на цесията от цедента на длъжника произтича от нейното действие съгласно чл. 99, ал. 4 ЗЗД. Доводът, че съдебният състав неправилно е приел, че на гърба на документа липсва джиро, без да изиска оригинала на записа на заповед, е неоснователен, тъй като [фирма] не е инвокирал твърдение за прехвърляне на правата по процесния запис на заповед с джиро, а се е позовал на представения в първоинстанционното производство договор за продажба на вземане от 06.04.2009г. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че решението на Бургаски апелативен съд следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото разноски за касационното производство на касатора не се дължат. Разноски на ответниците за настоящото производство не се присъждат, тъй като такива не са поискани и не са налице данни, че са направени. Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 60 от 08.07.2011г. по в. гр. дело № 142/2011г. на Бургаски апелативен съд, гражданско отделение РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.