Р Е Ш Е Н И Е № 264 гр. София, 07 юли 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, трето наказателно отделение, в съдебно заседание на двадесет и трети юни 2015 г., в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЛИНА ПАНОВА ЧЛЕНОВЕ: СЕВДАЛИН МАВРОВ КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ при секретаря ............Илияна Петкова.......................... и в присъствието на прокурора от ВКП .........П. Маринова.................., като изслуша докладваното от съдия П. ПАНОВА наказателно дело № 758/2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е образувано по жалба на защитника на подсъдимия О. Ю. Х. срещу въззивно решение № 54, постановено на 31.03.2015 г. от Варненски апелативен съд по ВНОХД № 41/2015 г., с което е била изменена първоинстанционната присъда по делото. С първоинстанционната присъда № 4/23.01.2015 г., постановена по НОХД № 363/2014 г. по описа на Разградския окръжен съд, подс. Х. е бил признат за виновен за това, че на 12.02.2014 г. в [населено място] предложил и дал подкуп – една банкнота с номинал 5 евро, с левова равностойност – 9,78 лв., на полицейски орган – младши автоконтрольор Н. Р. Н., служител на Районно управление „Полиция” – гр. Кубрат, за да не извърши действие по служба – да не състави фиш за санкциониране с глоба за установено административно нарушение по чл. 70 ал. 3 от ЗДвП, поради което и на основание чл. 304а пр. 1 и 3 вр. чл. 54 НК е бил осъден на лишаване от свобода за срок от три месеца, изпълнението на което, на осн. чл. 66 ал. 1 от НК, е отложено за срок от три години, както и на глоба в размер на 100 лв. С атакуваното въззивно решение присъдата е била изменена в частта на наложеното наказание лишаване от свобода, което на осн. чл. 304а вр. чл. 55 ал. 1 т. 2 б. „б” пр. 1 от НК е заменено с наказание пробация, включваща задължителните мерки по чл. 42а ал. 2 т. 1 – 2 от НК: „задължителна регистрация по настоящ адрес”, с продължителност шест месеца и периодичност два пъти седмично и „задължителни периодични срещи с пробационен служител”, с продължителност една година, както и пробационната мярка по чл. 42а ал. 2 т. 4 пр. 2 – включване в корекционна програма за обществено въздействие – за една година. И двата съдебни акта са втори поред. С предходното въззивно решение № 152, постановено на 03.11.2014 г. от Варненския апелативен съд по ВНОХД № 220/2014 г., е била отменена присъда № 51 от 03.07.2014 г., на Разградския окръжен съд по НОХД № 49/2014 г., с която подс. Х. е бил признат за невиновен и оправдан по обвинението за извършено престъпление по чл. 304а пр. 1 и 3 НК и делото е било върнато за ново разглеждане от друг състав на първата инстанция от фазата на съдебното следствие. Касационната жалба релевира касационните основания по чл. 348 ал.1 т. 1 - 2 от НПК. Твърди се превратно тълкуване на доказателствата във вреда на подсъдимия. При постановяването на съдебния акт са кредитирани само показанията на свидетелите Н. и С., които според касатора са противоречиви, непоследователни и са се променяли пред всеки орган и инстанция, пред която са давани. Претендира се, и че: не са събирани оправдателни доказателства, от които да се установи невинността на подсъдимия по повдигнатото обвинение; не е обсъдена тезата за наличие на провокация към подкуп от страна на св. Н.; не е доказано по безспорен начин наличието на умисъл за извършване на престъплението. Според защитата липсва и мотив у подсъдимия – същият е дал банкнотата от 5 евро, за да си плати глобата в размер на 10 лв. Алтернативно се поддържа тезата за наличие на основание за приложение на чл. 9 ал. 2 от НК. Прави се искане за отмяна на решението на въззивния съд и за признаване на подсъдимия за невиновен по повдигнатото обвинение поради липса на умисъл или за приложение на разпоредбата на чл. 9 ал. 2 от НК. Подсъдимият и защитника му, адв. П., редовно призовани, не участват в съдебното заседание пред касационната инстанция. Представителят на Върховната касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на жалбата, тъй като счита че при постановяване на решението на Варненския апелативен съд не е нарушен материалният закон и не са допуснати твърдяните съществени нарушения на процесуалните правила. Правилно е прието, че не са налице предпоставките на чл. 9 ал. 2 от НК. Наложеното наказание е справедливо и съответства на обществена опасност на деянието и дееца. С оглед на това въззивното решение следва да бъде оставено в сила от касационната инстанция като правилно и законосъобразно. ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, трето наказателно отделение, като обсъди доводите на страните и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт, установи следното: Жалбата на подсъдимия е неоснователна. В изложените към нея доводи се твърди, че е налице съществено процесуално нарушение с оглед неправилно формиране на вътрешното убеждение на въззивната инстанция, която е ценила само показанията на свидетелите Н. и С. – полицейски служители, и не е взела предвид обясненията на подсъдимия. Върховният касационен съд, извършвайки собствена проверка на процеса на събиране на доказателствата и техния анализ от контролираната инстанция, с оглед разпоредбите на чл. 14 ал. 1, чл. 339 ал. 1 и ал. 3 и чл. 305 ал. 3 от НПК, не намери да са налице данни за наличие на касационното основание по чл. 348 ал. 1 т. 2 от НПК. Мотивите към въззивната присъда са напълно съобразени с изискванията на закона и в частност – с разпоредбите на чл. 339 ал. 1 и ал. 3 от НПК – от тях е видно какви факти е приел за установени въззивният съд и въз основа на какви доказателства. В настоящия наказателен процес решаващият съд, с необходимата прецизност, е анализирал показанията на Н. и С.. В основата на осъдителните изводи на въззивната инстанция са поставени показанията на св. Н., който пряко е извършил проверката на управлявания от подс. Х. автомобил. Преценено е, че многократно даваните от този свидетел показания относно едни и същи или сходни въпроси са последователни и еднообразни както в хода на досъдебното производство, така и в хода на първоинстанционното производство, при което е провеждана и очна ставка с другия свидетел, поради което правилно въззивният съд ги е кредитирал. Последните са обсъдени ведно с вещественото доказателство – банкнота от 5 евро, и обосновано е прието от решаващият съд, че те подкрепят тезата на обвинението за авторството и умисъла на подсъдимия при осъществяване на инкриминираното престъпление. По отношение на показанията на другия свидетел – полицейски служител, който по време на извършване на проверката се е намирал до служебния автомобил, а не до автомобила на подсъдимия, който е бил спрян в другата посока за движение, при доказателствения анализ на неговите показания и съпоставката им с тези на св. Н. въззивният съд е отбелязал едно-единствено противоречие помежду им. То е касателно обстоятелството възприел ли е св. С. съдържанието на проведения разговор между колегата му - св. Н., който единствено е бил в пряк словесен контакт с подсъдимия, и последния, и по-конкретно - чул ли е подсъдимият да казва, че дава банкнотата на св. Н., за да се почерпят и да не му се съставя фиш. В тази част показанията на св. С. не са кредитирани от въззивния съд (вж. л. 40 от въззивното решение, където е посочено че „...не се налага в тази част те [показанията на свидетеля С.] да бъдат ангажирани в подкрепа на обвинението...”), макар и във въззивния съдебен акт да е отбелязано, че въпросният свидетел е положил усилия и пред двете съдебни инстанции да бъде максимално добросъвестен. Некредитирането на обясненията на подсъдимия, че е дал банкнотата от 5 евро единствено, за да си плати глобата, не е нарушение на чл. 14 от НПК, а резултат на задълбочената оценка на доказателствата, което е извършено обективно, всестранно и пълно, без да е игнорирано което и да е от тях. ВКС не констатира да е налице и другото твърдяно процесуално нарушение, довело до ограничаване правото на защита на подсъдимия. То се обосновава с това, че според защитата не са събрани всички искани от нея доказателства, за да се установи невинността на подсъдимия по повдигнатото обвинение. Тъй като липсва по-нататъшна конкретика в касационната жалба, вероятно касаторът има предвид отказа на първоинстанционния съд да уважи доказателственото искане на защитата за изискване на справка от Окръжна прокуратура – Разград какви дела за подкуп са образувани в посочената прокуратура през последните четири години, свързани с подкуп на полицейски служители, без оглед на квалификацията /л. 19 от НОХД № 363/2014 г./. Такова нарушение не се установи при прегледа на материалите по делото. Искането за предоставяне на такава справка е неотносимо към предмета на доказване по делото и не би допринесло за разкриване на обективната истина, в каквато насока са и изложените в тази връзка съображения на въззивната инстанция. Нарушението би могло да бъде съществено, ако е довело по някакъв начин до нарушаване на правото на защита на подсъдимия /например да не е успял да докаже някое свое твърдение/. В случая исканата справка изобщо не е имала връзка с главния факт по настоящето производство, поради което подсъдимият не би могъл да твърди, че е нарушено негово основно право в процеса. Неоснователни са и възраженията, че подс. Х. не е осъществил състава на престъплението по чл. 304а ал. 1 пр. 1 и 3 от НК. Съвсем правилно Варненският апелативен съд е потвърдил първоинстанционната осъдителна присъда в тази част, като мотивирано е отказал да приеме, че е налице провокация към подкуп /л. 39/. От нито едно доказателство не може да бъде изведено обстоятелството св. Н. да е създал преднамерена ситуация, в която да предизвика подсъдимия да предложи и даде подкуп. Такива твърдения не се съдържат дори и в обясненията на подс. Х.. Неговата теза във всички фази на процеса въобще не е била свързана с това, че св. Н. е поискал от него дар, който не му се следва, за да не му състави фиш за допуснатото нарушение, а с това, че давайки банкнотата от пет евро, той е бил със съзнанието, че по този начин плаща сумата от десет лева по фиша, който полицейският служител му е съставял. Съдът е длъжен да обсъжда само такива факти, които са въведени чрез доказателствени средства в процеса, а не хипотетични, както в случая претендира защитата. Въпреки това, въззивната инстанция напълно законосъобразно е дала отговор на това възражение, който касационният съд намира за законосъобразен. Нарушение на материалния закон по смисъла на чл. 348 ал.1 т.1 от НПК не е налице и с оглед на искането за приложение на чл. 9 ал.2 от НК, поради малозначителност на деянието с оглед размера на подкупа, поддържано в условията на алтернативност. Въззивният съд е изложил обстойни съображения по повод на това искане, направено пред тази инстанция /л. 41 и 42 от решението/, които съответстват на съдебната практика и с които настоящият съд няма основания да не се съгласи. В никакъв случай деянието по чл. 304а от НК не може да бъде прието за непрестъпно с оглед неговата малозначителност предвид размера на дадената сума. Малозначителността на деянието не се свързва само с размера на предмета на престъплението, но и с характера на засегнатите с него обществени отношения, както и с личността на дееца. Както е посочено във въззивния съдебен акт, обществената опасност на деянието на подс. Х. се завишава и от обстоятелството, че подкупът на полицейския служител Н. се предлага и дава от лице, което многократно е било наказвано по административен ред за нарушение на правилата за движението по пътищата. Налице е престъпна упоритост, изразяваща се не само в незачитане на установените норми и издадени актове на административни органи, но и в опит за противоправно въздействие върху тях да не изпълняват своите произтичащи от закона задължения. Липсват основания за приложението на чл. 9 ал.2 от НК и за оправдаването на подсъдимия. Не е допуснато нарушение на материалния закон и с оглед твърдението на подсъдимия, че липсва умисъл за даване на подкуп, тъй като с петте евро е целял да плати глобата по фиша, а не да даде неследващ се дар на св. Н., за да не го съставя. Въззивният съд обстойно е обсъдил това възражение и е дал напълно аргументиран отговор, с който ВКС се съгласява. При наличието на безспорни доказателства, че подсъдимият е бил наказван за административни нарушения на правилата за движение по пътищата чрез налагане на глоба с фиш и то в период, в който е било недопустимо плащането й на мястото на съставянето на фиша, е повече от ясно, че той е съзнавал обстоятелството, че не би могъл да плати глобата на мястото на констатиране на нарушението, нито че това може да стане с валута, която не е законното платежно средство в страната. Субективната страна на престъплението е установена по надлежния ред, поради което липсват основания за оправдаване на подс. Х.. Предвид на изложеното касационният съд намира, че не е налице основание за неговата намеса във въззивното решение и то следва да бъде оставено в сила. С оглед на това и на основание чл. 354 ал.1 т.1 от НПК, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 54/31.03.2015 г. на Варненския апелативен съд, постановено по ВНОХД № 41/2015 г. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.