5 Р Е Ш Е Н И Е № 343 С. , 04.08. 2010 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в съдебно заседание на петнадесети април две хиляди и десета година в състав: Председател:Добрила Василева Членове:Маргарита С. Гълъбина Генчева При секретаря Е. П., като изслуша докладваното от съдията С. гр. д. № 571/09 г., и за да се произнесе, взе предвид: Производството е по чл. 290 и сл. ГПК. С определение № 414/09 от 16.05.2009 г. е допуснато касационно обжалване на въззивното решение № 89 от 10.11.2008 г. по гр. д. № 179/2007 г. на Б.кия апелативен съд по жалба на Р. “Ч.” гр. Б.. Ответникът по касация П. “Кооппром-Б” гр. Б. счита жалбата за неоснователна. Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., провери заявените с жалбата основания за отмяна на въззивното решение и за да се произнесе, взе предвид следното: С обжалваното решение в сила са оставени решение № 240 от 15.01.2004 г., решение от 21.10.2004 г. и решение № 139 от 14.06.2005 г. по гр. д. № 175/1995 г. на Б.кия окръжен съд, с които са отхвърлени предявени от касатора искове по чл. 108 ЗС за ревандикация на движими и недвижими вещи, и по чл. 59 ЗЗД за обезщетение за ползуването на недвижимите имоти за периода от 01.01.1991 г. до 31.12.1991 г., уважен е отрицателен инцидентен установителен иск, като е прието, че касаторът не е собственик на описаните недвижими имоти и частично е отменен н. а. № 147/1996 г., както и е отхвърлен предявен от касатора иск по чл.108 ЗС за терен с площ 7 480 кв. м., съставляващ част от имот пл. № 33 по плана на С. промишлена зона-Бургас. По делото е установено, че ответната кооперация е вписана с решение от 14.05.1991 г. по ф. д. № 4063/1991 г. на Б.кия окръжен съд, след взето решение с протокол № 5 от 12.03.1991 г. на У. и К. съвети на Окръжния кооперативен съюз /ОКС/ гр. Б., чийто правоприемник е Р. “Ч.” с. гр., за прекратяване, считано от 01.04.1991 г., на няколко предприятия на съюза, сред които и СП “К.” гр. Б., като активите и пасивите им се поемат от кооперативния съюз. В протокола е записано още, че О. не възразява посоченото стопанско предприятие да се преобразува в кооперация на база договор за ползуване на общокооперативните фондове. Представен е протокол № 1 от 19.03.1991 г. за проведено учредително събрание за образуване на П. “Кооппром-Б” гр. Б., като са изложени и съображения за преобразуването на СП “К.” в кооперация. С оглед на тези данни съдът счел, че е налице правоприемство между стопанското предприятие на кооперативния съюз и ответната кооперация. Приел, че спорните сгради са построени със средства на СП “Кооппорм”, а не на О., като данъци за тях е заплащала кооперацията от момента на създаването си. Липсата на договори или приемо-предавателни протоколи за имуществото е ирелевантна, предвид изричното съгласие на кооперативния съюз за преминаване в имуществото на учредената кооперация. Съобразени са и констатациите на икономическата експертиза за заприходяването му като имущество на кооперацията и доказателствата във връзка със счетоводната отчетност, при което въззивният съд приел, че по силата на преобразуване на кооперативните фондове активите на прекратеното стопанско предприятие на кооперативния съюз са преминали в учредената в 1991 г. кооперация. Оттук съдът заключил, че е налице правоприемство между СП “К.” и П. “Кооппром-Б” гр. Б., но не по смисъла на Търговския закон, а правоприемство на имущество, което създава икономическата обособеност на носителя му и оттам - правото му да твърди, че е носител на собствеността върху това имущество. По претендираното от касатора право на собственост въззивният съд приел, че относно движимите вещи липсват доказателства за собствеността и налично владение върху тях от ответника, а за сградите посочил и това, че при индивидуализацията им те са описани съгласно нотариалния акт на ответника, а не този на ищеца, данъци за тях е заплащала кооперацията и не са включвани в баланса на кооперативния съюз, като не са общинска собственост съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. За терена в С.та промишлена зона, с оглед осъществено мероприятие по смисъла на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ, е прието, че собственик е общината. Предвид неоснователността на иска за защита на собствеността е отхвърлен и искът за обезщетение, като наред с това е посочена и липсата на доказателства за размера на същото. Като уважил отрицателния инцидентен установителен иск по съображения, че ответникът по него не е доказал и установил правото си на собственост, съдът отменил нотариалния акт № 147/1996 г. за сградите, които съвпадат с тези, предмет на иска. Касационното обжалване е допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по материалноправните въпроси за правната същност на правоприемството между стопанското предприятие на Окръжния кооперативен съюз и новоучредената кооперация и реда за разпореждане с кооперативно имущество при учредяването на нов правен субект във връзка с валидността на съгласието за предоставяне на имущество от патримониума на Р. “Ч.” на кооперацията. Съгласно чл. 74 от Закона за кооперативните организации от 1984 г. /З. - отм./, приложим съобразно периода, в който са възникнали правоотношенията между страните, кооперациите и кооперативните съюзи могат да създават за отделни стопански дейности кооперативни предприятия. Предприятието е юридическо лице - чл. 75, ал. 2 З. /отм./, като основните и оборотните средства, с които то осъществява дейността си, са собственост на кооперативната организация, която го е образувала, а предприятието има върху тях право на стопанисване - 76, ал. 1 З. /отм./. Според чл. 75, ал. 1 З. /отм./ кооперативното предприятие се образува от съответния управителен съвет, като в решението се определят наименованието, седалището, предметът на дейност, както и средствата, които се предоставят на предприятието. Със същата правна норма на У. съвет са възложени и правомощия да преустройва и прекратява кооперативни предприятия. Така уреденият правен режим на кооперативните предприятия като юридически лица е аналогичен на правния режим на кооперациите, чиято реорганизация, изразяваща се във вливане, сливане, разделяне, отделяне, се извършва при спазване на същия ред, който е в сила за образуването им. Преустройването на кооперативните предприятия е вид реорганизация, преобразуване, което според нормативната уредба се извършва въз основа на решение на У. съвет на кооперативната организация, която ги е образувала. В резултат на това преустройство /преобразуване/ юридическото лице на кооперативното предприятие се прекратява, а правният субект, към който преминава дейността на прекратеното юридическо лице, се явява негов правоприемник. С оглед на тази правна уредба на образуването и преобразуването на кооперативните предприятия при действието на З. /отм./, настоящият състав на Върховния касационен съд намира следното: В изпълнение на възложените му със закон правомощия У. съвет на О. гр. Б. е приел решения, обективирани в т. 1.2 и т. 1.3 на протокола от 12.03.1991 г., за прекратяване на стопанското предприятие “К.” гр. Б. и преобразуването му в кооперация. Доводът на касатора за надхвърляне на обема на правомощията, предоставени на У. съвет, е неоснователен, като несъответен на правната уредба на реда за разпореждане с кооперативно имущество при учредяването на нов правен субект, установена със З. /отм./. Налице е валидно разпореждане на компетентния орган с кооперативно имущество, с което същото се предоставя на учредената чрез преобразуване Производствено-търговска кооперация /ПТК/ “Кооппром-Б” гр. Б.. Затова неоснователно се поддържа и, че с обжалваното решение е прието произволно придобиване на собственост - не бил осъществен фактически състав, по силата на който ответникът да е придобил право на собственост. Съгласно чл. 77 ЗС правото на собственост се придобива чрез правна сделка, по давност или по други начини, определени в закона. В разглеждания случай собствеността върху имотите и вещите е придобита по силата на акта на У. съвет, съставляващ решение за реорганизация, като е прието част от имуществото на кооперативния съюз да се отдели и да се предостави на учредената през преобразуване кооперация. Преминаването на собствеността от патримониума на кооперативния съюз в патримониума на П. “Кооппром-Б” е осъществено чрез предвидения в специалния закон друг начин - преобразуване на кооперативно предприятие в кооперация. Затова и записът в решението от 12.03.1991 г., че преобразуването се извършва на база договор за ползуване на общокооперативните фондове, няма връзка с преминаването на собствеността. Такъв договор не е и сключен, а по делото е установено заприходяването на спорното имущество като имущество на кооперацията, правното основание за което е именно решението за преобразуване. Неоснователно е и позоваването на чл. 44, ал. 2, т. 8 З. /отм./, според която общото събрание взема решения за разпореждане с недвижимите имоти на кооперацията, както и на разрешенията по спорове във връзка с разпореждане с отделни вещи на кооперации. Те не са идентични с разглеждания случай, съответно различни са и редът за прехвърлянето на вещите и компетентният орган. С оглед даденото разрешение на въпросите, по които е допуснато касационно обжалване, и предвид данните по делото, следва да се приеме, че касационната жалба е неоснователна. Не се установява праводателят на ищеца - О. гр. Б., да е собственик на претендираните имоти и вещи. След взетото решение на У. съвет на кооперативния съюз от 12.03.1991 г. и предвид наличието на правоприемство между прекратеното кооперативно предприятие и учредената чрез преобразуване П. “Кооппром-Б” гр. Б., имуществото е станало собственост на кооперацията. Неоснователен е касационният довод за допуснато съществено процесуално нарушение, тъй като въззивният съд не се съобразил с указанията в отменителното решение № 1134 от 09.11.2007 г. по гр. д. № 592/2006 г. на ВКС на РБ, III-то г. о., да установи: 1. налице ли е правоприемство между прекратеното СП „К.” гр. Б. и новоучредената П. „Кооппорм-Б” с. гр., и 2. сградите, които са построени в терена, и прилежащият към тях терен, с оглед приложението на чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./. Първият от въпросите е изследван и обсъден цялостно в мотивите към обжалвания съдебен акт и именно по него е допуснато касационното обжалване. По втория въпрос с помощта на съдебно-техническа експертиза с вещо лице инж. М. Г. са определени сградите, построени в периода 1979-1991 г. Като изградени със средства на кооперативното предприятие, при преобразуването му те са преминали в собственост на П. „Кооппром-Б”. Същевременно с оглед на установения придобивен способ сградите не са станали общинска собственост. Съгласно чл. 2, ал. 3 ЗОбС /отм./ не е общинска собственост и теренът, върху който са изградени. Затова, макар и изложеното от въззивния съд съображение за приложение на чл. 10б, ал. 1 ЗСПЗЗ да е неправилно, то в крайна сметка не се отразява на правилността на крайния извод, че носител на правото на собственост не е ищецът Р. „Ч.” гр. Б., а П. „Кооппорм-Б” с. гр. Не се констатира да са налице поддържаните в жалбата касационни отменителни основания по чл. 281, т. 3 ГПК, поради което обжалваното въззивно решение като правилно следва да се остави в сила. Предвид изхода на делото и с оглед заявеното искане, на ответника по касация следва да се присъдят разноските за водене на делото във Върховния касационен съд в размер на 1 000 лева. По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о. Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА въззивното решение № 89 от 10.11.2008 г. по гр. д. № 179/2007 г. на Б.кия апелативен съд. ОСЪЖДА Р. “Ч.” гр. Б. да заплати на П. “Кооппром-Б” гр. Б. разноските за водене на делото във Върховния касационен съд на РБ в размер на 1 000 /хиляда лв./ лева. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: