Гр.София, 18.02.2020г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение в съдебно заседание на двадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ГАЛИНА ТОНЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖАНИНА НАЧЕВА
НАДЕЖДА ТРИФОНОВА
при секретар ИЛ.РАНГЕЛОВА и
в присъствието на прокурора ГЕБОВ
изслуша докладваното от съдията Н.Трифонова н. д. № 1109/2019 година.
Касационното производство е образувано по жалби на подсъдимите С. Х. А., М. О. М. и Х. Д. Ш. срещу въззивно решение № 79 от 21.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1421/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, I въззивен състав.
В жалбата на С. Х. А. и М. О. М., подадена чрез адв.К., се визират касационните основания по чл.348, ал.1,т.1 и 3 НПК. Като нарушение на материалния закон се посочва осъждането на двамата подсъдими за престъпление, което не са извършили. Акцентира се на показанията на пострадалия св.Р., който според защитата отрича подсъдимите А. и М. да са участвали в грабежа, посочва се, че този свидетел е бил в тежко здравословно състояние, повлияло на обективността на дадените показания на досъдебното производство. Оневиняващи за двамата подсъдими, според защитника, са и обяснения на подс.Ш.. Относно подс.А. се подчертава, че на инкриминираната дата и по време на извършване на деянието, той е бил на преглед в УМБАЛСМ “Пирогов“. В подкрепа на възраженията си за недоказаност на авторството на деяние, защитникът посочва и приложената справка от ДАНС, която оценя за тенденциозна и без връзка с настоящото производство. Алтернативно се навеждат доводи за явна несправедливост на наказанията, тъй като не са оценени правилно смекчаващите вината обстоятелства и е отказано приложение на института на условното осъждане. Иска се от касационната инстанция да оправдае подсъдимите или да намали наложените им наказания и отложи изпълнението им по реда н ачл.66 НК.
В жалбата на подс. Х. Д. Ш., подадена чрез адв.Ч., се посочват касационните основания по чл.348, ал.1, т.1,2,3 НПК. Като допуснати съществени процесуални нарушения се отбелязва липсата на отговори, които въззивната инстанция дължи на направените възражения за непълнота в изготвения и внесен обвинителен акт - непосочване на действието или бездействието, с което подсъдимият е осъществил състава на престъплението, мястото и начина на извършването му. Твърди се, че обвинителният акт не съдържа факти, които обуславят съставомерността на деянието, за което се търси наказателната отговорност на подс.Ш.. В подкрепа на доводите по чл.348, ал.1,т.3 НПК се визира аргумента, че наказанието не отговаря на степента на обществена опасност на деянието и дееца, нито на времевата отдалеченост на престъплението, което следа да се тълкува в полза на подсъдимия. Иска се от касационната инстанция да оправдае същия или да отмени въззивното решение и върне делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд, или да намали наложеното му наказание.
В съдебното заседание пред Върховния касационен съд, защитникът на подсъдимите А. и М. - адв. Т. заявява, че поддържа жалбата с направените в нея възражения. Подчертава, че са допуснати съществени процесуални нарушения от въззивния състав, изразяващи се в липса на мотиви и пропуски относно произнасяне по възраженията на защитата. Счита, че е налице и нарушение на материалния закон, както и явна несправедливост на наказанията.
Адв.К., в защита на подс.А. и подс.М., поддържа доводите на адв.Т.. Акцентира на аргументи, касаещи справедливостта на наложеното наказание, като поставя ударение на смекчаващите вината обстоятелствa, които е следвало да се обсъдят по-внимателно при индивидуализиране на наказателната отговорност.
Подс.М. поддържа аргументите на защитниците си. Изтъква обстоятелството, че от дълги години живее в България.
Подс.А. не се явява пред настоящата инстанция и не взима отношение по депозираните жалби.
Защитникът на подс.Ш. адв. Ч. заявява, че поддържа жалбата. Счита деянието, за което подзащитният му е признат за виновен и осъден, за несъставомерно. Поставя на вниманието на касационната инстанция доводи относно несправедливо определено наказание.
Подс.Ш. в своя защита заявява, че не е извършил деянието.
Представителят на Върховната касационна прокуратура счита жалбите за неоснователни. Не открива сочените от защитниците касационни основания и не споделя техните оплаквания и искания. Намира въззивния съдебен акт за законосъобразен и справедлив, поради което предлага да се остави в сила.
В последната си дума пред касационната инстанция подс.М. и подс.Ш. изразяват желание делото да се върне за ново разглеждане.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, второ наказателно отделение, като обсъди доводите, релевирани в касационните жалби, становището на страните от съдебното заседание и извърши проверка на атакувания въззивен съдебен акт в рамките на правомощията си, установи следното:
С присъда № 108/30.04.2018 год., постановена по НОХД №176/2017 год. по описа на Софийски градски съд, НО - 27 състав, подсъдимите Х. Ш., С. А. и М. М. са признати за виновни в това, че на 24.06.2016г., в съучастие като съизвършители помежду си и с други две неустановени лица отнели чужди движими вещи на обща стойност 1602,75 лв., от владението на Н. М. Р. с намерение противозаконно да ги присвоят, като употребили сила и грабежът е придружен със средна телесна повреда по смисъла на чл. 129, ал. 2, вр. ал. 1 от НК причинена на Н. Р., а по отношение на подс.Х.Ш. деянието е извършено при условията на опасен рецидив поради което и на основание чл.199, ал.1, т.З, пр.2, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 ,вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК, а за подс.Х.Шарки -чл.199, ал.1, т.З, пр.2, и т.4, вр. чл. 198, ал. 1, пр. 1 вр. чл. 29, ал. 1, б. „б“ вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл.54 от НК, са им наложени наказания „лишаване от свобода“, както следва: на подс.Ш. - за срок от 6 години, а на подс.А. и М. по 5 години. На основание чл. 304 НПК тримата подсъдими са признати за невиновни и оправдани за това да са отнели от Н.Р. документ без стойност. На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.“а“ от ЗИНЗС, е определен първоначален режим за изтърпяване на така наложените наказания „лишаване от свобода" – на подс.Ш. - „строг“, а на подс.А. и подс.М.- „общ“ и на основание чл. 59, ал. 1 и ал.2 от НК е зачетено предварителното задържане на подсъдимия Ш. по дело.
Първоинстанционният съд се е произнесъл по въпросите, относими към направените по делото разноски и по веществените доказателства.
По повод постъпили жалби и от тримата подсъдими е било образувано въззивно производство. С решение № 79 от 21.02.2019г. по ВНОХД № 1421/2018г. по описа на Софийския апелативен съд присъдата е била потвърдена.
Върховният касационен съд намира жалбите за неоснователни.
По отношение на касационната жалба на подс.А. и подс.М..,
Основното възражение касае правилното приложение на материалния закон. Защитата на двамата подсъдими е на становището, че събраните доказателства не обосновават категоричния извод за виновността им. Посочва се, че нито показанията на пострадалия - св.Р., нито обясненията на третия подсъдим - Х. Ш., подкрепят обвинителната теза. Акцентира се също на здравословното състояние на подс.А. към инкриминирания момент, както и на справка от ДАНС, в която се намира тенденциозност.
Следва да се отбележи, че по възраженията на защитата, които са свързани с обосноваността на съдебния акт (под форма оспорване показанията на свидетели и кредитирането им от съда), настоящата инстанция не е компетентна да вземе отношение. Въпросът за достатъчността и достоверността на доказателствените източници, от които са направени фактическите и правни изводи е суверенно право на решаващия съд, което не подлежи на проверка. Настоящата инстанция проверява спазени ли са правилата за формиране на волята му, а именно дали са събрани по надлежния ред доказателствата и оценени ли са съобразно действителното им съдържание, дали противоречието им с други доказателствени източници е констатирано и е мотивирано решението кои да се кредитират и дали от тях са направени точни фактически и правни изводи.
Няма спор, че свидетелят Р. (пострадал от деянието), е основен свидетел на обвинението и показанията му търпят промяна в хода на наказателното производство. Първоинстанционният съд е приобщил по реда на чл.281 НПК дадените от него показания на ДП, като в мотивите към присъдата е направен подробен техен анализ и съпоставка, за да може да се обоснове извода да се кредитират тези, депозирани в хода на предварителното производство. Въпросът относно достоверността на показанията му е бил поставен на много детайлен анализ и от въззивния съд (л.53-55 от въззивното производство), като са изложени пространни и аргументирани съждения, с които е споделено становището на първата инстанция относно истинността на казаното от свидетеля Р. на ДП, частично на заявеното от него пред първия съд, като са изложени аргументи, защо не са кредитирани изцяло показанията му, депозирани в хода на съдебното следствие. Изводите на въззивния съд, кои показания на пострадалия да прецени като истинни, са направени на основата на взаимовръзка с останалия доказателствен материал (с показанията на св.Ш., св.Х., св.Ф., св.Д., св.Г., заключението на СМЕ, комплексната съдебно психиатрична и психологична експертиза, протоколите за разпознаване на лица) и не са лишени от логичност, последователност, мотивираност и доказателствена обезпеченост.
Не са останали извън полезрението на апелативния съд и доводите относно адекватното поведение и здравословно състояние на свидетеля Р. при първоначалното депозиране на показания, като този факт е бил изследван с нужната акуратност и е проверен чрез попълване на делото с необходимите писмени доказателства (справка от болницата, в която е бил лекуван). Твърденията, че свидетелят е приемал медикаменти, които биха повлияли на свидетелската му годност, са отхвърлени от въззивната инстанция с нужната категоричност и относима доказателствена обезпеченост.
Въззивният съд е направил необходимата преценка и мотивиран анализ и на обясненията на подс.Ш., които също търпят промени в хода на наказателното производство (като с подобна нестабилност се ползват и обясненията на другите двама подсъдими). Некоректни са твърденията в касационната жалба на подс.А. и подс.М., че самият той, поемайки вината за станалото, ги оневинява. Точно в обратната посока са депозираните от него обяснения през въззивния съд. Отчитайки противоречивостта на обясненията и двойствената им същност, апелативният съд е дал правно издържани отговори на възраженията на страните, свързани с частичното им кредитиране, като същите са оценени както като доказателствено средство, така и като средства за реализиране правото на подсъдимия на защита.
Що се отнася до възраженията досежно съпричастността на подс.А. към деянието, за което е ангажирана наказателната му отговорност, същите са били обект на подробен анализ и доказателствена проверка, при спазване изискванията за всестранност на разследването и обективност. Касае се за надлежно изследване на фактите, относими към неговото алиби, свързано с твърдението, че по време на извършване на грабежа той е бил на медицински преглед и с поставена гипсова имобилизация. Тези твърдения са били надлежно проверени и чрез назначаване на СМЕ и със събиране на гласни и писмени доказателства (разпити на св.М. и Ф.- лекари в болница „Пирогов", изискване на медицинска документация), което е направило възможно въззивната инстанция да достигне до правно издържания извод, напълно кореспондиращ с мотивите и на първия съд, че твърденията му относно здравословното състояние и претърпяна оперативна интервенция не изключват присъствието и участието му в грабежа на инкриминираната дата, място и време.
Защитата на подсъдимите, в лицето на адв.Т., прави възражение срещу процесуалната годност на проведените разпознавания, в рамките на които пострадалият Р. е посочил подс.А. и подс.М. за лицата, участвали в грабежа. Твърди се, че тези следствени действия са осъществени без участието на преводач, от което явно защитата черпи основания да твърди, че свидетелят не е бил ориентиран за случващото се и за смисъла на следственото действие. Настоящата инстанция не споделя основателността на възражението поради следното: Няма спор, че свидетелят е чужд гражданин, но редом с това той живее от доста дълго време България, обстоятелство, което му е позволило и да създаде трайни, лични връзки на съвместно съжителство с българска гражданка. В приложените протоколи за разпит на ДП (л.120 ДП) той лично е заявил, че владее и разбира български език, поради което не му е бил нужен преводач. В съдебното производство пред първата инстанция е давал показания и на български език, адекватни на въпросите, които са му били задавани. Следователно не може да се направи извод, че следствените действия, които са извършвани с негово участие са опорочени, поради неучастието на преводач, тъй като свидетелят владее езика в достатъчна степен, че да разбере същността и целта на следственото действие.
Възраженията срещу изводите на апелативния съд, касаещи авторството на деянието, не се подкрепят и от твърденията на защитата за преднамереност на приложена справка от ДАНС. Наличието й по делото законосъобразно е преценено от съдебните инстанции, като писмено доказателство, което няма пряко отношение към настоящия казус. Приложена е след депозиране на основните показания на пострадалия, в които подс.А. и подс.М. се посочват като участници в грабежа, поради което и не може да се споделят доводите на защитата, че същата е доказателство с особена тежест, имащо решаващо значението за привличането на подсъдимите А. и М. към наказателна отговорност и впоследствие за признаването им за виновни по повдигнатото обвинение. Касае се за писмен документ, даващ сведения за оперативна информация, с която разполага ДАНС, относима към цитираното ДП, която принципно не е с пряко отношение към настоящия казус.
По така изложените съображения, касационната инстанция намира неоснователни доводите на защитата на подс.А. и подс.М. за неправилно приложение на материалния закон и признаването им за виновни за деяние, което не са извършили.
По отношение на касационната жалба на подс.Ш.:
В същата са посочени и трите касационни основания по чл.348, ал.1,т.1,2,3 НПК. Твърди се, че основните права на подсъдимия в процеса са нарушени, тъй като не са дадени отговори на направени пред въззивния съд възражения за липса на конкретика в обвинителния акт относно действието или бездействието на подсъдимия, с което е осъществил вмененото му във вина престъпление. Посочва се, че не е мотивирана и причинната връзка с настъпилите последици, като не е конкретизирана индивидуалната роля на подс.Ш. в осъществения грабеж. Визираните пропуски са лишили подсъдимия от възможността да разбере конкретния обем от факти, обосноваващи повдигнатото срещу него обвинение.
С оглед на обстоятелството, че касационната инстанция има за предмет на проверка единствено въззивното решение, то не подлежат на оценка пропуски, касаещи обвинителния акт. Може единствено да се обсъждат направените възражения в светлината на твърдения за ограничаване правата на подсъдимия Ш., респективно правото му на защита, като резултат от допуснато съществено процесуално нарушение от въззивната инстанция. Подобен извод не би могъл да се направи от настоящия съдебен състав. Преценяйки критериите, очертани в Тълкувателно решение 2/2002г. на ОСНК на ВКС, апелативния съд законосъобразно е приел, че правата на подс.Ш. да научи в какво е обвинен, да разбере обвинението и да организира защитата си, са били гарантирани с нужната пълнота. Мотивирано е прието, че обвинителния акт съдържа нужния обем от фактически обстоятелства, свързани с извеждане на доводи за престъпната дейност на подсъдимия и личното му участие в нея, както и аргументи за съучастническата дейност между тримата подсъдими
Въззивната инстанция е изложила аргументи в необходимия обем и при осъществена законосъобразна доказателствена дейност, които покриват фактическия състав на престъплението по чл.199 НК и установяват участието на подс.Ш., а и на другите двама подсъдими в него. Правният анализ на апелативния съд включва категорични изводи за съпричастността му към това престъпление и аргументите почиват на правдива оценка на доказателствената съвкупност. Обективните признаци на деянието са обстойно анализирани от апелативната инстанция, като е уточнено в какво се състои приносът на подсъдимия към осъществяване на деянието, към съучастническата деятелност, какви са били действията, които е осъществил, за да се окачествят те като престъпление по чл.199, ал.1,т.3 НК.
С възраженията, които адв.Т., защитник на подс.А. и подс.М., прави за недопустимост на определени писмени доказателствени средства, се навеждат доводи и за процесуална негодност на приложения протокол за претърсване и изземване, касаещ проведеното следствено действие в дома на подс.Ш.. Твърди се, че същото е протекло без присъствието на преводач, което го е опорочило до такава степен, че го прави негодно. Подобно възражение за първи път се прави пред настоящата инстанция, която може да отбележи следното: Няма съмнение, че подс.Ш. не владее български език, но същевременно е вярно обстоятелството, че от един не кратък период от време той живее в България. Жената, с която съжителства на семейни начала - св.Р., е българка. От друга страна, към момента на провеждане на претърсването в дома му и изземването, по отношение на него са били налице подозрения, че е съпричастен към престъпно деяние, както и че е чужд гражданин. За това е следвало, гарантирайки правото на справедлив процес, разследващите органи да му осигурят преводач (чл.21, ал.2 НПК). Следователно може да се сподели твърдението на защитата, че е налице допуснато процесуално нарушение. Въпросът е, доколко то е съществено, дали отсъствието на преводач в конкретния случай опорочава до такава степен проведеното следствено действие, че го дискредитира изцяло и води до невъзможността да се включи в доказателствения материал. Настоящият съдебен състав счита, че такъв съществен и основен порок не е налице. Това е така, защото при провеждането на претърсването и изземването в дома на подс.Ш. са се осъществели фактически действия, които той несъмнено е схващал. Дал е адекватни обяснения за намерения телефон, които се поддържат от него и в съдебната фаза на процеса. Не са налице данни, от които да се направи преценка, че с оглед липсата на превод той е бил в неведение за случващото се, не е можел да реагира съответно на ситуацията и така са били накърнени драстично правата му.
Може да се обобщи, че при постановяване на атакувания въззивен съдебен акт не са допуснати визираните в жалбите на подсъдимите съществени нарушения на процесуалните правила и материалният закон е приложен правилно. Авторството на деянието е установено с нужната категоричност и подсъдимите са признати за виновни в извършване на престъпление по чл.199, ал.1,т.3, пр.1, вр. чл.198, вр. чл.20, ал.2 НК, а за подс. Ш. – чл.199, ал.1,т.3,пр.2 и т.4, вр. л.198, вр. чл.20, ал.2, вр. чл.29, ал.1,б.“б“ НК.
По отношение касационното основание по чл.348, ал.1,т.3 НПК:
В жалбите и на тримата подсъдими се изразява недоволство от определените им наказания. Считат ги за явно несправедливи, като защитникът на подс.А. и М. акцентира на младата им възраст, чистото съдебно минало, а защитникът на подс.Ш. - на дългия изтекъл срок на наказателно производство. Желаят тези обстоятелства да се преценят като изключителни и многобройни, обуславящи приложението на чл.55 НК, респективно се иска отлагане изтърпяване на наказанията по реда на чл.66 НК по отношение на подс.А. и М..
Настоящият състав намира възраженията за неоснователни. При определяне на наказанията и на тримата подсъдими не е допусната несправедливост в твърдяната от защитниците им насока и безспорно са спазени изискванията на чл.54 НК. Въззивната инстанция е обсъдила с нужното внимание индивидуалната роля и приносът на всеки един от подсъдимите при осъществяване на съвместната престъпна дейност. Предвид смекчаващите и отегчаващи вината обстоятелства по отношение на подс.Ш. е определено наказание от 6 години „лишаване от свобода“, което е близко до минимума, който законът предвижда за това престъпление. Не е игнориран фактът, че деянието е осъществено в дома му, след като той е поканил пострадалия там, личният му принос в извършаване на престъплението и наличието на две квалифициращи обстоятелства по чл.199 НК- по т.3 и т.4 .
По отношение на подсъдимите А. и М. въззивният съд е оценил към смекчаващите вината обстоятелства младата възраст и чистото съдебно минало, като им е определено наказание от по 5 години „лишаване от свобода“.
Всички законови предпоставки, които водят до правилното индивидуализиране на наказанията, са били спазени от контролирана инстанция и законосъобразно е прието, че смекчаващите отговорността обстоятелства имат превес, но не могат да се определят като многобройни или изключителни, за да предопределят и приложението на чл.55 НК, при което наказанието на подсъдимите би могло да се определи под законовия минимум.
Съгласно разпоредбата на чл.348, ал.5 НПК, наложеното на един подсъдим наказание е явно несправедливо, когато то очевидно не съответства на степента на обществена опасност на деянието и дееца, на смекчаващите и отегчаващите отговорността обстоятелства, както и на целите почл.36 НК. В настоящия случай, касателно наложените на подсъдимите наказания, такова несъответствие не е налице, обстоятелство което не дава основание за намеса на касационната инстанция, защото при определянето му са спазени необходимите законови правила и същото не съдържа характеристиките на явна несправедливост по смисъла на чл.348, ал.5, т.1 НПК
Предвид изложеното, касационната инстанция намира, че въз основа на установените в съгласие с процесуални правила фактически положения материалният закон е бил приложен правилно с признаване на подсъдимите Ш., А. и М. за виновни по повдигнатото им обвинение и определените им наказания кореспондират с принципите на справедливост и законност. Не са налице сочените касационни основания в жалбите и въззивното решение следва да се остави в сила като правилно и законосъобразно.
Предвид изложеното и на основание и на основание чл.354, ал.1,т.1 НПК
Върховният касационен съд, второ наказателно отделение
Р Е Ш И:
ОСТАВЯ В СИЛА въззивно решение № 79 от 21.02.2019г., постановено по ВНОХД № 1421/2018г. по описа на Софийски апелативен съд, I въззивен състав.
Да се извърши писмен превод на решението и да се изпрати на подсъдимите.
Решението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ:
|