Ключови фрази


15
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 302


гр. София, 16.05.2022 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесети ноември през две хиляди и двадесет и първа година, в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА НЕДКОВА
ЧЛЕНОВЕ: НИКОЛАЙ МАРКОВ
ГАЛИНА ИВАНОВА

като изслуша докладваното Костадинка Недкова т. д. N 371 по описа за 2021г. и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалби и на двете насрещни страни в процеса: 1/ по касационна жалба на ЗАД " БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" срещу решение № 55 от 05.08.2020г. по т д. № 113/2020г. на Апелативен съд–Бургас, в частта, в която, след частична отмяна / потвърждаване на решение № 423 от 31.10.2019г. по т. д. № 453/2018 г. на Окръжен съд–Бургас, са уважени предявените от С. Г. Б. против ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД искове за заплащане на обезщетения в размер от по 150 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на съпругата му П. В. В. - Б. и на дъщеря му В. С. Б., настъпили във връзка с реализирано на 04.02.2018г. ПТП, ведно със законната лихва считано от 03.04.2018г. до окончателното изплащане; 2/ по касационна жалба на С. Г. Б. срещу решение № 55 от 05.08.2020г. по т. д. № 113/2020г. на Апелативен съд–Бургас в частта, в която е потвърдено решение № 423 от 31.10.2019г. по т. д. № 453/2018 г. на Окръжен съд–Бургас, в частта, с която е отхвърлен искът му срещу ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" за заплащане на обезщетение в размер на 50 000 лева за неимуществени вреди от смъртта на неговата тъща С. С. Иванова – В., настъпила при същото ПТП.
С касационна жалба на ответника по делото ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП" се твърди, че въззивното решение в осъдителната му част е неправилно, поради допуснати при постановяването му нарушения на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Ответникът по жалбата и ищец по делото, С. Г. Б., в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване, съответно намира на касационната жалба на застрахователя за неоснователна. Иска присъждане на адвокатско възнаграждение, на основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 Наредба № 1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения, в полза на Адвокатско дружество „Черногорски и Иванова” в размер на 2 436 лв. с включен ДДС. Посочва банкова сметка за изплащане на адвокатското възнаграждение.
С касационна жалба на ищеца по делото, С. Г. Б., се атакува като неправилно, поради необоснованост, въззивното решение в частта, с която, след частична отмяна на решение № 423 от 31.10.2019 г. по т.д. № 453/2018 г. на Окръжен съд -Бургас, е отхвърлен искът с правно основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ против „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ТРУП” АД за сумата от 50 000 лева, ведно със законната лихва, считано от 03.04.2018г. до окончателното изплащане - представляваща обезщетение за претърпени от ищеца неимуществени вреди - болки и страдания от смъртта на С. С. Иванова - В. - негова тъща. Претендира разноски за всички инстанции съобразно уважената част на предявените искове. На основание чл.38 ал.2 от Закона за адвокатурата и чл.7 ал.2 т.4 Наредба №1 от 2004г. за минималните адвокатски възнаграждения моли ответното застрахователно дружество да бъде осъдено да заплати на Адвокатско дружество „Черногорски и Иванова” адвокатско възнаграждение в размер на 2 436,00 лв. с включен ДДС за настоящата съдебна инстанция. Посочва банкова сметка за изплащане на адвокатското възнаграждение.
Ответникът по жалбата и по делото, ЗАД "БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП", в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване и основателността на касационната жалба. Претендира разноски в размер на 450 лева за юрисконсултско възнаграждение за касационното производство.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното:
Касационните жалби, с оглед изискванията за редовност, са процесуално допустими – подадени са от надлежни страни в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
От фактическа страна апелативният състав е установил, че за настъпилото на 04.02.2018г. ПТП е съставен констативен протокол от дежурен ПТП при РУ - К., в който като пострадали лица са посочени: В. И. В. - починал; пътник - С. С. Иванова - В. - починала; пътник — П. В. Б. – починала; пътник В. С. Б. с диагноза: „кома, перфорация на дроб, фрактура на главата и десен крак“. Смъртта на С. В., П. Б. и В. В., за когото не е спорно, че е бил водач на процесния лек автомобил, е потвърдена от приложените преписи извлечения от акт за смърт. От приложения препис извлечение от акт за смърт от 23.02.2018г. е констатирана смъртта и на В. С. Б. на 22.02.2018г.
Посочено е, че за възникналото ПТП е било образувано ДП № 284+М-79/2018г., по което продължават да се извършват следствени действия. Изпратено е заверено копие от извършената в досъдебното производство автотехническа експертиза, като на ответника е издадено съдебно удостоверение, въз основа на което да се снабди с преписи от материалите по воденото досъдебно производство. Въпреки предоставената възможност и оказаното съдействие от съда на тази страна, по делото не са представени други писмени доказателства, като изготвеното от вещото лице заключение по назначената в исковото производство автотехническа експертиза е оспорвана единствено с общи възражения за некомпетентност и недобросъвестност на вещото лице.
Първоинстанционният съд по повод на назначената съдебна авто­техническа експертиза и въззивният съд по повод на назначената на основание чл.266, ал.3 ГПК комплексна автотехническа експертиза, са възложили на вещите лица да изготвят заключенията си въз основа на данните от образуваното по повод процесното ПТП ДП № 2843М-79/2018 на МВР, ОД на МВР - Стара З., РУ - К.. Апелативният състав е намерил, че няма основание за дискредитиране на заключенията като неверни, тъй като липсват опровергаващи доказателства и данни, които ответникът да е представил предвид осигурената му възможност за това.
Решаващият състав е намерил за неоснователно и възражението, че в заключенията не са посочени научните методи и изследвания, въз основа на които са дадени експертните заключения. Констатирал е, че противно на твърденията на касатора, заключението на назначената автотехническа експертиза отговаря на изискванията на чл.12, ал.1 от Наредба № 1 от 12.01.1996 г. за автотехническите експертизи, тъй като е съставено в изискуемата писмена форма и в него са посочени: името на експерта, на какво основание е извършена експертизата; номер и година на делото; органа, които е назначил експертизата; къде е извършена; задачата, която е поставена; Посочена е ползваната литература, както и ползването на обективните данни от материалите по ЗМ, възпроизведени са снимки от фотоалбум в ДП № 2843М-79/2018г., които са били използвани; изследванията, които са извършени - оглед, измервания, научни и технически средства; резултатите, които са получени; изводите на експерта, като заключението е подписано от него. Счетено е, че обстоятелството, че в заключението не са посочени дословно конкретните материали, не разколебава достоверността на данните, като е възможно и сверяването им с представеното копие от автотехническата експертиза по досъдебното производство.
Въз основа на заключението на в.л. Ив. Ч. по назначената от първоинстанционния съд САТЕ е приет за установен следния механизм на възникване на ПТП на 04.02.2018г.: Около 13.20 часа по второкласен път П-55, минаващ през “Прохода на Републиката“, при условията на нормална видимост и силен дъжд, в посока от [населено място] към [населено място] със скорост над 82 км./ч. се е движел лек автомобил марка „Опел“, модел „Астра комби“, с рег. [рег.номер на МПС] , управляван от В. И. В., с пътуващи в автомобила пътници - съпругата му С. С. Иванова - В., дъщеря му - П. В. В. - Б. и внучката му - В. С. Б., които са съответно - тъща, съпруга и дъщеря на ищеца С. Г. Б.. В зоната на км. 50+500, на десен завой, с радиус 113 м., управляваният от В. лек автомобил навлязъл със скорост 82 км/ч, при ограничение за участъка от 40 км./ч., и определена от експертизата гранична стойност за запазване на напречната устойчивост на лекия автомобил от 71 км/ч., като автомобилът е бил със зимни гуми, които не осигуряват добра устойчивост на автомобила върху мокрото пътно платно. Вследствие на нарушената от скоростта стабилност лекият автомобил се завъртял и навлязъл изцяло в насрещната лента за движение, където е бил блъснат в предна лява част от движещата се по същото време в противоположна посока на същото пътно платно товарна автокомпозиция, състояща се от влекач „Мерцедес“, с турски регистрационен номер 31АРК.97, и товарно хладилно полуремарке марка „Фруехавт“, с рег. № 31К2429, управлявана от турския гражданин - Ю. Д., която в момента на удара е била в процес на аварийно спиране със скорост от 58 км/ч. След първоначалния контакт лекият автомобил променил траекторията си и изхвърчал в крайпътното пространство, където се ударил в скала и паднал с последвало превъртане по таван на 22 метра от мястото на първия удар, докато товарната автокомпозиция, запазвайки посоката си на движение, спряла на около 22,2 м. от мястото на удара. В участъка на местопроизшествието е имало поставени пътни знаци: „А40“ - „Внимание! Участък с концентрация на ПТП!“; „А15“ - „Опасност от хлъзгане“; „А2“ и „АЗ“ - „Последователни опасни завои“; „В26“ - „Забранено движението със скорост по висока от 40 км/ч“, „Т2“ - дължина на участъка от 1000 м.
Посочено е, че в тази обстановка предотвратяването на пътното произшествие е било възможно чрез подбиране на скоростта на движение от водача Васиелев на лек автомобил „Опел“, модел „Астра” в рамките на позволената и не повече от установената скорост от 71 км./ч. за запазване устойчивостта на лекия автомобил на пътя. Водачът на товарната автокомпозиция след възприемане на опасността не е имал възможност да предотврати настъпването на ПТП при развитата от него скорост от 63 км/ч, тъй като мястото на удара попадало в опасната зона на спиране при избраната скорост, но при съобразяване на разрешената до 40 км./ч. е могъл да спре. Според експерта, при спазване на ограничението на скоростта влекачът би могъл да спре на около 2,7 м. преди мястото на първоначалния удар, но не би могъл да избегне изцяло сблъсъка.
От заключението по назначената във въззивното производство комплексна медицинска и автотехническа експертиза за изясняване механизма на причиняване на травмите на пострадалите и възможността за предотвратяване на вредоносните последици или намаляване на тяхната степен, при използване на предпазен колан, е установено, че лекият автомобил „Опел“, модел „Астра“ е оборудван на преден ред седалки с триточкови инерционни колани със система за донатягане чрез взривяване на пиропатрон, които са с инерционен механизъм, позволяващ обиране на свободния им ход в нормална ситуация, а при стойности на удара, надхвърлящи определената граница, независимо от местоположението на удара спрямо автомобила или при преобръщане на същия, се задейства инерционен сензор, както и системата за донатягане на колана чрез взривяване на пиропатрона, при което действието на предпазните колани е двойно – от една страна не позволяват изпадането на пътника и придвижването му напред вследствие на инерционните сили, а от друга страна, чрез системата за донатягане същите позиционират правилно тялото на водача и пътника към седалката за последващото въздействие на предпазните възглавници върху пътника и водача и преди всичко за предотвратяването на т.н. „камшичен удар“. Конструкцията е настроена по начин, че системата за донатягане на предните предпазни колани да се задейства няколко милисекунди преди въздействието на въздушните възглавници, за да се позиционира тялото в правилно прилепнало положение към облегалката на седалката. При задействане на системата за донатягане на коланите същите след произшествието остават в положението, в което са били- ако са ползвани, остават блокирани в работно положение, а ако не са, същите остават блокирани в изходно положение – изпънати към облегалката на автомобила. Задният ред седалки също са оборудвани с три броя триточкови инерционни колани, които са с инерционен механизъм, позволяващ обиране на свободния ход в нормална ситуация, като предназначението е да не позволят пътниците на задната седалка да се изплъзнат и телата им да се придвижат напред вследствие на инерционните сили. На база разположението на телата на водача и на пътниците П. Б. и С. С. Иванова - В. експертите са направили заключение че П. Б. е пътувала на предна седалка, за което свидетелстват остатъци от текстилни нишки и парчета с цвета на носеното от нея яке по рамката на счупеното правоъгълно стъкло на предна дясна врата. Тялото на С. С. Иванова - В. след удара се позиционирало между двете предни седалки, с глава насочена към предната част на автомобила. Детето В. Б. е било откарано за оказване на неотложна медицинска помощ, поради което е било невъзможно преценката на място за поставен предпазен колан. Експертите са изследвали възможностите за наличие на средства за защита на деца в автомобила и са установили, че такива не са необходими, ако детето е пътувало на средната задна седалка, но е била необходима подложка, не по-малка от 20 см спрямо ръста на детето от 130 см, в случай че е пътувало на някоя от страничните задни седалки. Въз основа на данните от изготвената в досъдебното производство съдебно медицинска експертиза на труп № 58 от 2018 година на детето В. С. Б., както и с оглед разположението на телата на П. Б. и С. С. Иванова, вещите лица са заключили, че пътниците в автомобила не са ползвали предпазните колани. Вещите лица са извършили допълнителен оглед на лекия автомобил на 18 юни 2020 година, намиращ се в двора на КАТ, [населено място], като от състоянието на предпазния колан и факта, че пиропатронът на предна дясна седалка не е бил задействан, съответно механизмът на колана не е блокирал, са им дали основание да приемат, че същият към момента на произшествието е бил технически неизправен, което най-вероятно се дължи на превишената експлоатационна годност от 10 години, определена от производителя. Вещите лица разглеждат подробно движението на автомобила в момента и непосредствено след удара, от което установяват следните фази: първа фаза- деформиране чрез елестична и пластична деформация на елементите от купето, като след първоначалната еластична деформация е настъпила пластична /възстановяваща/, при която трайно се деформират отделните елементи от конструкцията на двете моторни превозни средства. Въз основа на определения коефициент на възстановяване, експертите заключават, че деформациите по процесния лек автомобил, получени от първоначалния и от вторичния удар, са били по- големи от тези, които се виждат при приложените към експертизата снимки. От особено значение при това, както обясняват експертите и в съдебно заседание, е обстоятелството, че триточковите предпазни колани, монтирани на предните и задни седалки, са ефективни само при челен удар. При страничен удар и преобръщане на автомобила, както и при високоенергиен удар, тяхното въздействие позволява движение на горната част на тялото и на главата в посока, противоположна на предадения ударен импулс, при което настъпват контакти в страничните колони на купето, вратите или тавана и при такъв механизъм въздействието на коланите е неефективно.
От данните в съдебно медицинската експертиза на труп на пострадалата В. Б. експертите са установили множеството й причинени травми: тежката черепно-мозъчна травма, изразяваща се в кръвонасядане на меките черепни покривки в дясната челна теменна слепоочна област; линейно счупване на люспата на дясна слепоочна кост; кръвоизлиз под твърдата мозъчна обвивка; масивен кръвоизлив в меките мозъчни обвивки с пробив в мозъчните стомахчета; цялостно размекване на мозъка; оток на мозъка и белите дробове; контузия на белите дробове; счупване на дясна бедрена кост; счупване на лява срамна кост на таза; счупване на опашната кост; кръвонасядане на мастната капсула на десния бъбрек; охлузване на челото и разкъсно-контузни рани на лицето, като причина за смъртта на В. Б. е тежката черепно – мозъчна травма.
От приложената към досъдебното производство съдебно-медицинска експертиза на труп № 44 от 2018 година са установени причинените травми на П. В. Б., като причина за смъртта е посочена тежката гръдна травма, изразяваща се в масивни разкъсвания на левия бял дроб, кръвоизлив и свободен въздух в лявата гръдна половина и аспирация на кръв. Съдът е възприел заключението на експертите, че предвид характера на травмите, при поставени предпазни колани пострадалите В. Б. и П. Б. биха получили други, но също много тежки травматични увреждания, като при поставен предпазен колан на предна дясна седалка единствено би се предотвратило изпаднало от автомобила на тялото на пострадалата П. Б.. В съдебно заседание експертите потвърждават, че е невъзможно разграничаването на предметите, от които са причинени леталните травми на пострадалите, като се подчертава, че всяка една от травмите е достатъчно тежка, за да причини смъртта на лицата и причиняването на никоя от тях не може да бъде изключено при поставен предпазен колан, предвид преминаването на предната дясна седалка напред, в областта на гърдите (онагледено с приложената към експертизата снимка от фотоалбума от досъдебното производство) във връзка с леталните травми на П. Б.. Освен това, в обясненията си вещите лица доизясняват, че коланът на предна дясна седалка, предвид увреждането му, не е било възможно да бъде поставен.
Предвид осъществените три удара - челен кос във влекача, втори удар - настъпил най-вероятно в задната част на автомобила в крайпътна скала, след излитане на автомобила над предпазната мантинела и трети удар от последвалото преобръщане, експертите са категорични, че поставените предпазни колани не биха били ефективни за предотвратяване на тежките травми, несъвместими с живота на пострадалите.
Съдът е кредитирал заключението, както на назначената пред първоинстанционния съд САТЕ за установяване механизма на възникване на произшествието, така и на назначената от него комплексната СМАТЕ като достоверни, с оглед посочените от експертите материали по ДП № 2843М- 79/2018 г., на ОД на МВР - Стара З., РУ - К. и липсата на представени доказателства, от които възприетите в заключението данни да се опровергават.
Решаващият състав е счел за несъстоятелно възражението на ответника, че не са извършени необходимите измервания за установяване възможността да причиняване на черепно-мозъчната травма на В. Б.. Посочил е, че в заключението си вещите лица изрично обсъждат деформациите на автомобила и посочват с оглед динамиката на инерционните и въздействащи сили, че са били по-значителни от тези, които се установяват от приложения снимков материал за онагледяване. Несъмнено е настъпването на констатираните удари на автомобила в тяхната поредност, както и обстоятелството, че при преобръщане и падане по таван на автомобила, предпазните колани не биха предотвратили травмите, които настъпват вследствие деформациите на автомобила от поредицата удари. Прието е, че липсват данни, които да пораждат съмнения относно професионализма и добросъвестността на експертите, поради което съдът е кредитирал заключението и е счел, че не е необходимо изготвяне на повторна комплексна експертиза, като се е мотивирал и с това, че не са посочени конкретни данни и доказателства, които да не са обсъдени от експертите, които да разколебават направените изводи или да налагат доизясняване на заключението на КСМАТЕ.
От показанията на разпитаните по делото свидетели съдът е приел за установено, че ищецът С. Б. е преживял изключително тежко загубата на най-близките в семейството си - своята съпруга П. Б. и детето им - В., настъпила внезапно и неочаквано в следствие на пътния инцидент по време на пътуване с крайна цел отдих и почивка. Семейството е живяло в обич и разбирателство, като загубата едновременно и на съпругата и на невръстното му дете са преживени от ищеца силно травмиращо, което обусловило последвалото афективно разстройство, свързано със загубата на сън, социална дезадаптация изразяваща се в преустановяване на трудовата дейност и страхова реакция при завръщане в жилището им в Р., където семейството е живяло непосредствено преди инцидента. Счел е, че значимостта на взаимоотношението му с детето В. е намерило израз в непрестанните пощения на детето в болница в Стара З., въпреки състоянието на кома и невъзможността то да възприеме неговото присъствие. След инцидента ищецът се установил да живее със своя брат - свидетеля Б. и с майка си в [населено място], които се страхували да го оставят.
Въз основа на гореизложеното, съдът е намерил за установено виновното поведение на водача на процесния лек автомобил - В. И. В., който на посочената дата - 04.02.2018 г., около 13.20 ч. в участъка по второкласен път П-55, минаващ през “Прохода на Републиката“, при условията на нормална видимост и силен дъжд, в посока от [населено място] към [населено място], е управлявал МПС със скорост от 82 км./ч., която е била несъобразена с пътната обстановка - състоянието на пътя, обозначено със знаци „А40“ - „Внимание! Участък с концентрация на ПТП!“; „А15“ - „Опасност от хлъзгане“; „А2“ и „АЗ“ - „Последователни опасни завои“; „В26“ - „Забранено движението със скорост по висока от 40 км/ч“, „Т2“ - дължина на участъка от 1000 м., и метеорологичните условия, като избраната скорост е превишавала с 42 км./ч. позволената за пътния участък - 40 км./ч. С това поведение, нарушаващо нормите на чл. 20, ал. 2 и чл. 21, ал. 2 ЗДвП, същият е допринесъл основно за настъпване на ПТП, навлизайки в лентата за насрещно движение на пътното платно, в която по същото време се е движила товарна автокомпозиция, управлявана от турския гражданин Ю. Д.. На база на заключението на вещите лица е установено, че този водач също е нарушил правилата за движение, като е управлявал товарната композиция с превишена скорост - 63 км./ч. непосредствено преди удара при предприето аварийно спиране. При избраната от него скорост не е било възможно предотвратяването на ПТП, тъй като лекият автомобил е навлязъл в опасната зона, но е установено, че при управление на товарната автокомпозиция в рамките на позволената за участъка скорост от 40 км./ч. е било възможно същата да спре на 2.7 м. от мястото на удара. Апелативният състав е счел, че съвината на двамата водачи поражда за тях произтичащата от закона - чл. 53 ЗЗД, солидарна отговорност, във връзка с която и съгласно чл. 122 ЗЗД увреденият има право да претендира целия от дълг от всеки от тях. Съответно съдът е приел възраженията, произтичащи от отношенията между солидарните длъжници за непротивопоставими на увреденото лице. Доколкото решаващият състав е намерил за установена по несъмнен начин вината и противоправното поведение на водача на процесния лек автомобил, е направил извод, че ответникът - ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“, с оглед сключена застраховката „Гражданска отговорност“ за автомобила, отговаря за репариране на произтеклите за ищеца вреди от смъртта на неговата съпруга и дъщеря.
Въз основа на установената фактическа страна, решаващият състав е достигнал до извода, че предявените искове от С. Г. Б., а съответно и подадената от него въззивна жалба са основателни частично до размера на претендираните обезщетения от по 150 000 лв. за неимуществени вреди, претърпени от настъпилата смърт на съпругата му П. В. - Б. и детето му В. С. Б., като е недоказана и поради това - неоснователна претенцията за присъждане на обезщетение във връзка с настъпилата в същото ПТП на 04.02.2018 г. смърт на тъщата С. С. Иванова - В..
Апелативният съд е счел за неоснователно възражението на застрахователя по чл.51, ал.2 ЗЗД за намаляване на обезщетението, поради принос от страна на пострадалите /съпруга и дъщеря на ищеца/ за настъпване на тяхната смърт. От заключението на вещите лица относно механизма на причиняване на леталните травми - поредица от три удара - между МПС, в крайпътна скала след излизането на МПС от пътя, преобръщането и падането по таван на МПС, както и характера на самите травми, от които е настъпила смъртта, съдът е заключил, че липсата на поставен колан не би предотвратила леталния край. Предпазните колани не са били ефективни за задържане телата на пострадалите към седалката при преобръщане на автомобила и за предотвратяване на ударите на горната част на телата им в тавана и страничните греди, както и от травмите вследствие от деформацията в купето на автомобила, като въззивната инстанция се е позовала и на това, че коланът на предна дясна седалка, където е пътувала пострадалата П. Богднова, е бил неизправен. С оглед установения механизъм на причиняване на травмите и на техния характер, съдът е стигнал до извода за липса на причинно - следствена връзка между смъртта на лицата и непоставянето на обезопасителни колани, поради което е счел, че не е налице основание по чл.51 ал.2 ЗЗД за намаляване на определените на ищеца обезщетения за претърпените от него неимуществени вреди от смъртта на съпругата и дъщеря му /П. Б. и В. Б./.
Апелативният съд е намерил за неоснователен и недоказан предявения от С. Г. Б. иск заплащане на обезщетение на основание чл. 432, ал. 1, във вр. с чл. 493а, ал. 4 КЗ във връзка с причинената смърт на тъща му С. С. Иванова - В.. Посочил е, че както закона, така и Тълкувателно решение 1/21.06.2018 г. на ОСНГТК на ВКС поставят като изискване за възникване на това право от претърпяването на трайни болки и страдания, произтичащи от установяването на трайна и дълбока емоционална връзка с починалия, каквато в случая съдът е намерил за недоказана. Относно отношенията между ищеца и неговата тъща съдът е счел за доказано единствено съвместното съжителство и уважение, които имат значение, но не изчерпват обстоятелствата, с които се свързва изключителна привързаност и дълбочина на емоционалните взаимоотношения.
По жалбата на ЗАД " БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП":
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на застрахователя са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Процесуалноправният въпрос относно задължението на съда да обсъди всички събрани по делото относими доказателства в тяхната съвкупност, както и да обсъди доводите и възраженията на страните по предмета на спора.; Сочи се наличие на противоречие на обжалваното решение със следните актове на ВКС: решение № 548/06.12.2010г. по гр.д. № 1119/2009г. на 3-то г.о. на ВКС, решение № 37/29.03.2012г. по гр.д. № 241/2011г. на 1-во г.о. на ВКС; 2/ Процесуалноправният въпрос за необходимостта от ангажиране на експертиза за изясняване на въпроси от областта на науката, изкуството, занаятите и др., когато съдът не разполага с тези знания и относно необходимостта ангажираното експертното заключение да изведе научнообоснованите закономерности, правила, изисквания, връзки и други обстоятелства, които обуславят правилност на експертното заключение?, Поддържа се противоречие на атакувания акт с решение № 120/31.07.2018 г. по гр. д. № 2908 / 2017 г. на 4-то г.о. на ВКС; 3/ Процесуалноправният въпрос за извеждане на крайни мотиви, почиващи на анализ на негодно доказателство/експертно заключение, изготвено в друго производство/ и обсъждането му в контекста на уважаване или отхвърляне на застъпена от страна в процеса теза?; Твърди се наличие на несъответствие с решение № 35/30.04.2018 г. по гр. д. № 872 / 2017 г. на ВКС, решение № 231/01.11.2016 г. по гр. д. № 1614/2016 г. на 3то г.о. на ВКС; 4/ Процесуалноправният въпрос за необходимостта от ангажиране на експертно заключение - допълнително, повторно или първоначално, в това число и служебно, с цел изясняване на делото от фактическа страна при наличие на заявено оплакване за неизясняване на спорен по делото факт, респективно на подлежащите на доказване от страните факти съобразно разпределението на доказателствената тежест. Сочи се противоречие на въззивния акт с решение № 188/21.02.2020г. по гр. д. № 4295 / 2018 г. на 1-во г.о. на ВКС, решение № 145/19.02.2020 г. по т. д. № 3004 / 2018 г. на 2- ро т.о. на ВКС.“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителната предпоставка по чл.280, ал.1, т.1 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предл.3-то ГПК
Настоящият състав на ВКС намира, че въззивното решение в частта за уважаване на исковете не следва да бъде допуснато до касационно обжалване по жалбата на застрахователя, предвид следното:
Първият въпрос е поставен във връзка с поддържаната от касатора теза, че не е налице обсъждане на доказателствата по делото, с оглед тяхната съвкупност, тъй като не е извършен анализ на противоречията в двете заключения /единична автотехническа и комплексна експертиза/ относно разположението на починалата П. Б. /на предна или на задна седалка/, в изготвянето на които е участвало едно и също вещо лице, като само декларативно е посочено, че последващата експертиза е на база на оглед, направен години след събитието, без да се коментира, че експертът е присъствал при огледа на местопроизшествието. В случая, решаващият състав е направил извод, че съпругата на ищеца, П. Б., е пътувала на предна дясна седалка, на база не само на разположението на телата – нейното /изпаднало от колата/, на тъста /водач/ и на тъщата /тялото й е между двете предни седалки с глава, насочена към предната част на автомобила/, но и с оглед остатъците от текстилни нишки и парчета с цвят на носеното от съпругата яке по рамката на счупеното правоъгълно стъкло на предна дясна врата. Въпреки, че съдът не е посочил изрично, че вещото лице по АТЕ, изготвена в първоинстанционното производство, участвало в състава на КСМАТЕ, допусната във въззивното производство, в съдебно заседание е заявило, че съпругата на ищеца е пътувала на задна, а не на предна дясна седалка, поради изпадането й от колата, допуснатото процесуално нарушение не е съществено, поради което не може да доведе до промяна на изхода на спора, а от там и до допускане на решението до касация по този въпрос. На първо място, решаващият състав е възприел даденото заключение на комплексната експертиза, на която, за разлика от АТЕ, е поставена изрична задача да определи позицията на пътниците в купето на лекия автомобил. На второ място, изводът, че съпругата на ищеца е била на предната седалка, не е обоснован само с един от релевантните относно преценката за мястото й в колата към момента произшествието факти – изпадане на тялото от колата /така както е направено от вещото лице в съдебното заседание при приемането на АТЕ/ но и с конкретната позиция на тялото - южно от процесния лек автомобил, непосредствено до предна дясна врата и то съгласно приложената снимка от ПТП /а не от огледа на вещите лица, както се твърди от касатора/, както и с конкретното облекло на пострадалата - червено яке, от което по рамката на счупеното странично правоъгълно стъкло на предна дясна врата се наблюдават текстилни нишки и текстилни парчета, сочещо, че при преобръщането на автомобила тя е пропадната върху терена именно през това стъкло.
Втори въпрос се основава на твърдението на касатора, че в единичната автотехническа експертиза не се съдържат научнообосновани методи, по които вещото лице е достигнало до крайните си изводи, за което е налице и изискване в чл.12, ал.1 от Наредба № 1/12.01.1996г. за автотехническите експертизи, като научнопознавателният подход не може да се замести от отразеното в експертизата, изготвена в досъдебното производство. Третият въпрос, от своя страна, е обусловен от довода на застрахователя, че съдът основава изводите си на експертиза, изготвена в рамките на друго производство, тъй като в мотивите на съдебното решение се обсъжда присъединена по делото експертиза, в която, според съда, са посочени научнообоснованите способи и методи за изчисление, като се препраща към изброяването на използваните материали, направено в тази експертиза. Настоящият състав на ВКС намира, че въпроси № 2 и 3 не могат да предпоставят допускането на решението до касация, предвид следното: Първо, въззивният съд е взел предвид, че вещото лице е използвало материалите на досъдебното производство, с които на застрахователното дружество е предоставена от съда възможност да се запознае, но от която то не се е възползвало. Второ, в откритото съдебно заседание при приемане на заключението експертът изрично е заявил не само кой математически модел е използвал – този на „Теория на удара“ и е пояснил в какво конкретно се изразява той, но е изложил конкретни съображения защо останалите възможни методи в случая не са приложими. Трето, в заключението на АТЕ изрично е цитирана и конкретната литература относима към използваната от експерта методология. Видно от изложеното, неверни са твърденията на касатора, че експертът в рамките на исковото производство не е посочил използвания от него метод, въз основа на който е изготвено заключението, нито изводите на вещото лице или на съда почиват на изготвената в досъдебното производство експертиза, поради което посочените въпроси, основани на тези твърдения, не покриват общия критерий по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението в осъдителната му част до касационно обжалване.
Четвърти въпрос е свързан на първо място, с оплакването на касатора, че по делото не е установена причинно – следствена връзка между смъртта на дъщерята на ищеца, която не е починала на място, и уврежданията, които е получела при ПТП, като изводът на съда е основан единствено на аутопсионния протокол и извода за вероятната причина за смъртта, изведен в контекста на друг поставен към вещите лица въпрос. На второ място, във връзка с извода на вещите лица за липса на принос на пострадалите лица за вредоносния резултат, не е допусната повторна експертиза, за да се даде възможност на застрахователя да установи, че травмите при поставен колан биха били „по-лекостепенни“ от смъртоносните. По отношение на този въпрос също не е осъществена общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация. На първо място, противно на твърдението на касатора, решаващият състав е приел за доказана причинно - следствената връзка между травматичните увреждания, получени при ПТП от дъщерята на ищеца и нейната смърт, с оглед факта, че тя е настъпила 14 дни след произшествието без детето да излезе от състоянието на постоянна кома, като получената при ПТП от детето мозъчно-черепна травма е причина за смъртта му, вкл. съобразно протокола за аутопсия, като не се твърди или доказва наличие на заболявания на детето преди ПТП. На второ място, решаващият състав изрично се е позовал и на непосочването на конкретни данни или доказателства, които да не са обсъдени от експертите или да разколебават техните изводи, като е счел, че липсват данни, които да пораждат съмнения в професионализма на вещите лица или в тяхната добросъвестност, въз основа на което е мотивирал отказа си за допускане на повторна комплексна експертиза, които изводи на съда са в съответствие с практика на ВКС по чл.290 ГПК. На последно място, не е вярно и твърдението на застрахователя, че недопускането на повторна или нова експертиза представлява недадена от съда възможност да ангажира доказателства, че травмите при поставен колан биха били „по-лекостепенни“ от смъртоносните. В случая въззивната инстанция е допуснала комплексна експертиза по поставените от касатора въпроси относно възражението му за съпричиняване на вредите, поради непоставен предпазен колан, един от които е определянето на вида и характера на травмите, които биха се получили от пътниците при поставен от тях предпазен колан. Въз основа именно на заключението на тази експертиза и казаното от вещите лице при приемането й в съдебно заседание, е прието от съда, че при условията на пълно и главно доказване по делото е установено, че и при поставен предпазен колан би настъпила смъртта на дъщерята и съпругата на ищеца, поради което не е необходимо събирането на нови доказателства за това, вкл. чрез допускане на нова или на повторна експертиза. Решаващият състав подробно е мотивирал този свой извод, сочейки, че причината за смъртта на съпругата е гръдната травма и предвид преминаването на предната дясна седалка напред в областта на гърдите /онагледено с приложената към комплексната експертиза снимка от фотоалбума от досъдебното производство/, поставянето на колана не би предотвратило смъртта на лицето, а само изпадането на тялото извън колата, още повече, че коланът на предна дясна седалка не се е задействал. Спрямо дъщерята е посочено, че колана, с оглед механизма на ПТП, състоящ се от трите различни по характер и точка на съприкосновение удари, не би бил ефективен относно тежките травми, несъвместими с живота на пострадалата, като поставянето на колана не би предотвратило травмите, които настъпват вследствие на деформациите на автомобила от поредицата от удари, които деформации са по-големи от тези, установими от снимковия материал, предвид коефициента на възстановяване.
По жалбата на С. Г. Б.:
В приложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК на ищеца са посочени следните правни въпроси, за които се поддържа, че са значими за изхода на делото, тъй като са включени в предмета на спора и са обусловили правните изводи на съда: „1/ Правилно и основателно ли е, при събрани писмени доказателства и устни доказателства - свидетелски показания, дадени от най-близките на едно увредено лице, удостоверяващи, че увреденото лице и загиналата в резултат на настъпило ПТП негова тъща, с която в резултат на настъпили житейски събития и обстоятелства, се е стигнало до съвместното им съжителство в едно домакинство в продължение на 5 години, в много добри отношения - в разбирателство, хармония и уважение (което е било и основната причина увреденото лице да се съгласи да напусне работата си в един град и да се премести да живее и работи в друг, именно в дома на своята тъща), като през това време тези лица са полагали и съвместни грижи в отглеждането на едно дете - съдът да приеме, че тези факти не изчерпват обстоятелството, че същите лица са изградили помежду си изключителна привързаност и дълбочина на емоционалните си взаимоотношения?; 2/ Противоречи ли решението на постановеното в Тълкувателно решение 1/21.06.2018г. на ОСНГТК в частта „връзка с посоченото съдържание предполага оправдани очаквания за взаимна грижа и помощ, за емоционална подкрепа и доверие, и нейното отсъствие изключва проявлението на неимуществени вреди, подлежащи на обезщетяване съобразно принципа за справедливост по чл.52 ЗЗД”, преценката на съда, че за отношенията между увреденото лице и неговата тъща, за която в същото решение, същият този съд е приел, че попада в кръга на „други близки, на които в друга ситуация (касаторът) би могъл да разчита за взаимопомощ и подкрепа”, не е налице особена близост, оправдаваща получаването на обезщетение за действително претърпени от касатора неимуществени вреди?; 3/ Накърнява ли принципа на справедливостта - при доказани, „хармонични и близки отношения” между пет лица (съпруга, съпруг, дете, двамата родители на съпругата), изградили особено близка семейна връзка - живеещи в продължение на повече от 5 год. в едно домакинство „в обич и разбирателство" и доказаното тежко емоционално и душевно състояние („травматично стресово и афективно разстройство свързано с невъзможността за изпълнение на основните социални функции за полагане на труд в упражняваната професия, негативни преживявания с които е свързано завръщането му в града, където е живяло семейството му, настъпилата самота в живота му, загубата на позитивни очаквания и перспектива в живота от тук насетне, невъзможността да спи, потиснатостта и тъгата и невъзможността практически да се справя с емоциите си, което е наложило да живее със своя брат и майка си ”), в което в последствие увреденото лице (съпругът) изпада в резултат на внезапната и едновременно настъпила смърт на останалите четири лица при едно и също ПТП (съпруга, дете, двамата родители на съпругата), водещо и до страхова реакция да се върне обратно в дома, в който цялото семейство е живяло заедно преди инцидента - в последствие преценката на съда, че увреденото лице преживява изключително тежко само загубата на най-близките в семейството си - своята съпруга и детето им, а не на всички членове на семейството?; 4/ Нарушение на съдопроизводствените правила ли е липсата на мотиви, в които се обсъждат наведени с иска правни основания, касаещи приложимото европейско право пред националното право, с оглед практика на Съда на ЕС и по-конкретно решение на съда на ЕС от 24.10.2013г. по дело С-277/12?“ Касаторът се позовава на наличието на допълнителните предпоставки по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК и на основанието по чл.280, ал.2, предложение второ и трето от ГПК. Сочи противоречие на обжалвания акт с решение № 2 от 10.01.2019 г. на Окръжен съд, [населено място] и решение № 122/09.04.2019 г. на Софийски окръжен съд.
Отговорът на първите три въпроса, така както са формулирани, е предпоставен от преценката на посочените в тях конкретни факти, поради което въпросите са относими към правилността на акта, която не е предмет на настоящата селективна фаза на касационното производство. С оглед на това, не е налице общото основание по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на въззивното решение до касационен контрол в отхвърлителната му част. Следва да се има предвид приетото с Тълкувателно решение № 1/2016г. от 21.06.2018г. по тълк. д. № 1/2016г. на ОСНГТК на ВКС, че материално легитимирани да получат обезщетение за неимуществени вреди от причинена смърт на техен близък са лицата, посочени в ППВС № 4/25.05.1961г. и ППВС № 5/24.11.1969г., и по изключение всяко друго лице, което е създало трайна и дълбока емоционална връзка с починалия и търпи от неговата смърт продължителни болки и страдания, които в конкретния случай е справедливо да бъдат обезщетени. Обезщетение се присъжда при доказани особено близка връзка с починалия и действително претърпени от смъртта му вреди. В съобразителната част на тълкувателното решение е посочено, че когато поради конкретни житейски обстоятелства привързаността е станала толкова силна, че смъртта на едно лице е причинила на друго морални болки и страдания, надхвърлящи по интензитет и времетраене нормално присъщите за съответната връзка, справедливо е да се признае право на обезщетение за неимуществени вреди и на преживялото лице. В тези случаи за получаването на обезщетение няма да е достатъчна само формална връзка между лицата, а ще е необходимо вследствие смъртта на близкия човек преживелият да е понесъл морални болки и страдания, които в достатъчна степен обосновават основание да се направи изключение от разрешението, залегнало в постановления № 4/61г. и № 5/69г. на ВС - че в случай на смърт право на обезщетение имат само най-близките на починалия. Въззивният съд въз основа на конкретните установени по делото факти от събраните свидетелски показания, в съответствие с цитираната задължителна практика на ВКС е приел за недоказано наличието на изключителна по своя характер трайна и дълбока емоционални връзки между починалата и нейния зет. Доколкото конкретните житейски обстоятелства са различни по всяко дело, те не подлежат на дефиниране, категоризиране или примерно изброяване, като решението на съда по всяко дето е обусловено от съвкупната преценка на установените по него факти.
Последният въпрос в изложението на ищеца също не покрива общата предпоставка по чл.280, ал.1 ГПК за допускане на решението до касация в обжалваната от него част. Цитираната практика на С. е относима единствено към размера на обезщетението за неимуществени вреди, ако то е прието за дължимо от съда по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите, какъвто не е настоящият случай. Решаващият състав по същество е счел, че ищецът не е активно легитимиран, съгласно националната уредба на гражданската отговорност при смърт на близки членове на семейството да получи обезщетение /чл.52 ЗЗД/, поради което такова обезщетение не е дължимо и от застрахователя, чиято отговорност е функция от отговорността на делинквента. С оглед на това, необсъждането от въззивната инстанция на даденото разрешение по дело С-277/12 на С., относимо само към размера на застрахователното обезщетение, не е от значение за изхода на спора, доколкото искът е отхвърлен, поради липса на активна легитимация на ищеца да получи обезщетение по чл.52 ЗЗД във връзка със смъртта на тъща си, която легитимация е предмет /видно и от самото решение на С./ на национална, а не на европейска регулация.
Настоящият състав намира, че касационното обжалване и по двете жалби не следва да бъде допуснато на основание чл.280, ал.2, предл. трето ГПК. Очевидно неправилно би било съдебното решение, страдащо от особено тежък порок, който може да бъде констатиран, без да се извършва присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта (обоснованост и съответствие с материалния и процесуалния закон). Такъв порок би бил налице, когато въззивният съд е приложил отменен закон, когато е приложил закон в противоречие с неговия смисъл, когато е нарушил основни съдопроизводствени правила или е формирал изводите си в грубо противоречие с правилата на формалната логика. Всяка друга неправилност, произтичаща от неточно тълкуване и прилагане на материален и процесуален закон, или от нарушаване на правилата на формалната логика при разрешаване на правния спор, представлява основание за касационно обжалване и може да бъде преценявана от Върховния касационен съд само при вече допуснат касационен контрол в някоя от хипотезите на чл. 280, ал. 1 ГПК. Въззивното решение не е постановено, нито в явно нарушение на закона, нито е явно необосновано с оглед правилата на формалната логика.
Предвид изложеното, въззивното решение не може да бъде допуснато да касационно обжалване.
При предмет на касационното производство на претенции в размер общо на 350 000 лева, на ответника по исковете следва да се определи юрисконсултско възнаграждение от 450 лева по чл.25, ал.2 от Наредба за заплащането на правната помощ, като от него му се присъди, на основание чл.78, ал.8 ГПК, възнаграждение в размер на 64,29 лева, съобразно изхода на спора. На представляващото ищеца адвокатско дружество не се дължи адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.1, т.2 ЗАдв, тъй като не са налице предпоставките на цитираната разпоредба, с оглед наличието на вземане на ищеца в размер на общо 300 00 лева – присъдено обезщетение за неимуществени вреди с подлежащо на предварително изпълнение въззивно решение.
Водим от горното и на основание чл.288 ГПК, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И

НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 55 от 05.08.2020г. по т.д. № 113/2020г. на Апелативен съд-Бургас.
ОСЪЖДА С. Г. Б., ЕГН[ЕИК], да заплати на ЗАД „БУЛСТРАД ВИЕНА ИНШУРЪНС ГРУП” АД, ЕИК[ЕИК], юрисконсултско възнаграждение в размер на 64,29 лева.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.