6 Р Е Ш Е Н И Е №101 София25.06.2012 г. В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в публичното съдебно заседание на тринадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА ВЪРБАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА БОНКА ЙОНКОВА при секретаря Ирена Велчева изслуша докладваното от председателя /съдия/ Татяна Върбанова т.дело № 877/2011 година Производството е по чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на П. Г. П. от [населено място], чрез процесуалния му пълномощник, срещу решение № 122 от 05.05.2011 г. по в.т.д.№ 46/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т., с което е обезсилено решение № 135 от 20.12.2010 г. по т.д.№ 337/2010 г. на Окръжен съд – Русе за уважаване на предявените срещу [фирма], ЕИК[ЕИК], [населено място], искове по чл.71 и чл.74 ТЗ и е прекратено производството по делото. С определение № 122 от 24.02.2012 г., на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК, е допуснато касационно обжалване по значими за делото правни въпроси, свързани с фактическия състав на прекратяване участието на длъжника в дружеството и дали налагането на запора върху дружествени дялове следва да предхожда връчването на изявлението на взискателя, с което се упражнява потестативното право за прекратяване участието на длъжника в съответното дружество. В жалбата се поддържа, че обжалваното решение е незаконосъобразно, с искане за неговата отмяна. К. изразява несъгласие с изводите на въззивната инстанция за надлежно прекратяване на участието му в дружеството – ответник, на основание чл.517, ал.3 ГПК, водещо и до липса на активна легитимация да води исковете по чл.71 и чл.74 ТЗ. Твърди се, че изпълнението по образуваното срещу него изпълнителното дело не е насочено към дела му в дружеството с ограничена отговорност – ответник в процеса и не е осъществен фактическия състав на посочената норма, пораждащ правото на взискателя да иска прекратяване участието на длъжника, съответно прекратяване на дружеството. Позовава се и на нарушаване на чл.428, ал.4 ГПК предвиждащ изрично, че при преминаване от един начин на изпълнение към друг, съдебният изпълнител изпраща съобщение до длъжника за наложения запор или възбрана, като именно с налагане на запора следва да се счита, че е налице насочено изпълнение. По съображения в жалбата, поддържани от процесуалния пълномощник на касатора в открито съдебно заседание на 13.06.2012 г., се иска отмяна на атакуваното решение. Ответникът по касация - [фирма], не е заявил становище. Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид оплакванията в жалбата и доводите на страните, и след проверка по реда на чл.290, ал.2 ГПК относно правилността на обжалвания съдебен акт, приема следното: За да обезсили първоинстанционното решение, с който е било прието за установено по отношение на [фирма], че П. П. е с ненарушени членствени права и не е прекратено неговото участие в дружеството с уведомлението по изп.дело № 721/2010 г. на ЧСИ Ц. Г., рег.№ 760 на К. на ЧСИ и е бил уважен предявеният иск по чл.74 ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на съдружниците на [фирма], проведено на 19.09.2009 г., с което освободените 250 дяла от капитала на дружеството, след прекратяване на членството на съдружника П., са поети от останалите съдружници – Р. П. С. – 125 дяла и В. Г. Т. – 125 дяла, приет е нов дружествен договор, приет е годишния финансов отчет на дружеството за 2008 г. и да освободени от отговорност управителите на дружеството за дейността им през 2008 г. и да прекрати производството по делото по предявените искове, въззивният съд е приел, че към момента на депозиране на исковата молба ищецът не е бил съдружник в ответното дружество и не е активно легитимиран да предяви иска по чл.71 ТЗ. По конститутивният иск с правно основание чл.74 ТЗ е обоснован извод, че след като ищецът не е бил съдружник към датата на провеждане на общото събрание, чиито решения се атакуват, не е процесуално легитимиран да иска тяхната отмяна. За да направи този извод, решаващият съдебен състав е преценил, че по искане на [фирма] /взискател по изп.дело № 721/2010 г. на ЧСИ Ц. Г./ принудителното изпълнение е насочено върху дяловете на физическото лице П. П. от капитала на [фирма], като ЧСИ с разпореждане от 17.09. 2010 г. е постановил налагане на запор върху дяловете на длъжника. Съобразено е, че изявлението на взискателя за прекратяване на участието на П. в [фирма] на основание чл.517, ал.3 ГПК е връчено на управителя на 17.09.2010 г., а налагането на запора чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписванията/ чл.517, ал.1 ГПК/ е извършено на 18.09.2010 г. Въззивната инстанция е изложила подробни правни съображения, свързани с правните последици от изявлението на кредитора/взискател/, както и за предвиденото в чл.517, ал.3 ГПК самостоятелно основание за прекратяване участието на съдружник, което настъпва от деня, в който дружеството получи изявление на взискателя. Въззивното решение е валидно и процесуално допустимо, но по същество е неправилно. По правните въпроси, които са обусловили допускане на въззивното решение до касационен контрол, настоящият съдебен състав приема следното: В разпоредбите на чл.517, ал.1 и ал.3, изр.1 ГПК ясно и точно са уредени предпоставките за прекратяване участието на ограничено отговорен съдружник в дружеството за подлежащи на принудително изпълнение задължения на съдружника към трето лице – взискател по вече образувано изпълнително дело, както и поредността на действията на съдебния изпълнител при насочено принудително изпълнение върху дял от търговско дружество. Принудителното изпълнение започва с налагането на запор върху дела на съдружника – длъжник по изпълнителното дело, чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписвания. Съгласно изричната норма на чл.517, ал.1, изр.2 ГПК запорът има действие от вписването му, като Агенцията по вписвания уведомява дружеството за вписания запор. Едва след налагане на запора съдебният изпълнител връчва на дружеството изявление по смисъла на чл.517, ал.3, изр.1 ГПК за прекратяване участието на длъжника като съдружник, като последното настъпва от момента на връчване на изявлението на взискателя. Настоящият състав приема, че посочените разпоредби, аналогични на чл.398б от ГПК/отм./, в които е предвидено самостоятелно основание, извън предвидените в Търговския закон, за прекратяване участието в дружеството, са приложени правилно във влязлото в сила решение № 156/27.06.2006 г. на Апелативен съд – Велико Т., послужило като основание за допускане на касационно обжалване по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В цитираното решение е мотивирано становището, че след налагане на запора по реда на чл.398б ГПК/отм./ не се пристъпва към действия на същинско принудително изпълнение, а се връчва на дружеството изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството, което изявление е аналогично на предизвестие по чл.125, ал.2 ТЗ. Посоченото становище на съдебен състав на Апелативен съд – Велико Т. относно поредността на действията на съдебния изпълнител при изпълнение върху дял от търговско дружество е застъпено и във вече постановеното по новия съдопроизводствен ред решение № 77 от 06.06.2012 г. по т.д.№ 573/2011 г. на ВКС, ІІ т.о. Решението има характер на задължителна съдебна практика, като в него е изразено категоричното разбиране, че в закона е предписана поредността на действията на съдебния изпълнител по връчване изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника като съдружник по чл.517, ал.3 ГПК, като тези действия са последващи – след налагането на запор върху дружествения дял на съдружника – длъжник по реда на чл.517, ал.1 ГПК. Предвид горното, на поставените правни въпроси следва да се отговори в смисъл, че когато принудителното изпълнение е насочено върху дял на ограничено отговорен съдружник, изявлението на взискателя за прекратяване участието на длъжника в дружеството следва да се връчи след налагане на запор върху дела на длъжника. Запорът се налага чрез изпращане на запорно съобщение до Агенцията по вписване и вписването му по предвидения в чл.517, ал.1, изр.2 ГПК ред, като запорът има действие от вписването му. Въззивното решение е неправилно поради нарушение на чл.517, ал.1 и ал.3, изр.1 ГПК. При правилно установена фактическа обстановка по делото относно действията на съдебния изпълнител по образуваното срещу касатора, в качеството му на ЕТ, изпълнително дело № 721/2010 г. въззивният съдебен състав е направил незаконосъобразни правни изводи за прекратяване участието на П. П. в ответното дружество. При постановяването на решението не е отчетено, че запорът върху дружествения дял на П. в [фирма] не се счита за наложен от момента на разпореждането на съдебния изпълнител от 17.09.2010 г., обективирано върху молба/без дата и без вх.№/ на взискателя по изп.дело – [фирма], представляван от С. П.. Видно от документите по изпълнителното дело, представени от ответника с отговора на исковата молба е, че запорното съобщение е изпратено до Агенция по вписванията на 18.09.2010 г., а е получено на 21.09.2010 г. Изявлението на взискателя по реда на чл.517, ал.3 ГПК, отправено до [фирма], за прекратяване участието в дружеството на съдружника П. П. е връчено от ЧСИ на С. П., в качеството му на управител и на това дружество, като съобщението е оформено на дата 17.09.2010 г., или преди изпращането на запорното съобщение и преди налагането на запора върху дружествените дялове на П. в [фирма]. След като съдебният изпълнител не е спазил предвидената поредност на действията при изпълнение върху дял от търговско дружество, така както е предписано в чл.517, ал.1 и ал.3 ГПК, то не би могло да се приеме, че от момента на връчване на изявлението на взискателя – 17.09.2010 г. е настъпило прекратяване участието на съдружника – длъжник в дружеството. От друга страна, в случая ЧСИ не е зачел и предвидения в чл.428, ал.4 ГПК ред, по който се преминава от един начин на изпълнение към друг, като не е уведомил длъжника за насоченото от взискателя изпълнение върху дружествените му дялове в дружеството – ответник, чрез уведомяването му за наложения запор. По изложените съображения, настоящият състав не споделя изводите на въззивната инстанция за липса на легитимация на ищеца по иска с правно основание чл.71 ТЗ, както и за процесуалната недопустимост на конститутивния иск по чл.74 ТЗ поради това, че към датата на провеждане на общото събрание на съдружниците на [фирма] - 19.09.2010 г., чиито решения се атакуват, ищецът не е бил съдружник в това дружество. Това налага отмяна на решението, с което е обезсилен като недопустим първоинстанционният съдебен акт и е прекратено производството по делото и връщане на делото на друг състав на Апелативен съд – Велико Т. за разглеждане на спора по същество. Така мотивиран и на основание чл.293, ал.3 ГПК, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ изцяло решение № 122 от 05.05.2011 г. по в.т.д.№ 46/2011 г. на Апелативен съд – Велико Т.. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: