Р Е Ш Е Н И Е № 189 София,06.12.2016 година В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в съдебно заседание на двадесет и шести октомври две хиляди и шестнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА ЧЛЕНОВЕ: БОНКА ЙОНКОВА ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ при секретаря Александра Ковачева изслуша докладваното от съдия Камелия Ефремова т. д. № 1573/2016 г. Производството е по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Образувано е по молба на Б. Л. Н. от [населено място] за отмяна на влязло в сила решение № 2092 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 13682/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, с което, след отмяна на постановеното от Софийски районен съд, 35 състав решение № І-35-196 от 03.08.2015 г. по гр. д. № 4428/2012 г., е уважен предявеният от ЗД [фирма], [населено място] срещу Б. Л. Н. от [населено място] иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК за признаване за установено съществуването на вземане в полза на застрахователното дружество в размер на сумата 2004.86 лв., представляваща регресно вземане по чл. 274, ал. 1, т. 1 КЗ (отм.) за изплатено от него застрахователно обезщетение по договор за задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ за ПТП от 13.11.2008 г. Молителят поддържа, че в резултат на допуснато нарушение на процесуалните правила е бил лишен от правото и възможността да участва във въззивното производство, като не е призован за разглеждане на делото пред Софийски градски съд и не е взет предвид депозираният от процесуалния му пълномощник отговор на въззивната жалба на ЗД [фирма]. Ответникът по молбата – ЗД [фирма], [населено място] – оспорва същата и поддържа становище за оставянето й без уважение по съображения в писмен отговор от 24.06.2016 г. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, като прецени данните по делото и становищата на страните, с оглед релевираното основание за отмяна, приема следното: Молбата за отмяна е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, в рамките на преклузивния срок по чл. 305 ГПК. Разгледана по същество, молбата е основателна. От данните по гр. д. № 13682/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав, по което е постановено решението, предмет на настоящата молба за отмяна, се установява, че за проведеното на 15.12.2015 г. съдебно заседание молителят Б. Л. Н. (въззиваем в производството пред СГС) е призован на адрес: [населено място], [улица], т. е. на адреса, на който е бил призоваван в първоинстанционното производство. Поради отбелязването в изпратената до него призовка, че „лицето е напуснало адреса“, по отношение на въззивиаемия е приложена фикцията за редовно връчване по чл. 41, ал. 2 ГПК, като е даден ход на делото за разглеждането му и същото е обявено за решаване. Видно от протокола от съдебното заседание, молителят не се е явил и не е бил представляван от адвокат. Настоящият състав намира, че извършените от въззивния съд процесуални действия по разглеждане на делото са в нарушение на закона. Решаващият състав изобщо не е отчел наличието на депозиран от Б. Л. Н. в срока по чл. 263, ал. 1 ГПК отговор на подадената от ЗД [фирма] въззивна жалба, съдържащ конкретни съображения по заявените в нея оплаквания и направените доказателствени искания. Освен това, в отговора е посочен изрично и съдебен адрес за призоваване на въззиваемия, различен от адреса, на който същият е бил призоваван в производството пред Софийски районен съд. Именно на този адрес страната е трябвало да бъде призована във въззивното производство в съответствие с императивното правило на чл. 39, ал. 1 ГПК. Следва да се посочи, че причините, поради които отговорът на въззивната жалба не е бил приобщен своевременно към въззивното дело, са ирелевантни. Фактът на допуснато процесуално нарушение при призоваването на страната и несъобразяване на заявеното от същата становище по въззивната жалба, сам по себе си, е достатъчен, за да обоснове извод за наличие на предпоставките по чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК. Ето защо въззивното решение следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за ново разглеждане. Предвид отмяната на съдебния акт, произнасянето по дължимостта на разноски за настоящото производство следва да се извърши при решаването на спора по същество, съгласно указанията по т. 4 от Тълкувателно решение № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС. Така мотивиран, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение Р Е Ш И : ОТМЕНЯ, на основание чл. 303, ал. 1, т. 5 ГПК, влязлото в сила решение № 2092 от 14.03.2016 г. по гр. д. № 13682/2015 г. на Софийски градски съд, Гражданско отделение, ІV-Г състав. ВРЪЩА делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: