Ключови фрази

О П Р Е Д Е Л Е Н И Е


№ 216


гр. София, 30.12.2020 г.


Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Второ отделение, в закрито заседание в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА

като разгледа докладваното от съдия Гергана Никова ч. гр. д. № 2496 по описа за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:


Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 9743 от 01.07.2020 г., подадена по пощата на 30.06.2020 г. от „Юлстрейд” ЕООД и приподписана от адвокат М. Л. от АК – В., срещу въззивно Определение № 1398 от 09.06.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 1341/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.
Постъпил е отговор от насрещната страна – „Акрос – 2008” ЕООД чрез адвокат Р. Б. от АК – М., в който се възразява срещу допускане на касационното обжалване, както и срещу основателността на жалбата. Претендира присъждане на разноски.
Като подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от легитимирана страна и срещу подлежащ на обжалване акт, частната касационна жалба е процесуално допустима.

За да се произнесе по искането за допускане на касационното обжалване, ВКС взе предвид следното:

С обжалваното определение е потвърдено Определение № 80 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 45/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца, с което въззивното производство е спряно на основание чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК до приключването на производството по гр.д.№ 1476/2019 г. по описа на РС - Лом. Прието е, че е налице връзка на обусловеност между предмета на разглеждане по в.гр.д.№ 45/2020 г. на ОС – Враца (претенция по чл. 108 ЗС, ищец по която е „Юлстрейд” ЕООД, а ответник - „Акрос – 2008” ЕООД) и предмета на разглеждане по гр.д.№ 1476/2019 г. по описа на РС – Лом (спор за съществуването на наемно правоотношение относно недвижимите имоти, за които се претендира ревандикацията, като наемодател по договорите за наем е К. М. С., а наемател - „Акрос – 2008” ЕООД; по приетото за обуславящо дело ищец е „Акрос – 2008” ЕООД, а ответник - „Юлстрейд” ЕООД).
За да потвърди акта на ОС – Враца, Апелативният съд (произнасяйки се при условията на чл. 274, ал. 2, изр. първо, хипотеза втора ГПК) е приел, че е налице тъждество между страните по двете производства, поради което страните по спора по чл. 108 ЗС ще бъдат обвързани и от силата на пресъдено нещо на съдебния акт по положителния установителен иск, с който ще се потвърди или отрече съществуването на наемно правоотношение за спорния имот като източник на права, противопоставени от „Акрос – 2008” ЕООД. Споделен е доводът на „Юлстрейд” ЕООД, че положителният изход от спора по гр.д.№ 1476/2019 г. на РС – Лом ще формира сила на пресъдено нещо относно съществуването и действието на наемното правоотношение (по което „Акрос – 2008” ЕООД е наемател, а „Юлстрейд” ЕООД не е наемодател), без това да означава, че наемният договор е противопоставим на „Юлстрейд” ЕООД и обосновава правно основание в полза на „Акрос – 2008” ЕООД. За разлика от това, евентуалното отхвърляне на иска по гр.д.№ 1476/2019 г. на РС – Лом ще отрече със сила на пресъдено нещо съществуването на наемното правоотношение, респ. – наличието на основание за упражняване на държане от страна на „Акрос – 2008” ЕООД, който факт от правно значение ще следва да бъде зачетен в производството по чл. 108 ЗС.
С изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК като общо основание за допускане на обжалването е поставен въпроса „Налице ли е обусловеност между претенция по установителен иск за съществуване на наемно правоотношение с предмет земеделски имот по отношение на претенция за ревандикация на същия имот от мажоритарен съсобственик в правото си по чл. 32, ал. 1 ЗС и основание ли е наличието на висящ спор по установителен иск за наемното правоотношение за спиране на спора по иска по чл. 108 ЗС поради наличие на преюдициалност по реда на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК ?”, по отношение на който се поддържа предпоставката по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Поставеният от касатора въпрос има обуславящо значение за изхода на спора по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК, като по отношение на него е налице и допълнителният селективен критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, поради което касационното обжалване следва да бъде допуснато.
По значимия за спора правен въпрос ВКС намира следното:
Съгласно чл. 32, ал. 1 ЗС общата вещ се използва и управлява съгласно решението на съсобствениците, притежаващи повече от половината от нея. Отдаването на съсобствена вещ под наем представлява действие на управление, поради което решението за това следва да бъде взето при съблюдаване на това правило, т.е. от съсобствениците, притежаващи повече от 50% ид.ч. в съсобствеността. Когато съсобствената вещ е отдадена под наем само от един или повече от съсобствениците, които не притежават повече от половината от съсобствената вещ, този договор (валиден или не в отношенията между сключилите го лица) не обвързва и не е противопоставим на останалите съсобственици - заедно или поотделно. Последица от това е изводът, че по отношение на тези съсобственици наемателят на съсобствената вещ (включително, когато се касае за земеделска земя) не разполага с противопоставимо право да я държи. По тази причина изходът от евентуален спор относно съществуването на наемно правоотношение за съсобствена вещ, чийто източник е договор за наем, който е сключен при отсъствие на взето решение по чл. 32, ал. 1 ЗС, няма обуславящо значение за изхода от спора по ревандикационен иск, предявен срещу наемателя от съсобственици, които не са участвали в сключването на такъв договор за наем.
По съществото на частната касационна жалба:
По делото е обявено за безспорно между страните, че „Юлстрейд” ЕООД – жалбоподател в настоящото производство и ищец по ревандикационния иск, притежава 7/12 ид.ч. от двата земеделски имота, предмет на спора. Безспорно е също така, че договорът за наем, с действието на който ответникът „Акрос – 2008” ЕООД обосновава правото си да държи имотите, е сключен със съсобственик, който притежава 1/12 ид.ч. от имотите (Н. Й. Б., в чиито права е встъпил частният й правоприемник К. М. С.). В хода на гражданското дело, образувано по предявения от „Юлстрейд” ЕООД срещу „Акрос – 2008” ЕООД иск с правно основание чл. 108 ЗС, дружеството-наемател е предявило срещу „Юлстрейд” ЕООД иск, предмет на разглеждане в производството по гр.д.№ 1476/2019 г. по описа на РС – Лом, като заявеното искане е по отношение на „Юлстрейд” ЕООД да бъде признато за установено, че между К. М. С. (наемодател) и „Акрос – 2008” ЕООД (наемател) съществува валидно наемно правоотношение относно двете ниви, предмет на иска по чл. 108 ЗС. На това основание „Акрос – 2008” ЕООД е поискал спиране на производството по иска по чл. 108 ЗС до приключване на производството по гр.д.№ 1476/2019 г. С постановеното от Окръжен съд – Враца Определение № 80 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 45/2020 г., потвърдено с Определение № 1398 от 09.06.2020 г. по в.ч.гр.д.№ 1341/2020 г. на Апелативен съд – София, е прието, че е налице връзка на обусловеност между двете дела по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК.
Становището на двете инстанции по приложението на чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПК е неправилно. С оглед дадения по-горе отговор на значимия за спора правен въпрос се налага извод, че изходът от процеса относно съществуването на наемно правоотношение между притежаващия 1/12 ид.ч. от нивите К. М. С. и наемателя „Акрос – 2008” ЕООД е без значение при преценката по въпроса дали „Акрос – 2008” ЕООД разполага с противопоставимо на „Юлстрейд” ЕООД право да държи имотите. Това означава, че отсъства предпоставка за спиране на производството по в.гр.д.№ 45/2020 г. на ОС - Враца до приключване на производството по гр.д.№ 1476/2019 г. на РС - Лом. Ето защо обжалваното и потвърденото с него определения следва да бъдат отменени, а делото – върнато на ОС - Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.
С оглед изхода от настоящото произнасяне, ответникът по частната касационна жалба няма право на разноски.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение



О П Р Е Д Е Л И :


ДОПУСКА касационно обжалване на Определение № 1398 от 09.06.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1341/2020 г. по описа на Апелативен съд – София.

ОТМЕНЯВА Определение № 1398 от 09.06.2020 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1341/2020 г. по описа на Апелативен съд – София, както и потвърденото с него Определение № 80 от 31.01.2020 г. по в.гр.д.№ 45/2020 г. по описа на Окръжен съд – Враца.

ВРЪЩА делото на Окръжен съд – Враца за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението е окончателно.



ПРЕДСЕДАТЕЛ:


ЧЛЕНОВЕ: