4 Р Е Ш Е Н И Е № 4 София, 20 февруари 2018 година В ИМЕТО НА НАРОДА Върховният касационен съд на Република България, първо наказателно отделение, в открито заседание на деветнадесети януари две хиляди и осемнадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА КОСТОВА ЧЛЕНОВЕ: ЕВЕЛИНА СТОЯНОВА РУЖЕНА КЕРАНОВА при участието на секретаря Марияна Петрова и в присъствието на прокурора Божидар Джамбазов изслуша докладваното от съдия Евелина Стоянова дело № 1255 по описа за 2017 година. Постъпила е касационна жалба от подсъдимия М. А. А., подадена чрез неговия защитник – адв.М., против решение № 318 от 02.11.2017 г. на Великотърновския апелативен съд, постановено по внохд № 364/17 г. Възразява се наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК с алтернативни искания за оправдаване, връщане на делото за ново разглеждане или намаляване на наказанието. Пред ВКС подсъдимият, редовно призован не се явява. Защитата му – адв.П., поддържа жалбата. Частният обвинител А. Н., редовно призован, не се явява. Повереникът му – адв.Б. изразява становище за неоснователност на подадената от подсъдимия жалба. Прокурорът при Върховната касационна прокуратура също не намира основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт. За да се произнесе Върховният касационен съд, първо н.о. взе предвид следното: С присъда по нохд № 80/16 г. Габровският окръжен съд осъдил подсъдимия А., за деяние, извършено на 31.07.2015 г., на основание чл.343, ал.3, б.”б”, във връзка с ал.4 и ал.1, б.”б” и чл.342, ал.1 от НК на шест години лишаване от свобода при първоначален общ режим на изтърпяване. Съдът се произнесъл по веществените доказателства и разноските по делото. С обжалваното решение, постановено по въззивно дело, образувано по жалба на подсъдимия, ВТАС потвърдил присъдата на ГОС. Като съобрази горното, доводите на страните и след проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, Върховният касационен съд, първо н.о. установи: Вече се посочи, че подсъдимият релевира наличието на всички касационни основания по чл.348, ал.1 от НПК. По основанието по чл.348, ал.1, т.2 от НПК. Възраженията, свързани с това основание трябва да получат най-напред отговор, защото проверката за правилното приложение на закона и справедливостта на наказанието предполага отрицателен извод за наличието на нарушения на процесуалните правила гарантиращи формалната правилност на изводите по фактите. В подкрепа на коментираното основание жалбоподателят е посочил следните данни: неоснователно съдът не е дал вяра на свидетелите, които сочат св.Н. за водач на моторното превозно средство към момента на пътнотранспортното произшествие, а съображенията му в тази връзка са предубедени и по несериозни причини е отказал доверие на същите; съдът не е обсъдил обясненията на подсъдимия; оценката на комплексната автотехническа медицинска експертиза, дадена от съда, е невярна, защото съдът е приел, че тя дава ясен отговор относно разположението на лицата в колата към удара, а в тази част, според защитата на подсъдимия тя не е достатъчно аргументирана; неоснователно съдът е отхвърлил доказателствените искания на подсъдимия и защитата му; възраженията на защитата, направени пред въззивния съд са обсъдени незадълбочено, в нарушение на изискванията на чл.339, ал.2 от НПК и последно-изводите за авторството на деянието се основават на предположение. Възраженията на подсъдимия, поддържани пред въззивния съд, са сходни с очертаните по-горе. Доколкото с тях се оспорва дейността на съда по оценка на доказателствата, те задължително трябва да бъдат обсъдени от решаващия съд, в която връзка ВКС установи, че ВТАС е спазил чл.339, ал.2 от НПК и е дал отговор на поставените на вниманието му възражения. Мотивите на обжалваното решение указват, че дейността на първостепенния съд, по доказателствата – допускане, събиране, проверка и оценка, е била проверена в детайли и контролната инстанция ясно е заявила, че я възприема изцяло като съответна на процесуалните правила, в това число и съображенията на ГОС. Към инкорпорираните по този начин съображения на ГОС, ВТАС е добавил и собствени такива по оценката на част от доказателствата –тези, на които е поставен акцент от страна на подсъдимия. Изложените от ВТАС съображения не позволяват извод, че възраженията на подсъдимия са обсъдени незадълбочено. Така направеното възражение е по-скоро декларативно, защото то игнорира обективираните в мотивите на въззивното решение съображения. ВКС намира за правилно решението на предходните инстанции да не дадат вяра на показанията на свидетелите П., Б., М. и М.. По оценката на показанията на тази група свидетели са изложени множество съображения, първоначално от ГОС, а по-късно допълнени и от ВТАС (л.6-8 от внохд и л.14-17 от нохд), които изцяло се възприемат от настоящата инстанция и не е необходимо преповтарянето им. По-важно е друго, срещу оценката, сторена от предходните инстанции, при наличните съображения на съдилищата, разкриващи анализ в детайлите на показанията на свидетелите, свързано с фактите от кръга по чл.102 от НПК, заявеното недоволство от страна на подсъдимия и защитата му се ограничава само до невъзприемането на резултата от тази оценка. Фактически, по детайлите, надлежно обсъдени от съда, не се възразява. Дълбоко несериозно е характеризирането на тази дейност на съдилищата, отразена в мотивите на съдебните актове, като несериозна, щом се твърди, че по „несериозни причини” са отхвърлени показанията на свидетелите, за които става дума. Още по-малко може да се твърди предубеденост при оценката на същите показания. На плоскостта на чл.29, ал.2 от НПК не се сочат никакви обстоятелства. Предубеденост не произтича от оценката на доказателствата, направена от съда, различна от тази, която подсъдимият и защитата му правят. Обясненията на подсъдимия, в известна част, правилно са били отхвърлени като недостоверни. Те не са игнорирани, както се твърди, а са анализирани внимателно относно вътрешната им издържаност и логичност и при връзката им с останалия, събран по делото доказателствен материал. По идентичен начин стоят нещата и с оспорването на експертните изводи, ангажирани от жалбоподателя. Съображенията на съдилищата (л.9-11 внохд и л.17 и сл. нохд), са изцяло съответни на данните по делото, в съответната посока и напълно се споделят от ВКС. Що се отнася до исканията за събирането на нови доказателства, вярно е, че те са оставени без уважение, но с това правото на защита на подсъдимия не е ограничено. ВКС е имал повод да укаже, че не всички искания по доказателствата съдилищата са длъжни да възприемат положително, а само тези, които допринасят за обективното, всестранно и пълно изследване на обстоятелствата, от значение за правилното решаване на делото. Когато обаче последните са изяснени надлежно – безпротиворечиво и категорично, съдът е в правото си да откаже събирането на допълнителни доказателства. В настоящият случай при доказателствата, изводими от показанията на св.Д., М., Л., К., С., Р. и Д., експертните заключения и писмени доказателства, исканията по доказателствата, направени от подсъдимия и защитата му, не са били необходими. При тези съображения ВКС намери, че липсва основание за невъзприемане на изводите на съда по същество по фактите, от значение за правилното решаване на делото. По основанието по чл.348, ал.1, т.1 от НПК. Установеното от фактическа страна разкрива признаците на инкриминирания престъпен състав с една корекция. Правилото по чл.5, ал.3, т.1 от Закона за движение по пътищата въвежда обща забрана за управление на МПС след употреба на алкохол. В конкретният случай подсъдимия е признат за виновен в извършване на деянието в пияно състояние, поради което употребата на алкохол се явява елемент от състава на престъплението по чл.343, ал.3 от НК. От друга страна, законът поначало не изисква да съществува причинна връзка между употребата на алкохол и настъпилия съставомерен резултат, нито между него и останалите нарушения на правилата за движение (в този смисъла ППВС № 1/83 г.) и именно поради това такава не е била изследвана в хода на съдебното следствие. Деянието, предмет на делото е осъществено от подсъдимия в пияно състояние, при нарушаване на правилата за движение по чл.21, ал.1 и 150 от ЗДП. По основанието по чл.348, ал.1, т.3 от НПК. Твърдението, че са налице многобройни смекчаващи отговорността обстоятелства е заявено голословно. От събраните по делото доказателства, разкриващи обстоятелствата, от значение за индивидуализацията на наказанието на подсъдимия, не следва извод за наличието на многобройни смекчаващи, по смисъла на чл.55 от НК. Още по-малко може да се направи извод, че и най-лекото, предвидено в закона наказание е несъразмерно тежко. Възразява се, че дори определено по реда на чл.54 от НК – в рамките на предвиденото от закона, наложеното на подсъдимия наказание е завишено. Видно е, че наказанието е определено при баланс на смекчаващите и отегчаващи обстоятелства, под средния размер от предвиденото в закона. ВКС не установи причини за намаляване на определеното на подс.А. наказание. Всички обстоятелства от значение за това – чл.348, ал.5, т.1 от НПК, са съобразени от съда и оценени адекватно на обективното им значение. Към казаното от съдилищата ВКС следва да добави: подсъдимият не е внесъл коректив в поведението си въпреки многократните въздействия от страна на органите на КАТ и санкционирането му от страна на съда; скоростта, с която е управлявал МПС, надвишава разрешената такава почти два пъти и е била повече от критична за движение в завоя. Водим от горното като не намери основания за изменение или отмяна на оспорения съдебен акт, Върховният касационен съд, първо наказателно отделение на основание чл.354, ал.1, т.1 от НПК Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 318 от 02.11.2017 г., постановено по внохд № 364/17 г. на Великотърновския апелативен съд. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: