Р Е Ш Е Н И Е № 462 гр.София , 08 януари 2015 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Трето наказателно отделение, в открито съдебно заседание на втори декември две хиляди и четиринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: САША РАДАНОВА ЧЛЕНОВЕ: КРАСИМИР ШЕКЕРДЖИЕВ ЛАДА ПАУНОВА при участието на секретаря Илияна Петкова и в присъствието на прокурора от ВКП ИСКРА ЧОБАНОВА като изслуша докладваното от съдия ПАУНОВА наказателно дело № 1390/2014г., за да се произнесе, взе предвид следното: Касационното производство е образувано по жалба от частните обвинители А. П. А. и П. П. А. срещу решение № 436 от 10.06.2014г. по внохд № 207/2014г. по описа на Апелативен съд - Пловдив, с релевирано касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. С присъда № 19 от 13.05.2014г., постановена по нохд № 124/2014г. на Старозагорски окръжен съд, подсъдимият М. Ж. Ж. е признат за виновен в това, че на 14.09.2013г. в [населено място], на [улица], при управление на моторно превозно средство лек автомобил марка „марка” с рег. [рег.номер на МПС] , в посока юг, е нарушил правилата за движение по чл. 21, ал. 1, пр. 2 от ЗДвП и чл. 116, пр.1 и 6 от ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на пешеходката Е. И. Й., поради което и на основание чл. 343, ал. 1, б. ”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК, вр. с чл. 373, ал. 2 от НПК и чл. 58а, ал. 1 от НК е осъден лишаване от свобода за срок от две години, изпълнението на което на основание чл. 66, ал.1 от НК е отложено за изпитателен срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като подсъдимият е оправдан за това да е нарушил чл. 20, ал. 1 от ЗДвП. На основание чл. 343г, вр. чл. 37, ал. 1, т. 7 от НК подсъдимият М. Ж. Ж. е лишен от право да управлява моторно превозно средство за срок от две години, считано от влизане на присъдата в сила. Съдът се е произнесъл по възлагане на разноските. Първоинстанционната присъда е била проверена по реда на въззивното производство по жалба от конституираните по делото частни обвинители и с Решение № 436 от 10.07.2014г. по внохд № 207/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд, е била потвърдена. В касационната жалба срещу въззивното решение, подадена от частните обвинители, се развиват доводи в подкрепа на заявеното касационно основание по чл. 348, ал. 1, т. 3 от НПК. Твърди се, че наложеното на подсъдимия Ж. наказание е явно несправедливо, тъй като неговият размер не е съобразен със степента на обществена опасност на деянието и на дееца и на целите по чл. 36 от НК. Възразява се срещу приложението на института на условното осъждане. Конкретно се посочва, че не се съобразени обстоятелствата на самонадеяното и агресивно поведение на подсъдимия при управление на превозното средство, изразило се в драстично превишаване на позволената скорост. Излагат се доводи за несъответствие на наказанието с целите на генералната превенция предвид завишения транспортен травматизъм. Прави се искане за отмяна на присъдата и връщане на делото за ново разглеждане (като се предоставя на касационната инстанция на прецени стадия) с оглед увеличаване на наказанието и отмяна на приложението на чл. 66, ал. 1 от НК. В съдебно заседание пред касационната инстанция повереникът на частните обвинители А. А. и П. А. – адв. Е. Ж., поддържа касационната жалба съобразно съображенията, изложени в нея, както и направеното искане. Счита, че така наложеното наказание с приложението на чл. 66 от НК е явно несправедливо. Заявява аргументите за това, че при определяне на наказанието не е съобразено поведението на подсъдимия като водач, че не са отчетени целите на генералната превенция. Упълномощеният защитник на подс. М. Ж. – адв. Г. Б., пледира за оставяне на касационната жалба без уважение, като счита, че не е налице посоченото касационно основание. Подчертава, че обществената опасност на дееца е ниска. Представителят на ВКП излага мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Счита, че за постигане целите на чл. 36 от НК не е наложително определянето на ефективно наказание по отношение на подсъдимия. Подс. М. Ж. не участва лично в производството пред касационната инстанция. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните и провери обжалвания съдебен акт в пределите на правомощията си по чл. 347, ал. 1 от НПК, за да се произнесе, взе предвид следното: Касационната жалба от частните обвинители е НЕОСНОВАТЕЛНА. Оплакването за явна несправедливост на наложеното на подс. Ж. наказание е било направено и във въззивната жалба срещу първоинстанционната присъда, като съставът на Пловдивски апелативен съд е изпълнил задължението си по чл. 339, ал. 2 от НПК, потвърждавайки съдебния акт, да мотивира обстоятелствено съображенията, поради които не е възприел доводите на частните обвинители. Решаващите съдилища законосъобразно са приели, че наказанието на подсъдимия подлежи на определяне по правилата на чл. 58а от НК, като последица от приложената диференцирана процедура, съобразно чл. 373, ал. 2 от НПК. Правилно наказателната отговорност на подсъдимия е реализирана в хипотезата на чл. 58а, ал. 1 от НК при спазване на изискванията за индивидуализация на наказанието и редукцията му с една трета. Двете съдебни инстанции са подложили на внимателна преценка данните по делото за степента на обществена опасност на деянието и на дееца, като са наложили справедливо наказание с оглед на целите на специалната и генералната превенция. Процесът на индивидуализация на наказанието спрямо подс. Ж. за извършеното престъпление по чл. 343, ал. 1, б. ”в”, вр. чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е обективиран в мотивите на съдебните актове, което позволява да се проследи правилността на процеса на формиране на вътрешното убеждение на решаващите съдилища и спазването на изискванията по чл. 54 и чл. 36 от НК. При определяне на размера на наказанието лишаване от свобода, не е подценена степента на обществена опасност на деянието, поради което претенцията в касационната жалба, основана на доводи за характеристиките на деянието, е неоснователна. Степента на обществена опасност на конкретното деяние е преценена като сравнително висока предвид именно на поведението на подсъдимия като водач на МПС, като е отчетена тежестта на допуснатите нарушения на правилата за движение, липсата на опит от страна на водача и проявената в тази връзка самонадеяност при управлението на автомобила със значително завишена скорост. Действително, причиненият с деянието резултат е тежък и непоправим – причинена е смъртта на възрастната жена, но този резултат е взет предвид от законодателя при определяне на параметрите на санкциите за тази категория непредпазливи деяния. По-нататък, правилно е отдаден превес на смекчаващите вината обстоятелства, като същите са свързани с личността на подсъдимия. Чистото му съдебно минало, добрите характеристични данни, изразеното съжаление за извършеното, са дали основание за вярна преценка за невисока степен на обществена опасност на дееца. Съвкупната преценка на обстоятелствата, влияещи върху отговорността на подс. Ж. е довела до индивидуализация на размера на наказанието лишаване от свобода на три години, който размер е намален с 1/3 предвид на проведената диференцирана процедура. Така определеното наказание е при превес на смекчаващите вината обстоятелства и този превес е правилно отчетен, като се има предвид, че процесът на определяне на наказанието е сложна логическа дейност, а не механичен сбор от изводимите по делото данни за обстоятелствата, визирани в чл. 54 от НК. Основно възражение в касационната жалба е свързано с приложението на чл. 66, ал. 1 от НК по отношение на подс. Ж.. Правилно контролираната съдебна инстанция е приела, че са налице материално-правните предпоставки по чл. 66, ал. 1 от НК за отлагане изпълнението на наложеното на подсъдимия наказание лишаване от свобода и в този смисъл, искането на частните обвинители е лишено от основание. Настоящата инстанция намира за правилна преценката на решаващите съдилища за това, че за поправяне и превъзпитание на подсъдимия не е необходимо ефективното изтърпяване на наложеното на Ж. наказание лишаване от свобода. Тази преценка е обоснована въз основа на данните за личността на подсъдимия, като е взето предвид, че същият не е осъждан, изразява искрено съжаление за извършеното, студент е, на сравнително млада възраст. Съвкупната оценка на тези обстоятелства е мотивирала извод, че поради невисоката степен на обществена опасност на дееца предупредително и възпиращо въздействие върху него, а и върху останалите членове на обществото с оглед изискванията на чл. 36 от НК, може да бъде постигнато без неговата принудителна изолация в местата за лишаване от свобода. По отношение на довода на касаторите, свързан с постигане на целите на генералната превенция, изведен от актуално завишения транспортен травматизъм, настоящият състав принципно споделя тезата, че за справяне с тревожния ръст на пътнотранспортни произшествия е необходима адекватна и ефикасна наказателна политика. Тази наказателна политика обаче не би следвало да се отъждествява единствено и само с налагане на ефективни наказания на лицата, причинили съставомерен резултат при управление на МПС в нарушение на правилата за движение. Прилагането на института на условното осъждане е винаги свързано с конкретно установяване на материално-правните предпоставки за това и извършване на внимателна преценка за възможността чрез него да бъдат постигнати както целите на специалната, така и на генералната превенция. Несъмнено ниската степен на обществена опасност на подс. Ж., възрастта му и обстоятелството, че учи, са предпоставките, мотивиращи извод за съответствие на отлагането на изпълнението на наказанието с целта за поправяне и превъзпитание на подсъдимия. По отношение на генералната превенция, тя също може да бъде постигната с прилагане на разпоредбата на чл. 66, ал. 1 от НК, защото условното осъждане оказва в съществена степен предупредителен и възпиращ ефект както върху подсъдимия, така и спрямо останалите членове на обществото, защото не отпада възможността за привеждане в изпълнение на отложеното наказание при извършване на ново престъпление. Този ефект се постига и чрез размера на изпитателния срок от четири години. Изложените съображения мотивират настоящия съдебен състав да приеме, че оплакването, свързано с касационното основание по чл. 348, ал. 5, вр. ал. 1, т. 3 от НПК, е неоснователно, защото не се набелязва несъответствие на определеното на подс. Ж. наказание с обстоятелствата, влияещи върху отговорността му и с целите по чл. 36 от НК, нито е налице неправилно приложение на условното осъждане. Поради това, не може да бъде удовлетворена претенцията в касационната жалба за отмяна на атакувания съдебен акт и връщане на делото за ново разглеждане. Водим от горното и на основание чл. 354, ал. 1, т. 1 от НПК, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделение Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА решение № 436 от 10.06.2014г., постановено по внохд № 207/2014г. по описа на Пловдивски апелативен съд. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.