Р Е Ш Е Н И Е № 132 гр. София, 07 юли 2017 г. В ИМЕТО НА НАРОДА ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Наказателна Колегия, трето наказателно отделение, в публичното съдебно заседание на шестнадесети юни, две хиляди и седемнадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Павлина Панова ЧЛЕНОВЕ: Красимир Шекерджиев Лада Паунова при участието на секретаря Илияна Петкова и прокурора Димитър Генчев, като разгледа докладваното от съдия Шекерджиев КНД № 604 по описа за 2017 г. и за да се произнесе, взе предвид следното: Производството пред ВКС е образувано по касационна жалба на частните обвинители А. А., Р. А., Д. К., Н. К. и В. А. срещу присъда №135, постановена на 24.04.2017 г. по ВНОХД №88/2017 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново, с която е отменена изцяло присъда №60 от 25.11.2016 г., постановена по НОХД №775/2016 г. по описа на Окръжен съд- гр.Плевен и подсъдимият М. К. М. е признат за виновен в това, че на 17.02.2016 г. в село Г., на [улица], при управление на МПС- товарен автомобил „М. С." с ДК [рег.номер на МПС] нарушил правилата за движение- чл.40, ал.1, и ал.2 ЗДвП и по непредпазливост причинил смъртта на А. Р.А., като на основание чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 НК са му наложени наказания три години „лишаване от свобода", изпълнението на което е отложено по реда на чл.66, ал.1 НК за срок от пет години и „лишаване от право да управлява МПС" за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила, като на основание чл.304 НПК е признат за невиновен и оправдан по обвинението да е извършил престъплението при наличието на квалифициращия признак по чл.343, ал.З НК. С присъдата подсъдимият М. е осъден да заплати и разноски по водене на делото в размер общо на 930, 71 лева. С присъдата въззивният съд е постановил превозното средство да се върне на подсъдимия, а останалите иззети веществени доказателства да се върнат на собствениците им или да бъдат унищожени като вещи без реална стойност. В касационната жалба и допълнението към нея се сочат всички касационни основания. Поддържа се, че неправилно въззивният съд е анализирал доказателствата и е приел, че подсъдимият е напуснал местопроизшествието, защото са били заплашени здравето и живота му, като не е отчел това, че липсват доказателства за отправени му заплахи. Оспорват се и наложените на подсъдимия наказания, като се твърди, че те не са съответни на извършеното престъпление и конкретно на неговата обществена опасност. Моли се при преценка на законосъобразността на наложеното наказание да бъде отчетено и това, че подсъдимият е многократно наказван за извършени нарушения на правилата за движение по пътищата. На тези основания се предлага атакуваната въззивна присъда да бъде отменена, като бъде постановена нова, с която подсъдимият бъде признат за виновен в извършването на престъплението при наличие на квалифициращото обстоятелство по чл.343, ал.З НК, както и да бъде завишено отмереното му основно наказание, като размерът му бъде увеличен и бъде постановено то да бъде изтърпяно ефективно. В касационното съдебно заседание повереникът на частните обвинители моли касационната жалба да бъде уважена, като възпроизвежда отново направените с нея и допълнението към нея оплаквания. Прави искане атакуваната присъда да бъде отменена, а делото върнато за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Защитникът на подсъдимия моли касационната жалба да бъде оставена без уважение, а атакувания въззивен съдебен акт да бъде оставен в сила. Поддържа, че правилно решаващият съд е приел, че не са налице предпоставките за ангажиране на отговорността на М. при наличието на квалифициращия белег по чл.343, ал.З НК, тъй като той не е напуснал местопроизшествието с цел да избяга, а защото е било застрашено здравето и живота му. Представителят на държавното обвинение поддържа, че правилно въззивният съд е приел, че подсъдимият не е избягал от местопроизшествието,защото той не е имал намерение да се укрие, а напускането на мястото на инцидента е продиктувано от отправени към него заплахи. Моли отмерените наказания да бъдат преценени като справедливи, като се предлага основното да не бъде увеличавано и да не бъде отменено приложението на чл.66, ал.1 НК. Поддържа, че ако в този случай не бъде отложено изпълнението на наказанието „лишаване от свобода", то в нито един случай това не трябва да бъде правено. Предлага съдът да се съобрази с целите, посочени от законодателя в разпоредбата на чл.36 НК и да не превръща наложеното наказание във възмездие за загубата на пострадалите. Подсъдимият М. изразява съжаление за случилото се и моли да бъде оставена в сила присъдата. Върховният касационен съд, след като обсъди доводите на страните в производството и извърши проверка на въззивния съдебен акт, намери следното: Касационната жалба е неоснователна. По оплакването за допуснати съществени нарушения на процесуални правила и неправилно приложение на материалния закон: Касационният съд прецени, че въззивният съдебен състав е направил пълен и верен анализ на събраните доказателствени материали. Правилно са установени релевантните за изхода на производството факти и въз основа на тях са направени верни фактически и правни изводи. В това производство не се спори по отношение на факта на извършване на престъплението по чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 НК и авторството на подсъдимия М.. Всички доказателствени източници установяват това, че той е нарушил правилата за движение и при движение на заден ход на управлявания от него товарен автомобил е ударил пострадалата А.А., като в резултат на пътното произшествие последната е починала. Основният спор в процеса е за това дали при осъществяване на престъплението са били налице основанията за приложение на квалифицирания състав на престъплението по чл.343, ал.З НК (избягал от местопроизшествието) или на привилегирования такъв по чл.343а НК (направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата). Касационният съд изцяло се солидаризира със становището на въззивния съд за това, че по делото няма основание да се прецени, че подсъдимият е направил всичко зависещо от него за оказване на помощ на пострадалата. Единствените доказателствени източници, които съдържат информация за досег на подсъдимия с пострадалата след произшествието са неговите обяснения и показанията на свидетеля Т., като от тях се установява, че М. се е приближил към тялото на А. и я е полял с вода. Това действие правилно не е възприето като достатъчно инкриминираното деяние да бъде квалифицирано по привилегирования състав и законосъобразно въззивният съд е коригирал постановения първоинстанционен съдебен акт, като е отменил приложението на разпоредбата на чл.343а НК. Не на последно място, при преценка дали са налице предпоставките за приложение на обсъждания състав, следва да се отчете и това, че помощта, оказана на пострадалия следва обективно да е подобрила положението му (в който смисъл е Р№557/1975 г. 3 НО),обстоятелство, което очевидно не е налице. Не може да бъде основание за приложение на разглеждания текст и това, че М. е уведомил по телефона служител на МВР за случилото се, още повече обаждането на тел 112, довело до изпращането на автомобил за спешна помощ, не е негово дело. Касационният съд възприе и изводите на въззивния съд по отношение на приложението на квалифицирания състав по чл.343, ал.З НК, като прецени, че няма основание подсъдимият да носи завишена наказателна отговорност за това, че е избягал от местопроизшествието. При внимателен преглед на практиката на касационната инстанция може да бъде направен извод, че за да бъде квалифицирано престъплението по този текст следва да е установено, че деецът е напуснал мястото на произшествието с цел да се укрие и затрудни разкриването на извършеното престъпление. В този смисъл е ППВС 1/1983 г. Независимо, че в практиката на висшата съдебна инстанция съществуват и решения, съгласно които мотивът за напускане на престъплението не е определящ за приложението на квалифицирания състав (в този смисъл Р552/1983 г. 3 НО, Р 51/1998 г. и т.н.), а единствено обстоятелството, че подсъдимият не е бил там при пристигане на контролните органи, настоящият съд намира за правилно да бъде изследвана причината за напускането на местопроизшествието. В това производство са събрани достатъчно доказателства, че непосредствено след инцидента роднините на пострадалата, афектирани от случилото се, са заплашили М. с разправа, като част от тях са започнали да вадят колове от оградата с цел да реализират заплахата си. Това е била причината той да бъде отведен от свидетеля М. и да изчака идването на полицията на място, различно от местопроизшествието. Тези обстоятелства се установяват не само от обясненията на М., но и от показанията на свидетелите А., А., М., Д., П. и Д. (последните трима незаинтересовани свидетели- полицейски служители, които дават информация, че още при пристигането им имало напрежение, а подсъдимият се опасявал от саморазправа). При установена опасност за телесния интегритет, здравето, а и живота на М. напускането на местопроизшествието с цел да се предотврати настъпването на други общественоопасни резултати, извън вече настъпилите в резултата на транспортното престъпление не може да бъде укоримо и да се прецени като основание за носене на завишена наказателна отговорност. В тази връзка следва да бъде посочено и това, че подсъдимият в нито един момент не е отричал вината си за настъпилото произшествие, своето авторство и не е правил опит да се укрие. Ето защо касационният съд прие, че правилно въззивната инстанция е анализирала доказателствата и доказателствените средства и вярно е приела, че отговорността на подсъдимия следва да бъде ангажирана за осъществяване на престъплението по основния състав на чл.343, ал.1, б."в", във вр. с чл.342, ал.1 НК. По оплакването за явна несправедливост на наложените наказания: Касационният съд прецени, че правилно при индивидуализацията на наказанието на М. са ценени като смекчаващи отговорността му обстоятелства добрите му характеристични данни, направеното самопризнание, изразеното съжаление за извършеното, това че той е семеен и полага грижи за двете си деца, както и съпричинаването от страна на пострадалата А.. Правилно като единствено отегчаващо отговорността обстоятелство са ценени предходните нарушения на ЗДвП, които подсъдимият е осъществил в качеството си на водач на МПС. При тези смекчаващи и отегчаващи отговорността обстоятелства правилно наказанието на М. е определено при превес на смекчаващите отговорността обстоятелства в размер на три години „лишаване от свобода".Правилно е отложено и изпълнението му, тъй като разпоредбата на чл.66, ал.1 НК предвижда възможност за това и целите на наказанието могат да бъдат постигнати и без ефективното му изтърпяване. Законосъобразно е определен и изпитателен срок в максимален размер, както и по отношение на подсъдимия е наложено и кумулативно предвиденото по- леко наказание „лишаване от право да управлява МПС" за срок от четири години, считано от влизане на присъдата в сила. Така отмерените наказания са съответни на тежестта на извършеното престъпление, съобразени с обществената опасност на подсъдимия и са достатъчни за постигане на целите на чл.36 НК. Това е и причината касационният съд да прецени, че няма основание същите да бъдат завишавани, тъй като те не са явно несправедливи по смисъла на чл.348, ал.5 НПК. Така мотивиран, Върховният касационен съд, Трето наказателно отделeние Р Е Ш И : ОСТАВЯ В СИЛА присъда №135, постановена на 24.04.2017 г. по ВНОХД №88/2017 г. по описа на Апелативен съд- гр.Велико Търново. Решението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.