О П Р Е Д Е Л Е Н И Е № 86 гр.София, 04 юни 2013 година Върховният касационен съд на Република България, трето наказателно отделение, в закрито заседание на трети юни, през две хиляди и тринадесета година, в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕРОНИКА ИМОВА ЧЛЕНОВЕ: ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ДАНИЕЛА АТАНАСОВА при участието на секретаря и в присъствието на прокурора изслуша докладваното от съдията ЦВЕТИНКА ПАШКУНОВА ч.н. дело № 1061/2013 година. Производството пред ВКС е образувано, във връзка с частна жалба на В. З., подадена чрез неговия защитник срещу разпореждане от 27.03.2013г. на Апелативен съд - София, постановено на основание чл.351, ал.4, т.1 от НПК за връщане на депозираната касационна жалба против решение №38 от 28.02.2013г., по внохд №1189/2012г., с което е потвърдена първоинстанционната присъда на Софийски градски съд. В писмено становище представител на Върховната касационна прокуратура аргументира позиция за правилност на процесуалната дейност на въззивната инстанция по връщане на касационната жалба, която не отговаря на изискванията на чл.351, ал.1 от НПК. Върховният касационен съд на РБ, трето наказателно отделение, в рамките на предоставената компетентност, намира частната жалба за неоснователна. Приложената по делото касационна жалба срещу решение №38 от 28.02.2013г., по внохд№1189/2012г., е с изключително бланкетен характер. Съдържанието на същата обективира недоволство от постановения съдебен акт, поради неговата неправилност и несправедливост. В указания от въззивната инстанция 7-дневен срок констатираните недостатъци на жалбата не са отстранени, като допълнителните разяснения се свеждат до декларативното посочване, че липсват категорични доказателства за авторството на инкриминираното деяние по чл.199, ал.1 т.4 от НК, за което е осъден от първостепенния и въззивен съд. Производството по инстанционен контрол, предпоставящо упражняване на касационните правомощия, е уредено в чл.346-355 от НПК Граматическото, логическо и систематическо тълкуване на инкорпорираните в цитираната нормативна база, процесуални разпоредби обосновават очертани предели на съдебна проверка, лимитирани от предмета на касационно обжалване, касационните основания и данните които ги подкрепят, и определените процесуални субекти. Несъблюдаването на визираните правни предписания мотивира обективна невъзможност за ВКС да изпълни възложените й от разпоредбата на чл.354 от НПК, задължения и реализира компетентността, с която е оторизирана. В настоящия казус подсъдимият В. З. и неговият процесуален представител са дерогирали законовите изисквания да визират касационните основания по чл.348, ал.1, т.1-3НПК и да изложат съображения, обезпечаващи релевираната претенция за тяхната наличност. Липсата на изискуемата се от закона конкретика на фактически и правни доводи, подкрепящи словно-материализираното в жалбата волеизявление за неправилност и несправедливост на атакувания акт, не е преодоляна и в рамките на предоставената от въззивния съд процесуална възможност за последващо саниране, което е обосновало действията по връщането й, при стриктно съблюдаване на разпоредбата на чл.354, ал.4, т.1 от НПК. По изложените съображения, настоящият състав намира за законосъобразно разпореждането на Софийски апелативен съд от 27.03.2013г., с което е върната касационната жалба на подсъдимото лице, като процесуално недопустима, поради нейната несъответност на очертаните в нормата на чл.354, ал.1 от НПК императивни правила. Воден от горното, Върховният касационен съд, трето наказателно отделение, О П Р Е Д Е Л И : ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частната жалба на подсъдимия В. А. З., подадена чрез неговия защитник срещу разпореждане от 27.03.2013г. на Апелативен съд - София за връщане на касационната жалба срещу решение №38 от 28.02.2013г., обявено по внохд №1189/2012г. Определението не подлежи на обжалване. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.