Р Е Ш Е Н И Е
№ 42
София
16.02.2010 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният
касационен съд на Република България, четвърто гражданско отделение, в съдебно
заседание на двадесет и пети януари, две хиляди и десета година,
в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
при
участието на секретаря Юлия Георгиева
изслуша
докладваното от съдията Н. Зекова
гражданско дело № 126/2009 година.
Производство по чл. 73 от Закона за ч. с. изпълнители.
Подадена е жалба от М. на п. срещу решение от 6. 10. 2008 г. по дисциплинарно дело № 4/2008 г. на Д. комисия при К. на ч. с. изпълнители. Жалбоподателят моли да бъде отменено решението като незаконосъобразно, и на частен съдебен изпълнител И. Ч. да бъде наложено едно от наказанията, предвидени в чл. 68 ЗЧСИ.
Ответникът по жалбата И. Т. Ч. от гр. С. счита същата за неоснователна и моли да бъде оставена без уважение.
След проверка, касационният съд установи следното:
Дисциплинарно дело № 4/2008 г. на Д. комисия към КЧСИ е образувано по искане на министъра на п. , вх. № 118/27. 3. 2007 г. за търсене на дисциплинарна отговорност от частен съдебен изпълнител Ч. поради допуснати от него съществени пропуски и нарушения на закона по изп. д. № 89/2006 год. по описа на съдебния изпълнител. Искането е отхвърлено като неоснователно, с решение от 6. 10. 2008 г. на Д. комисия. Решаващият дисциплинарен състав е приел, че от представените доказателства не се установява да са извършени нарушенията, посочени в искането на министъра на правосъдието.
Изводите и решението на състава на Д. комисия са неправилни – несъответни на закона и доказателствата по делото
Предмет на искането за дисциплинарно наказание са действията на Ч. по изп. д. № 89/2006 г. и от документацията по същото дело е видно, че той не е изпратил съобщение до Националната агенция по приходите и А. за държавни вземания за започнато от него изпълнение върху вземане на длъжника А. Х. М. от с. Ч., област С. от ДФ „Т”, съгласно чл. 191 Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Дисциплинарният състав е приел, че задължението за изпращане на съобщение е било изпълнено, тъй-като по друго изп. д. № 58/2006 г. между същите страни, е било направено запитване от 11. 5. 2006 г. до НАП за наличие на публични задължения на длъжника. Изводът е необоснован, тъй-като законът изисква уведомяване на НАП и А. за държавни вземания по всяко образувано изпълнително дело, независимо от идентичност на страните. Наред с това, следва да се има предвид, че не се касае за идентични по предмет дела – тъй-като изп. д. № 89/2006 г. е за парично вземане, а другите две изпълнителни дела между същите страни са за обезпечение, т. е. фактическият интерес на държавните органи за събиране на публични вземания по изп. д. № 89/2006 год. е непосредствен и пряко обусловен от динамиката на изпълнението, което изисква изричното им уведомяване.
Неточно и необосновано е становището на дисциплинарния състав, че е налице валидно запитване до НАП за публични задължения на длъжника по изп. д № 89/2006 год.. Погрешно е посочено, че това е станало по изп. д. № 58, тъй- като от досието на същото дело е видно, че такова запитване не е било направено. Запитването е направено по изп. д. № 57/2006 г. с изх. № 00164/11. 5. 2006 г. /л. 6 от досието на делото/, но то неправилно е адресирано до Д. служба на Община Д., както е удостоверил ЧСИ Ч. с протокол от 10. 5. 2006 г.. Съгласно Закона за НАП и действащата от 1. 1. 2006 г. структура на Националната агенция за приходите, органите на агенцията са централно управление със седалище в гр. С. и 28 териториални дирекции в областните центрове. С оглед на това и съгласно чл. 191, ал. 2 ДОПК, съдия-изпълнителят е следвало да изпрати съобщение до Т. дирекция на НАП – С. и отделно до А. за държавни вземания. По същото изп. д. № 57/2006 г. на 23. 5. 2006 г. е постъпило писмо от Община Д., с което съдебният изпълнител е бил уведомен, че запитването му с писмото от 11. 5. 2006 г. е препратено по компетентност на Т. дирекция на НАП С. Следователно, на същата дата – 23 май 2006 г., Ч. е уведомен, че запитването му до НАП е отправено до ТД НАП С. , но не е имал данни за получаването му от компетентния данъчен орган. При това положение, той не е имал основание да счита, че е започнал да тече преклузивният 14-дневен срок по чл. 191, ал. 3 ДОПК, тъй-като не е имал данни за получаване на запитването му в ТД НАП С. Съгласно чл. 191, ал. 4 ДОПК, съдия-изпълнителят няма право да продължи изпълнителното производство преди получаване на съобщението от НАП за публичните задължения на длъжника. Наред с това, по изп. д. № 89/2006 год. самият длъжник А. М. е представил удостоверение № 1900002736/30. 5. 2006 г. на ТД НАП С. , в което са удостоверени публичните му задължения, общо за 41 818.93 лв.. и това удостоверение е прието от ЧСИ Ч. на 31. 5. 2006 г. – л. 17 от досието. На л. 12 е приложен протокол, изготвен от Ч. и на л. 16 е приложен саморъчно изписан текст от служител на ТД НАП С. , като и двата документа удостоверяват проведен на 30. 5. 2006 г. телефонен разговор на Ч. с длъжностно лице от ТД НАП - С. , относно задълженията на длъжника А. Х. При наличието на тези косвени данни за публични задължения на длъжника по изп. д. № 89/2006 г., и като не е бил изпълнена формалната процедура по чл. 191 ал. 2 – 4 ДОПК, съдебният изпълнител Ч. , не е имал правно основание да продължи изпълнението. Въпреки това, той го е сторил и на 5. 6. 2006 г. е превел на взискателя Д. сумата 73 244.98 лв. от вземането на длъжника А. М. от Ф. „Т”. В резултат на това, ТД НАП – С. не е могла да реализира вземането си за публичните задължения на длъжника М.
По изложението съображения, касационният съд счита, че са налице основания за налагане на дисциплинарно наказание на ЧСИ Ч. и решението на дисциплинарната комисия следва да се отмени като неправилно – постановено в нарушение на закона и процесуалните правила.
Касационният съд счита, че на Ч. следва да бъде наложено дисциплинарното наказание по чл. 68, ал. 1, т. 3 ЗЧСИ – предупреждение за временно лишаване от правоспособност. Съдът определя това наказание, като отчита, от една страна, че се касае за първо дисциплинарно нарушение, и от друга страна, че нарушението се изразява в неспазване на императивни правила на закона, които касаят същността на професионалните задължения на съдебния изпълнител и настъпилите вредни последици – осуетяване на възможността за цялостно реализиране на вземанията на ТД НАП С. по публичните задължения на длъжника по изп. д. № 89/2006 год..
Върховният касационен съд
Р Е Ш И:
ОТМЕНЯ решението на Д. комосия на К. на ч. с. изпълнители от 6. 10. 2008 г. по дисциплинарно дело № 4/2008 год. и вместо това ПОСТАНОВЯВА:
НАЛАГА на частен съдебен изпълнител И. Т. Ч., вписан под № 783 на КЧСИ, с район на действие Софийски градски съд, дисциплинарно наказание ПРЕДУПРЕЖДЕНИЕ ЗА ВРЕМЕННО ЛИШАВАНЕ ОТ ПРАВОСПОСОБНОСТ.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: