Ключови фрази
Пряк иск на увредения срещу застрахователя * справедливост на обезщетението * критерии за определяне на неимуществени вреди

1
Р Е Ш Е Н И Е

№60106

[населено място], 01.11.2021 г.



В ИМЕТО НА НАРОДА


ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на първо търговско отделение в открито съдебно заседание на двадесет и седми септември две хиляди двадесет и първа година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ

ЧЛЕНОВЕ: ИРИНА ПЕТРОВА

ДЕСИСЛАВА ДОБРЕВА

при участието на секретар Ина Андонова като изслуша докладваното от съдия Добрева т. д. № 1571 по описа за 2020 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по чл. 290 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на Г. В. Г. срещу решение № 2 546/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2 941/2019 г. на Апелативен съд София, в частта, с която е отменено решение № 4/19.02.2019 г. по гр. д. № 145/2018 г. на Окръжен съд Видин за осъждане на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД да заплати на жалбоподателя сума в размер над 5 000 лв. до 22 250 лв. – обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на ПТП, реализирано на 28.11.2014 г., и потвърдено същото решение в отхвърлителната му част за присъждане на обезщетение до претендирания размер от 40 000 лв.

Жалбоподателят атакува въззивното решение като сочи нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че то е неправилно постановено поради нарушение на прогласения в чл. 52 ЗЗД принцип за справедливост, както и поради това, че изводите на съда не почиват на събраните по делото доказателства и установени чрез тях факти. Счита, че въззивната инстанция не е съобразила характера и тежестта на причинените увреждания и не е взела предвид, че в конкретния случай е налице падане от височина 9 метра, което е причинило сериозни наранявания – удар в главата, довел до загуба на съзнание за повече от половин час, контузни рани на гръдния кош, корема и крайниците, както и травматичен шок. Инстанцията по същество не е анализирала всички доказателства, от които се установява, че са били нанесени множество средни телесни повреди, които са тежки и с трайни последици както за физиката, така и за психиката на касатора. Не е взела в предвид и младата му възраст към датата на инцидента. В жалбата навежда оплакване, че съдът е обсъдил повърхностно тежкото сомолентно – сопорозно състояние, в което е изпаднал - намерен е пред кабината на камиона в безсъзнание, облян в нафта. Наред с това жалбоподателят сочи, че във въззивното решение не са анализирани внимателно и причинените му други увреждания – разкъсно - контузна рана в дясно над очите, кървящи охлузвания в областта на дясната горна челюст, охлузвания в дясната половина на долната челюст, оток и болезненост в областта на гръдната кост, лявото и дясно рамо, контузна рана в областта на дясното коляно, болка и оток в дясното бедро, контузна рана в дясната лакътна става, натъртвания на ребра двустранно, болка в главата и врата и по продължение на гръбначния стълб. В заключение касаторът счита, че съдът не е анализирал всички правнозначими факти и обстоятелства, не е обосновал връзката между конкретно установените увреждания и приетият за справедлив размер на обезщетението за неимуществени вреди. При изложените доводи формулира искане за постановяване на акт, с който въззивното решение бъде отменено в обжалваната част и бъде присъдено обезщетение в размер на още 35 000 лв. Претендира присъждане на разноски за всички инстанции.

От ответника по касация „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД е подаден отговор, с който е направено оспорване на подадената касационна жалба. Посочено е, че въззивната инстанция не е пренебрегнала задълженията си да изясни всички релевантни за спора факти, както и да определи въз основа на тях справедливо обезщетение за ищеца касатор. Претендира се присъждане на разноски.

От ответника по касация И. А. И. – трето лице помагач – не е ангажиран отговор.

С определение № 228/08.04.2021 г. по настоящото дело е допуснато касационно обжалване на въззивното решение при преценка за наличие на селективния критерий по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за отговор на въпроса относно критериите за определяне размера на обезщетението по чл. 52 ЗЗД, така че то да отговаря на изискването да е справедливо.

В проведеното открито съдебно заседание процесуалните представители на касатора и ответника „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД поддържат изложеното в касационната жалба и отговора на касационна жалба. Процесуалният представител на застрахователното дружество извежда, че спорът по делото се състои в това дали преживеният от ищеца касатор травматичен шок е основание да бъде приеман като самостоятелен критерий и елемент за увеличаване размера на обезщетението. Счита, че дори да е имало такъв шок, то той е бил овладян в първите минути след ПТП, след което това състояние е било компенсирано от нормалните защитни механизми на организма.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото съобразно правомощията си по чл. 290, ал. 2 ГПК, намира следното :

С атакуваното в настоящото производство решение на въззивния съд е прието, че предявеният от Г. В. Г. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД иск по чл. 226, ал. 1 от КЗ /отм./ е основателен до размер на 5 000 лв., до който първоинстанционното решение е влязло в сила. С решението е отхвърлен предявеният иск за горницата до присъдените от окръжния съд 22 250 лв. и потвърдено решението на първостепенния съд в останалата негова отхвърлителна част.

По делото безспорно е установено, че виновен за причиняване неимуществените вреди на Г. В. Г. е И. А. И., който към момента на ПТП е управлявал товарен автомобил „Даф“, модел „ФТ ХФ“ с [рег.номер на МПС] , чиято гражданска отговорност е застрахована от ответното застрахователно дружество. Безспорен пред въззивната инстанция е бил механизмът на произшествието, причинил падане на превозното средство от 9 метра височина. При оспорен от ответника размер на присъденото от Окръжен съд Видин обезщетение от въззивната инстанция е формиран извод, че, предвид икономическата конюнктура към датата на ПТП /28.11.2014 г./, възрастта на пострадалия към същата дата /36 г./, продължителността на причинените болки и страдания и обстоятелството, че не са налице счупвания или невъзстановими травми, справедливото обезщетение, което му се дължи, е в размер на 5 000 лв. Отделно от това, от въззивния съд, след анализ на събрания доказателствен материал, е формиран извод за неоснователност на противопоставеното от ответника възражение за съпричиняване на вредоносния резултат. Този извод е изграден на база заключението на вещото лице, работило по съдебномедицинската експертиза.

Предпоставките за уважаване на иска по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./, предявен от касатора, са правилно установени от Апелативен съд София при съобразяване и на обстоятелството, че първоинстанционното решение е влязло в сила в частта, с която е присъдено обезщетение от 5 000 лв. При определяне на дължимото обезщетение за неимуществени вреди въззивната инстанция е приложила неточно въведения с разпоредбата на чл. 52 ЗЗД критерий за справедливост. Съгласно задължителните за съдилищата указания, дадени в Постановление № 4/23.12.1968 г. на Пленума на ВС, понятието „справедливост“ е свързано с преценка на обективно съществуващи конкретни обстоятелства. За да се реализира справедливо възмездяване на претърпени от деликт болки и страдания, е необходимо да се отчете действителния размер на моралните вреди, с оглед характера и тежестта на уврежданията, степента, интензитета и продължителността на болките и страданията, осакатявания и загрозявания, както и общественото възприемане на критерия за „справедливост“, съотнесено към икономическата конюнктура в страната. При определяне размера на дължимото се обезщетение за причинените на ищеца /касатор в настоящото производство/ неимуществени вреди въззивният съд, макар формално да се е позовал на принципа за справедливост, в действителност не е отчел всички релевантни за приложението му обстоятелства - всички, претърпени от ищеца, вреди, техният интензитет и продължителност, поради което е изградил неправилния извод, че обезщетение в размер на 5 000 лв. е достатъчно да репарира всички претърпени неимуществени щети. Разрешението на въззивния съд се явява в отклонение на ППВС № 4/1968 г. и създадената по реда на чл. 290 ГПК практика, намерила израз в решение № 227/2018 г. по т. д. № 135/2017 г. на II ТО, решение № 161/2020 г. по т. д. № 2783/2018 г. на II ТО, решение № 93/23.06.2011 г. по т. д. № 43/2010 г. на ТК, II ТО, решение № 259/19.12.2014 г. по гр. д. № 1746/2014 г. на ГК, III ГО, решение № 104/25.07.2014 г., решение № 136/01.03.2012 г. по гр. д. № 414/2010 г. на ГК, III ГО, решение № 88/17.06.2014 г. по т. д. № 2974/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 158/17.10.2014 г. по т. д. № 3594/2013 г. на ТК, I ТО, решение № 31/25.03.2014 г. по т. д. № 1203/2013 г. на ТК, II ТО, решение № 217/20.12.2017 г. по т. д. № 990/2017 г. на ТК, II ТО и решение № 15/12.02.2018 г. по т. д. № 1423/2017 г. на ТК, II ТО на ВКС и др.

Изводът на Апелативен съд София относно размера на обезщетението, дължимо за причинените на Г. В. Г. болки и страдания, е направен без да са отчетени в достатъчна степен механизмът на ПТП, причинил падане на 40 – тонен товарен автомобил от 9 метра височина, и полученият в резултат на това травматичен шок, както и множество охлузвания, натъртвания и кръвонасядания по тялото на пострадалия ищец, причинили му силни болки за период от около два месеца и необходимост от чужда помощ при движение.

Падането на автомобила, според заключенията на вещите лица, работили по автотехническата и медицинска експертизи, е причинило свръхнатоварване върху тялото на пострадалия. След падането тялото е осъществило летеж с преминаване през предварително счупеното предно стъкло на каросерията, а след това и търкаляне върху земната повърхност. От събраните по делото доказателства се установява, че пострадалият е бил намерен в безсъзнание с множество охлузвания и контузионни рани по тялото в сомолентно – сопорозно състояние с наличие на сухи свиркащи хрипове и болки в гръдния кош, главата и врата. Състоянието на безсъзнание, според заявеното в открито съдебно заседание от медицинския експерт, е продължило часове наред. Бил е настанен в отделение за анестезиология и интензивно лечение /ОАИЛ/, където е престоял три дни с назначено многокомпонентно лечение, включващо и подаване на кислород. Макар дишането на Г. да се е нормализирало, при дехоспитализацията то е било все още отслабено. Според вещото лице медик за период от около 60 дни пострадалият е имал постоянно главоболие, болки в гръдния кош и по останалите части от тялото, поради което е ползвал чужда помощ при движение. Травматичният шок е предизвикал срив в кръвообращението и мозъчен отток, годен да причини и летален изход, но в случая е бил овладян от лекарите. Получените, макар и за кратко време изменения в мозъка, са причинили според експерта непрекъсната тревожност, нервност, емоционална лабилност, резултат от увреждането на зоната, отговаряща за емоциите. В проведеното на 11.01.2019 г. открито съдебно заседание вещото лице е посочило, че травматичният шок е тежко състояние на организма с нарушение функциите както на дишането, така и на кръвообращението, при възможен срив в кръвната картина. Той причинява дисфункция на почти всички органи и системи в организма, поради което представлява животозастрашаващо състояние. Тези изводи на експерта се потвърждават и от събраните свидетелските показания, от които се установява, че възстановяването на ищеца е било около месец и половина - два, като през цялото това време той е бил на легло. Трудно е дишал, усещал е цялото си тяло натъртено и с непрекъснати болки. Макар да изпитвал страх, се е върнал на работа, за да може да изхранва семейството си.

Описаното от съдебномедицинската експертиза тежко животоопасно състояние на ищеца след реализираното ПТП е останало недооценено от въззивния състав. Причинената от травматичния шок дисфункция на дихателната и кръвоносна системи логично са довели до липсата на кислород, която е дала своето отражение на клетъчно и тъканно ниво. Действително, при ищеца това състояние е овладяно и не е дало трайни отражения върху мозъчната тъкан, но самият факт, че за известен период от време системите в организма са били блокирани и това е създало опасност за живота, следва да бъде отчетено като сериозна увреда, независимо от обстоятелството, че липсват констатации за счупени кости, което се явява основен мотив за въззивния съд да редуцира размера на обезщетението. Наред с това, необходимо е да бъде взето в предвид и обстоятелството, че падането е предизвикало състояние на безсъзнание за няколко часа, което, наред с обективирания преходен мозъчен оток, в крайна сметка е засегнало центъра на емоциите и съответно е дало негативно отражение върху социалния живот на пострадалия. Отделно, следва да се оцени и факта, че ударът при падане от 9 метра е бил толкова силен, че цялото тяло, понасяйки огромно натоварване, е било силно натъртено и болезнено, което е възпрепятствало възможността на ищеца да се изправя в леглото и да се движи сам за период от около два месеца. Не може да бъде пренебрегната и психологическата страна на травмата, обективирана в резултат от получения мозъчен оток. Въззивната инстанция не е обсъдила установеното от вещото лице засягане на мозъчната зона, отговаряща за емоциите, и отражението, което това състояние е дало на социалния живот на пострадалия.

Не са отчетени в достатъчна степен и понесените травми, охлузвания и кръвонасядания в областта на дясната горна и долна челюст, разкъсно – контузната рана в дясно над окото, натъртванията на дясното бедро и коляно, както и на дясна лакетна става. Всички тези увреди, макар и непричиняващи поотделно разстройство на здравето за дълъг период от време, взети заедно и преценени съвкупно с травмата в гръдния кош и главата, са коствали на ищеца сериозен дискомфорт, туширан с приема на обезболяващи за сравнително дълъг период от време.

Допуснатото несъответствие на изградените фактически и правни изводи с доказателствения материал по делото са довели до присъждане в полза на ищеца на обезщетение в занижен размер в нарушение на чл. 52 ЗЗД, което обуславя и основателност на претендирания от него размер на обезщетението за претърпени неимуществени вреди в размер на 10 000 лева.

Тъй като в случая не се налага извършване на нови или повтарянето на съдопроизводствени действия, спорът, на основание чл. 293, ал. 2, вр. ал. 1 ГПК, следва да бъде разрешен по същество от касационната инстанция. Решението на Апелативен съд София следва да бъде отменено частично в обжалваната част. Тъй като въззивното решение не съдържа произнасяне по разноските, дължими след частичната отмяна на първоинстанционното такова, то настоящият съд не дължи произнасяне по този въпрос, доколкото производство по чл. 248 ГПК не е инициирано и в тази част въззивното решение е влязла в сила.

При изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 ГПК на касатора се дължи адвокатско възнаграждение за въззивната и настоящата инстанция в размер на общо 229 лв.

Поради частично отхвърляне на касационната жалба ответникът също има право на разноски съобразно правилото на чл. 78, ал. 3 ГПК в размер на 1 430 лв.

На основание чл. 78, ал. 6 ГПК е необходимо ответникът по касация да бъде осъден да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв. за въззивното и касационно производства.

При тези мотиви и на основание чл. 293, ал. 2, във вр. с ал. 1 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС


Р Е Ш И :



ОТМЕНЯ решение № 2 546/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2 941/2019 г. на Апелативен съд София, в частта, с която, след отмяна на решение № 4/19.02.2019 г. по гр. д. № 145/2018 г. на Окръжен съд Видин, е отхвърлен искът на Г. В. Г. срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД по чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ за заплащане на обезщетение в размер над 5 000 лв. до 22 250 лв., вместо което постановява

ОСЪЖДА на основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 5 000 лв., представляваща разлика между присъдените 5 000 лв. и дължимите 10 000 лв., обезщетение за причинени неимуществени вреди от ПТП, реализирано на 28.11.2014 г., ведно със законната лихва от 28.11.2014 г. до окончателно изплащане на сумата.

ПОТВЪРЖДАВА решение № 2 546/20.11.2019 г. по в. гр. д. № 2 941/2019 г. на Апелативен съд София, в частта, с която искът с правно основание чл. 226, ал. 1 КЗ /отм./ на Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], срещу „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], за заплащане на обезщетение в размер от 10 000 лв. до 40 000 лв. е отхвърлен.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати на Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], сума в размер на 229 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 3 ГПК Г. В. Г., ЕГН [ЕГН], да заплати на „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], сума в размер на 1 430 лв.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 ГПК „ЗАСТРАХОВАТЕЛНА КОМПАНИЯ ЛЕВ ИНС“ АД, ЕИК[ЕИК], да заплати по сметка на ВКС държавна такса в размер на 200 лв.

Решението е окончателно.


ПРЕДСЕДАТЕЛ : ЧЛЕНОВЕ : 1. 2.