Р Е Ш Е Н И Е № 355 София 15.11.2013 г. В И М Е Т О НА Н А Р О Д А Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в съдебно заседание на шестнадесети октомври, две хиляди и тринадесета година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВ БЕЛАЗЕЛКОВ ЧЛЕНОВЕ: МАРИО ПЪРВАНОВ БОРИС ИЛИЕВ при секретаря Райна Пенкова изслуша докладваното от съдията Марио Първанов гр. дело № 1118/2012 г. Производството е по чл. 290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на [фирма], [населено място], подадена от адвокат М. М., срещу въззивно решение №19 от 30.01.2012 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. №871/2011 г., с което е потвърдено решение №35 от 07.10.2011 г. на Добричкия районен съд по гр.д. №2065/2011 г. С първоинстанционното решение са уважени предявените от М. С. Н. срещу [фирма] искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т. 2 КТ. Въззивният съд е приел, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконно, защото е извършено чрез пълномощник на управителя на дружеството. Жалбоподателят е изложил твърдения за допуснати нарушения на материалния закон, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила – основания за отмяна по чл.281, т.3 ГПК. Според него въззивният съд неправилно е приел, че уволнението е незаконно поради това, че заповедта за уволнение е подписана от пълномощник на управителя на дружеството. По делото е установено, че ищецът не притежава качества за ефективно изпълнение на работата. Ответникът по жалбата М. С. Н., [населено място], оспорва жалбата. С определение №424 от 29.03.2013 г. е допуснато касационно обжалване на въззивно решение №19 от 30.01.2012 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. №871/2011 г. Обжалването е допуснато на основание чл.280, ал.1, т.1 ГПК по правните въпроси за това дали работодателят може да прекратява трудовото правоотношение с работника или служителя чрез пълномощник. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира по въпросите, по които е допуснато касационно обжалване следното: Според ТР №6/2012 от 11.01.2013 г. по тълк. дело №6/2012 г. на ВКС, ОСГК работодателят може да прекратява трудовото правоотношение чрез пълномощник във всички случаи. В Кодекса на труда няма забрана, а и не е необходимо изрично нормативно овластяване за работодателя /независимо от организационната му форма/ да прекратява трудовото правоотношение с работник или служител чрез пълномощник, след като последиците възникват направо за него като представляван. Липсата на изрична разпоредба и особеностите на отделните работодатели с оглед възможността всяко едно икономически обособено образувание, което самостоятелно наема работници или служители по трудово правоотношение да бъде работодател, изключват каквито и да било ограничения в кръга на лицата – от „ръководството на предприятието” по смисъла на §1, т, 3 от допълнителните разпоредби на Кодекса на труда, от отдел „Човешки ресурси”, с определена квалификация и т.н., които да могат да бъдат негови пълномощници при прекратяване на трудовото правоотношение с работник или служител. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, като разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед изискванията на чл.290, ал.2 ГПК, намира същата за основателна поради следните съображения: Съобразно изложеното по-горе неправилно е прието, че уволнението на ищеца на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ е незаконно, защото е извършено чрез пълномощник на управителя на дружеството. Основанието за уволнение по чл.328, ал.1, т.5 КТ е липса на качества на работника или служителя за ефективно изпълнение на работата. Това най-общо означава липса на професионални качества, т.е. на професионални знания, умения и навици на работника или служителя, необходими за изпълнение на възложената му работа. Без значение са конкретните причини за това – недостатъчно образование или опит, недостатъчни природни дадености или други. Заповедта за уволнение на това основание задължително трябва да бъде мотивирана. Мотивирането може да стане било като всяко липсващо на работника или служителя качество бъде изрично посочено в заповедта за уволнение, било като бъде посочен начинът, по който той се справя с възложената работа и/или да бъдат посочени задълженията, които не е в състояние да изпълни. Наличието или липсата на качествата не може да бъде измерено пряко. За тях може да се съди единствено по поведението на работника – неговите действия и бездействия и по получените резултати. Затова е без значение дали качествата ще бъдат посочени чрез по-общото или по-конкретното им описание, или чрез описание на начина на работа и/или посочване на задълженията, които работникът не е в състояние да изпълни. Без правно значение е и обстоятелството дали несправянето с възложената работа или неизпълнението на определени задължения се дължи на недостатъчно познания, липса на конкретни умения, немарливост, неспособност за работа в екип, недисциплинираност или други подобни причини, на кумулативното наличие на всички, на някои или само на една от тях. В този смисъл е решение №165 от 06.07.2011 г. по гр. дело №1611/2009 г., ВКС, ІV г.о. В разглеждания случай в заповедта за уволнение са изложени подробни съображения за това, че ищецът не разполага с необходимите професионални качества, за да се справи със задълженията си на управител на магазин „К.” в [населено място], отнасящи се до поддръжката на магазина, съхранението и управлението на стоковите наличности и контрола на работата на персонала. От събраните по делото доказателства се установява по несъмнен начин липсата на тези качества като обективно състояние, водещо до трайна неспособност на ищеца да изпълнява ефективно възложените му трудови задължения. Ето защо следва да се приеме, че работодателят е упражнил законно правото си да прекрати едностранно трудовото правоотношение. Посочените основания за материална незаконосъобразност налагат касиране на въззивното решение и произнасяне по съществото на спора. Съобразно изложеното по-горе за законността на уволнението предявените искове с правно основание чл.344, ал.1,т.1 и т.2 КТ трябва да се отхвърлят като неоснователни. Съобразно изхода на спора на касатора трябва да се присъдят 840 лв. деловодни разноски. По изложените съображения и на основание чл.293, ал.1 ГПК, Върховният касационен съд, състав на ІV г.о. Р Е Ш И : ОТМЕНЯ въззивно решение №19 от 30.01.2012 г. на Добричкия окръжен съд по гр.д. №871/2011 г. и вместо него ПОСТАНОВЯВА: ОТХВЪРЛЯ предявените от М. С. Н., [населено място], срещу [фирма], [населено място], искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1,т.2 и т.3 КТ за отмяна на заповед №481/28.02.2011 г. на управителя на дружеството за уволнение на основание чл.328, ал.1, т.5 КТ и за възстановяване на заеманата преди уволнението длъжност „управител на магазин”, като неоснователни. ОСЪЖДА М. С. Н., [населено място], да заплати на [фирма], [населено място], 840 лв. деловодни разноски. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.