Р Е Ш Е Н И Е № 27 гр. София, 14.04.2022г. Върховният касационен съд на Република България, второ наказателно отделение, в открито съдебно заседание на осемнадесети февруари две хиляди двадесет и втора година в състав: ПРЕДСЕДАТЕЛ: Жанина Начева ЧЛЕНОВЕ: Петя Шишкова Петя Колева в присъствието на секретаря Галина Иванова и прокурора от ВКП Николай Любенов, като разгледа докладваното от съдия Шишкова КНД № 14 по описа за 2022г., за да се произнесе, взе предвид следното: Производството е по реда на чл.346, т.1 от НПК. Образувано е по повод на касационна жалба с допълнение към нея от защитника на подсъдимия М. П. П. срещу присъда № 4 от 11.10.2021г., постановена по ВНОХД № 210/21г. по описа на Великотърновския апелативен съд. Въззивната инстанция е отменила частично присъда № 5 от 21.05.2021г. по НОХД № 123/21г. на Ловешкия окръжен съд, като е признала подсъдимия за невиновен в това за времето от 25.09.2015г. до м.декември същата година да е оръдие, предназначено за търсена на археологически обекти металдетектор марка „Пират“ и го е оправдал по обвинението за престъпление по чл.277а, ал.7 от НК. Отменено е и приложението на чл.23, ал.1 от НК. Присъдата е потвърдена в останалата й част, с която подсъдимият е признат за виновен в това, че за времето от неустановена дата през 2018г. до 18.09.2019г. в гр. Троян противозаконно държал оръдие – металдетектор „Minelab“, за което знаел, че е предназначено за търсене на археологически обекти, и на основание чл.277а, ал.7 от НК е осъден на шест месеца лишаване от свобода, като на основание чл.66, ал.1 от НК изпълнението на наказанието е отложено за изпитателен срок от три години. Касаторът релевира основанията по чл.348, ал.1, т.1 и т.2 от НПК. Иска отмяна на присъдата в потвърдителната й част и оправдаване на подсъдимия. Като съществени процесуални нарушения сочи липсата на мотиви във връзка със субективната страна на деянието. Счита, че законът е приложен неправилно поради неточно тълкуване на понятията „археологически обект“ и „културна ценност“. В съдебно заседание представителят на Върховна касационна прокуратура пледира жалбата да бъде оставена без уважение. Върховният касационен съд, след като се запозна с доводите на страните, и извърши проверка в пределите по чл.347, ал.1 от НПК, намери следното: Жалбата е основателна. Въззивният съд е допуснал съществени процесуални нарушения при изграждане на фактическите си изводи досежно елемент от състава на престъплението – знанието, че металдетекторът е послужил за търсене на археологически обекти. Нарушени са принципни забрани, съставляващи фундамента на правото на защита, по-специално забраната за основаване присъдата на предположения, на неподкрепени с други доказателства самопризнания, както и правото на подсъдимия да не се самоуличава. Като самостоятелно престъпление държането на оръдия по смисъла на чл.277а, ал.7 от НК от субективна страна се характеризира със степен на увереност у извършителя, че са предназначени или послужили за търсене на археологически обекти. Тази увереност следва да бъде установена въз основа на фактите по делото. Велиткотърновският апелативен съд правилно е съобразил, че за субективната съставомерност на деянието не е достатъчно техническите спецификации на апарата да позволяват приложението му в археологията, и се е насочил към изследване на конкретните обстоятелства. Очевидно, изводът, че подсъдимият П. е знаел, че оръдието е служило за търсене на археологически обекти, е обоснован с факта, че самият той го е ползвал с такава цел в миналото, но именно този факт не е установен по предвидения в закона ред. За да го възприеме като несъмнено доказан, съдът се е позовал на характеристиките на намерените в дома на подсъдимия и изпратени от него в Районния исторически музей в Ловеч предмети, както и на мястото, на което те са открити. Извършените по този повод анализ и оценка на доказателствата страдат от сериозни недостатъци. Изводът, че подсъдимият се е занимавал с търсене на археологически обекти, въззивният съд мотивира обстоятелството, че у него са намерени петнадесет предмета, иззети като веществени доказателства и изследвани от вещите лица, изготвили археологическата експертиза. Те са дали заключение, че държаните от П. вещи не притежават характеристиката на архитектурни обекти. Следователно, тезата че щом ги е открил с металдетектора, той е послужил за търсенето на археологически обекти противоречи на правилата на формалната логика и не може да бъде приета за убедителна. Относно вида на предметите Апелативният съд е кредитирал експертното становище, според което те представляват масов материал по смисъла на чл.7, ал.3 от Закона за културното наследство. Приел е, също така /по повод възраженията на защитника/, че археологическите обекти са подвид културна ценност. Най-същественият белег на културната ценност е да притежава научна или културна стойност, а при процесните вещи, определени като масов материал липсва такава, тъй като според текста на цитираната законова разпоредба те „не притежават значима културна, научна или художествена стойност“. Следващото съображение в решението се отнася до мястото, на което подсъдимият е ползвал металдетектора. П. е посочил на разследващите органи с. Балканец и местността „Айдушко сборище“ в района на прохода „Беклемето“. Координатите им са фиксирани и след запитване до специалисти е установено, че на тези места няма регистрирани архитектурни обекти. Въпреки това, съдът е приел, че районите са показателни за умисъла на дееца, позовавайки се на хипотетичната възможност там да съществуват неизвестни, все още неразкрити археологически обекти, тъй като през прохода е минавал пътят за Филипопол. Така формулираното съждение е типичен пример за обосноваване на присъдата с предположение в разрез със законовата забрана по чл.303, ал.1 от НПК. Фактът, че подсъдимият не се е съобразил с устава на Българската национална федерация по металдетектинг и е ползвал уреда си в с. Балканец и местността „Айдушко сборище“, които не представляват „паркове, увеселителни заведения, плажове и частни имоти“, също не е годен на обоснове субективна съставомерност. Остава неопровергана възможността на тези места да не е търсил археологически обекти, а метални предмети от вида на посочените в устава – „пръстени, монети, украшения, фрагменти и др“. Особено съществено нарушение на правото на защита представлява това, че посочените две решаващи обстоятелства – фактът, че иззетите 15 бр. предмети са намерени с инкриминирания металдетектор, и че е ползван за търсене на метали на място, където е възможно да има неразрит археологически обект, са установени само и единствено от признанията /процесуални и извънпроцесуални/ на подсъдимия П.. Нещо повече, наказателното производство е образувано, защото той самият, спазвайки установения ред, е уведомил директора на РИМ за намерени при тестването на уреда предмети, които при това не представляват археологически обекти. Той самият е съобщил в Министерство на културата, че притежава металдетектор. Лично е посочил двата района, в които е ползвал техническото средство. Въззивният съд не е съобразил, че информацията, изходяща от лицето, срещу което се води наказателно производство, не може да бъде ползвана, ако преди това не му е било разяснено правото да запази мълчание и да не се самоуличава. Дори и след надлежно информиране за правата му, самопризнанието на подсъдимия не е достатъчно за обосноваване на осъдителна присъда. Необходимо е достоверността на обясненията му да бъде подкрепена и с други доказателства, а по настоящото дело такива не са налични, нито са положени дължимите процесуални усилия, за да бъдат събрани. По изложените съображения, настоящият съдебен състав прие, че изводът за знанието на подсъдимия, че оръдието – металдетектор „Минелаб“, е предназначено за търсене на археологически обекти е направен в нарушение на чл.13, ал.2 и чл.14, ал.1 от НПК. Делото следва да бъде върнато за ново разглеждане на друг състав на въззивния съд, който да изясни фактическата обстановка по делото, спазвайки процесуалните изисквания за събиране, анализ и оценка на доказателствата. По отношение на второто обвинение за престъпление по чл.277а, ал.7 от НК, за държане на металдетектор марка „Пират“, подсъдимият П. е признат за невиновен и оправдан, и в тази част присъдата следва да се счита за влязла в законна сила поради липса на протест. Водим от горното, и на основание чл.354, ал.3, т.2 от НПК, Върховният касационен съд, второ наказателно отделение, Р Е Ш И : Отменя присъда № 4 от 11.10.2021г. по ВНОХД № 210/21г. на Великотърновския апелативен съд в частта, с която е потвърдена присъда № 5 от 21.05.2021г. по НОХД № 123/21г. на Ловешкия окръжен съд. Връща делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. Оставя в сила присъдата в останалата й част. Решението е окончателно. ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.